Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2012 15:41 - Тодор Панов за произхода и психологията на българския народ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 16933 Коментари: 13 Гласове:
12

Последна промяна: 16.09.2023 16:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Следващият от родните и автентични автори и източници, които ползвам в блога!
Един от основоположниците на социологията и военнатата психология в България. Визиращ и обясняващ в трудовете си хунобългарската антропология на нашия народ, неговият характер, душа, битови и военни качества.



 image    
Тодор Панов не е между любимите автори нито на социалистическата, нито в постсоциалистическата епоха. Книгите му, написани между 1911-1918 година, бяха в списъка "секретна" литература, което означаваше на практика - забранена. Той е автор на "Социално-икономическите утопии" /1911/, "Психология на масите и опит върху психологията на българския народ" /1913/. Най-амбициозната му и първа в българската психологическа наука е "Психология на българския народ" /1914/. През 1916 г. издава брошурата “Румънските зверства”.

Наблюденията над психологията на нашия народ на Тодор Панов са правени в непосредственото му участие във войните /1912-1918/ като боеви офицер /поручик от 1-ви пехотен полк, носител на ордена "За храброст"/. Най-ценното в книгите на Панов са именно примерите и анализите на психологията на българина, взети от войните. “Българинът като войник” е XVII глава от “Психология на българския народ”.


image


Българинът като войник

Пред нас стои грандиозната епопея на Балканската война, от която по волята на съдбата и поради безконечно много случайности.
България излезе съвършено ограбена и незаслужено морално оскърбена. Като признаваме влиянието на външните фактори, които подготвиха катастрофата на България, не можем да не констатираме, че като причини за това нещастие до голяма степен послужиха и чисто вътрешните фактори, които са влияели върху националния живот в продължение на десетилетия и които особено дълбоко се проявиха по време на войната. И ако от тая гледна точка си зададем въпроса, кой от факторите, които действаха в тая грандиозна епопея, излезе с несъмнен и неоспорим актив, без колебание трябва да отговорим - българският войник.

И действително, гигантска, безподобна беше тая борба, в която цялата компактна народна маса напрегна до невероятност, до максималните им граници своите физически и духовни сили. Напрегна ги, и победи. Победи просто, безшумно, без много речи, без фарисейска позировка. И в целия този класически безподобен подвиг тя си остана винаги само прост, безмълвен герой - дотолкова прост, че погледнете ли назад към подвига и хората, които го извършиха, неволно си задавате въпроса, какъв е наистина тоя цървулан, който таи в себе си такива гигантски сили? Тоя въпрос е толкова по-характерен, че мнозина, макар и българи, родени, възпитани и живели постоянно в България, нещо повече даже, призвани по своята специалност да възпитават народа, не познаваха българския цървулан, не подозираха неизчерпаемите запаси от енергия, от сили и нравствена мощ, скрити в недрата на тая първобитна маса.

Болшинството офицери даже не подозираха, че са възможни тези чудеса, които българският войник извърши на бойните полета. И кой бе тоя войник? Кой бе този прост, безмълвен герой? Ние съвсем не си правим илюзия, че можем да дадем съвършено изчерпателен отговор на тоя въпрос, който, фактически, е безкрайно сложен и изисква специално изучаване. Ще се постараем само повърхностно да засегнем въпроса, доколко деятелността на българския войник е израз на българската национална психика и особеностите на изключително националната му душа.


"Българите - казва Нодо - ненавиждаха силно врага си, а го презираха още повече. Патриотизмът, който ги въодушевляваше в началото на война, съответстваше на една действителност, осезаема, видима, конкретна, интересуваща всяко семейство, всеки индивид. Този патриотизъм не беше идеология, той беше един вид патриотизъм, израснал в сърцето на всяко дете веднага щом то е достигнало възрастта, в която може вече да разбира ужасните разкази на бащиното огнище. Изгонването на турците от Македония беше неизбежна, необходима задача и всеки български гражданин беше убеден, че неговата страна не може да има за дълго време нито мир, нито равновесие, нито действително процъфтяване, докато великото дело не бъде свършено. Войната в Тракия беше война на две раси, беше война на две системи, война на отмъщение. Тя съвсем не беше религиозна война. Да кажем по-ясно: Българският войник не се сражаваше за Бога и макар да уважава царя си, не се сражаваше също и за него. Той се сражаваше само за нацията.

Трагическите фази в боевете според тях бяха само неизбежно средство за достигане на преследваната цел. Българският войник не е дилетант, той не обича изкуството заради изкуството, в неговите очи, като човек практичен и положителен, войната е дело, което трябва да донесе увеличение на населението и пари, които да дават по-добри проценти."

  Още в мирно време българският войник ни поразява със своите съвършено противоположни и несъвместими на пръв поглед качества. Той е във висша степен разсъдлив, разумен, съзнателно проявява своята воля, има ясно изразено съзнание за своето достойнство, което му дава възможност да си остава напълно независим, без признаци на раболепство и нископоклоничество. А редом с всичките тези качества на развита, съзнателна личност той проявява крайна дисциплинираност, подчиненост, безропотно понасяне на всички строгости и лишения на казармения живот, а най-главното, проявява съзнателна убеденост в това, че делото на казармата не е ненужно, не е излишно, а важно и необходимо за задачите на самостоятелното национално съществуване...

И всичките тези качества на българския войник се развиха по време на войната до своите максимални предели. През цялото това време той твърдо понасяше и продължителния глад, и студа, и умората, и страданията от раните, и тъгата по родината, и липсата на грижи от страна на някои началници за удобствата му. С празен стомах, с боси крака, абсолютно изтощен, той правеше преходи по 30-40 км дневно, сражаваше се като лъв, постилаше полетата с десетки хиляди жертви, но... побеждаваше.


И навсякъде, където само офицерите са били на висотата на положението си, където са били истински офицери в пълния смисъл на думата, там войниците докрай си останаха послушни, предани, дисциплинирани. Българският войник въобще не е бивал гален с добри човешки отношения и ако срещне такива отношения от страна на своя офицер по време на войната, готов е да даде за него и душата си, готов е да го следва и в огъня, и във водата. Нека офицерът да бъде строг, взискателен, щом той е справедлив и се грижи за своите войници, тези последните са готови да му се молят като на Бог, да му бъдат предани като на родния си баща.


"Към тая маса от селяни - казва Нодо - груба и упорита, от която е съставена българската армия, се прибавя и офицерският корпус, излязъл пак от нея. България е страна, където няма семейства, които да могат да си правят илюзията, да си въобразяват, че са по-стари от другите. До неотдавнашното турско владичество е приравнило всички. Българският офицер се отличава от подофицера и войника само по специалното си образование, което му дава военното училище. Но сам той винаги или почти винаги е син на земеделец и съвсем не си въобразява, че принадлежи към особен социален клас, който се отличава от останалата част на нацията. България е най-демократичната от всички страни в Европа. Там офицерът се счита чисто и просто като представител на организацията за национална защита и няма никакъв кастов дух... Затова в продължение на цялата тая кампания за всички чуждестранни наблюдатели беше съвършено ясно абсолютното сходство между българския професионален офицер и офицера от запаса. Невъзможно е във войната да се отличи единият от другия: същата коравина, същата войнствена походка, същото патриотическо самопожертвувание. Защото тук професионалният офицер е без надутост, когато офицерът от запаса не е мек и податлив."

  В боя българският войник не се вълнува особено много, не губи съзнание и не тъй бързо пламва, но веднъж настървил се, не така лесно изстива. Той не мародерства, не граби, при което не считаме за престъпление това, когато, останал гладен цели дни, той взема понякога къс хляб, сирене, няколко глави праз лук, зеле или даже улови някоя кокошка. Но даже и в това отношение той е умерен и винаги, където можеше, той си купуваше всичко, макар че като победител свободно имаше възможност да го вземе със силата на оръжието си. През цялото продължение на войната българският войник показа поразителна воля и безподобна търпеливост в пренасянето на ужаси, каквито ни една армия на света не е била в състояние да изтърпи и пренесе.


През втората съюзническа война вероломните съседи в момента, когато България беше откъсната, изоставена и без всякакви съобщения с външния свят, разпространяваха чрез подкупната европейска преса най-гнусните клевети за въображаемите жестокости на българския войник, като забравяха една проста истина, че на варварски жестокости са способни само страхливците, а българският войник не е страхливец, това той доказа чрез своите чудни подвизи. Доколко гнусни и измислени бяха тия клевети, това ясно се доказа впоследствие от публикуваните във факсимилета писма на гръцки войници, публикуваните документи от Карнеджиевата комисия и чудно хубаво се илюстрират от статията на англичанина H.M. Wallis, напечатана във вестник "Quaterly Review".


Същото нещо констатира и генерал Мондезир.


В боя българският войник е фаталист, той вярва в своята щастлива съдба и по тази причина съвършено хладнокръвно пренася всички перипетии на боя, а най-главното, не тъй бързо и не така силно пада духом. Напротив, у него се пробужда българският инат, желанието да поспори и със съдбата или просто да грабне от ръцете й победата и да сломи упорството на противника.


По време на боя той никога не фанфаронства, не позира, не декламира високи, празни думи и фраази. Той се сражава и умира просто, даже много просто и с пълно съзнание за целия трагизъм и ужаса, при който трябва да действа, като не си прави предварително илюзии ни за боя, ни за смъртта. Той знае, че едното и другото са ужасни в действителност, но съзнава пък и фаталната необходимост да премине през тоя ужас, и преминава съвършено спокойно, преминава убеден, че без това не може. Тая простота и скромност в действията на българския войник се проявява и в неговите разкази за бойните действия.

В повечето от тях той обикновено малко разказва за своите боеви похождения, не измисля невероятни случаи и събития с цел да манифестира своята храброст и юначество, а разказва какво е видял, и то обикновено с по-слаби краски.


Българският войник обича славата ,но особено голяма цена не й придава. Людовик Нодо прави коренна грешка като твърди, че българският войник не разбира индивидуалната слава и предпочита преимуществено колективната.


Тъкмо напротив, българският войник цели личната слава и особено много се стреми да получи какъвто и да било орден, знак, звание, които да свидетелстват за неговата лична храброст. И на нас ни се струва голяма грешка това, че в последната война, вследствие на някаква си погрешна система ,не дадоха на безусловно храбрите да се издигнат.


Пред нас стои печалният факт, че след единадесетмесечна война днес в народа не се знае нито един случай на лична безподобна храброст, макар такива примери, уверени сме, е имало и има немалко. Авторите на тая система са се ръководили вероятно от съображението, че ако дадат възможност на заслужено храбрите да се издигат, то ще се окаже, че такива са били преимуществено само войниците и твърде малко висши офицери, което може да компрометира голямата част от висшето началство, което никъде не показа лична храброст, и затова се постараха "благоразумно" да покрият с мрак и неизвестност страхливостта и храбростта.


При това обаче те забравяха едно нещо, че бъдещите поколения могат да бъдат възпитани в духа на храбростта, любовта към отечеството и безграничното самопожертвование само когато чрез дивните примери на подвизите от миналата война се въздейства върху младите и горещи детски сърца. Те забравяха, че тези подвизи са "възпитателна школа", в която трябва да се калят душите на бъдещите герои. Забравяха, че както Карлеил казва: "Почитанието на героите е велик предмет, един от най-сериозните и най-обширните из ония, които аз познавам и които обозначавам с тези думи... То в настояще време напълно заслужава обстоятелствено проучване и изтълкуване."


Нито един войник на света не е имал такива морални качества, необходими за победата, както българският, а което е още по-главно и по-важно, нито един войник по света при тия ужасни условия, при които беше поставен българският - гладен, бос, необлечен, без медицинска помощ, и т.н. - не би могъл да извърши и стотната част от подвизите, които той извърши. И тая война ще бъде в цикъла на историческото му развитие наистина най-величественият и поразителен актив на българския народ цървулан.


Този актив обаче ни поразява, учудва ни със своето величие, ако пожелаем да сравним поведението на простия народ през време на войната с това на интелигенцията. Когато народът цървулан понасяше безкрайни мъки и страдания, когато даваше безкрайно много жертви и сееше по полетата на Тракия и Македония петдесет хиляди гроба на своите неизвестни и безгласни герои, когато се бореше и умираше мълком с пълно съзнание за величието на делото, в името на което беше взел оръжието, в тоя именно момент една почтена част от патентованата сган убиваше със своето безсрамно поведение духа на българския народ. Синовете на българските професори се преструваха на болни, синовете на българските министри се криеха в тила, където изпълняваха длъжностите на завеждащи болници, складове и т.н. или пък, бидейки прости войници, командировани към Главната квартира ,където им се даваха ординарци и им се назначаваха специални офицери да ги обучават да яздят. Синовете и племениците на някои генерали бяха също в тила, където само за туй, че играеха на карти и пиянстваха, в края на войната биваха произвеждани в чинове "запасен подпоручик" или "поручик", а за някои от тях даже се създаваха специални длъжности, непредвидени в уставите, като "помощник-адютант на дружинния командир" и др.


И народът цървулан, който мреше на бойното поле виждаше всичко това, коментираше го, възмущаваше се, и то не можеше да не повлияе дълбоко деморализиращо на неговия дух. Защото българският войник съвсем не е тъмна, безгласна и невежествена маса, напротив, той е разумен, съзнателен и разсъждава ,макар и примитивно, но напълно логично.

Той мислеше приблизително така:
Тези хора заемат в мирно време най-привилегировано положение в страната, те са галените деца на България, които живеят със средствата на народните маси. И днес, когато България е в опасност, вместо да застанат начело на нас и да ни водят в битките, като последни страхливци и изменници се крият в тила, из щабовете и по гарите.

Всичко това, казахме, не можеше да не засегне колективната народна душа и то я засегна, деморализира я. И струва ни се, това е най-тежкият от всички грехове, които тежат на душата на българската патентована сган, той е най-ужасният такъв. Ще ни кажат може би, че фактически не особено много подобни престъпления са извършени. Преди всичко, не е истина, че не бяха много, но даже и да не биха били много, не трябва да се изпуска предвид едно от свойствата на тълпийната психология, а именно, че тълпата е лишена от способността да разсъждава обективно и затова винаги е склонна да преувеличава отрицателните факти и да ги обобщава в много по-големи размери, отколкото са в действителност.
Благодарение на това свойство на тълпийната психология, сложи се убеждението, че такива престъпления са извънредно "много", "твърде много". Може би погрешно беше това мнение, но факт е, че то се разпространи нашироко сред масите и изигра своята крайно отрицателна роля.


Нашата интелигенция, а особено българската патентована сган, поради това са безкрайно много виновни пред българския народ. Те паднаха нравствено твърде ниско в неговите очи и ще ви се сякаш, когато ги виждат да се срещат, да извикате: "Свалете шапка - цървулът иде!"


В живота на българския войник има още една дълбока трагедия. И до днес още не са намерили чисто национален метод, по който да го възпитават и обучават, и който би дал възможност на неговите физически и духовни качества всестранно да се развият. В този смисъл у нас ту безогледно възприемат безусловно вредното и затъпяващо руско изкалъпяване на войника, ту безогледно се хвърлят в обятията на "безпринципния" /във фигурален смисъл/ френски устав, ту пък, както в последно време, проповядват безусловното възприемане на германските принципи на обучение и възпитание.

Особено тягостно впечатление обаче прави следният принцип, който днес, след почти четиридесетгодишно самостоятелно съществуване, след последния грандиозен кървав изпит, който едва вчера завършихме, ни проповядват:
"През времето на действителната служба най-доброто средство за развиване на дисциплината е най-усилената, изморителна/!!! к.н./ и строга строева мущра." По-голяма ерес във военното дело в наши дни едва ли може да съществува.

Съвсем не защищаваме положението, че при метода на организацията, обучението и възпитанието на нашата армия ще трябва да откриваме Америка, когато в чуждите армии тя е вече отдавна открита. Няма защо да не възприемем методите и прийомите, които се практикуват в чуждите армии. Но когато възприемаме такъв един метод, ние не можем да не се запитаме какви резултати той е дал в армиите, в които е приложен?
Освен това, колкото и рационален да бъде той, възприемаме ли отвън какъвто и да е принцип, той трябва предварително да бъде онационализиран, трябва да бъде приспособен към разбиранията и психиката на българския войник, към особеностите на нашите исторически и съвременни обществено-политически условия и т.н. Само в такъв случай това взаимстване може да има цена и да принесе очакваната действително грамадна полза.


Дивен, безподобен елемент е българският войник. Той няма равен на себе си в света. Отстранете всички деморализиращи влияния, които от страна на българската интелигенция се упражняват върху него, дайте му чисто национална военна подготовка, обучение и възпитание, поставете му за началници - низши и висши - хора, които презират смъртта и имат един-единствен лозунг - победа или смърт, и ще видите тогава какви дивни подвизи е способен да извърши тоя безмълвен герой народ цървулан. Той не само достойно би наказал своите коварни съседи, не само би реализирал националните мечти, но макар само шепа народ да е, достигнал би до Калкута и до пирамидите и със своите подвизи удивил би света!
1914 г.

image
 





Гласувай:
12



1. germantiger - ...
05.06.2012 20:14
ВЕЛИКО И ВЕЛИКОЛЕПНО!

Линквам постинга ти в групата ми към вибокс7!

И благодаря за постинга!
цитирай
2. atil - Ами както се вижда, българина е у...
05.06.2012 21:55
Ами както се вижда, българина е успял пак да се качи на коня. И образно казано а и иначе. Но го свалиха и коня му изядоха, кога пак ще се качи не се знае. Затова поне да е жива паметта и примера на предците...!
цитирай
3. prarodinata - Поздравления за публикацията! Не ...
05.06.2012 22:11
Поздравления за публикацията! Не бях чувал за Тодор Панов, а работите му явно са задължително четиво за всеки, който иска да опознае българската душевност и да научи къде се корени онази сила на българина, която изумяваше света.

Имате ли идея откъде могат да се закупят произведенията му, не съм ги срещал досега?

Поздрави!
цитирай
4. atil - Първото издание преди години беше ...
05.06.2012 23:52
Първото издание преди години беше на Велико Търновския университет. Второ явно няма,макар ,че много се търси.Същото е с историческите летописи от Волжка България. Един път казват- липса на наличност, друг път липса на интерес и сигурно затова ги нямало...Остават антикварните книжарници или сергиите на старо и на частно..
Тук има един адрес, може и да свърши работа:
http://knigite.eu/todor-panov-psihologiya-balgarskiya-narod-todor-panov-p-15436.html
цитирай
5. germantiger - ...
06.06.2012 02:55
Разпространил съм постинга ти на поне 50 познати във вибокс7 и над 30 потребители тук в блог.бг. За написаното оригинално и трагфично от теб, че го свалиха и дори му изядоха коня си прав - и това не е случайно, а последователно и преднамерено!
цитирай
6. atil - Нека да четат хората, такива като ...
06.06.2012 04:32
Нека да четат хората, такива като него трябваше да са в учебните програми на училищата. Между другото точно той е направил първото социологическо изследване в България! Но истинската социология вообще не е това,което са свикнали да виждат хората по телевизията. Това е една много сериозна и достатъчно точна наука, която помага на всяко едно управление и на войската също!И вообще не се свежда само до прогнози за избори и партии.
Аз пък попаднах на една оригинална вещ,свързана с Кан Куртбат("Кубрат") и мисля да си я оставя тук за аватар за постоянно.Подсказаха ми я от Русия и е малко известна у нас засега.
цитирай
7. allvin - Точно казано!!!
06.06.2012 14:08
[quote=germantiger]ВЕЛИКО И ВЕЛИКОЛЕПНО!


цитирай
8. audan - Надежда има!
06.06.2012 19:56
Да, има надежда, където е текло, пак да потече! Или пак да се качи на коня, ако предпочитате.

Основната ни сила е била селянина. Селянинът е свързан със земята, с реалното, с Природата . Раждат се и умират растения и животни в неговия имот.Животът и Смъртта са близки и опознати. Затова и се бие не за бог, не за цар, а за България, за земята си.

Сега нашето село е убито. Земи се продават на чужденци или на българи, които ще я продадат на чужденци. Нищо против един чужденец, който обича България и би защитавал земята и имота си като един българин. Но подозренията за масовото изкупуване, вкл. на земеделски земи, са, че тук ще дойдат едни богати "граждани на Света", за които ние сме единствено слуги.

Надеждата е, че все повече млади хора се обръщат към селото. Дали от "еко-подбуди" или просто харесват чистия въздух и спокойствието на селския живот и ще са малко зависим от към храна ... Не знам причините, но има вече такова движение от града към селото.
А докато има хора по селата, ще я има народната традуиция, песен и танц, а от тях и България.
цитирай
9. atil - Дано да си прав Аудане и хубаво, че ...
06.06.2012 20:34
Дано да си прав Аудане и хубаво ,че труда на този човек за който става дума горе не е отишъл напразно. Да, ако се хване българина за земята и се развие силно животновъдство, ще се навъдят и свободни и независими хора. Те ще поискат правила и още тези правила да важат за всички. А след това и икономика може да се завъди и т.н. Т.е. сами да си преработваме суровините,които бихме почнали пак да произвеждаме. Но тогава ще трябват и друг сорт политици, заради новите условия които ще са нужни на хората. В надвечерието на 9 юни ще пиша за следващия си човек - Александър Цанков. Така че от българската войска ще отидем да надникнем за малко и в българската политика от началото на 20-ти век.
цитирай
10. tota - Поздрави! Любим автор, притежавам книгата, чиято корица сте представили.
07.06.2012 12:55
Един от най - добрите ни народопсихолози. Редом до Иван Хаджийски.
цитирай
11. atil - Ами то други издания няма доколкото ...
07.06.2012 13:56
Ами то други издания няма доколкото знам...Хаджийски беше толериран от комунистите,защото самия той е марксист и погледа и подхода му са такива, та докато стигне до "необходимите" за класово-партийния метод , изводи и обяснения.
Т.Панов е сред пионерите на европейската и световна психология и социология, чието развитие в България беше прекъснато след 1944 г. Тези науки в нормалния си вид бяха възобновени едва след 1990 год. Но скоро пък отидоха в другата крайност сега имаме тотално подражание на американския повърхностен стил и направление...У нас те са по-скоро едно допълнение към журналистиката и пропагандата отколкото действителна наука. Но пък то и поръчителите и потребителите са явно такива.
цитирай
12. prarodinata - от Прародината
07.06.2012 14:58
atil написа:
Първото издание преди години беше на Велико Търновския университет. Второ явно няма,макар ,че много се търси.Същото е с историческите летописи от Волжка България. Един път казват- липса на наличност, друг път липса на интерес и сигурно затова ги нямало...Остават антикварните книжарници или сергиите на старо и на частно..
Тук има един адрес, може и да свърши работа:
http://knigite.eu/todor-panov-psihologiya-balgarskiya-narod-todor-panov-p-15436.html


Благодаря за линка, поръчах книгата!
цитирай
13. atil - Ето това ще ми оправи настроението ...
07.06.2012 17:07
Ето това ще ми оправи настроението за днес..Значи все пак сме в Европейския съюз...!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648252
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031