Първо тези самоубийства, които разпалиха страстите, че и под нечии задници като всички останали самоубийства ли са? Или има и друго?
Ако си мислите, че няма друго и това са си като всички самоубийства, ясно, що за специалисти сте и че с тази "превенция" с нищо никоу няма да помогне, дори на хора склонни към самоубийство, защото не е необходимо човек да е специалист, че да се сети колко различни са тези самоубийства и ако НЕ БЯХА различни, нямаше да предизвикат подобен отзив, а нямаше да бъдат забелязани, както всички останали самоубийства.

И за каква превенция може да става въпрос с 20% ДДС над книжните издания, която АВТОМАТИЧНО създава образа на баща, който гледа тъжно в детето си, още по-тъжно слуша стилистиката му и още по-тъжно не смее да разтвори бележника му, че не е в състояние, макар да се трепе от работа да му купи необходимите учебници.

Каква превенция с 20% ДДС над лекарствата, като то АВТОМАТИЧНО създава син, който не може да купи лекарства на майка си.

И това с ДДС - тата над книгите и лекарствата са само два примера от стотиците на социалния КОШМАР в който живеем. 

Но не социалния кошмар сам по себе си е толкова страшен и убийствен, а СОЦИАЛНАТА ПСИХОЗА над чието създаване се работи усилено и целенасочено от 1991 година насам. 

Заради нея нито споменатия баща, ни сина ще проговорят с някого. 
Ще се упрекват.
Ще им тежи.
Ще врат вътрешно. 
И бавно, бавно ще гаснат. 
Но ще мълчат, защото, ако случайно се изпуснат, веднага куп кресливи лелки ще започнат да им дават ненужни съвети, а до денонощие цяла улица ще знае какви "мързеливци и некадърници са"

Защото точно така се гледа на бедния и отчаяния. 
И този идеологически казус е създаден, налаган, утвържадаван за да ни научи да живеем спотаено, да се крием, за да се крие изобщо бедността на цяла България и за навън да се показва едно измислено лице...
И за пред следващите избори да се показва това измислено лице. 

И точно тази социална психоза с отровните й мантри:

"Щом си беден си тъп."
"Щом си беден си нищожество."
"Щом си беден, детето ти е генетично увредено и няма право на учебници и книги."
"Щом си беден си мързеливец."
"Щом си беден си за гавра."
"Щом си беден ще те плюя в интернет."
"Щом...си карал мотокар нямаш право да пишеш."
"Щом си беден нямаш право да достойнство."
"Щом си беден нямаш нужда от мечти."

И в този ред още...

Хайде да видим как превенцията ще освободи цяла нация от отровните мантри, които в действителност самоубиват. 

не е бил на ръба на оцеляването никога няма да те разбере. Има една много хубава българска поговорка: Сития не вярва на гладния.

Прилича ми на натиск към медиите, да не отразяват самозапалванията. Защото като няма хляб, да няма и зрелища, които подклаждат недоволство.

Обаче мантрите са продукт на нещо, което засега е извън самосъзнанието на огромното мнозинство, което предпочита удобството на самоокайването, без да има основания за това. А точно най-самоокайващите се, обикновено са най-"безкомпромисни" съдници на останалите и ако не автори, поне вдъхновители на горните мантри.

Прав си за съжаление,Стеф!Ужасно е!

Всички сме на ръба на оцеляването, с малки изключения. Всеки разбира много добре. Но 20% от ДДС - върху книгите, лекарствата и бих добавила храните - защото някои гладуват, няма да ни спасят. Просто защото доходите трябва да нараснат в пъти, за да можем да съществуваме нормално.
А психозата и мантрите ще съществуват, мълчанието ще е факт, защото дори и да говориш, дори и да крещиш, дори и да се самозапалиш кой ще те чуе? Какво ще промениш?
Хората са го казали: "Иди и се оплачи на арменския поп". Сега вече може и да идеш и да се самозапалиш пред арменския поп. Ефектът ще е все същия.

Има и още една подходяща: "В къщата на обесения за въже не се говори." Това ви го каза и проф. Константинов. По статистика сме на предпоследно място по самозапалване в Европа, ама да сте го знаели по "татово" време? Те ти най - добрата превенция. А не да почваме да търсим логически оправдания на психичните отклонения по медиите. И не е вярно че материялното положение е основното в суицидните мисли - те не са решение, а бягство от отговорност. Дано съм Ви бил полезен...

че хората, които налагаха масово тези гаднярски мантри, никога няма да отидат да управляват, те си гледат бизнеса и просто купуват каквото могат, власт друга не им трябва. Тъй, че правителството няма лоши намерения. И нищо не започва безупречно, да видим, доста беше публичното аутодафе на хора от нацията, това е в очите на децата, а те са програмирани да проектират това, което виждат в бъдещето. Идвало ми е да се запаля, вярваш ли, пред общината, заради бездушието на заобикалящото, ама по-отдавна, знам добре какво е мизерия и все не стигам до горното стъпало, където се диша, както си въобразвявам, но с годините се научих, че моите чувства НЕ СА важни пред бъдещето на децата ни. Какво лошо видя, може пък и у нас някой премиер да тръгне да проси, но и тогава ние ще го заподозрем, че е лицемер. Ами тогава? Всичко е личен проблем преди да е обществен.

Нещо сте се объркали, ама много сте се объркали, драги.
Първо: не съм твърдял никъде, че материАлното е основното в суицидните мисли, а обществената ценностна система към него. И още по-точно: агресивността на тази цинностна система, която гази душата на изпадналия в беда. Лишава го от достойнство и т.н. Само, че или не сте ме прочели или сте били толкова подготвен да спорите, че дори не сте обърнали внимание на аргументите с човек, чиято идея не ви е допаднала.
Второ: за поговорката. Много е хубава: да. Само, че както всяка хубава идея и нейната може да се изкриви и да се доведе до абсурд. За да не "говорим за въжета" (то не, че и достатъчно говорим) трябва ли пак да цензурираме печата до ниво: "татово време", не че ми се споменаваше, ама понеже вие го споменахте. В "къщата на обесения не се говори за въже" от гостите й, но това значи ли, че живеещите в нея, не трябва да говорят за покойника?
Трето: за статистиката. Че какво, понеже сме на последно място сега да догонваме в това Европа, ли?
Четвърто: това за "бягството от отговорност" е клише и ако продължава да се мисли така се отдалечаваме от проблема и той се изостря. От каква отговорност бяга човек, който е смазан от гореизброените мантри и му е вметнато, че няма права - няма отговорност. Инфантилно е да се слагат тези самоубийства до останалите. Според Корана самоубийството е най-тежкия грях, с каква настройка тогава фанатично вярващите в него талибани забиват самолетите си? За тях не е самоубийство, а саможертва...

/продължавам/

саможертва...и използване на себе - си като единственото оръжие с което разполагат. Това е различно субективно приемане на акта, а то го натоварва със съвсем различен смисъл. И ако се изкривява, това ще доведе до нови и нови случаи. Защото ще продължава да се трупа същото, което и до сега, но с още по-голяма сила.

И защо се преекспонира с това: "безотговорност", "безотговорност". Поредната отровна мантра. Иначе няма никакъв смисъл. Безотговорен човек би ли се впечатлил от това, че го наричат безотговорен? А нали той е субекта? Ако е наистина от безотговорност е готов да се лиши от живота си, ще го вразуми някой наричайки го безотговорен? Видима е ритуалността на тези "самоубийства". А един ритуал се извършва пред нещо - идея.

Не исках да задълбавам, не се и заблуждавам, че ще ме прочетете и осмислите, след като далеч по-ясния постинг ви се стори безсмислено да прочетете и осмислите и започнахте да спорите с мен за нещо, което не съм и твърдял.

Не мога да приема взаимното, перманентно унижаване като нещо нормално. И никой в себе си, не може да го приеме.
И когато човек изгуби всичко, а бъде упрекван за това и престане да се приема като ЦЕННОСТ, най-важната, първата от всички ценности: Животът за самия Живот. Ценност каквато "мантрите" искат да изгуби, тогава като няма какво повече да изгуби му остава само да се заяви - чрез Смъртта.

Имам чувството, че напоследък лошите неща в държавата зачестяват. Hе ми се коментира неприятното. Сега е 21 век, трябва да е съвсем друго.

Има едно изкривено и до немай къде опорочено мислене на повечето хора, което забелязвам. Ако някой е беден, болен, нещастен и по някакъв начин различен от останалите то непременно се приема, че той е по-лош от тях, по-слаб, по-глупав и казано обобщено заслужава да бъде подиграван. Не става въпрос само за кризата, липсата на пари, ами и за отношенията на хората. В различни форуми чета как за хората, които нямат работа казват, че били мързеливи и мрънкащи иначе са щели да си намерят работа. Ако примерно някой се оплаква той непременно става неприятен за околните. Ако някой е болен от депресия или друго заболяване му разправят как не искал да се стегне, как става досаден, как не им се слуша за неговите проблеми. А тези които се самоубиват били слаби и лоши....Ето това опорочено мислене е достатъчна причина някой да не желае да живее.

Макар и кратък, текстът е грабващ вниманието.
Позвилих си да го препоръчам на стената си във ФБ.
(Ако не сте забелязал - има нужда от корекция на една буква - "Щом си беден нямаш право Да достойнство.")
Въпреки че ми хареса, искрено се надявам да няма повече поводи за подобни публикации.