Поетът на пейката слага книга.
Оставяйки късче от себе си, за да го има.
Рожден ден си направи
и словата на пейка
остави.
 Тогава, някак си
сякаш направи, че
нехайно забрави,
как от
книгата своя,
да се избави.


Пейките празни,
седи самота.
Той е единствен в нощта.
Поетът е този,
който е стон, плач
и палач
на тъга.
Щастието, то само се разля щом
последната
книга
на пейката в парка
остави сама.