Културно наследство в риск.
/от raylight  с благодарност/

 Фигура 1. Спален чувал в саркофага

Всяка цивилизация се оценява по уважението, с което подхожда към паметниците. Паметта създава цивилизациите, липсата на памет ги убива. Ние имахме претенции да бъдем цивилизация... преди хилядолетие. Сега имаме претенции да сме просто част от цивилизацията. Европейската цивилизация. Имаме миналото за тази цел, но очевидно нямаме настоящето. Що за цивилизация е тази, която разрушава войнишки паметници и после не може да ги построи отново за 35 години? Що за цивилизация е тази, която оставя клошари да спят в саркофазите на нейните древни мавзолеи? Що за цивилизация прави от един археологически паметник, кандидат за Юнеско  - световна ценност, на паркинг? Що за общество е това, което оставя дребните победи да му се изплъзнат, докато се бори с вятърните мелници на глобалната политика?

Ние имаме много проблеми, в София, а и в България. Имаме престъпност, корупция, тоталитарна неграмотност, взаимна нетолерантност, страх и недоверие между етносите, неефективна икономика, нетърпимост към по – знаещите и можещите от нас, просташка обща култура и т.н. и т.н. Защо да се занимаваме с такова дребно нещо, като паметниците на културата в нашия град? Та нали клошарите и помиярите ги стопанисват „добре”?

Дребните неща имат едно качество – стават за символ. Символ на отношението към по – големите неща. Хората са дълбоко абстрактни същества по природа, за разлика от животните и имат нужда от символи, които да ги водят. Един мавзолей, или един амфитеатър, който е туристическа атракция и е стопанисван добре – това са символи на работещо общество и на развита цивилизация, на уважение към паметта, на доверие към знаещите, на толерантност към различната (римска) култура, на практичност и желание за просперитет.

От друга страна, един помияр, ровещ в слоя боклуци, покрил останки от капители от римска вила, както и клошарският чувал в саркофага на музея – това са символи на нашето настояще. Те неминуемо ще ни поведат към реалността, която изобразяват. Ако искаме да се озовем в друга реалност, ще трябва да сменим символите.

Една година от решението на Столичния общински съвет за „Разработване на Програма за подготовка на Историческия център на София за Световно културно наследство” .

Античен мавзолей III – IV в.

ул. „Димитър Хаджикоцев”, до Южния парк

Проучен и консервиран през 2001 г.

Оценка на археологическия екип:

«Мавзолеят е вероятно част от по-голям античен комплекс. Малката площ на обекта (около 500 кв.м.), идеалният терен, добрите комуникационни възможности, близостта до улицата и до голям общински терен дават отлични възможности за адаптиране на обекта на място и за неговата много добра социализация».


Базилика "Св. Троица" в кв. Лозенец до Южния парк.

Открита през 2000 г. по време на строеж. Запазена част - около 800 кв. м., останалата по-голяма част бе изрината с булдозери от инвеститорите на построените там блокове.

„Изключително представителен градеж с колони, капители, мраморна облицовка, стенописи. Находките в храма - монети, накити, оръжия и съдове - са около три хиляди. Реконструкцията на плана показва, че дължината на средния кораб на базиликата е 35 м, притвора и апсидата са с диаметър 7 м, а височината на базиликата е около 17,5 м.”


Западна порта на древния град Сердика

По проект тя трябва да бъде експонирана на открито и свързана чрез античната улица през метростанция 7 с църквата „Св. Спас” (под Булбанк), с църквата „Св. Петка Самарджийска” и Източната порта на древния град в подлеза пред Президенството.

Софийски римски амфитеатър.

Открит е случайно през 2004 г. при строежа на хотел „Арена ди Сердика“, между бул. „Дондуков” и ул. „Московска”. Съчетанието на римски театър (II - III в.) и късноантичен амфитеатър (III - IV в.) е уникално в световен мащаб. Амфитеатърът е 77-ият античен паметник от този вид открит в света. По размери се доближава до Колизеума в Рим.

Вила Рустика.

Останки от най-голямата известна вила рустика (III-V в.)
край гр. София, кв. Стефан Караджа, ул. „Гинци”, между бл. 23 и бл. 24
Античният мавзолей, част от комплекса, е запазен в зелената площ.


Паметник на загиналите българските войници от Първи и Шести полк от Желязната първа софийска пехотна дивизия.

Паметникът е разрушен при строежа на парка пред НДК.
През 2000 г., е подета инициативата за възстановяване на мемориала.
Одобрен е проектът на Паметника, изработен от арх. Агура.
През 2001 г. СОС учреди безвъзмездно право на строеж за Паметника в Южен парк, втора част. Издадено е разрешение за строеж. Направена е и първата копка за възстановяване на мемориала от Министъра на отбраната през 2001 г.

Вече десет години на мястото на мемориала има само един знак!
Знак за безхаберието на Министерството на отбраната!

Моля ви, скъпи съ-блогъри, които сте ме добавили в „Моя Блог” и които сте на брой 68, споделете този клип в своите блогове, за да издигнем един символ на грижата към нас самите. Започва се от символите.