Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2018 18:45 - Де е България днес, де са нейните паметници и колко е важно това за руската дипломация у нас, и не само
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.01.2018 21:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Колеги, моят компютър се оправи, и троля отново е на бойна линия. Имах честта, преди дни, на 4 януари, да се разпиша в коментар под статията за изказването на руския посланик у нас, негово превъзходителство г-н Макаров, в дир. бг., едно мъдро и много натъртващо изказване, което започна добре за Русия и г-н Макаров, но завърши зле, не знам защо. Именно, след поантата на това изказване - въпросът, зададен от руския посланик у нас - "Каква щеше да бъде България без руския император (Александър ІІ, тук колегата посланик забрави да добави нещичко за този цар, такова, за военните му победи и пр., нам защо, той е бил способен техен цар; ние другото, за братството, си го знаем, все пак)?", обаче, накрай, негово превъзходителство заяви, дето трябвало да се почита пред този точно монумент (ба, монумент, монумент, ама не е само монумент, бих казала аз, бая що статуя си е, една от най-мащабните в София!) та пред точно този монумент, трябвало да се почита паметта на загиналите войници ( такова, като е паметник на Александър ІІ, защо пък не на Александър ІІ?!). Леле, колеги, така се стреснах, като прочетох това. Брей, троля е била права, излиза, дето руската държава, в лицето на руското посолство у нас, не знай де е паметникът за почит на загиналите войници от тази "благородна и съзидателна" война, леле, друго, че тя не е била нито благородна, нито съзидателна, ако питаме бежанците от нея, както и участниците в нея, хихи, ма тех не ги пита никой, и никой не ги е питал... Била е просто освободителна, война, г-н Макаров, и героична за българите, ама това, не го чух. 
Затова и си позволих да напомня, аз, която не съм от София, а от Карлово, което също има своята освободителна история, за разлика от София, има загуби на населението си, след Страшното и Априлското въстание, влачи тежки икономически последици десетилетия след Освобождението, само, защото се намира в Южна България, нарицаема Румелия, та дори аз се възхитих на думите, написани от ген. Гурко, който води боевете за София преди 140 години, близо до района, в който в момента работя, които думи гласят следното: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ“. – Генерал Йосиф Гурко. 
(взето от Уикипедия,  от статията, озаглавена "Битка при София", нека се намесят колегите историци, да кажат точно откъде е цитата). 
След като прочетох този текст, колеги, винаги съм си мислела, че ако някой някога направи една хубава, мащабна възстановка на боевете за София, то след победния марш на отряда на Гурко, трябва да вървят селяните от село Яна, от Горни Богров, от Враждебна, които мълчаливо да теглят с волските си коли оръдията на руската армия. Ето това е братство, г-н Макаров, и ген. Гурко го е написал сто и четиридесет години, преди Вашето изказване, слава Богу. 
В коментара си допълних и нещичко за българските опълченци, които вие сте поставили редом с "будителите", а това е непростимо, за поданик на император, чиято администрация съумява да прецени ползата от възможността за година и половина да събере, обучи и въоръжи  от нулата състав, сравнен с "усилена военновременна пехотна дивизия" - дванадесет опълченски дружини, от които само след няколко години, ще излязат някои от първите български военни и офицери. Дивизия, която от "придружаваща" се превръща в съвсем реално действаща до края на войната, при това, с много важни функции. Забележителен император е бил Александър ІІ, г-н Макаров, за да прецени това. Бих казала, че благодарение на неговото далновидно решение, офицерите на руската армия, които управляват българската такава след Освобождението, успяват и да възпитат великолепната българска войска, която печели първите военни победи  на бойното  за третата българска държава, защитавайки своята цялост и независимост, командвана от учениците на същите тези руски офицери).  
И още нещо написах в моя коментар, г-н Макаров - за това, че София е била спасена от опожаряване, което е трябвало да бъде извършено от турските войски, като част от "благородната" война, при тяхното отстъпление, от консулите Леандър Леге и Витто Позитано. Представяте ли си - едно едва ли не село е била тогава София, нейното опожаряване не би представлявало проблем за никого, в такава една "съзидателна" война, предвид съдбата на много други български градове и села, но са се намесили други хора  - от онези, които са преживели и съпреживелия   "масовите настроения в полза на поробените славянски народи" (може пък тук да се има предвид българският народ; очевидно в случая е така). И Позитано, и Леге, както и техните държавни глави, също както Александър ІІ, са имали своите съображения). Въпреки, че след Освободителната война само за няколко десетилетия, селският вид на София е нокаутиран, и там са се появили сградите на Народния театър, на Софийския университет, на Народното събрание... 
И на този фон, г-н Макаров, да не знае къде точно е паметникът на загиналите войници в тази война!... Вярно, че в центъра на София, вече има много паметници, за 140 години история, са се натрупали доста "монументи", къде красиви, къде не, къде известни, къде не, но Българската държава имаше сложен и труден път, и това е отразено в същината на нейните паметници. 
Затова, аз предлагам, да се свика една обществена Комисия По Паметниците, в която да се включат по-известни наши скулптурни дейци, да речем, членове на Художествената академия, може и от факултета за съвременно изкуство, задължително, както и представители на Столична община, с която от много дълго време насам Руско външно води напразни борби (за жалост, те не са преки, което навярно би улеснило контактите между тези две институции), както и представители на Министерството на културата. Вчера, за жалост, получих и едно предложение, в тази комисия, да се включи и чистачката от фирмата, която обслужва определен район в центъра на София, но аз искам да допълня, че тази жена, би била на работа по времето, по което ще заседава тази Комисия, а членовете на Комисията, би трябвало да работят на доброволни и братски начала, така да се каже. Би могъл да се изнесе, доклад, за историята на българската скулптура, и на българските паметници, в НДК, да речем, хем няма как да стане бой, колеги, тъй като всички заинтересувани ще влизат само с баджове)))). Вярно, че мина конкурсът на Столична дирекция "Култура" за културните събития от календара на столицата, но мислим, че от НДК ще се съгласят, да ни дадат една заличка, щом е за популяризиране на монументите, пардон, на паметниците, нали правим европредседателство, и без това оттам все за хора и празници говорят....
Иначе, колеги, не става, така - поединично, да се говори по медиите, ние не сме Руското посолство, все пак. Трябва да се направи Комисия, и това е. 
Аз, от своя страна, предоставям напълно безплатно на Комисията, една бутилка домашна ракия, повече не мога да даря. 
Също така, смятам да се присъединя към акредитираните към Комисията тролоци, които ще дебнем в околностите на НДК, ако нещо изпадне отново, от делегацията на г-н Макаров, която ще бъде поканена на конференцията, и особено ще дебнем, колеги (дигайте се, че Нова година мина) за наште руски колеги, които биха могли, да докарат червената армия, както стана преди Коледа, и отиде, та се не видя... Може би, има колеги, които няма да се съгласят с моята бойна позиция, но все пак, известна предпазливост, не е излишна, смятам. 
Накрай, една песня, за настроение). 
Песента посвещавам и на годишнината от рождението на поета Христо Ботев, заедно с красивите разцъфнали цветя в клипа и прекрасната пролет. За мен неговата поезия не е просто призив за революция, а усещане за тържеството на пролетта. 


  








Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651489
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031