Постинг
01.11.2019 20:21 -
НОЕМВРИ
Остарява Ноември по навик красиво
като пейка на пристанище привечер.
От косите й, в които зими сънуват
чайки прошарени отлитат към север.
Ноември днес е пейка в безкрая,
далече от всякакви чувства и шум.
В морето й само понякога вечер
минава кораб, а всъщност куршум.
Ноември отдавна не ухае на канела,
щом листата й в есен тайничко плачат.
... а е черна, обрасла в тръни могила.
и над нея хищно само чайките грачат.
Но остарява Ноември по навик красиво
с някакъв диво-изтънчен аристократизъм.
С тишини лепи като с изсъхнало лепило
на прошарените чайки всеки паднал косъм.
... затова са още бели те, като мечтите,
които пак по навик остаряха красиво.
А Ноември... Тя е... едно малко, остаряло дете,
което заспива със слушалки в ушите...
като пейка на пристанище привечер.
От косите й, в които зими сънуват
чайки прошарени отлитат към север.
Ноември днес е пейка в безкрая,
далече от всякакви чувства и шум.
В морето й само понякога вечер
минава кораб, а всъщност куршум.
Ноември отдавна не ухае на канела,
щом листата й в есен тайничко плачат.
... а е черна, обрасла в тръни могила.
и над нея хищно само чайките грачат.
Но остарява Ноември по навик красиво
с някакъв диво-изтънчен аристократизъм.
С тишини лепи като с изсъхнало лепило
на прошарените чайки всеки паднал косъм.
... затова са още бели те, като мечтите,
които пак по навик остаряха красиво.
А Ноември... Тя е... едно малко, остаряло дете,
което заспива със слушалки в ушите...