Черната дупка   Тая програма Da Vinchi, откакто ми влезе в главата, по цели нощи се рея из безкрайността, напрягайки сетива и ум да вдяна от къде ми щъкат тези космически чудесии в и въпреки съзнанието ми, и "вън и независимо" от него? Прозренията, както се знае добре, се пръкват неочаквано и просто, подбутнати от понякога банални делнични събития. Както при Архимед и преливането на ваната му. Както при Нютон и крушата, събудила го от следобедна дрямка. Великите неща са гениално прости. Но са резултат от количествени натрупвания на познания, опит, съзерцание.. Така стана и с мен. Пътувал бях десетки пъти по магистралоподобния път край Дупница, но никога не ми бе направил впечатление един пътен знак, представляващ плътен черен кръг в средата на жълт триъгълник, рамкиран в червено. /Като проверих после се оказа знак А40-„Участък с концентрация на ПТП” /. Та един ден, както си натисках педала покрай Дупница и се оглеждах за катаджийска засада, дъщеря ми, пътуваща с мен, внезапно реши да ме изпита по Закона и правилника и ме застреля с въпроса: - Татко, какъв е този знак?.. - Тунел, казах аз"едно към гьотере". – Не. На знак тунел си има нарисуван тунел, ми вика тя. – Да бе. Каква беше тая черна дупка?.. В този момент влязохме в дупката на дупнишкия пътен тунел и точно когато ослепителното южно слънце от другия край ме блъсна в очите, ме озари и прозрението за черните дупки. Докато оставя града зад гърба си, вече бе ме обзело преклонението към дълбоко научния подход и творчески гений на МВР и КАТ.
Те, казах си, са чели теориите за относителността на Айнщайн, може би. А може да са си направили и труда да гледат Da Vinchi по „Евроком”. Според теориите, черните дупки са място, където гравитацията /засмукването/ става непреодолимо голяма и в дупката изчезва всичко, дори и светлината. С този знак КАТ ни предупреждава за опасността да изчезнем в небитието на, необяснимо защо и за самите служители на КАТ, участък от концентриращи се ПТП-та. Изпаднах в умиление пред грижовноста с която /несправедливо хулени, като корумпирани и злонамерени/ пътните полицаи обграждат водачите на МПС. Изпитах угризение на съвестта, защото и аз бях се подлъгвал да критикувам катаджиите, че нехаят за неволите на водачите, за дупките по пътищата, че нарочно слагат пътни знаци зад храстите така, че да не могат да ги видят шофьорите и после да изскочат иззад следващите храсти и да им махат палаво с палките „Стоп! Ела, че ми трябваш”. Засрамен и развълнуван, усмирих скоростния си нагон и примерно заследвах постановките на Закона и Правилника, в очакване да видя знакът „Край на черната дупка”. Не знам изобщо дали има такъв, защото стигнах преди Симитли, а отмяна на космическата опасност не бе дадена. Напротив, на завоя при шкембеджийницата, отново ми се озъби галактическо предупреждение !!!... По Предела –пак. Преди Разлог-пак.Преди Банско – пак. И пак никъде нямаше знак за отбой.. Тогава се усъмних, че е възможно черните дупки да имат начало, но не и край. Че влезнеш ли веднъж, после можеш да влизаш от една черна дупка в друга, от там в трета, но никога да излезеш от тях. Но не бях сигурен. Затова се опитах да надхитря и Айнщайн и МВР, и КАТ, и да избегна черните дупки, като на връщане за София, минах през Велинград –Пазарджик-Цариградското-Младост. По онова трасе още не бяха наслагани такива мъдри предупреждения. Не че нямаше дупки. Стигнах до София обнадежден, че съм надхитрил законите на вселената, когато на завоя, под моста за Младост, внезапно се натресох в една такава дупка, че ми причерня пред очите..А на входа на София, знак "черна дупка"нямаше..?! Беше елементарно да допусна, че Всеобхватността на теорията на относителността на Айнщайн, предполага наличието на черни дупки относително на всяко място във вселената, където липсата на rationality е достатъчно голяма, за да се наслагат знаци  А40 , вместо да се отстранят причините за „..концентрация на пътно транспортни произшествия”. И като се замислих върху това, взех, че направих аналогични съждения и за куп други, български практики, когато човещината, добротата, истината, справедливостта, , почтеното, моралното, нормалното, правилното, резултатното, смисленото, очевидното.. потъват в черните дупки Политика, Парламент, Президент, Правителство, Съд, Прокуратура, Следствие, Служби, Полиция, Финанси, Преса, Телевизия, Екология, Задравеопазване, Образование, Спорт , Икономика, Държавен апарат, Култура, ....и никога не се показват обратно, защото Там и свободата не се завръща. В нашите дупки, пространството и времето са така усукани, че от другия си край повръщат нещо нечовешко, злонамерено, лъжливо, несправедливо, непочтено, изкривено, грешно, неефективно, глупаво, безсрамно, просташко...
Когато излязох от колата и се огледах, разбрах, че и за мен  връщане назад няма,
защото съм се натресал в голяма ЧЕРНА ДУПКА.
.........................................................................................................................  -       Да беше заобиколил дупката, папа..Щадящо ме укори дъщеря ми.
-         А! Но ти виждаш ли я..? Е, все пак това си е някаква светлинка.     20.10.2009.