Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2010 03:04 - Ние, “римляните от Тракия”, следва най-после.. част I
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4801 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 29.11.2013 22:50


 
ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ВЪРХА  

Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42].

През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.


Каква е тази мизерия на духа!
Какво е това низкопоклонничество у нас българите?
Да си Първият от първите.
Да си Смелият от смелите.
Да си Славният сред славните.
Да си Гордият сред гордите.
Да си Великият сред великите.
Да си Учителят сред учителите.
Да си  Благородният сред благородниците.
Да си Талантливият сред талантливите.
Да си Мъдрият сред мъдреците.
Да си Работливият сред работниците.
Да си Красивият сред красивите.
Да си Римлянинът сред римляните.
Да си Върхът сред върховете..
И да стигнеш до там,
да пълзиш пред първенците,
да славиш преславените,
да се страхуваш от наглите,
да се унижаваш пред горделивците,
да се кланяш на величията,
да се учиш от учениците си,
да подражаваш на простаците,
да премигаш пред неграмотните,
да цитираш тъпаците,
да работиш за безработниците,
да продаваш красотата си,
да се снишаваш пред дупките,
да коленичиш пред плебеите.
Как станахме Такива!?
Кога ще се засрамим от това, което Сме.
Кога ще Станем каквито сме били!

Кога ще се върнем на Върха..

Дано, ако прочетете това по-долу, поне мъничко изправите наведените си чела.

Ако не можете да четете своите, четете чужденците:

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Г. Сотиров

( превод от английски език Ради Панайотов )

I.

          В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език (οικεια) няколко “Беседи”, които той оставил на потомството [1]. Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски, преднамерено или не, ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “οικειοs” щеше да е неуместно, дори объркващо [2]. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “πατριs φονη” (“отчески, бащин, отечествен език”).

          2. Лидиецът е писал своята книга някъде между 551 и 546 г. сл. Хр., когато латинският език в Константинопол е бил в пълно отстъпление [3]. За самия Юстиниан се казва, че е говорел развален латински, а гръцки – като варварин [4]. Това е било два века след смъртта на Константин. Логично е, че през този период в Константинопол е имало хора, които са можели да четат латински и/или гръцки, и такива, които са можели да четат Константиновите “Беседи”, написани на неговия “домашен език”. Лидиецът смътно загатва, че по негово време латинският е бил изтласкван извън официалните дела. Но от кой друг език?

          3. Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:

          I). Дядото на Константин – Евтропий (Eutropius), е бил трак от Дардания [5];

          II). Самият Константин е роден и отраснал в Ниш (Naissus), тракийски (дардански) град [6];

          III). Той завършил образованието си в Никомедия – тракийски град, в двора на Галерий (Galerius) – тракийски император (управител?), роден в Сердика (днешната София). Галерий бил толкова не-римлянин, че за него се е смятало, че дори не си и помислял за името на империята да обели прилагателното “римска”, заменяйки го с “дакска” – Дакия (Dacia), по това време една от няколкото големи тракийски провинции [7];

          IV). Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че семейството му е тракийско, от Мизия (Mysia) [8];

          V). Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим – във Византион (Byzantium), в сърцето на Тракия;

          VI). За него се казва, че е основал “в страната на скитите” четири града, а именно Перстлаба (Persthlaba; също Перстлава – Бел. прев.), Плискуба (Pliscuba; също Плиск, Плискоба – Бел. прев.), Констанция (Constantia) и Дристра (Dristra) [9].

II.

          4. На нас обаче ни се казва, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки [10]. И както и това, че траките никога не са имали книги [11], да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали. Все пак, основавайки се на изследвания, това изчезване ще се окаже нещо по-лошо, отколкото едно безпочвено твърдение: то изпада в крещящо противоречие с редица свидетелства.

          5. Разбирането на тези доказателства предполага кратък размисъл над едно наблюдение, направено от Херодот (Herodotus). Траките, казва Херодот, “имат много имена, в зависимост от съответните им области” [12]. Разбира се, същинската Тракия и до ден днешен е името на област, оградена от Стара планина (Haemus) и Егейско море. Но хората, живели на север от планината Хемус, в Мизия, също са смятани за траки, защото са говорели същия език. На същото основание терминът трак(ийски) е бил използван като обичайно название за хората, живеещи във Витиния (Bythinia), т.е. в азиатската част на проливите, също както и за хората северно от Дунав, т.е. тези в първоначалната Дакия (Dacia, наричана също Готия – Gothia). Сред траките, често споменавани от античните историци, най-изтъкнати са пеоните, фриги(йци)те, мизите, македонците, одрисите, бесите и готите.

          6. Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо на този въпрос, започвайки евентуално с пеоните.

          • Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за техните обичаи. Петстотин години по-късно Страбон (Strabo) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар (Axius) [13]. Много пеони обаче живеели по на север. Дион Касий (Dio Cassius), човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните “живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (Ister), от Норикум (Noricum) до Мизия (Moesia) . . .” [14]. Това е било двеста години след времето на Страбон.

          • След още 350 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония (? Бановина – Г.С.), “която гърците били назовали Пеония (Paeonia), нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма” [15].

          • Йоан Цеца (Ioannes Tzetzes), пишейки почти 600 години след лидиеца, не е отбелязал, че тези хора са изчезнали. За него те все така са били там, както и преди, и той казва кратко и ясно: “Пеоните са българи.” [16]

          7. Други известни траки са били фригийците.

 

          • Според Страбон “Brygi,  Bryges и Phryges са едни и същи хора”. А другаде: “А самите фригийци са българи, народ тракийски . . .” [17].

          • В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти, които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: “Според преданието на македонците, фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и жевеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си.” [18]

          8. Мизите (Mysi, Moesi) са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина (Haemus), както и Витиния (Bithynia) на източната страна на Босфора  (Bosphorus) и егейския бряг на Мала Азия (Asia Minor).

          По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен.

          • Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, “които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците” [19].

          • И другаде: “Страната северно от Пергам (Pergamum) се държи в по-голямата й част от мизите.”

          • И отново: “А гърците смятаха гетите за траки, гетите пък живееха от двете страни на Истър, както и мизите, те също бидейки траки.” [20]

          9. Идентификацията на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен.

          • Полибий (Polybius) нарича траките и македонците ομογενεs, т.е. хора от един и същи народ, род или раса [21].

          • Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които “са се събрали (conveniunt) в Ефес” [22].

          • Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки [23]. И двамата, разбира се, са прави.

          • В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от “водещите измежду гърците и македонците” [24].

          • По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – “трак по рождение, съдейки по името му” [25].

          • Страбон обяснява, че “витините . . . получили това ново име от траките . . . , които притеснили страната” и сочи Никомед III като “Витинеца” [26].

          • Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван “тракийски цар” [27], докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил “от македонски произход” [28].

          10. От интерес в тази връзка са няколко “литературни” факта.

          • Еврипид (Euripides, Rhesus, 404) “кара” Хектор (Hector) да нарече тракийския цар Тес (Thesus) εγγενηs, т.е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както траките от Македония.

          • Другият подобен пример е приведен от Конон (Conon). В своя 46-ти разказ Конон говори за Орфей (Orpheus), който “царувал над македонците и страната на одрисите”, след това препраща към “жителите на Тракия и Македония” и към “група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра (Leibethra)”, където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на “жените на Тракия и Македония” [29].

          • Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний, съвременник на Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак [30], докато пет века по-късно Йоан Малала нарича Орфей “най-известния лирически поет, одрис от Тракия” [31].

          11. Осем века по-късно идентичността на траките и македонците е засвидетелствана от Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras). От едно писмо, което той е писал в годината 1325 или 1326, описвайки пътуването си през Македония, научаваме, че болшинството от местните хора са били “още от самото начало мизийски заселници, които са живели размесени с нашия народ” [32].

          • Грегора използва думата αρχηθεν (“от самото начало”), отхвърляйки по този начин предварително всякакви празни приказки за последващо идване на траки (мизи) в Македония. Той не ни казва кога са пристигнали първите гръцки заселници, но

          • Помпей Трог (Pompeius Trogus) казва, че те са дошли под предводителството на Каран (Caranus), събитие, случило се през годината 810 пр. Хр. или приблизително тогава. Преди това време цяла Македония е била населена от траки [33].

          12. Произходът на името Македония (Macedonia) също има известно отношение към нашата тема. Според едно предание (някои предпочитат да го наричат легенда) египетският цар Озирис (Osiris), по-късно повишен от жреческата каста в ранг на бог, имал двама сина – Анубис (Anubis) и Македон (Macedon). Вторият бил оставен по завещание на баща му за управител на Македония, наричана по-рано Ематия (Emathia), и от него тя получила името си [34].

          • От таблици, останали от Манетон (Manetho) и достигнали до нас, може да се пресметне, че Македон е царувал около 2326 г. пр. Хр. [35].

          • Хезиод (Hesiod), като добър гръцки поет, “дарява” Македон с гръцко родословие; той го прави син на Зевс (Zeus) и Тия (Thyia), дъщерята на Девкалиион (Deucalion) [36].

          • От друга страна, Хеланик (Hellanicus) смятал, че Македон е бил син на Еол (Aeolus), когато македонците “обитавали страната заедно с мизите” [37].

          13. Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война.

          Защо тогава то не се споменава от Омир (Homer)?

           Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои “варварски” имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши, ние сме доволни, че сме способни да извършим едно “сдобряване”. Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. Затова навярно както той, така и някой друг като него не е мислел да заменя македонците с мирмидонци.

          И е станало точно така, че за Йоан Малала Омировите мирмидонци са били идентични с онези българи, чиято родина някога е била в Тесалия – област в Македония [38].

          14. От I век от нашата ера насам една много важна част от историята на Централна и Източна Европа е играна от гетите. Някои писатели са наричали гетите даки, други са предпочитали да ги назовават готи. По-голямата част от това население е живяло между Дунава и Карпатските планини, макар че е имало гетски поселища и южно от Дунав и много други в пространството североизточно от Карпатите. Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (с обратна сила; Бел. прев.) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва, че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс [39].

          15. Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий (Dio Cassius) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия [40]. Те явно са били много силни, след като Светоний (Suetonius) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса [41].

          • Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42]. През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.

          • От Теофан (Theophanes) научаваме, че в годината 497 сл. Хр. Анастасий (Anastasius), подкрепян от един от своите генерали в Изтока, излъчил една армия от готи, беси “и други тракийски народи” [44].

          • Прокопий (Procopius) ги нарича “римляните от Тракия” [45]. Той също така прави препратка към град Анхиало (Anchialo) на Черно море, който, по думите му, е бил “населяван от траки” [46].

          16. След като бесите и готите не са изчезнали, ние не се изненадваме да четем, че техните диалекти са се говорели в средата на VI век. Затова Йорданес (Jordanes) е записал, че Хистер е било името на Дунава на езика на бесите [47]. Езикът на бесите със сигурност е бил говорен в годината 570 сл. Хр., както научаваме от пътеписа на Антонин Плацентин (Antoninus Placentinus) [48].

           Колкото до готския, той се е чувал в Константинопол и в много части на Италия, където някои готски клирици изглежда са можели да пишат на него, въпреки че очевидно не можели да пишат на латински [49].

          17. Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя;

 

           Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр. Хр.

          • Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей [50]. Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.

          • Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?) [51].

          • Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети [52].

          • Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги [53].

          • А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.

          18. Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост [54]. Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).

          • Писал през VII в. сл. Хр., Симоката два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.

          • Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus). [55]

           Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.

 

Следва продължение на статията.
С благодарност на Павел Серафимов за блога му www.sparotok.blog.bg , където той възкръсява истината за нас българите .
С поклон пред всички родолюбиви българи от миналото и днес, в чиито сърца тупти Любовта към народа и Отечеството и които като Апостоли на Истината ни даряват познание забравено от нас...
 



Тагове:   траки,   Бойко Борисов,   политика,   ДПС,   БСП,   новини,   революция,   държава,   Славяни,   избори,   телевизия,   кредит,   парламент,   младежи,   демокрация,   манипулация,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   олигархия,   Ние,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   свобода,   българи,   турци,   студенти,   съзнание,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   управляващи,   алексей,   банка,   терористи,   протести,   история,   президент,   измама,   гърци,   икономика,   пропаганда,   конспирация,   Петров,   ДСБ,   Реквием,   просвещение,   бандити,   Бареков,   кредити,   фалшификати,   партии,   корпорация,   популизъм,   кукли,   бисеров,   Икономическите,   пеласги,   движения,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   криминали,   парламе,   орловмост,   маши,   корпоратокрацията,   оруеловцебългари,   монополит,   тоталиtaризъм,   световнатабанка,


Гласувай:
3



1. demograph - Благодаря Андрей
25.01.2010 14:26
Трябва да срутим оградите в душите на българите.

цитирай
2. sparotok - Сотиров
25.01.2010 14:33
Сотиров, Гинчев и Ценов трябва да се изучават в училищата, а не Златарски, Симеонов и Бешевлиев.
Когато скритото бъде показано обяснения не са нужни.
цитирай
3. veninski - Поздравления за постингите, пр...
25.01.2010 16:03
Поздравления за постингите, приятелю!
Споделям мнението на sparotok.
Поздрави от Родопите!
цитирай
4. demograph - Благодаря друже
25.01.2010 16:07
Бъди здрав!
Виж и другите части.
цитирай
5. анонимен - ZA BALGARIIA
31.01.2010 22:40
PIWI OWE FAKTI PIIATILU TE SA ZIAR ZA NAWITE OKRADENI BALGARSKI DUWI-----GLAGODARIA TI.
цитирай
6. demograph - анонимен - ZA BALGARIIA
11.02.2010 10:44
Вещите ни, богатствата ни могат да ограбят. Душите ни - никога! Горе главата българи. Показвайте истината! С Истината ще дойде Новото българско царство!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7960389
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол