Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2009 21:06 - Костовизмът- актуално архивно. Copi/paste
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1323 Коментари: 2 Гласове:
2



"Костовизмът (статия от в-к Седем)

КОСТОВИЗМЪТ*

 

Силната привързаност към Иван Костов на хората, самоопределящи се като седесари стряска съня на силните на деня. Медийният псевдоелит всекидневно лее заклинания срещу бившия премиер. Това се случва  повече от две години след излизането му от активната политика и говори само за едно – за  страх и паника.

Странно е защо никой действащ политик не може да предизвика същия интерес,който буди  костовото бездействие? Защо ничие политическо говорене не провокира така, както неговото мълчание?

Защо е този ужас от Костов?

Тонове мастилена помия, забъркана в мозъчните центрове на бившите служби се изляха, за да унищожат неговия проекта. И според ченгесарската логика би трябвало да са успели. Той загуби и слезе от сцената.

Но продължава да бъде най-живият политик на десницата, най-обичаният, най-коментираният.

Олигарсите не могат да проумеят логиката на седесарската привързаност към Костов и това ги хвърля в потрес.

Активно ланасирана, но невярна е тезата, че подобна преданост е остатък от “култа към личността”.

Факт е, че много хора мотивират политическото си поведение чрез личността на Иван Костов. Но не е ли  по-разумно да се мотивират от кауза, а не от личност, за да не се сриват до опита с НДСВ? Нима многобройните “костовисти” са глупави или заблудени? Едва ли. Те си дават ясна сметка както за кадровите грешки на Костов, така и за управленските му пропуски. Коментират открито  греховете му в партийното строителство. Той определено не е свещена крава. Образът му не е натоварен със свръхочаквания, затова е нелепо да се говори за култ.

Пъвият стълб на “костовизма” е естествената реакция на солидарност към един несправедливо мразен човек. Но фактът, че многотиражните вестници, чалга-водещите и набедените ”интелектуалци” ненавиждат и атакуват политика Костов, е най- сигурният показател за неговата връзка със синята идея.

Тъкмо това, което седесарите наричат “синя идея” е във 

 

 война с коктейлния псевдоелит.

Защото политика има само там, където има конфронтация. Една политическа общност се осмисля чрез отграничаване и самоопределяне. В момент на размиване на политическите граници това е много важно. Днес  всички декларират стремеж към НАТО и ЕС, а всички т.нар. “десни” се кълнат в антикомунизъм.

Отношението към Иван Костов и оценката за неговото управление е единствената тема, по която седесарите се чувстват различни от всички останали –и леви, и самозвани “десни”. Именно връзката с Костов затваря пътя назад за фигури като Бакърджиев, Бисеров, Софиянски с тяхното изкушение за “консолидация в дясно”.

СДС имаше щастието каузата му да се превърне в дневен ред на обществото.Нещастието му беше, че точно това я изчерпа.

Изправи го пред необходимостта от  нова кауза, която да осмисля политическото му съществуване и да очертае разделителната линия с другите партии.

Докато това се случи, общността има нужда от сплотяващ символ, носител на стабилност и легитимност. Иван Костов безспорно е такъв символ, защото враговете му го превърнаха в мъченик на синята кауза.Нестихващата политическа злоба  още повече укрепва носталгичните чувства към него.Те ще се засилват след всяко интервю на син лидер “по пантофи” пред Валерия Велева и колкото повече синият елит се смесва с коктейлната политическа тълпа.  

Стилът на Костов става все по-магнетичен за твърдото дясно ядро. Отказът му да играе по правилата на орденоносците, да се усмихва в медиите им, да демагогства, за да се хареса, и най-вече досадният му навик да носи отговорност (нещо дълбоко чуждо в “новото време”) е точният контраст на сегашните станадарти за политическо поведение.

 

Антиконформизмът на Костов

 

се превърна в другото име на антикомунизма и така го запази от изхабяване в идейния инструментариум на сините. Антикомунизмът продължава да е болезнено актуален не просто като отношение към ценността на човешкия живот,но и защото в България комунизмът не е изчезнал. Само направи опит за превъплъщение през последните 14 години.

Днес комунистите не искат национализация и ТКЗС-та. Новият комунизъм е чалга – не в музиката, а в човешките отношения, в политиката, в бизнеса. Новият комунизъм постулира, че всички са маскари и от теб нищо не зависи. Чалгата повелява да се откажеш от мечите си и да се оставиш на течението да те носи, да бъдеш “гявол”, да се спазариш, че да оцелееш. Това са съвременните средства на българския комунизъм. С тях той постига изначалните си цели – опростачването и духовния разпад на нацията.

Антиподът на този разпад е модерният антикомунизъм. Много хора го разбират днес като “костовизъм”.И точно това го прави актуален и навременен.

“Костовизмът” се превърна в нещо като “завера” на гражданите срещу чалгата на неокомунизма, която се опита да заглуши достойнството на онези 4 години от управлението на страната, когато правителството на Костов не направи чудеса, но направи каквото трябва. Направи го незабавно и несимволично.

От 1989 г. СДС преживя еволюция в търсенето на своята идентичност.

Първите му лидери искаха да преустройват тоталитаризма в името на “човешкото лице” на строя, който ги излъчи. На датата 14 декември започна скъсването с тях и превръщането на антикомунизма в белег за идентичността на СДС като общност.

Изчистването на тази линия продължи след протеста на 39-те,който надделя над силното ляво крило в СДС. Ако в онази негова рошава част тогава можеха да се чуят  нестройни гласове за баланс във външната политика, за славянство и кръгла маса,за балканска душа и арабски пазари, то Филип Димитров превърна СДС в дясна като поведение и прозападна като визия политическа сила.

Върху тази основа Костов изгради партията,

 

която се нагърби с европейския проект на България. Категоричната западна ориентация се превърна във втория белег на идентичността на СДС. Нещо повече, стана кауза. СДС я наложи в дневния ред на България и принуди противниците си да работят за нея.

С това СДС без съмнение влезе в историята. Завръщането на страната ни в политическата карта на Европа е поврат във времето, съизмерим с духовният ни Великден  и Съединението. Историческите обрати са немислими без своите знакови личности.  Иван Костов е такава личност. Мисля, че консенсусът около неговата роля тепърва ще се утвърди като третият белег в идентичността на СДС. Тя не се изчерпва само с твърдението, че Костов е бивш премиер или бивш председател на СДС, а лидер с безспорни политически заслуги за формирането на дясното в България. По същия начин никой британски консерватор не би могъл  да се упражнява в политика, ако поставя под съмнение Чърчил и Тачър. Никой немски християндемократ не би си позволил да напусне “символичната сянка”на  Аденауер и Кол... Историческото време отделя реалното признание от заклинанията.

В нощта на оставката си човекът Костов заживя живот, различен от живота на символа Костов. Важно да се разбере, че

 

“костовизмът” има отношение именно към символа,

 

а не към човека. Затова всички приказки за т.нар.“мълчание” и призивите да говори ми се струват безмислени. Символът Костов казва предостатъчно. Друг е въпросът, че за по-лесно се правим, че не го чуваме."

Актуално и днес, нали..? Ще става все по-актуално. Защото Костов е жив. ДСБ е факт и е все още Единствената  Политическа Партия в България.
Другото са ментета.

*Копирано  от блога на templar. С благодарност.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Защото политика има само там, където има конфронтация.
23.11.2009 18:45
Сега в момента каква политика води спрямо ББ?
Каква водеше преди 5-6 години спрямо ББ?
Каква политика ще води след 4 години спряво същия?


цитирай
2. demograph - Според нуждата. .
27.12.2009 22:20
Политиката е изкуството на нужното.
Не ме интересува нито кой е, нито какво е правил някога И.К. Питам се дали е в мой /според мойте убеждения за обществено добро/интерес. Когато Е, съм за него. В този смисъл съм и за Б.Б. До колкото и до когато отговаря на интереса ми/на обществения интерес според мен/. Нищо не се случва "Ей така". Ако се появи партия и лидер, които изцяло се покриват с представата ми за отговорен и способен национален лидер и партия, ще се преметна към него/тях/.
Сега пропагандирам www.sparotok.blog.bg , защото намирам, че познаването на "Истинската история на българите" е задължително усилие преди истинската демокрация.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5217994
Постинги: 1575
Коментари: 8780
Гласове: 7821
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол