Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2010 15:06 - Ние римляните от Тракия, следва най-после..II
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 3208 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 29.11.2013 22:51



ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ВЪРХА  

Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42].
През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.

Каква е тази мизерия на духа!
Какво е това низкопоклонничество у нас българите?
Да си Първият от първите.
Да си Смелият от смелите.
Да си Славният сред славните.
Да си Гордият сред гордите.
Да си Великият сред великите.
Да си Учителят сред учителите.
Да си  Благородният сред благородниците.
Да си Талантливият сред талантливите.
Да си Мъдрият сред мъдреците.
Да си Работливият сред работниците.
Да си Красивият сред красивите.
Да си Римлянинът сред римляните.
Да си Върхът сред върховете..
И да стигнеш до там, че да пълзиш пред първенците, да славиш преславените, да се страхуваш от наглите, да се унижаваш пред горделивците, да се кланяш на величията, да се учиш от учениците си, да подражаваш на простаците, да премигаш пред неграмотните, да цитираш тъпаците, да работиш за безработниците, да продаваш красотата си, да се снишаваш пред дупките, да коленичиш пред плебеите...
Как станахме Такива!?
Кога ще се засрамим от това, което Сме.
Кога ще Станем каквито сме !
Кога ще се върнем на Върха..

Дано, ако прочетете това по-долу, поне мъничко изправите наведените си чела.

Ако не можете да четете своите, четете чужденците:



Продължение

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Г. Сотиров

( превод от английски език Ради Панайотов )




..................................................................................................................................................................
Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.

          19. Това, че Константин Велики е говорел славянски диалект, е потвърдено от множество лингвистични данни за онези, които желаят да видят това. С оглед да е способен да види това, човек трябва преди всичко да разбере, че езикът, оставен сам на себе си, се променя много бавно. Павзаний (IV.27.9-11) е записал една разказвана случка. “Странстванията на месинците извън Пелопонес продължили 300 години”, писал той, “през време на което е ясно, че те изобщо не са отстъпвали от своите местни обичаи и не са загубили своя дорийски диалект, а чак до ден днешен са запазили най-чистия дорийски в Пелопонес.” Бързи промени стават само когато два или повече народа, говорещи различни езици внезапно се съберат заедно, бивайки по този начин принудени да развият някаква импровизирана система за комуникация. Затова хибридните езици, като румънски, френски и английски имат шизофренична лексика и по-проста граматическа структура в сравнение с езиците, от които те произхождат. Език, който е избегнал такъв вид разрушение, може също да заема думи и граматични форми, но в много по-малка степен поради бавността, с която съжителстващи си езици са склонни да проникват един в друг. Отправяйки поглед към най-стария български документ – “О писменех” на Черноризец Храбър, ние добиваме представа за древността на българския език. “О писменех” датира от края на IX век. Той е точно на 1100 години. Въпреки това, всеки образован българин може да го чете без особени трудности. Няма основание да се съмняваме в това, че 1100 години преди времето на Храбър езикът, говорен в Мизия и в останалите части на Тракия, е бил почти същият. През тези доста столетия са се извършили ограничени, но показателни заемания между гръцкия и българския език, които са в състояние да ни научат на нещо.

          20. Това, че българският (“новото” име на тракийския език) е заимствал от гръцкия, никой не би оспорвал.

          Но колко гръцкият е заимствал от “варварските” си съседи на север?

          • Дион Кризостом ни съобщава, че самият Омир “е използвал много варварски думи . . . не спестявайки факта, че смятал, че в това той влага нещо живо и ярко по стил” [56].

          • Платон също е знаел за такива заемания. “Аз предполагам”, пише той, “че гърците, и специално тези в страни, намиращи се под владичеството на варварите, са заели много варварски думи (ονοματα)” [57]. За трако-македонците, бидейки най-близкият “варварски” народ до гърците и на практика живеещи размесени с последните на юг чак до Пелопонес, е съвсем нормално да срещат трако-македонски думи в гръцката лексика.

          • Атеней (Athenaeus) насочил вниманието на своите читатели към този факт. “Мнозина писатели от Атика” – казва той – “използват македонски идиоми в резултат на общуването си с тях” [58]. Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при заговаряне обратно.

          • Затова Теофилакт (Theophylact), гръцки епископ на Охрид по времето на византийското иго (ок. 1110 г. сл. Хр.), е използвал много български думи (στρουγα,, πλανινα, οτρωτζινα) [59].

          • Преди него, около средата на Х век, Константин Порфирогенет (Constantine Porphyrogenitus) е използвал български думи, като δρουγγαριοs [60], ζακανον, ζουπανοs and κραβατοs. A. Bailly буквува и произнася последната дума  κραββατοs и казва, че това е заемка с неясен произход. Liddell и Ascott (По-нататък в текста второто име е изписано и по друг начин. Бел. прев.) обаче смятат, че това е македонска дума, което е и в действителност. Откриваме производна на тази дума (κραββαταρια) съответно през VII и VI век [61].

          • В гетския танц, описан от Порфирогенет в неговата “Книга за церемониите”, се откриват някои български думи, като βελε и βικη, ιδε, ογυν и τουλ, означаващи съответно “(той) казва”, “(той) вика”, “(той) иде”, “огън” и “колчан” [62].

          • Малко по-рано византийците са научили българската дума “Загора”. Когато българите присъединили областта около Бургас (стария Debeltum – Дебелт), те я нарекли Ζαγοραν, казва Зонара (Zonaras) [63]. Думата Загора се разбира чрез славянската дума. Тя означава “област оттатък, отвъд планината”, което точно отговаря на местоположението на анексираната област на картата.

          21. Така ние постепенно се връщаме към периода, предшестващ приемането на кирилската азбука, предхождащ и образуването на Първата българска държава. Списъкът на българските думи в гръцкия речник може да бъде разширен.

          • У Хайкий (Heychius, V в. сл. Хр.) (Хезихий ? – Бел. прев.) намираме думата ζελκια, която бива обяснена като фрикийска за “зеленчуци” [64]. Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава “зеле”, “зелка”.

          • От Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) можем да научим, че ‘Εστια е била тракийска (гетска) богиня [65]. Тя е била тачена и в Рим под името VESTA и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове [66]. В други думи тя е била знаеща жена, на български “веща”. Съответстващо на това очевидно е “невеста”, което във всички славянски езици означава “булка”, “годеница”, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.

          • Гръцкото прилагателно μαλακοs най-общо се превежда като “мек”.  Един пасаж у Плутарх (Plutarch) подсказва, че същата дума, с лека разлика в значението, сигурно е била обща и за двата езика – гръцки и тракийски. Аристодем (Aristodemus), тиран на Куме (Cumae), казва Плутарх, е бил наричан от варварите Μαλακοs, “което на техния говор означава “детски” [67]. Е, едно дете е “малкия”, а “нисък” или “дребен” на български е “малък”.

          • Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е βολαι. Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в “минали времена” така са били наричани родилните болки/мъки [68]. Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои “минали времена” е имал той предвид? Защото ако беше направил това, той трябваше да признае, че “в минали времена” жителите на Евбея (Euboea), където думата е записана, са говорели български (тракийски), в който думата “боли” винаги е означавала болки, и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.

          22. Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума – името на една езическа богиня – може да се наблюдава при Йоан Лидийски.

          • Ето как лидиецът процедира с нея: “Земята е била наричана θεμελη (“основа”), тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата Σ, са я наричали Σεμελη” [69]. Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” ZEMLJA/ЗЕМЛЯ означава “Земя/та”, а TEMELI/ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.

          • Друг лексикален куриоз представлява гръцката дума δελτοs (плочици, дъсчици за писане). A. Bailly казва, че етимологията й е неустановена. Liddell и Scott казват, че наименованието идва “от буквата Δ (“делта”, старата форма на плочиците)”. Триъгълни плочици за писане се намират само в речниците. Истинските са правоъгълни. За да се разбере това, всеки трябва да знае, че произходът на тази дума е от българската ДЕЛАМ, която означава “режа”, “изрязвам”, “дълбая” или “правя”, “върша”. Думата “chisel” (англ.) на български е “длето”. Инфинитивът е “делати”. Причастието “делано” означава “нещо, което е било рязано, изсичано, дълбано, обработвано”, както една дъсчица за писане, например на гръцки δελτοs.

          • Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзаний съобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано Νεστανη, близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан [70]. Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща “в стана, в лагера, в бивака”. Νεστανη няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.

          • И накрая, ‘αρβυλαι е било названието на вид обувки, носени по селата. Произходът на думата, казват Lindell и Scott, бил неизвестен. Nonnos смята, че това е стара дума [71]. На български и до ден днешен една от думите за означаване на меките кожени обувки (мокасини) е “цървули”.

          23. Думите, обсъждани досега, са описани от лексикографите като фригийски, като възможни македонски, като варварски, древни или с неизвестен произход. Те имат едно общо нещо: те са съвсем живи в съвременния български език. Особено забележителни са имената Vesta (Hestia), Semele и Nestane,  към които могат да се добавят още много други [72].

          24. Изучавайки лексикалната осмоза между гръцкия и българския език, заслужава си да бъдат разгледани и някои други категории. Обикновено думите биват заемани наред с предметите или действията, които те означават. Гърците са морски народ (? “хора на морето” – Г.С.) – рибари, търговци и пирати. Не е голямо чудо, ако траките са заели от тях думи, като ‘οκταποδυs (“октопод”), θαλασσα (“вълни”; макар че и за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например “движещите се или прииждащи на талази мъгли”, което пък е свързано с глагола “лазя”. – Бел. прев.), σκελοs (“място за сваляне, стоварване”; и тази дума в българския език има редица съответствия и различни употреби: “скеля” – в двете разновидности “пристан” и “помощно строително съоръжение”, както и човешкият “скелет”. – Бел. прев.) или μυρον (“благоухание”, “аромат”). От друга страна, траките, бидейки предимно земеделски народ, би било съвсем естествено за гърците да възприемат някои тракийски думи, свързани със земеделието и скотовъдството. Затова българската дума “сърп” се появява в гръцкия като ‘αρπη – изпускайки по необходимост звука “с”, следвайки един закон на гръцката фонетика. Българската дума ЯРЕ (малко козле) получава гръцко окончание и става ‘ιαρειον, ПРАЗ става πρασιον, КРОМИД става κρομμυον, ЛАПАД става λαπαθον, ЦЕЛИНА става σελινον, ЖИТО става σιτιον.

          Този списък далеч не е изчерпателен.

          25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като κορυs (родителен падеж: κορυτοs), но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак” [73]. (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев.) Думата КОРЕН става κορυνη, означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”. Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело), се явява в гръцкия език като κολλιξ – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става κηρυξ, т.е. специален (специализиран ?) пратеник, глашатай, вестител, херолд.

          ................................................................................................................................................

Следва продължение на статията III.

С благодарност на Павел Серафимов за блога му www.sparotok.blog.bg , където той възкръсява истината за нас българите .
С поклон пред всички родолюбиви българи от миналото и днес, в чиито сърца тупти Любовта към народа и Отечеството и които като Апостоли на Истината ни даряват познание забравено от нас...
 



Тагове:   траки,   Бойко Борисов,   Политика,   ДПС,   БСП,   новини,   революция,   държава,   славяни,   избори,   телевизия,   кредит,   парламент,   младежи,   демокрация,   манипулация,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   олигархия,   Ние,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   свобода,   българи,   турци,   студенти,   съзнание,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   управляващи,   алексей,   банка,   терористи,   протести,   История,   президент,   измама,   гърци,   икономика,   пропаганда,   конспирация,   Петров,   ДСБ,   Реквием,   просвещение,   бандити,   Бареков,   Кредити,   фалшификати,   партии,   корпорация,   популизъм,   кукли,   Бисеров,   Икономическите,   пеласги,   движения,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   криминали,   парламе,   орловмост,   маши,   корпоратокрацията,   оруеловцебългари,   монополит,   тоталиtaризъм,   световнатабанка,


Гласувай:
2
0



1. анонимен - POZDRAVLENIE!
01.02.2010 22:20
PRODALZAVAITE DA PIWETE ZA ISTINSKATA ISTORIIA NA BALGARIIA-;KOGATO FAKTITE GOVORIAT ---I BOGOVETE MAL4AT;-pozdravi ot PALMA de MALLORCA...
цитирай
2. demograph - И един да има жив, не е загинала БЪЛГАРИЯ
12.02.2010 22:29
анонимен написа:
PRODALZAVAITE DA PIWETE ZA ISTINSKATA ISTORIIA NA BALGARIIA-;KOGATO FAKTITE GOVORIAT ---I BOGOVETE MAL4AT;-pozdravi ot PALMA de MALLORCA...

..........................................................................
PALMA de MALLORCA,
Заедно ще променим и себе си , и държавата си, и историята ни братко!
Разказвай, разпращай, учи българите на Истинската им история! От нас е тръгнала цивилизацията.
Правете деца и ги учете да са войници на Отечеството!!
цитирай
3. анонимен - DO DEMOGRAPH
07.01.2012 01:21
VIE PIWETE , I KOGATO DOIDE VREME NI SE OBADETE ....NIE NIKOGA NEWE OSTANEM BEZRAZLI4NI...KRAVTA VODA NE STAVA...
цитирай
4. анонимен - Крутой форум для женщин
23.10.2012 22:38
Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=5440">justlady.ru</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. justlady.ru – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5354923
Постинги: 1597
Коментари: 8898
Гласове: 8013
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол