Напълно естествено е с течение на времето да настъпят промени в названието на един етнос. Причините за това са много и различни. Най- често, когато няколко сродни племена се обединят, новата общност получава  името на най-известните си представители. Трябва да се спомене, че мизите не са малък народ,  а най-голямата тракийска група, в чийто състав влизат много други сродни племена. Страбон пояснява, че мизи и гети са от един и същ произход [14] VII-3-2 . Старият автор твърди също, че европейските мизи са същият народ както и азиатските мизи [14] VII-3-2, а също и, че витини, меони и меойни спадат към семейството на мизите [14] XII-3-3, [14] XII-3-20. Дион Касий добавя, че даките, обитаващи земите на юг от Дунав са наречени мизи [15] 51-22, а също и, че в миналото племената на мизи и гети са имали селища между Дунав и Стара планина, с времето някои променили имената си, като само дардани и трибали били запазили старите си названия [16] 51-27.

За първи път името на това славното тракийско племе мизи се споменава в египетски хроники от XIII-ти век преди Христа описващи битката при Кадеш [17] стр. 22. В този конфликт потомците на Арес са съюзници на хетският цар Муватали II, който се противопоставя на опитите на Рамзес II да завладее важен търговски град намиращ се в земите на днешна Сирия.

Следващото споменаване на мизите е направено отново от египтяните ( надписи на Мернепта ). Става дума за нашествието на така наречените Морски народи през XII-ти век преди Христа . Те са без съмнение трако-пеласги. Названията пелесет, шерден, чкр, уешеш, тршу, дрд, мешуе са всъщност пеласги, серди, тевкри, веси ( уеси), трауси, дардани и мизи...

Част от Морските народи остават във Египет ( по-точно Либия) като наемни войници на фараоните. През X-ти  век преди Христа мизийски генерал слага край на хаоса царящ в страната на пирамидите и сяда на египетският престол полагайки началото на XXII  династия. Характерното за нея е, че се слага край на войните, за сметка на това се започва активна търговия със съседните държави, в следствие на което икономиката претърпява разцвет. Династията основана от мизите просъществува до VIII –ми век преди Христа. След този период траките загубват доминантната си позиция, но остават в Египет поне до V-ти век преди Христа когато Херодот ги посещава. Старият автор ги споменава под името максии ( египетското им име ма, мешуе) и събщава, че те все още помнели старите си земи край Троя [18] IV-191 ( Мизия граничи с Троя [14] VII-3-2) , а техният цар бил наречен Бато [18] IV-155 ( това е тракийско име, чийто варианти са Батон, Бата, Батис). Съществуват изображения на египетските мизи. Изрисувани са хора с кестенява коса и светли очи. Телата на някои са татуирани, а това според Херодот е белег на тракийската аристокрация [18] V-6.

В по-късни времена мизите са обезсмъртени от Омир. По време на състоялата се през XII-ти век преди Христа Троянска Война те са описани като страховити ръкопашни бойци. Техен цар е Телеф (чието име е на е същото като това на старобългарсият княз Телец).

Най-древният клон на мизите обитаващи Северна България е известен най-вече с духовната си извисеност. Посидоний ( цитиран от Страбон [14] VII-3-3) казва за нашите деди, че били миролюбиви по характер, макар да имали много стада се въздържали от месоядство, хранели се с млеко, мед и сирене. Това е в пълно сътветствие с  учението на Орфей.

През I-ви век предците ни са покорени от римляните. Макар една част от мизите да мигрира на север от Дунав, в свободните територии,  доста остават в старата си земя. Някои дори постъпват на римска служба. През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними.

Може да се възрази, че само на картата на Св. Йероним не бива да се разчита, тъй като тя може да е късна работа. Да, но има и други свидетелства поставящи българите като стари поселници не само на Мизия, но и на други европейски територии през IV-ти -V-ти век век. Според Орозий Павел ( 385-420 година) земите на българите се простират от Каринтия ( Австрия) до Гърция. Т.е. Панония, Мизия и Тракия са обитавани от българи по времето на Св. Йероним ( 347-420). Орозий не говори за българите като за нов народ. Не е казано никъде новодошлите българи, азиатските  българи, непознатите досега българи....т.е. на българите се е гледало като местен народ. Да не забравяме, че езикът, обичаите, оръжията, жилищата и монументалното изкуство и погребалните ритуали на старите българи имат корени в Тракия.

Можем с пълно право да се гордеем, че сме потомци на народ, който се е прославил на три континентта. Мизи са седели на египетски престол, мизи са обезсмъртени в Илиада. Мнозина са се възхищавали и прекланяли пред духовна извисеност на  нашите деди и са ги наричали най-праведен народ.

Жалкото е, че тези данни са били укрити от недобросъвестни личности. Възможно е някои се притесняват, че славата на дедите ни ще засенчи тяхната собствена и затова бяха изфабрикувани толкова лъжи за произхода на българите. Спекулираше се с името на предците ни без да бъде обяснено, че един народ може да има няколко наименования, наложени по политически, или др. причини. Различното название може да доведе до заблуда, че има поява на нова, непозната племенна група. Мнозина биха си помислили, че артеи, кефени, перси и иранци са различни етноси, но истината е, че се касае за един и същ народ. Като друг пример могат да се посочат названията германи, алемани, тедески, немци, джърманс, дойчерс. Те се отнасят за едни и същи хора. Определени имена са дадени от друг народ, други са си собствени.

Мистерии в историята няма, има нежелание да се каже определена истина. Рано, или късно обаче тя ще блесне защото е и неунищожима. Единственото, което враговете й могат да направят, е да я забавят... и те го правиха дълго време. Сега обаче става все по-трудно да се лъже, че българите са татаро-монголци и памирци.

На Запад става все по-ясно, че историята трябва да се преразгледа. Все повече са хората виждащи в Тракия първата европеска цивилизация, която изпреварва гръцката с хилядолетия, защото откритие след откритие показват, че нашата земя е люлката на европейската култура. В България е най-древният град на континента, в България е най-старото златно съкровище, в България е първата писменост, в България е първото богато царско погребение. България е страната на първите просветители. Как да не се гордеем, че сме българи!

Използвана литература и пояснения:

1.G. Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Sources, Canadian Institute of Onomastic Sciense, Quebec, 1969;

2. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3. Г. Бакалов, П. Делев, А. Стаматов, А. Фол, Подбрани Извори за Българската История, Тангра, ТанНакРа, София, 2002;

4.Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, ИК Тангра, София, 2000;

5.Г. Батаклиев, Антична Митология, ДИ, Петър Берон, София, 1985

6. A.L. Mongait, Archaelogy in USSR, Pengin Books Ldt, Harmondsworth, 1961;

7.С. Йорданов, Тракийският Воин- Проучвания върху военната и социална история на древна Тракия, Фабер, Велико Търново, 2000;

8.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите- Значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на Източна Европа, Огледало, София, 1977;

9.A. Fol, K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Balkan Press, Sofia, 2000;

10. A.M. Snodgrass, Arms and Armour of the Greeks, Thames and Hudson, London, 1967;

11. Г. Китов, Д. Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002

12. Антропоморфни стели http://www.zn.ua/3000/3150/50638/

13. Антропоморфна стела от варненския музей http://www.amvarna.com/gindex.php?lang=1&lid=3&slid=17&show=20

14.Strabo, Geography, Harvard University Press, Cambridge, 2000;

[15] http://sparotok.blog.bg/politika/2010/02/01/proizhodyt-na-tradicionnata-bylgarska-nosiia.484480

Най-консерванивната българска носия

 http://74.125.77.132/search?q=cache:PKBM3_gqU4MJ:project-bulgaria.free.bg/docs/narodni%2520kostjumi.doc+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC&cd=2&hl=nl&ct=clnk&gl=nl

16.Cassius Dio, The Roman History- The reign of Augustus, Pengin Books, Harmondsworth, 1967;

17.К. Порожанов, Общество и Държавност у Траките, БАН, София, 1998;

18. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

* Теофан пише хорниките си някъде към 805-810 година и твърди, че българите са нашественици, но през 325 година българите са вече народ с утвърдено име в Тракия. Константин Велики им построява градове, явно са му помогнали в борбата с Лициний. Св. Йероним също познава нашите предци, а малко по-късно от него и Орозий Павел описва нашите землища. Давайки сведения за събития от 513 година Иоан Никиуски нарича земята ни Провинция България...Виждаме, че има редовно споменаване на българи и България между 325 и 513 година. Как тогава да вярваме, на Теофан, че дедите ни са се появили чак през 680 година на река Дунав!

** Може да се възрази, че сведението на Кодин за Плиска и Преслав е анахронизъм, т.е. че гръцкият автор е объркал времената. Сравним ли обаче постройките на Плиска и Преслав с крепостите на северните траки ( даките, които са роднини на мизите) ще видим, че архитерктурният стил на постройките на първата българска столица е тракийски.

 ***Думите са взети от топоними, хидроними и антропоними, а също така и от работите на В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977 и Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;

Сливане на родствени етноси в по-голяма група е напълно естествен процес протичащ и при други народи. Алемани, хамави, хавки, ингвеони, ирмиони, иствеони, сакси, силинги, франки, тюринги, тунгри и др. са сродни племена. Днес няма народ хамави защото още в далечното минало те са се слели с други по-големи и по-известни родствени групи, едно от които е представена от обитателите на Германия.