Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2010 02:25 - Забранената България II
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4210 Коментари: 3 Гласове:
3



НОВ ПРОЧИТ НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"                       Aвтор www.saradiva.blog.bg

            Тя е била първият силен отпор срещу ... Панславизма
                           Отпор, който започва още от … 
                               заглавието на „книжицата”
 

 За „Историята” на Паисий толкова много е писано, че, грубо казано, едва ли има български ученик или студент, който да се захване да я чете ред по ред, а още по-малко пък и да се замисли за нещо, което не му е написано „услужливо” от „литературните мастодонти на критическата мисъл”.

Досадните и скучни акценти според тях са:
Паисий ни учи колко е полезно да си знаем историята, критикува българите, защото са я забравили и защото се гърчеят. Тук с апломб се вкарва популярния цитат: „О неразумний юроде..” и задължително се подчертава, че това е кулминацията в книжката /а всъщност цитираното обръщение е още в началото на първата част!/. След това се разтягат изречения от рода на: ”Паисий подчертава колко велики и непобедими царе е имала България, какви славни битки е водела!” и прочее декларативи на мисъл и чувство…  После се пишат няколко познати и клиширани слова за братята Кирил и Методий. Не бива да се пропуска и „любовта на Паисий към простия орач и сеяч, които учи да са горди с историята си и да не се срамуват, че са прости, защото не са прости, понеже имат велика история, а другите народи нямат…”. :):):) Думичката „прости” задължително се изисква от учителките, тъй като и Паисий я подчертава:
„… събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи…” и „Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах.”

И ... това е! Лит-съчинението по която и да е тема за Паисий е разработено, писани са шестиците и … всичко е наред! 

А всъщност много неща не са наред.
Защото всичко изписано досега от „мастодонтите” на литературната ни мисъл за Паисиевата история е грозно стъкмяване на измислени внушения, както и тенденциозно замазване на истинския повод и на истинските цели, заради  които монахът написва своята „книжица”. Нашите „учени” пак угоднически са боравили с фактите. Те така са подредили твърденията си, че всички близки и далечни „братушки” да са доволни!..
Освен желаещите истинската си история българи, разбира се!

/Дебело обаче искам да подчертая тук, че с респект и почитание се отнасям към труда на един от малкото истински български и истински ерудирани учени - акад. Иван Снегаров. Сред проучванията му е и „За родното място на Паисий Хилендарски”
1962 г./

Източниците за "История"-та на Паисий

Хилендарският монах добросъвестно спазва изискванията на историографията и още в предисловието на „Историята” се позовава на основните извори, които е използвал при написването й - трудовете на "Маврубир и Цезар Бароний".
Кои са те?

Ами първият, уважаеми приятели, е
познатият ви вече МАВРО ОРБИНИ, авторът на Светая Светих за панславистите „Царството на славяните”! /Вж. постинг „Имперската буква”/
Цезар Бароний
пък е римски кардинал /Чезаре Баронио - 1538-1607/, обявен още приживе за "баща на църковната история", заради 12-томните "Църковни анали" от
1198 г. от Христа насам". Те също влизат във фундамента на панславистичната политика и не случайно веднага биват преведени в съкратен вид на полски език от йезуита Пьотр Скарга…
Но как е прочел тези книги Паисий, след като не е знаел  латински, италиански или полски език?
Както вече припомних в „Имперската буква”, през
1722 г. по заповед на Петър Първи споменатата книга на Орбини е преведена на руски език в адаптиран, според имперските интереси на Русия, вариант. На едно от изданията на този руски  превод попада Паисий през 1761 г., по време на краткия си престой в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци. И по думите му, при написването на своето историческо произведение, той широко се ползва от книгата на Орбини, смятайки я за сигурен източник…
В руски превод Паисий чете и другия си основен и назован от него източник - "Църковни анали" на Цезар Бароний. 12-те тома
, или по-точно авторизирания вариант на Скарга, са преведени през
1719 г. пак по нареждане на Петър Първи. Заглавието също е променено - "Деяния църковни и граждански", и разбира се  също са „адаптирани”, за да звучат в съответствие с руските имперски интереси.  

И двете призведения в манипулирания си руски вариант са разпространени в многобройни преписи из целия православен свят, като се използват и до днес при написването на не един "научен" труд… ;) 
  Но подчертавам - не само тези книги са източниците на „сведения” за българската история за Паисий. И добре че е така! Самият монах споменава, че е ползвал и различни родни извори, издирени в редица манастири и църкви в Атон, както и в земите на Македония, най-вече в Рилския манастир. Това са документи от българските владетелски канцеларии, жития на светци и патриарси, както и почти всички съчинения от класическата старобългарска литература.  

Така че никак не е пресилено онова, което Хилендарският монах още в началото на "История"-та си споделя:

„Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно…”

Поставих няколко предварителни акцента върху историческите извори, които ползва Паисий, защото са важни за извеждане
отговорите на част от най-важните въпроси при "Новия прочит":

ЗАЩО ПАИСИЙ  НАПИСВА ИСТОРИЯТА?
 ЗАЩО Я НАРИЧА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА?
И още:
Кое предизвиква своеобразния тон на изострена полемика в думите на монаха, посветени на сърбите и московитите?
Кой е човекът, към когото Паисий се обръща в прословутия си изблик „О неразумний юроде…”?
В отговора на всеки един от тези въпроси се съдържа основната теза в „Новия прочит”: 

ПАИСИЙ НЕ ПИШЕ ИСТОРИОГРАФСКИ ТРУД
ТОЙ ВЛИЗА В ПОЛЕМИКА!!!

Доказателства:

1. Това е ИСТОРИЯ-ОПРОВЕРЖЕНИЕ 
В средата на 18 век сред образованите люде на Балканите и в цяла Източна Европа най-популярни и най-разпространявани са  сръбските и руски „адаптирани” преводи на различни поръчкови „историографските” „трудове”. Сред тях разбира се са: „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни” на Винко Прибоевич /1532 г., Венеция/, „Царство на славяните” на Мавро Орбини, Дуклянската хроника, „Обjасненjе о писме Словенском” /1660г./ на  хърватина Джура Крижанич /1618-1683/ и др.
При подготовката на „Новия прочит” ми се наложи да прелистя някои от тях. За да отбележа с възмущение, че страниците им са изпъстрени със стъкмени лъжи и небивалици за историята на малки и големи източноевропейски народи, сред които, ако изобщо се споменават българите, то е за да се подчертае, че са пришълци варвари, нечисто племе, което няма право да се нарежда сред пресветлите единни „славянски” общности. Хърватинът Джура Крижанич пък, при предлагането на стратегия за СЪЗДАВАНЕ на единен общославянски език, изобщо не споменава българския. Забележете – Крижанич, тръгвайки от принципа на функционално-генетическа йерархия в славянското езиково семейство”/?!?!/, стига до извода, че първостепенно място в нея заемат руският и хърватският народ /?!?!/, съответно и техните езици. На следващия етап предвижда селекция на руските и хърватските езикови елементи, които да доведат до единния общославянски език. За българите не се споменава и дума, макар че в проекта са включени всички други, пишещи на кирилица народи…

Веднага можем да се досетим, какво се е случвало не само в сърцето на Паисий, но и на всички други образовани българи по това време, при прочита на тези свидетелства за откровено ограбване на българската история!
Точно това е и мотивацията за Хилендарския монах да напише не просто История-описание на славното минало на българите, а да поднесе ИСТОРИЯ-ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ЛЪЖИТЕ за България и за българите.


2. Паисий е ерудит за своето време. 

Когато стане дума за Паисий обикновено внушенията са, че той е бил едва ли не нискообразован човечец, без нужния капацитет от знания, но … ето на – прост и простичко написал за простия български народ описание на историята му….
Това обаче лесно може да бъде опровергано:
Като монах в Атонски манастир Паисий е опознал съкровищата на средновековната българска литература, запазени в библиотеките на двата манастира „Хилендар” и "Зограф", както и в архивите на Сръбската патриаршия в Sremski Karlovci. Освен кирилицата, той е владеел българското глаголическо писмо, сръбски, гръцки и руски език. От различни пасажи в „книжицата” му става ясно, че е ползвал анонимната Зографска история, написана по същото време, както и други източници, свързани с българските светци - Св. Петка, Св. Йоан Рилски др. А по-късно като таксидиот /събирал е помощи за манастира/ посещава различни духовни средища из българските земи.
Така че, Паисий е бил ерудиран и високопросветен човек. Той е познавал голяма част от историята на българите /доколкото това е било възможно по онова време/.
И ако е искал да напише история на България, воден от факта, че българите са нямали такава, то той е можел да направи това, без полемика с когото и да било, без да отрича маниерите на сърби и гърци за манипулативно изкривяване на историческите факти, и оплитането им откровени лъжи.
   
3. Паисий не пише „История”-та си, защото българският народ не я познава.
  Доказателства за това твърдение може да предложи всеки наш етнограф. Защото сред българския народ през 18 век /както разбира се и по-рано/ се пеят много и различни исторически песни, разказват се легенди и поверия за български царе, за битките им и изобщо за славните времена на Средновековна България. Достатъчно е да си спомним за прословутата песен за Цар Иван Шишман, както и другите, записани в сборниците на Братя Миладинови… Т.е. обикновените българи са знаели, ако не конкретика от историята на България, то поне са имали представа за общата събитийност от миналото. Което е достатъчно, за да помнят, че тя е славна и изпълнена с достойнства на български владетели и на български християнски светци. И сред всичко това в народностната памет неизменно е било и делото на Кирил и Методий…

4. „История”-та на Паисий не е написана с укор към българския народ.


В една от следващите части на „Новия прочит” ще представя срещу кого точно е насочен укорът, втъкан в най-популярната фраза от „История”-та.

Но тук ще подчертая, че в книжицата на Паисий няма и дума за това, че българският народ е забравил предците и историята си. Напротив. Тези, които „не обичат да знаят за своя български род” са определени от Паисий като „някои”, т.е. една част от българите, а не всички. „О неразумний юроде!” не означава „О неразумний народе”, както често са ни внушавали! А и Първото обръщение на Паисий към българите е:  „Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които ОБИЧАТЕ И ИМАТЕ ПРИСЪРЦЕ СВОЯ РОД И СВОЕТО БЪЛГАРСКО ОТЕЧЕСТВО…”.  :)

На този народ тепърва му предстоят нелеки битки – за възстановяване на Българското богослужение, за основаване на  Българско училище и за освобождение на Българската държава. Но в началото на тази всеизвестна етапност на Българското Възраждане, стои и друга, не по-малко значима и трудна за постигане цел – НАРЕЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ДО ДРУГИТЕ НАРОДИ!
 
  .......
 /следва/

 

 Ето линк към "История славянобългарска": 

 

 

 

http://209.85.129.132/search?q=cache:1OhCooo54F0J:scriptorium.hit.bg/istoria.pdf+%D0%9C%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%80&hl=bg&ct=clnk&cd=9&gl=bg



Тагове:   България,


Гласувай:
3
0



1. demograph - Държавата да ми върне парите!
27.04.2010 23:23
Държавата да ми върне парите!


Министерството на външните работи през 2008г. е похарчило пари на българските данъкоплатци за да доказва спорни исторически теории.
Министър на външните работи по онова време бе човекът на БСП и на президента Ивайло Калфин. При това положение харчът е обясним. Руското лоби си прокарва руски тези. Но защо с моите пари..!
Сега ИСКАМ, министерството на външните работи да спонсорира със същата сума научно-историческа "експедиция" в България и другите тракийски земи, за да се доказва автохтонната трако-българска теза за произхода на българите.
Заглавието е ясно от сега:
"Прародината на българите е днешна България и Балкана" .
А Елиана Димитрова ще трябва да представи резултатите от експедицията реципрочно така:
"Експедицията търси корените на българския ни произход и следите водят към България и Балканите. ...Така че преди българите да дойдат в земите отвъд Дунава, преди Кубратова България, ние сме живели някъде - били сме деца на голямата Тракийска цивилизация, показва трилогията."
Външно министерство, БНТ, и Елиана Димитрова дължат това на българите, които не са съгласни с другите теории за произхода си.
Защото с моите пари аз не искам да се произвеждат чужди на мен и НАРОДА МИ исторически скълъпизми.
www.demograph.blog.bg
цитирай
2. анонимен - Ганчо Безценов
10.05.2010 16:53
Да ти върне парите "държавата" Тракия от отвъдното. Там си плащай данъците. Тук са владенията на българите. Билетите са еднопосочни с отстъпка за патологични случаи.
цитирай
3. анонимен - обективен
12.05.2010 09:51
В източноиранските езици "Сарадива" значи "слънчева богиня". Добър избор! Материалът демонстрира качества. Прави чест на пишещата, че се е съсредоточила върху конкретния проблем и не е стигнала до виртуалния митинг на кръжеца около нея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5223942
Постинги: 1578
Коментари: 8796
Гласове: 7831
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол