Не знам как е по света, но в България Нещата и Лицата (страшно много от Нещата и от Лицата) се повтарят изумително. Ето например течащите в момента спорове какъв тип самолет трябва да бъде закупен за българските ВВС. Имало три оферти – на Грипен, Ф-16 и на Юрофайтер. Това ми припомни... Впрочем, преди да напиша какво ми припомни, ще завърша темата “Избор на самолет” само с един коментар, прочетен в Днес.бг. За да не си помислите, че темата на постинга ми е “Изборът”.

Ето този коментар: Анонимен – “Какво се чудите ? - F16 е най-правилният и логичен избор, защото България е в НАТО. Ако бяхме във Варшавския договор най-правилният избор щеше да бъде (и беше) Миг. Толкова ли е трудно да разберете това червеноглавци...”

А сега направо за какво се сетих покрай самолетите.

През 2003-2004 (в мандата на Симеон II) имаше подобен скандал покрай това какъв хеликоптер трябва да се купи за войската – американският Кугър или френският Юрокоптер. Тогавашният военен министър Николай Свинаров сключи сделка за 1 милиард лева за доставка на 12 броя “Кугър”. (Казват, че комисионната при такъв вид сделки е 10-15%.) Консултант на френската компания “Юрокоптер” беше Николай Гигов. В Народното събрание се проведоха люти дебати по този повод. Такиви дебати предстоят да се случат в близко време и в сегашния парламент. Наблюдавайте кои политици ще защитават едната или другата позиция. В тогавашните дебати през 2004 година зад гърба на Николай Гигов и “Юрокоптер” застана Румен Овчаров. Аргументите му бяха, че “сделката за “Кугър” е неизгодна за страната най-вече заради схемата на доставки и плащания, която натоварва с огромно бюджетно бреме следващите правителства”.

Кой е Румен Овчаров, няма нужда да припомням, нали?! Но кой е Николай Гигов?

Мога дълго да разправям. Можете и сами да се информирате от Интернет - кеф ви Уикипедия, кеф ви Гугъл. Само напишете “треньори на локо Пловдив след 1990” или “собственици на локо София”, или “оръжеен холдинг Делта-Г”, или “доставки на оръжие за бивша Югославия”, или “Андрей Луканов кум на Николай Гигов”, или... Или прочетете следната история.

(Онези реперни точки, които бих искал да запомните и свържете с отминали вече или по-късни Събития и Лица от тази нова българска история, съм подчертал в основното изложение.)

Всъщност всичко започва в самия край на 1997-ма. На 18 декември служители от дирекцията за борба с организираната престъпност и барети от специализирания отряд атакуват няколко бараки в софийското село Опицвет, община Костинброд. Тези бараки са собственост на държавното предприятие “Българска фотография”, което ги е дало под наем на химическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски”. Вътре баретите намират над 300 кг висококачествен амфетамин, който е основна база за производство на синтетична дрога и над 650 кг прекурсори (изходни в-ва) от които по химически път също се произвеждат синтетични наркотици. Във вестниците пише, че това е най-голямата незаконна лаборатория от този тип не само в България, но и в цяла Европа. На място е задържан Валери Тодоров, инженер-химик на щат в СУ. Изглежда, че той е пропял за отговорника на цялата организация за производството и пласмента на дрогата, “бизнесменът” Кристиян Младенов. “Бизнесмен” съм поставил в кавички, защото по-късно ще се установи, че той още през 1993 година е заловен да произвежда малки количества наркотици в родната къща на майка си в столичния квартал “Надежда”. За което Софийският районен съд му дава 1 година условно през 1995-та.

Самият Кристиян Младенов не е задържан “на калъпа”, защото два дни преди акцията е заминал за Германия. Това дава повод на Главния прокурор Иван Татарчев да каже “Всичко е провалено благодарение на непрофесионализма на тези, които са изпълнили акцията. Най-вероятно това дело ще бъде спряно, защото другите участници не са заловени.” На което вътрешният министър Богомил Бонев отговаря така: “Ако не бяхме провели акцията и иззели наркотика веднага, той след два дни щеше вече да е продаден в училищните дворове.” И това е вярно, нали.

Цитирам в.“Стандарт“ от 11 март 1998: (Тъй като това е официалната статистика, тази информация я има на много места.) „10000 ученици всеки ден пушат марихуана. По 40-50 младежи всеки ден използват синтетична дрога. 10-годишни деца вече посягат към наркотиците. Четвъртокласници предпочитат да пазаруват от училищния двор шарени хапчета, вместо да си купуват закуска. Всеки пети ученик е наркоман.“

За 20-тина дни операцията “Опицвет” придобива неочакван обрат. Оказва се, че Кристиян Младенов е член на Управителният Съвет на ФК “Локомотив” София (със седалище в софийския квартал “Надежда”), чийто собственик се казва Николай Гигов. Той е един от най-големите и известни оръжейни търговци в България. Негов е оръжейният холдинг “Делта-Г”. Кой го стопанисва този “холдинг”, какво произвежда той, не можах да намеря писано из медиите. Само да кажа, че няма да се учудя, ако в този холдинг се окаже фирма на бившето държавно предприятие “Кинтекс”. Точно това предприятие по Тошово време, редом с основната си дейност - износ на оръжие за арабските страни, произвеждаше и изнасяше забранения лекарствен продукт каптагон, ако си спомняте. (През 2003 година, когато застреляха Илия Павлов, бе застрелян и Малкия Фатик, чийто баща Големия Фатик, се свързваше с аферата “Каптагон”. Не знам дали знаете, че Малкият Фатик е осиновен брат на Илия Павлов и официално се казваше Филип Найденов. Пък ако започна да разказвам за предполагаеми връзки на Николай Гигов с братята Галеви, през  сърбина Куйович и Румен Петков, последно шеф на АБВ-то на Георги Първанов-Гоце, ще се окаже, че са навързани като свински черва. Констатирал съм го толкова пъти и по най-различни поводи.)

Оказва се още, че освен Кристиян Младенов, в Управителният Съвет на ФК “Локомотив” София присъстват и колеги на самия Татарчев, двама прокурори от Главна Прокуратура – Ангел Ганев, началник на отдел “Следствен” и Михаил Дойчев, ръководител на следствена група в този отдел. (Олеле! Отворете Интернет за тия, за да видите за какви техни други подвизи става дума.)

След като не можа да оспори експертизата, че заловеното при акцията “Опицвет”, е амфетамин база, Иван Татарчев издигна тезата, че “заловеното вещество не е наркотик, а силно упойващо вечество”. Знаете ли разликата? – За наркотик се лежи в затвора, а за силно упойващо вещество – не. Такова ни било законодателството, обяснява по медиите Главният прокурор. Наглостта на Иван Татарчев е безпримерна.

Например казал е (намерено във в. „24 часа“ от 28 април 1998), че „Антимафиотите от ГДБОП са били в цеха в с.Опицвет два дни преди да обявят разбиването на лабораторията и са принудули химика Валери Тодоров да произведе още няколко десетки килограма амфетамин база. Дотам са стигнали ГДБОП, че са стояли денонощия на главата на химика, за да се хвалят после, че са хванали голямо количество наркотик.“

Добре, че властите в Германия не мислят като Татарчев. Кристиян Младенов бързо е заловен на австийско-унгарската граница и на 30 март 1998 е екстрадиран в България. Арестуван е още и някакъв германец, който се е занимавал с доставката на химическото оборудване за нелегалната лаборатория. Арестуван е и братът на Кристиян Руслан Младенов, също така известен на полицията от 1995-та, който имал своя лаборатория за производство на наркотици, но в Банкя. Времето е март 1998-ма. Е, и?

През май 1998 година братът на Кристиян и германецът доставчик са освободени, а наблюдаващият делото “Опицвет” прокурор Стамен Петков изпълнява указанията на шефа Татарчев като постановява за Младенов и Тодоров вместо от 2 до 10 години затвор и глоба до 20 милиона стари лева за производство на наркотици, само 2 години затвор и глоба до 6000лв. - за силно упойващо вещество. Окръжният прокурор на София тогава Маргарита Попова (бъдеща вицепрезидентка на Росен Плевнелиев след 12 години) отменя присъдата. Това налага през юли 1998 година Иван Татарчев да поиска повторна експертиза за това амфетаминът наркотик ли е или силно упойващо вещество ... и т.н., и т.н. Чак след 11 години, през декември 2008-ма Кристиян Младенов е осъден окончателно на 5 години затвор и глоба от 10000 нови пари (10 милиона стари), Валери Тодоров – на 3 години и същата глоба от 10000 лева.

Не зная дали е съвпадение или съдба, но тъкмо през този декември на 2008 година Иван Татарчев умира.

За Кристиян Младенов медиите през август 2014г. съобщиха, че се е удавил във водите на Черно море, точно пред бившия хотел “Дюн” на Георги Илиев (убит август 2005), брат на Васил Илиев (убит април 1995). Николай Гигов се спотаи. Продаде футболния клуб Локо Сф и изчезна от публичното пространство. Не съм чул нищо за холдинга „Делта-Г“ в последните двайсетина години. Едва ли е закрит, вероятно от ДС са го преименували. Мога обаче да допълня, че след години учене по света, женитби и разводи, единствената му дъщеря Ели Гигова се върна в България и в момента е водеща в сутрешния блок на държавната БНТ. Моето скромно мнение е, че тя не става за тази работа. Много е скучна и няма никакъв чар. Но е щерка на баща си. Не знам дали е запозната с тъмната му страна, когато е била 16-годишна. 

Написаното обаче остава. Буквално оня ден прочетох нещо, което знам от години, обаче от „жълтите“ вестници. Съвсем друго е да го видиш издадено и подвързано в книга. Цитирам разследващия журналист Христо Христов от втория том на книгата „Корупционната България“, издание на Гражданско сдружение „Либертариум“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“: 

„Инженер-химикът Валери Тодоров Величков лежи в затвора до март 2010 година и е освободен предсрочно. Още докато трае съдебната сага, неговата съпруга Асенка Величкова започва мащабен строеж в кв.Бояна ул.“Беловодски път“, прочул се с т.нар. сараи, в които живее лидерът на ДПС Ахмед Доган до 2013г., а след това почетен председател на партията. Става въпрос за имот от над 1600 кв.м, купен през юни 2002г. за сума от 28000, при данъчна оценка от 38147 лв., или 17 лева на квадратен метър. През 2004 година Величкова сключва договор с фирма от Перник за построяване на жилищна сграда в имота, като проектната му цена е 2 милиона лв., а по-късно там е вдигната 4-етажна жилищна сграда.“

Какво ще кажете, а? Мен ли питате? Веднага: Парите, които са завъртяни в „Опицвет“ (далеко не само в тази афера!), не са на разните изпълнители Гиговци, а са им дадени от комунистическата ДС. И после Държавна Сигурност има право да им ги вземе и да ги даде за жилище на един по-голям свой „гиговец“, нали?!

Моят заключителен коментар по тази тема (защото не съм обяснил още “алфата” в заглавието на постинга) е - „Отворете си очите, о, герои на труда...“

===========================================================

“Алфа” се нарича отрядът на руските барети. С “Атака” започва името на войнствуващата завоевателна доктрина на Хитлер. Кое ги обединява? – Писал съм. Има една книга в която са обединени двете биографии на Хитлер и Сталин. Тя се нарича “Двама другари”.

Вчера гледам по телевизията други двама другари - Христо Иванов от “Да, България” и ген. Атанас Атанасов от ДСБ, да се обединяват за пореден път срещу управлението на ГЕРБ. Този път искат оставката на Томислав Дончев.

Имам ли право ДНЕС да обединявам “Атаката” на Сидеров и “Автентично десните”? – Да! Вижте им симпатизантите. В 80% от случаите те са едни и същи. И това не е от ВЧЕРА. Прочетете следващото припомняне:

Всеизвестно е за всички, които не мижат с широкоотворени очи, че Иван Костов, препасъл лента през чело в студената зима на 1997 година, поведе народът срещу Виденов и управлението му с подкрепата на “честния частен бизнес”, вкл. и на шоумените от “ТРИфонов-ВОденичаров- ДИлов”. Другояче казано, по-обобщаващо: с решаващата помощ на онази Държавна Сигурност. (Защо пък “онази”? Тя и днес е жива!) Едно малко дребно като камилче доказателство е, че от лявата страна на Костов начело на колоната на “справедливия гняв на народа”, крачи широко усмихнатият Ахмед Доган.

След една година, когато правителството на Иван Костов се стабилизира, стана възможно “Новото начало” да се обърне и към групировките, за да избере кои да подкрепи и кои да разпусне. И къде точно да удари непослушните.

Сигурно си спомняте, че в 1996 година имаше голям международен българо-руски скандал за газа. Доколкото обществото ни бе информирано за същността му, ставало въпрос за участие на частни български фирми в държавното “Топенерджи”. (Чак през 2002 година, в мандата на Царя Симеон II, ще стане обществено достъпно, че от 8 януари 1996г. дяловото участие се е преразпределило по следния начин: руското Газпром запазва квотата си от 50%, Булгаргаз намалява участието си на 25.1% за сметка на новите акционери - Овергаз Инк - 8.25%, Мултигруп - България холдинг 8.25%, Първа частна банка - 3.2%, БУЛБАНК - 3.2% и Химимпорт 2%.) Това в пресата беше обяснено така: Българската част от АД-то (държавата в лицето на правителството на Жан Виденов) настоявала да не се допускат частни фирми в отношенията с руския партньор, а руснаците пък държали да има частна фирма, за да могат през нея да претакат капитали и да укриват доходи, пише във вестниците “според изключително добре информиран източник”.

На 2 октомври 1996г. (Виденово време) Луканов беше застрелян. Една от версиите е за участието на “Мултигруп” в убийството. (След няколко години – на 7 март 2003 в мандата на Царя, и шефът на “Мулти” Илия Павлов ще бъде застрелян.) През следващата 1997-ма големи газови скандали нямаше. Или поне толкова големи, че да засенчат и изместят явленията “10 януари”, “4 февруари” и “валутния борд”.

И допрях до това да вкарам „Овергаз“ в цялата тази плетеница от фирми. Според мен името „Овергаз“ е избрано така, че да подсказва предмета на дейност  - фирмата не се занимава със самия газ, а с нещо „над него“ – транзита на газа от входния терминал на границата до входа на конкретния му български потребител. „Овергаз Инк.“ АД е частна газова компания в България, основана през 1992 г. Нейн основател  и собственик е лицето Сашо Дончев. След 3 години се появява АД „Овергаз холдинг“, чиито дъщерни д-ва притежават лицензии за доставка и разпределение на природен газ в 30 общини от общо около 250 за страната. Българската фирма „Овергаз Холдинг“, заедно с руския газов гигант Газпром, участват с равни дялове 50:50 в компанията „Овергаз“, чийто изпълнителен директор е отново Сашо Дончев.

Време е да попитаме кой е Сашо Дончев. Българин ли е или руснак? Роден е в Ямбол, 1953 година. (И Сидеров е от Ямбол.) Висшето си образование завършва в Руския държавен университет за нефт и газ „И. М. Губкин“. От 1978 (25 годишен) до 1991 г. работи не в България, а в СССР като проектант и началник отдел „Транзитен газопровод Русия-Турция“ в „Газстроймонтаж“, едно дружество създадено през 1971 г. по междуправителствената спогодба с бившия СССР за разработването на газовото находище в Ямбург. После става директор на Строително-монтажното управление по изграждане на магистралния газопровод „Тула-Москва-Киев“. Завръща се в България в 1992, вече знаете като собственик на „Овергаз Инк.“ АД. Между 1995 и началото на 1998 г. е изпълнителен директор на българската част от българо-руското АД „Топенерджи“. След малко ще научим, че компанията “Топенерджи” е изкупена 100% от Газпром през пролетта на 1998 година.

Освен газови интереси Сашо Дончев има и други интереси. Не газови, но много показателни - член на Съвета на настоятелите на Техническия университет-София, на Управителния съвет на Съюза на издателите в България, в Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Собственик е и на 30% от акциите на „Сега“ АД, издаващо вестник „Сега“. (Вестник “Сега” е създаден също в 1992 година от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Първият му главен редактор се казва Милен Марчев. Все моравосини партийни комунисти. Навързани са като свински черва.)

И сега навлизам в същността на припомнянето.

На Йордановден 1998г. в „Труд“-а на Тошо Тошев (агент Бор) Иван Костов отговаря така на Валерия Велева (Мадам В.) на въпроса й воюва ли той с “Мултигруп”: „Ще бъде страшно за Мултигруп, ако има война. В такъв случай изходът е само един – пълна катастрофа за “Мултигруп”. Няма бизнес по света, който да воюва с правителство, и да е спечелил тази война. Опитът на “Мултигруп” да дели мегдан с държавата не може да завърши по друг начин.“

Направи ли ви впечатление, че Костов атакува САМО „Мултигруп“? Защо? – Сашо Дончев има същите възпиращи държавата квоти, каквито и Илия Павлов! „Разделяй и владей“? – Вероятно. (Някъде прочетох, разбира се след години, че собственикът на ресторант „Олимп“ Славчо Христов, бил личен приятел на Сашо Дончев, който го запознал с Костов. Не знам дали не е лъжлива новина, но съм склонен да й повярвам. Навързани са като свински черва.)

Така или иначе борбата на държавата с “Мултигруп” на Илия Павлов е обявена. На 13 януари 1998г. например, намираме във в.“24 часа“ (а не в „Труд“!) следния вопъл с 3-сантиметрови букви: „Мултигруп: Разработиха ни за шпионаж“. Ще последват разгромяващи материали за производство на фалшиви CD-та с музика в ДЗУ Стара Загора – 40 млн.броя (февруари), фалитите на Кредитна банка - банката на „Мулти“ и на Балканбанк (март, април), покупките на Русалка, Рила-Боровец, интерхотел „Сандански“..., скандалите с торови заводи „Химко“ (май), захарни заводи Бартекс (август) и тъй нататък. За да стигнем - за първата половина на годината, до 11 май 1998 например, когато пак в „24 часа“, а не в „Труд“, и отново с 3-сантиметрови букви, четем: „Костов – фаталният айсберг за „Мулти“. Империята не успя да отвърне на удара, снишава се.“

А Овергазът на Сашо Дончев е същата стока като Мултито на Илия Павлов. И двете организации паразитират върху доставките и транзита на руския газ за България.

Гледам една снимка, която е пред мен. Тя е в “Труд”-а от 11 май 1998. Не е ясно кога е правена. Не е датирана, но пише, че била “от архива на вестник 24 часа”. Снимката е от някаква обща пресконференция (преди пет месеца, както пише в текста под нея) на “Мултигруп” и “Овергаз”. Там присъстват 6 души: отляво надясно Николай Вълканов, Радослав Ненов, Илия Павлов, Сашо Дончев и Иван Колев. Правилно преброихте 5 души. Шестият участник, който стои между Илия Павлов и Сашо Дончев, не е назован. Като го гледам – чист Волен Сидеров. Той по същото време е медиен съветник на Сашо Дончев, така че присъствието и мястото му на масата е съвсем оправдано. Така и участието на двете подгрупи в общата тогава група става паритетно – по 3-ма от всяка.

Защо е скрито името на Волен Сидеров? Ще приемете ли Моето обяснение?

Иван Костов съвсем явно недолюбва мултигрупата на Илия Павлов (спомнете си, че той стоеше зад Луканов на “кръглата маса” и ако Илия Павлов е виновен за убийството на Луканов...), но симпатизира също толкова ясно на овъргазовика Сашо Дончев. Защо баш последният му е симпатичен? – Че като няма трети българо-руснак в газовата връзка кого да хареса, мене ли?!

Нататък. До края на 1998-ма “Мултигруп” ще бъде изхвърлен напълно от бизнеса с руския газ и звездата на Сашо Дончев ще изгрее. Даже съвсем нахално той, Сашо Дончев, ще основе нова империя, която ще нарече “Алтернатива 98”. А какво става с Волен Сидеров по това време?

Той става излишен за газа, но може да бъде използван за друго. Пари е давала за него Държавна Сигурност, ей. Кьошеклия камък! В 2003 година Илия Павлов бива убит, а една година по-късно Волен Сидеров основава партия “Атака”. В 2005-та вече се кандидатира за президент, а “Атака”-та му влиза в парламента. С какви гласове ще попитате? Ако си направите труда да сравните резултатите от парламентарните избори през 2005-та с предишните от 2001-ва, ще видите, че БСП рязко намалява своя резултат. Почти с толкова с колкото “Атака” вкарва своите депутати в Народното събрание. Какво се опитвам да ви кажа ли? – Че “пуделът на Путин”, както ще нарекат Волен Сидеров след десетина години, и неговата партия “Атака” са създадени и легитимирани от „новите“ ни социалисти. С късане на “живо месо” от лявата Партия БСП. Което е чудесно, като се замислим. Две (три, пет, десет...) ”руски партии”, ама от една и съща резервна скамейка. Други няма.

И още казвам. Че “Алтернативата” на Сашо Дончев е също така пропаднал “ляв” опит. Колкото и да се дуе със своята нова маскировка, наречена либертарианство (каквото и да значи това), си е същото руско мекере. Ех, Сашо, Сашо, като си вън от политиката, освен да станеш “честен бизнесмен”, нищо друго не ти остава. Дори да купиш на сина си червено “Порше” за половин милион евро, друго какво?  А, и да избягаш при жена си полякинята в Полша навреме, защото ако останеш в европейска България, ще те вкарат при Баневи, Веткови, Стайкови, Гергови... рано или по-късно. Не че ако “продължиш да мърдаш много”, Съдът няма да те намери и в Полша, ама...

Ама аз говорих за Волен Сидеров. Който е решил да бяга в Европарламента.

И за автентично десните... Ама те много, няма за кога да ги почвам поотделно. Затова ще кажа обобщаващо за всичките: В двора им блика извор (ГЕРБ), те ходят в съседния двор да си наливат от старата чешма (БКП,БСП и С-ие). Защо бре, мамка му?!