Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2010 11:33 - sparotokII Истината е от Бога
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 2217 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 28.02.2010 11:37


www.sparotok.blog.bg


СБОГОМ

 

 

Сбогом приятели! Поради сериозни лични проблеми се налага да преустановя своята работа в блога. Благодаря на всички вас, които ме посещавахте и ме подкрепяхте в борбата ми за откриването на истината!

 

Имам чувството, че напускам семейсто, а то си е и така. Макар и във виртуално пространство емоциите се усещат. Срещнах прекрасни хора, опознах нови светове.

Уверих се, че българинът е жив и, че е започнал да се пробужда. С радост видях колко много благородни и всеотдайни хора се опитват да покажат доброто в себе си и другите!

 

Благодарен съм, че успях да се запозная с талантливи и културни сънароднци. Видях колко са много борците срещу циницма, грозното и пошлото. Напускам блога спокоен, макар и тъжен. Всъщност всеки край е тъжен, колкото и положително да гледаме на живота. Ние сме не само тяло, важна част от нашата същност са и спомените ни. Общуването с приятелите ни оформя като личности. Именно общуването ще ми липсва.

 

Животът обаче продължава. Аз съм принуден да се откъсна от своята дейност, но друг ще ме замести. Ще му завиждам, но и ще се радвам за него.

 

Молбата ми към вас е – бъдете българи! Показвайте най-доброто от себе си и не се поддавайте на злото!  

 

Успех!

 

Бог да пази България!


Спароток


МИЗИ И БЪЛГАРИ - I

 

 От известно време се опитвам да обясня, че през VII-ми век в Тракия не е имало поява на нов етнос - българи ( “идването” на Аспарух). Поддръжниците на тезата за българската миграция от Азия коментират предимно автори като Теофан, който заблуждава, че дедите ни са нов народ, докато се касае само за ново име на едни и същи хора. Сведението на гръцкият автор не може да е достоверно понеже почти половин хилядолетие* преди той да опише “нахлуването” на българите в Тракия, предците ни са описани като стари поселници на земите на юг от река Дунав, познати са прекрасно на римските летописци, а и са високо ценени от римските императори, които финансират построяването на Плиска и Преслав през 320-330 година [1] стр. 5. Тъй като и двете селища носят български имена, то може да се заключи, че по времето на Константин Велики в Мизия е имало българи**. Съществуват достатъчно доказателства за това.

 

В продължение на хиляда години, различни летописци отъждествяват дедите ни с тракийското племе мизи. Като се започне от Св. Йероним през IV-ти век [2] стр33, та стигнем до Йоан Кантакузин през XIV- ти век [3] стр. 225-239. Споменавайки  старите българи Л. Дякон, Д. Хоматиян и др. употребяват изрази като: мизите, езикът на мизите, Борис - царят на мизите, пратениците на мизите, мизийският народ, данък, който мизите изискват от ромеите и т.н. Самата територия на България е наречена Мизия, Отечеството им Мизия [3] стр 76-79, стр. 107-108, стр110-111, стр184-188, стр.225-239..........

 

Въпреки изобилните данни някои учени са на мнение, че се касае за анахронизъм, т.е. грешна формулировка. Гърците не били наясно с кого си имат работа и затова произволно избрали за българите името мизи, понеже тракийско племе с такова название е обитавало земите около долното течение на река Дунав хилядолетия наред.

 

Подобно обяснение е меко казано несериозно. Турците също се заселват трайно в Мизия и остават цели пет века, но никой летописец не ги нарича мизи, никой не употребява израз като – Баязид, царят на мизите, на езикът на мизите екмек означава хляб, Тосун бей се завърна в Отечеството си Мизия....

 

Гърците имат колонии по черноморието още поне от VII-ми-VI-ти век преди Христа, включително в мизийски територии. Наивно е да се мисли, че южните ни съседи не са били в състояние да съберат данни за хората, в чиито земи са построили търговски центрове. Не може да има обмен на стоки без контакт, а всеки контакт води до опознаване. Елинските колонисти са познавали изключително добре тракийското племе мизи. Щом потомците на Данай отъждествяват дедите ни чак до 1362 година с едно от най-известните тракийски племена, то явно са знаели прекрасно, че става дума за един и същи народ.

 

Най-сигурния начин да разберем дали траките населявали долното течение на река Дунав са същите хора както и мизите-българи от Късната Античност и Средновековието е като направим сравнения на език, обичаи, изкуство, носия, въоръжение и погребални ритуали на тракийските мизи с език, обичаи, изкуство ... на старите българи. Ако се окаже, че няма нищо общо, то тогава може да се говори за анахронизъм. Да видим обаче какво показват фактите. В лявата колонка са посочени  мизийски думи, срещу тях са българските***.

 

ак-як

бeла – бела, бяла

брег-брег, бряг

берза-бреза

бист – быти ( бъда)

брит-брити ( бръсна)

бура-буря

вис- вьсъ ( село)

вода –вода

граник-граница

дава-дявам ( полагам, слагам, поставям)

даоа-давя, душа

дери-дера

дур-двор

зелиа-зелие ( зеленина)

кайка-чайка

кист-чист

куза-коза

пад-пад ( падина)

перк-перкам, пера, удрям

перг-праг

скор-скоръ( скоро, бърз)

стор-простор, страна

стра-струя

тама-тъма

хром-хром ( недъгав)

хупан(купан) - къпане

 

 

Още от пръв поглед е ясно, че става дума за стар и по-нов вариант на един и същ език, наричан днес български. Изобщо не е грешка, че в продължение на хиляда години на дедите ни се е гледало като на траки. Св. Йероним, Лъв Дякон, Д. Хоматиян и т.н. са написали истината. Старите автори са осъзнавали, че българите са потомци  на  древен народ, които е населявал значителни територии в Европа, Мала Азия и други места.

 

Да продължим със сравнение на обичаите. Г. Фехер споменава, че българите вземали кобили по време на военните си походи, за да могат да ползват млякото им за храна [4] стр.132. Това е типично за траките, те не само, че са славни коневъдци, но и пият кобилешко мляко. Цар Харпалик учил невръстната си дъщеря да язди кон и да пие мляко направо от вимето на кобилата [5]стр.165.

 

Едва ли има някой който да не е чувал за изкуствената черепна деформация на старите българи. Това, което не се знае е, че обичаят се е зародил още в дълбока древност в Източна Европа [6] стр. 136. Премълчава се също, че  изкуствената черепна деформация е практикувана от трако-пеласгийски племена [7]стр.223.

 
Геза Фехер описва тенденциозно  въоръжението на старите българи, наричаки кривите им лъкове турански [8] стр142.  Ако унгарският иследовател бе непредубеден той щеше да съобщи, че такива лъкове са ползвани от траките ( Пеони с криви лъкове). Има и изображения от първото хилядолетие преди Христа, от които може да се види, че тракийският лък е от същият тип както и старобългарския [9] стр.78, стр. 108. Този вид оръжие няма как да е туранско, защото крив, сложносъставен лък се използва на обитаваният от пеласги остров Крит още през Бронзовата епоха [10] стр. 23-24....

 

Фехер дава изображения на върхове на старобългарски стрели от Плиска [4] стр.116, но не отваря и дума за това, че абсолютно същите върхове на стрели се срещат в Тракия през първото хилядолетие преди Христа [11] стр. 324.

 

Описвайки старобългарското изкуство унгарският учен дава пример с Мадарския конник [8] стр.56-60, но премълчава, че този впечатляващ монумент  има типична тракийска иконография. Съществуват стотици, ако не и хиляди тракийски оброчни плочки, на които може да се види прототип на Мадарския конник.

 

Фехер теденциозно свързва българските “каменни баби”  (антропоморфни надгробни камъни) с орхонските, принадлежащи на турански етнос и твърди даже, че дедите ни донесли от изток тази традиция [8] стр. 48. За пореден път унгарският учен укрива важен факт, а именно, че такива антропоморфни стели съществуват в Източна Европа  от най-дълбока древност, няколко хилядолетия преди тюрко-алтайските народи да започнат да правят “каменни баби” [12]. Антропоморфен надгробен камък от Бронзовата епоха може да се види във варненския музей [13]. http://www.zn.ua/3000/3150/50638/

http://www.amvarna.com/gindex.php?lang=1&lid=3&slid=17&show=20

 

Давайки данни за старобългарските погребения Д.Овчаров споменава за жертвани кон и куче стр. 86, но “забравя” да добави, че това е древен тракийски обичай, който се практикува в Източна Европа дълги векове преди да се появи в Централна Азия сред други етноси [9]стр. 212.

 

Овчаров характеризира най-популярният тип старобългарско жилище като землянка и полуземлянка стр. 71. Неизвестно защо нашият учен пропуска да съобщи на своите читатели, че съвременните археологически проучвания показват, че в Мизия ( Шуменско и Варненско) типичното селско тракийско жилище е полуземлянка [11] стр.56. Страбон споменава и за тракийски землянки [14] VII-5-7. Тези факти са изключително важни, когато се касае за определяне на етническият облик на дадена група хора и не би трябвало да се пренебрегват.

 

Фехер прави описание на българското облекло, но засяга само бойната униформа [4] стр. 133-136, което е подвеждащо понеже има огромна разлика между народна носия и бойна екипировка. Унгарският учен не обръща внимание, че традиционият български национален костюм е от тракийски произход. Страбон е пределно ясен когато казва, че мизи и гети са от един и същ произход [14] VII-3-2. Носията на гетите е добре позната от изображенията по Траяновата колона. Гетското облекло се състои от дълга риза носена свободно над панталоните. Това обаче е и най-консервативният тип стара българска носия[15].
Агре и Китов споменават, че женската тракийска дреха прилича много на българската народна носия [11] стр. 20.

 

Ще добавя и друго важно сведение за културата на старите българи, а именно, че старобългарските руни имат прототип сред древната тракийска писменост http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

 

 

Щом езикът, обичаите, оръжията, монументалното изкуство, жилищата, руните, облеклото и погребалните ритуали на старите българи имат корени в Тракия, то единственото логическо заключение е, че дедите ни са древен тракийски народ наричан с различни имена през различни периоди.




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7960737
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол