Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2013 16:09 - За "ястребинчетата" или уничтожить их...
Автор: encho1 Категория: История   
Прочетен: 15681 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 11.12.2016 14:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „Честта на нацията е нещо реално съществуващо. Народите, които не желаят да отстояват честта си, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата. Който желае да остане страхлив роб, той не може да притежава чувство за чест, понеже заради него неизбежно ще му се наложи да влезе в конфликт с едни или други враждебни сили.”

По време на комунистическия режим, (а и сега все още) много се изписа и изговори по повод смъртта на „шестте ястребинчета”. Построиха се безброй паметници и още какво ли не с цел да се възвеличае комунизма и  улесни промиването на мозъци. А, как стоят нещата в действителност, като се вземе предвид, че за всеки непредубеден човек, думата „комунисти” е синоним на крадци, лъжци, убийци и манипулатори?
       Едва ли някой може да се сети за нещо по отвратително, нещо по шокиращо и заслужаващо презрение от убийството на дете. И що за хора са тия, които биха си позволили да извършат това злодеяние? Нищо не може да оправдае убийството на деца, но нека направим разлика между отделните случаи. Да не забравяме, че по това време България се намира в състояние на война и от самосебе си се разбира, че тогава действат военновременните закони. „Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престаравал и разстрелял жените и децата наред с мъжете. Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор”. Става ясно, че това е еднолично решение на отделен човек. Както и става ясно че, неговите началници, след като са узнали за намеренията на тази отделна личност са направили всичко възможно за да ги осуетят. Издали са заповед, която е изпратена по най-бързия начин за местните условия – с мотоциклет. Ще го повторя пак! Направено е всичко възможно децата да бъдат спасени!
       Какво го е накарало да постъпи така, разбира се никога няма да узнаем. Може би не са му издържали нервите при гледката на убитите войници и офицери от безродните шумкари, въоръжавани и хранени и от такива деца. Деца съзнателно изложени на смъртна опастност от собствените им родители. Деца непожалени от собствените си майки и бащи! Изпратени да станат курбан на престъпната им болшевишка идеология, нали са комунисти и трябва да бъдат „железни”. А, и както беше написал един от техните другари „Какво тук значи някаква си личност”. А, може би подпоручикът да е осъзнал, че с комунистите може да се справиш единствено, ако използваш техните методи. Знае ли човек? Но това, което знаем със сигурност е, че независимо от това, което го е мотивирало, постъпката на Юрданов е изключение в българската войска и нещо съвсем обичайно за комунистите, не само в България, но и навсякъде по света!
       Човек не може да остане безразличен, когато шайка негодници се опитват да използват трагичната смърт на тези деца и да я превърнат в салфетка в която да изтрият изцапаните си, чак до лактите с българска кръв ръце. Кръв на в по-голямата си част невинни българи! Включително и на деца, някой от тях още в майчината утроба! И ако паднем до нивото на храчкаджиите от отдел „Пропаганда и агитация” към ЦК на БКП трябва да споменем, че на самата екзекуция подпоручик Юрданов не присъства. Човека дал командата за стрелба е фелдфебел-школникът Никола Маринов който е ... ремсист. Да попитаме, защо не  е отказал да участва? Един войник го е направил! Вичо Кулев от Преслав, двадесет и две годишен, отказва да участва в разстрела и поручик Агов се нахвърля върху него и го бие. Защо не е опитал да повлияе за отмяна на заповедта? Можел е ако щете дори да се престори, че му е прилошало. Или поне да се забави с изпълнението! До тогава въпросният мотоциклет би могъл да пристигне и децата да останат живи. Но, ремсистът т.е. младият комунист не е направил нищо. По-точно направил е, командвал е „Огън”. Това те го могат, знаем го вече. След като избиха всичко, което можеше да мине за някаква опозиция, се започнаха един други – разните му там Горуни, Трайчо Костовци и пр. (те си ги знаят най-добре).
       А, има и още нещо, което няма как да не направи впечатление и което упорито се премълчава. Що за родители са били тези? Това нормални хора ли са? Явно заразата на комунизма е поразила до такава степен психиката им, че е заличила всичко човешко в тях. Това обяснява садистичната жестокост на комунистите спрямо нормалните хора. И какво друго може да се очаква от такива, които не жалят собствените си деца? Да пожалят чуждите ли? Каква свинщина... Да изпращат деца да носят храна и оръжие на бандитите! Не са ли знаели на какъв риск ги излагат, като ги въвличат в мръсната война, която водят срещу собствената си страна? Не са ли знаели какво предвижда закона в този случай и какво може да стане с тях? Знаели са разбира се! И въпреки това са ги изпратили! Защо не са ги пожалили? Нали са техни деца! Или са се надявали да ги пожалят тези, които утре са щели да бъдат убити от бандитите, които тези деца са хранили и въоръжавали! Да, разчитали са, че нормалните хора ще спазват правилата, докато те водят срещу тях мръсната си война!
       Има и друго, което меко казано е смущаващо – „Близначето Ценка през този ден било болно на легло с висока температура. Когато идват да приберат семейството, сестричката й Цветанка пък била за вода. Войниците били склонни да нарушат заповедта и да оставят децата, като подберат със себе си само възрастните, но майка им Марийка отказва да тръгне без тях”. Ето това е моралът на тия, които по късно, по трагично стечение на обстоятелствата взеха властта и натикаха България в тинята! Що за майка е това? Войниците да искат да оставят децата, с риск да бъдат наказани, ако се разбере, че не са изпълнили заповедта. И майката, която не се е съгласила! Жалко, много жалко... И няма как човек да не се сети за притчата за цар Соломон и двете жени, които спорели за едно дете. И как истинската майка се отказва от рожбата си, за да и запази живота. А, как може да си обясним постъпката на тази майка, която на всяка цена иска да вземе децата със себе си. В същност къде да ги вземе...? Декември месец, посред зима, да помъкнеш децата си в неизвестното, а на това отгоре едното от тях болно, с температура. А, и като се знае, че по селата поне една трета са някакви роднини, защо не ги е оставила на тях? Дори да е смятала, че ще ги водят само на разпит, не се ли е опасявала, че на тези момичета може да им се случи нещо лошо в полицията? След като се е занимавала с противодържавна дейност, хранила и въоръжавала бандити, не е ли знаела какво може да и се случи? Знаела е разбира се! И въпреки това „отказва да тръгне без тях”. Надявала се е да се скрие зад тях, да ги използва като жив щит. Надявала се е да получи милост от тези, за чиято смърт е съдействала на бандитите. Да получи милост от тези, които по-късно нейните другари най-безмилостно ще избият само за това, че са защитавали страната си.

------   ------     ------   ------

Сега да видим какви ги е вършила и другата страна. Щом става дума за детеубийство, нека да не забравяме, как партизаните убиват Тодор и Софка Томови. Не някакви богаташи, министри или големци с каквито уж са се борили шумкарите. Най-обикновени отрудени българи, живеещи в колиба при овцете си в планината. И там ги намират извергите. Вземат им дрехите, навущата и оскъдната храна. Жената е  бременна в шестия месец! Първо я изнасилват, разпарят и корема, изваждат нероденото дете и отрязват гърдите и, понеже не искла да пусне мъжа си да бъде отвлечен от тях!!! По-късно убиват и мъжа и Тодор! Но, там няма паметник, като в Ястребино! Защо? Тази майка и погубеното в утробата и дете не са ли били българи? http://bg.netlog.com/zenitza/blog/blogid=79111#blog
       Колко гнусно – да разпориш корема на бременна жена! А, и колко типично за „другарите”. Винаги са се деляли на наши и ваши. Защо няма паметник за тези хора?... Е, как защо! Защото такъв е морала на комунистите. Морал на крадци, лъжци, убийци и манипулатори!
       И в същност, верни ли са наложилите се за тях твърдения, защото те се определят като „безкористни закрилници и освободители на народа, който от своя страна ги е подкрепял, като е отделял от оскъдния си залък, за да ги храни”. Нека видим фактите!
        По него време престъпната бойна организация – БРП-БКП е в нелегалност и води „въоръжена борба” (според комунистическата пропаганда) с Цартво България, а по-точно и по-вярно е да се каже, че е във война с него. Като се вземе предвид и колко е била членската им маса по онова време, се подразбира, че това е война и срещу българския народ.  Мръсна война срещу законно избрано и международно признато, включително и от болшевишка Русия правителство. Мръсна война, за която българските комунисти получават огромни суми в рубли, долари, ценности (бижута). Кървави пари. Нека всеки сам се замисли откъде болшевиките са взели тези пари. Може би са ги спечелили с честен труд? Може ли някой да каже, техният вожд и учител – Ленин колко дни трудов стаж има и къде е работил? И може ли някой да каже какво се е случвало, когато при събирането на тези ценности (бижута) пръстенът да речем, не е излизал от пръста на нарочената жертва.... Може би са я пускали да си ходи по живо, по здраво? Или... досетихте ли се?...!!! (виж  документ № 5 от „Коминтернът и България” съхраняван в РГАСПИ, ф.502, оп. 1, д. 9, л. 196-198. Копие. Машинопис. Руски ез.)
http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       Кървави, мръсни пари предназначени за заплатите на майкопродавците.
        В доклад на началника на отделение „Обществена безапасност” при МВРНЗ до министъра на външните работи за подготвяната от БКП революционна акция се казва:   „Едно от най-мощните средства за повдигане духа на революционерите, съобразно българската психика, е плащането на големи заплати и даването на големи парични суми”... /...”На сега действующите чети е обещано да се върнат по домовете си в края на септември и до тоя срок им е платено”.../... „Сръбското правителство обещало 20 000 000 динари за подкрепа на въстанието; обещало е също активна подкрепа”. (документ № 112 от „Коминтернът и България”, съхраняван в АМВР, об. 7191-А, т. І, л. 191-192.Оригинал. Машинопис.
http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       Доклад на началника на отделение „Обществена безапасност” до министъра на вътрешните работи и народното здраве относно БКП   ...”Всички членове на ЦК получават заплати. Платени са също всички делегати на централните комитети, куриери, окръжни агитатори  и екзекутивната тройка. Последната има за задача да приложи в изпълнение присъдите на Изпълнителния комитет за издателство и нарушение на партийната дисциплина. Също големи суми се харчат за поддържането и политически чети.”...  (документ № 127 от „Коминтернът и България”, съхраняван в АМВР, об.д. 17421,л. 1-4. Оригинал. Машинопис. http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       А, за „другарите”, които както знаем са „бронирани здраво в главите” (с бетон) и за които е ясно, че винаги са били крадци, лъжци, убийци и манипулатори и ще отрекат горните документи като „фашистки”, ще предоставя и такива с оригиналните подписи на комунистическите престъпници  Г. Димитров, В. Коларов и Ст. Димитров.
       В „бележките на В. Коларов за приблизителните месечни разходи в помощ на пострадалите от белия терор в България и необходимостта от увеличаване на сумите, изпращани от МОПР” се казва: (по 2 хляба на ден), давали са им пари за: ...1) семейства на убити, 2) политически затворници, 3) семейства на политически затворници, 4) семейства на емигранти, 5) помощ на временно арестувани, бити и пр., 6) семейства на интернирани, нелегални и пр., 7) съдебни процеси и др., 8) организационни разходи – командировки, куриери и пр...  ( 1 200 000 лв. или 8 888 $ месечно) (документ № 154 от „Коминтернът и България”, съхраняван в ЦДА, ф. 3 Б, оп.4, а.е. 66, л. 10-13. Оригинал. Ръкопис.
http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       Но, това не е всичко. На тях тези пари не са им достатъчни. Комунистическите престъпници (против мира и човечеството), за осъществяването на антибългарската си дейност са се снабдявали с пари по всевъзможни начини – от грабежа на дрехи и оскъдния залък на сиромаха до обири на банки. Във „Фактически констатации” на Московското съвещание за тактиката на БКП след 9 юни 1923 г. е отчетено: в точка № 4 – „Четническо движение” Там са описани седем чети. Прави впечатление, че наред с останалите бандити е и печално известната чета на Георги Янчев, която се занимава с обири и убийства, и  в която се подвизават садисти като Ат. Премянов – Главореза, който разфасовал жертвите си и окачвал червата им по клоните на дърветата. В точка № 6 – „Ексове (обири) ... всякога със знанието на ЦК” са описани следните: 1) гара Каяли 600 000 лв. с нападение; 2) Софийска митница 1 500 000 лв. с нападение; 3) Павликенската поща 100 000 лв. с нападение; 4) Казълагачката народна банка 1 200 000 лв. дадени на КП от касиера. (документ № 166 от „Коминтернът и България”, съхраняван в ЦДА, ф. 3 Б, оп. 4, а.е. 143, л. 168-170 б, 171-177. Копие. Машинопис. Ръкописни поправки и допълнения от Г. Димитров и Ст. Димитров.) http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       В доклада си с гриф „секретно”, един  нашенец, завършил военна школа през 1937 г. в г. Рязани (СССР) и изпратен в Испания с оръжие да разпространява болшевишката зараза, се жалва, че не си получавал заплатата. Става ясно, че т. нар. интербригадисти в Испания всъщност и те са били на хранилка към Москва...” наши деньги здесь, в советском щабе, съедали”... (документ № 324 от „Коминтернът и България”, съхраняван в ЦДА, КМФ, 40/329. Копие. Машинопис.) http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       А, относно дечицата, „другарите” винаги са си „падали” по тях. В доклад до господарите си в Кремъл, относно провала в базите за оръжие при Емине и Варна, тези престъпници съжаляват, че не са могли да хванат три български деца, за да ги убият. „Первый пост своевременно заметил движущихся к базе трех учеников и пока успели сообщить остальным товарищам устроить засаду, захватить и уничтожить их, они успели спрятаться...” ( документ № 132 от „Коминтернът и България”, съхраняван в РГАСПИ, ф. 495, оп. 18, д. 290, л. 53-54. Копие. Машинопис. Руски ез.) http://zamunda.net/details.php?id=361571&hit=1
       Дали комунистите са нормални хора или същества с болни мозъци, изповядващи зъл сатанински култ? Ще попитам тези, които все още се колебаят, може ли нормален човек да направи концентрационен лагер за деца? Не, няма грешка – за деца! Не е за вярване, нали? Но „другарите” го направиха през1945 г. –  детски концентрационен лагер "Бузлук" в Казакстан, СССР.  Деца станали само на кожа и кости, канибализъм, хора набивани на кол, дране на живо, масови разстрели! Ако имате някакво заболяване или сте чувствителен човек, който може да пострада по някакъв начин при гледката на отвратителни жестокости и садизъм, не активирайте този линк! http://www.epochtimes-bg.com/communist_atrocities/communist_atrocities_world_3.htm
       В Украйна през 1932-1933 г. с цел насила да се вкарат селяните в колхозите, по заповед на Сталин е предизвикан т. нар. Гладомор. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, да се конфискуват цвеклото, картофите, зеленчуците и всякаква друга храна. Издадена е заповед с която се забраняват доставките на стоки и храни в селата, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията с тях. Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро умират от недохранване. Гладуващите консумират царевични стъбла, зърнени люспи, слама, гнили дини и цвекло, картофени люспи, котки, кучета и умрели коне. Официално са регистрирани 28 случая на човекоядство (неофициално много повече)! Има и официално регистрирани 13 случая на изяждане на умрели хора (неофициално много повече)!  „Канибалите, които видях и с които разговарях, са бедняци, средняци, колхозници и еднолични производители, останали без поминък. Всички те правят впечатление на зверски гладни хора, които нямат никакви желания, освен едно - каквото и да е, на каквато и да е цена да се нахранят”. - 12 март 1933 г. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричано Гладомор, са между 4 и 7 милиона души. Европейският парламент (ЕП) прие резолюция признаваща, че гладът в Украйна през 1932-1933 г. е ужасяващо престъпление срещу човечеството – геноцид!
       През 1946-1947 г. от глад умират над 1 милион украинци! Стига се дори до канибализъм. В писмото си до Никита Хрушчов - ръководител на Украйна, висш партиен функционер в Одеса пише: "Когато влязох в къщата на една колхозничка, видях нещо ужасно. Жената беше разрязала трупа на детето си и казваше: "Манечка сме я изяли, а Ванечка ще го поръсим със сол и ще го запазим за после". От глад тя полудя и закла децата си". Но Сталин не вярва на тези сигнали. "Всичко е лъжа,- казва той на обкръжението си.- Вие искате да ме трогнете, за да отворя държавните резерви". А те, между другото, пращят от зърното.
       В Камбоджа червените кхмери т.е. последователите на комунистическата партия на Кампучия също проведоха геноцид над собствение си народ. Те са запомнени с камбоджанския геноцид, който води до смъртта на 800 000 — 1 500 000 души от общо 7,5 млн. население. Колко деца избиха тогава един дявол знае! Това е присъщо за комунистите, където и да се намират по света. БНТ още по „тодорживково време” излъчи филм за това. Другари, тогава един ваш другар демонстрира пред камерата как е избивал дечицата! Самият той седнал на земята, слага главичките им между коленете си и с помоща на чук и дълъг пирон им пробива черепа. За икономия на патрони.... Но, това и вие си го знаете, малко ли хора избихте със сопи,  мотики и лопати...нали са гадове, няма да си хабите патроните за тях, така де.
       Комунистическия режим в Северна Корея също е принудил стотици свои поданици да прибягват до канибализъм, за да се спасят от глад.
       Но, нека да се върнем в социалистическа България. След кървавите погроми през 1944-1945 година, след ликвидирането на горяните, след ликвидирането на опозицията, след ликвидирането на „враговете с партиен билет”, след като осеяха цялата страна с концлагери и затвори – мирясаха ли комунистите, наситиха ли се на кръв? Разбира се, че не! Чрез своите репресивни органи – ДС и МВР, а и чрез близо милионната си членска маса, продължиха да тероризират българския народ. Превърнаха цялата страна в огромен концлагер, като я оградиха с караулки и бодлива тел. Бодлива тел, по която увисваха телата на застреляните бегълци от „комунистическия рай”. Там са и безименните им гробове. Въведоха се понятия като „открит лист” и „гранична зона”. Един полуидиот с фуражка и глава пълна с петолъчки, беше свалил баща си от автобуса, защото нямал открит лист. Така де, няма баща, няма майка, има Партия с голяма буква и която е „права, дори когато съгреши”. Друг униформен дебил беше прострелял на улицата дете в краката, защото не спряло по негова команда и то остана инвалид за цял живот. Всъщност какво може да направи едно дете – да вдигне шум, да се качи на някоя череша или в най-лошия случай да счупи някой прозорец. И комунягите бдят с пистолети в ръце и наказват лошите деца. Както виждате, слабостта на другарите към дечицата не е намаляла с времето. Обичат си ги те, по своему, по комунистически... и си ги отстрелват от време на време. Но какво да ги правиш – комунисти!
        После дойдоха хайките срещу тесните крачоли на панталоните, после срещу широките крачоли и късите поли. На по-младите, които нямат спомен от това време, може да им се стори невероятно, някой да се занимава с размера на крачолите им и биха си помислили, че нещо психически не е в ред . А, кой е казал, че комунистите са хора с нормална психика? Това са същества с болни мозъци, изповядващи зъл сатанински култ. И тия същества, колкото и невероятно да прозвучи за някой, стояха на улицата с линийка в ръце, мереха широчината на крачолите  и ги разпаряха с ножици. Веднъж, защото са много тесни, друг път, защото са много широки. Критерият беше обратен на „западната” мода. Обратни същества с обратно мислене. На момичетата с къси поли поставяха печати по бедрата. Момчетата с по-дълги коси бяха настригвани като животни по улиците. Същото ставаше и с тези, които имаха бради. Не малко хора бяха изпратени в концлагери заради размера на крачолите или полите си, дългите си коси или бради или за това, че носят тъмни очила, играят туист и свирят на китара рок енд рол. Подложени на нечовешки мъки и страдания, мнозина не се завърнаха живи от там.
       Докато светът вървеше напред, тези дебили се занимаваха с мерене на крачоли, къси поли, бръснеха бради и режеха коси! И стреляха по улиците, включително и по деца! И убиваха! Но какво друго може да очаква човек от тези? Те просто са си такива. Комунисти!  Пази Боже... Такъв беше „комунистическия рай” в Народна Република България.
       Това, че сме им търпяли издевателствата и простотиите близо половин век може да се обясни, да речем с „международното положение”, че „такива са били времената”, че са щели „да дойдат съветските танкове” и пр. и пр.
       Добре! Добре, така да бъде!.... Но, за това, че все още ги търпим, няма никакво оправдание и никой не ни е виновен. Виновни сме си самите ние, че по стар наш обичай, все чакаме някой друг да ни освободи, друг да ни „изчисти къщичката”,  да ни потупа по рамото, да ни даде разрешение за нещо...
       А имаме ли чест? И имаме ли право да се наречем свободни хора? И в същност заслужаваме ли? Вие преценете...!
       В началото за мото съм поставил един цитат. Прочетете го пак и се замислете!

„Честта на нацията е нещо реално съществуващо. Народите, които не желаят да отстояват честта си, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата. Който желае да остане страхлив роб, той не може да притежава чувство за чест, понеже заради него неизбежно ще му се наложи да влезе в конфликт с едни или други враждебни сили.”

 




Гласувай:
8



1. rosmistral - Да си спомним примерите, които ни учеха в училище
11.08.2013 16:21
Митко Палаузов и Павлик Морозов.....Младите не знаят - нека прочетат
цитирай
2. pvdaskalov - Потресен съм, но не и изненадан...
14.08.2013 08:15
Аз пострадах през 1955 година от тези, които уж тренираха да защитават страната ни. Циници и мърлячи, безотговорни присмехулници. Те дори не стигнаха до съд. В акта за злополука писаха, че жертвата е виновна. Жертвата, която е била добре видима от брега на едно дере! Близо час след официално прекратяване на учебна стрелба. Сеирджиите-комунисти връчват шмайзер в ръцете на един батко-комсомолец и му казват: "Ха да видим можеш ли да го улучиш..." За този случай вж.:
Блогът на pvdaskalov :: В тунела към отвъдното (предложение за създаване на колективен постинг)
pvdaskalov.blog.bg
pvdaskalov.blog.bg/.../v-tunela-kym-otvydnoto-predlojenie-za-syzdavane-na -kolektive.1036763
цитирай
3. psybg - Ти си абсолютно малоумен
11.12.2014 16:14
Ти си ебати малоумника, честно , направо стоя без думи като чета глупостите ти , как може да оправдаваш убийството на деца, били помагали на партизаните ... Комунистите може да са всякакви, но някога чул ли си комунист да убие жена или дете , деба малоумниците дето сте
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: encho1
Категория: История
Прочетен: 242252
Постинги: 38
Коментари: 30
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031