Той е уважаван. От него се боят, възхищават се и го обсъждат. Руският министър на външните работи Сергей Лавров, който пуши една след друга цигари и обича уиски, не оставя никого равнодушен. Макар че понякога неговият твърд стил на поведение може да дразни, никой не се съмнява в неговата компетентност, дипломатически талант и слабостта му към малките радости в живота. Когато Сергей Лавров влиза в стаята, е невъзможно да не бъде забелязан. Висок, харизматичен, с известна театрална жестикулация. Винаги е облечен в елегантен костюм с копринена вратовръзка, а очите му внимателно наблюдават света през очилата с метална рамка. Често в ъгъла на устата му дими цигара. Такъв беше в Женева по време на безкрайните преговори за сирийското химическо оръжие, иранското ядрено оръжие и мирната инициатива за Сирия. С резките си фрази Лавров безкомпромисно отстояваше руската позиция, с което почти довеждаше до истерия представителите на държавния департамент на САЩ – Хилъри Клинтън и Кондолиза Райс.

Често пъти Лавров не е сговорчив и затова е получил прякора „Господин Нет!”.

Но когато през 2013 г. той и държавният секретар на САЩ скърпиха на басейна в Женева договора за унищожаване на сирийското химическо оръжие, Лавров ликуваше. Бяха прекратени американските атаки към Асад, а Русия можеше да продължи да поддържа сирийския режим с оръжия.

Това си беше бинго за Лавров и Путин. Сергей Лавров беше толкова радостен, че си купи огромна бутилка уиски и скъпа пура, след което се излегна на слънчевата тераса на хотела под възхитените погледи на подчинените си.

През повечето време светът вижда един навъсен и суров Лавров. Зад тази фасада обаче се крие един невероятно компетентен, остроумен и талантлив дипломат. Болшинството анализатори причисляват 63-годишния Лавров към най-умните политици в света. В дипломатическата си дейност той се опира на своя постоянно нарастващ опит. Неговият път започва с изпита за Московския държавен институт за международни отношения през 1972 г. След това бързо стига до дипломатически пост в СССР.

Първото си назначение получава в Шри Ланка, но по-късно трамплинът го изхвърля директно в Ню Йорк и ООН, където като представител на СССР прекарва 15 години.

Като посланик на Русия в ООН той отстоява позициите на Москва за войната в Босна и Косово. Както позициите на Русия във връзка с вероятното наличие на оръжие за масово поразяване в Ирак. Дъщеря му Екатерина остава в Ню Йорк, завършва престижния Колумбийски университет, а през 2014 г. се връща в Русия.
  Продължава тук