Прочетен: 10286 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2016 07:49
В споменатите по горе аспургиани, редица автори виждат военна дружина или партия на политически поддържници, последователи на боспорския цар Аспург. Именно от редиците на аспургианите се формирала новата боспорска аристокрация. Аспургианите са точно такива, каквито са нашите представи за дружината на Аспарух. Те са тежковъоръжени воини-конници, представители на елита на ранното средновековие, опитни във военното дело и умеещи да повеляват и управляват. Разполагаме и с автентични изображения на боспорската войска и боспорските конници, открити в царски гробници, датиращи от началото на новата ера.
Названието „аспургиани” е засвидетелствано и в боспорските каменни надписи от 3 век като независима политическа или административна единица, начело на която стоял началник на аспургианите (обозначен и с гръцката титла хилиарх).
Стенопис на тежковъоръжен конник, от гробница в Керч, І-ІІ век
В един от най-консервативните обичаи, които служи на археолозите за доказване на културно-историческа приемственост – погребалния обичай, също наблюдаваме твърде показателна близост. Представители на аспургианите били погребвани в правоъгълни гробни ями, покрити с земен насип, или казано иначе могилни ями. Много често в гробната яма, или непосредствено до нея, археолозите откриват и глава от кон или цял цял конски скелет, заедно със снаряжението, принесен в жертва при извършване на погребалния обред. Наред със скелета на погребания воин, в тези погребения се откриват и дълги мечове, части от защитно въоръжение, глинени купи и стъклени римски чаши. Характерното поставяне на глинена паница или купа до главата на починалия воин е също нещо характерно и за погребенията от Дунавска България в по късния период 7-9 век.
Керамиката е друг много важен елемент, служещ на археолозите за датиране на даден паметник и за доказване на връзки и приемственост между една археологическа култура и друга. В този смисъл също намираме много сходни керамични форми от южните земи на Таманския полуостров и земите на Дунавска България.
Аспургианите се упоменават чак до края на 6 век от н.е., от древните хронисти като Птолемей, Херодиан, Стефан Византийски и др.
Един от най-късните каменни надписи, свидетелстващ за съществуването на Боспорското царство, отбелязва изграждането на защитна кула по време на цар Тиберий Юлий Дуптун (Τιβερίου Ἰουλίου Δουπτούνο). Поради спорове при четенето на годината, някои изследователи на паметника го датират в началото на 5 век, а други в края на същия век. Този надпис показва, че първоначалното хунско нашествие от 4 век, не е успяло да унищожи боспорската държава. Името на владетеля Дуптун също предизвиква интерес, както и споменатите по горе лични имена. Името Дуптун е във връзката с подобните тракийски и български имена - Тохун, Негун, Славун, Корсун, Белгун, Вардун, Вихтун, както разбира се и името на наместника Гостун, който е споменат в Именника на българските владетели, след Авитохол и Ирник и преди Курт и Безмер.
Страница от сборник от края на 15 век, с т.нар. Именник на българските князе
Макар и далеч не изчерпателни историческите сведения и археологическите данни свързани с историята на Боспорското царство от 1- 6 век дават основания за следните заключения. Историята на това северночерноморско царство е неоснователно пренебрегвана от българските историци и археолози. Неправилната представа, че българите са едни сравнително късни нашественици в земите по долното течение на река Кубан е попречила да се установят редица културни и исторически сходства. Или по-точно казано, те са били търсени в една неправилна посока. Изнесените по горе данни очертават картината на една приемственост между старите боспорски родове и дошлите в края на VІІ век край дунавската делта българи на Аспарух. Тези наследствени родове на висшата аристокрация, участвали в управлението на Боспорското царство в продължение на няколко столетия, още от първи век преди и първи век след новата ера. Те преживяват в старите си земи последователно няколко нашествия - на готи, хуни, авари. Въпреки това историческите и археологическите данни показват, че голямата част от боспорската военна аристокрация успява да преживее смутните и размирни времена на нашествията. Във втората половина на VІІ век обаче, една част нея е принудена да отстъпи пред натиска на хазарите и се оттегля на запад към делтата на Дунав. Заселването тук не е лесно поради съпротивата на византийците. Същевременно както споменават ранносредновековните автори, воините на Аспарух влизат в сблъсък и с една час от аварите, настанили се по рано край делтата на Дунав. Но така или иначе, в крайна сметка следващите Аспарух успяват да се наложат, благодарение на своите управленски, стопанско-икономически и военни традиции и полагат тук началото на държавността на Първо българско царство.
Тагове:
От снимките на филма "Хан Аспарух&q...
2. БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ КЪМ ТАКА НАРЕЧЕНАТА В...
виж тук:
http://marknatan.blog/history/2011/12/27/aspurgite-quot-mrysen-i-nechist-narod-nastanil-se-v-ongyla-q.872967
глава " 27.12.2011 13:55 - Аспургите-"мръсен и нечист народ настанил се в ... Онгъла" локализирани м/у Аланите и Лазите на Табула Певтингерия "
http://marknatan.blog/photos/108589/original/tabpevt.jpg
(Аспургиани - горен десен ъгъл, на изток от Меотида...)
Ами там ще да е връзката - между Аспарух и аспургианите...!
Гостун е слaвянското име-длъжност нa Бу Юргaн("Оргaнa"), ознaчaвaщо- регент.
Боспорския aдaш нa Aспaрух имaл дружинa, която кръстили нa името му? И той и нaшия цaр Aтил Мaджaр("Aспaрух") освен дружини сa имaли и войскa. Нaродно опълчение и т.н.
Тежкaтa конницa се излъчвaлa от aристокрaциятa. От тях били и дружинниците- джури. По-късно те обрaзувaли съсловието нa военнaтa aристокрaция. Джурa - военен феодaл, рицaр.
Никaкви хaзaри не сa притискaли Aспaрух през 679 г., по товa време той вече е зaбрaвил зa тези съюзници нa брaт си. Те нa десния бряг нa Днепър вообще не сa минaвaли. Седaлището нa Aспaрух било в днешнa Молдовa нa р. Прут. Aтaкувaли с брaт си Кубер Бaлкaните, зaщото Aспaрух не се чувствaл спокоен тaм след кaто Бaян се върнaл в Киев... Кубер му помогнaл. С aвaрите не сме били във врaждебни отношения.
Нaродa с Aспaрух бил " безчисленно множество" кaкто свидетелствa бългaринa преводaч нa Мaнaсиевaтa хроникa от 14 век. И нaселил цялaтa зaвлaдянa земя до Дрaч.
Мися, че това е по-скоро план за разширение на територия, в който братята трябва да помнят, че са едно и да се подкрепят.
Мися, че това е по-скоро план за разширение на територия, в който братята трябва да помнят, че са едно и да се подкрепят.
Просто тази басня е стара, за бащата, снопа пръчки и синове, които не трябва да се разделят - още от времето на Езоп...