Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2010 23:59 - Тъжни постинги 3
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 18000 Коментари: 5 Гласове:
1



Ивановските стенописи и техните изследователи

Критични бележки III – III – IV

КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ III

Макар да не публикувам резултатите от изследванията си на Ивановските стенописи в отделна статия или монография, те са отразени подробно в голям брой мои публикации в Герма­ния, Италия и Швейцария – преди всичко в голямата книга „Изкуството на българското християнско средновековие“, издадена от две от най-видните издателства във ФРГ и ГДР и оттогава считана там за стандартен труд върху българското средновековно изкуство, както и в излязлата в ГДР „Културна история на България“, излязла в ГДР в 2 издания с тираж 50,000. Статиите за тези стенописи съм писал както в десеттомната енциклопедия на средновековното изкуство, излязла в Италия, така и в седемтомния енциклопедичен речник на изкуството, излязъл в три печатни и едно електронно издание в Германия – също стандартни справочници. Тези стенописи са разгледани обстойно както в една моя студия за традициите в българското средновековно изкуство, излязла в Италия, така и в докладите ми на много международни конференции и конгреси, включително на ХІІІ международен конгрес по класическа археология през 1988 година в Западен Берлин.

В същото време Френската изкуствоведска школа, представяна след смъртта на Андрей Грабар от неговата асистентка и наследничка на професорската катедра – българката Таня Велманс, поддържа невярната атрибуция и датировка на паметника, дадени от Мийе и Грабар. Същата позиция заема по инерция и руската изкуствоведческа школа на Лазарев, без нито един от нейните представители да е имал и най-бегли лични впечатления от стенописите. Нещо повече, именно съветските „специалисти“, с подкрепата на българските им ученици и колеги, развиват тезата за връзката на Ивановските стенописи с учението на исихастите. Тази мнима връзка се доказва не от характера на живописта, а от елементарно-простото уравнение: „около средата на ХІV век, при царуването на Иван Александър, в България и по-специално в манастирите около Търново и пещерните църкви при Иваново се разпространява учението на исихастите; в една от църквите на тези пещерни манастири има стенописи – следователно тези стенописи са исихастки“. Как изглеждат тези стенописи и какво изразяват те, не интересува никого. Щом като монасите там през ХІV век са исихасти – тези стенописи също са исихастски и трябва да са създадени в ХІV век от исихасти. Всяко друго твърдение противоречи на „научния марксизъм“ и за него няма място в социалистическата ленинска наука.

И тъкмо българските изкуствоведи се проявяват като главни и най-последователни застъпници и проводници на тези идеи. От българските „учени“ излизат и най-абсурдните твърдения по този въпрос, от които се вижда, че тези мними учени нямат и най-елементарни представи, както за исихазма, така и за античното и средновековното изкуство. От многобройните публикации на тази тема в България, изпълнили много десетки страници в нашата „научна“ и популярна литература, ще дам тук само кратък цитат, характерен и за останалите свободни съчинения:

„Комплексът ‘Църквата’, намиращ се в непристъпните, мрачни скали [?!] по левия бряг на реката е исихастски. За това говори и тематическият състав на стено­писите в църквата, късната им датировка и Богородичният патронаж. За последното съдим по иконографията на ктиторския портрет, където Иван Александър поднася модела на скалната църква на Богородица. За тематичния състав на стенописите показателни са не само сцените от отшелническия живот на Св. Герасим и Св. Атанасий в параклиса, изключителното присъствие на монаси и отшелници в долния регистър на притвора на църквата, но и централното място, определено за сцената ‘Преображение’ върху плафона на наоса. Мястото на сцената, както и особеностите на иконографията ѝ, говорят за онова голямо значение, което се е придавало в учението на исихастите на темата Преображение, респективно на въпроса за природата на Таворската светлина“.

Ще се въздържа от всякакъв коментар на този цитат, като оставя на внимателния читател, проследил до тук моя текст, сам да съди за него. Ще добавя само, че „мрачните скали“ се огряват от слънцето от неговия изгрев чак до залеза му, а са тъй непристъпни, че арх. Панайотова ги е „изкатерила“ с обувки с високи токове и като доказателство за своя „алпинистки“ подвиг дава на втората страница на обложката към книгата си своя цветна снимка, направена над тези скали. А „специфичната“ за този типичен „исихастски“ паметник сцена „Преображение“е дадена в него като част от Празничния цикъл, както при стенописите на всички източно-православни църкви, в които навсякъде срещаме и изображенията на монаси и отшелници.

Както вече отбелязах, резултатите от изследванията ми на Ивановските стенописи, заедно с новата им характеристика, ги причисляват към най-забележителните произведения на световното изкуство и връщат датировката им с над 140 години назад. Тези изводи подкрепям с доказателства от писмените извори и със стиловия анализ на стенописите, както и със сравнението им с останалите художествени паметници от ХІІІ и ХІV век. Тъй като манипулациите с името на ктитора нямат място в един обобщаващ труд върху цялото българско средновековно изкуство, оставих бележките по тях за отделна публикация, която в своя първи текстов вариант беше готова няколко години по-късно. Отпечатването се забави с близо 30 години, макар – или понеже? – нейното съдържание познаваха най-важните и решаващи фактори в българската историография, включително акад. В. Гюзелев и проф. Светлина Николова.

Излизането книгата ми „Изкуството на Българското християнско средновековие“ изостри отношенията ми с останалите наши историци и изкуствоведи. Макар у нас официално тя да беше счетена за изключителен принос за българската култура, като ѝ беше присъдена първа награда за най-добре издадена книга в чужбина, посветена на България – заедно със съчиненията на Тодор Живков! – в нашата страна излязоха само две кратки, но все пак положителни рецензии, едната от директора на Българския археологически институт. В същото време в чужбина излязоха 23 рецензии от най-авторитетните издания, от които само една беше отрицателна – от проф. Клаус Весел, който по поръчка на своите сръбски работодатели ме обвини във великобългарски шовинизъм заради моите бележки относно Охридската „Света София“. Малко след това българските служби по „сигурността“ и по църковните въпроси съвместно извършиха грабежа на заснети от мен в Атон 2300 чернобели и цветни негативи формат 6х6 см. Със застъпничеството на други клонове от политико-административната система в България – в конкретния случай Външния отдел при ЦК на БКП – чернобелите негативи ми бяха върнати. Но не и цветните негативи и диапозитиви, които през следващите две десетилетия бяха многократно публикувани, а хонорарите за тях получаваха главните участници в кражбата – зам. началникът на Отдела по въпросите на БПЦ, Христо Маринчев и фотографът Михаил Енев, който дори въз основа на моите снимки се хабилитира за професор в Художествената академия. А от всички цветни снимки, които той представя за свои, притежавам чернобели негативи, заснети по същото време и от същото място. Молбата, която в 1984 година отправих за застъпничество към главните фактори в българската административна и партийно-политическа система, включително до Първия секретар на ЦК на БКП, министъра на Външните работи и председателя на Комитета за култура и изкуство, остана без отговор – тя беше връчена лично от мен в техните секретариати. В същото време службата по сигурността, за да докаже „патриотизма“ на служителите си, замесени в кражбата на моите снимки, инсценира „спасяването“ на Паисиевата история от Зографския манастир. След изнесените от мен пред пресата подробности по това „спасяване“ бившият началник на тази служба бе принуден да признае пред БТ участието на неговите подчинени при този позорен инцидент.

Всичко това много затрудни работата ми в България. През 1982 година заснех в манастира Велика Лавра на Св. Атанасий в Атон всички стенописи на Захари Зограф. Старейшините на манастира, които ми разрешиха да заснема и издам стенописите, ми позволиха да направя издирвания в архива на манастира, където намерих един от най-важните документи за българската възрожденска живопис – писмото на брата на Захари, Димитър Зограф, писано в отговор на поканата за изписване на стенописите, с което той (поради заетост) отхвърля поканата. Но съобщава още, че брат му – Захари, ще посети манастира и старейшините могат да възложат тази работа на него. В следващите две години монографията ми за тези стенописи беше готова за печат, сключих договор с издателство „Български художник“ и през 1984 година представих готовия материал. Снимките бяха приети от комисията на издателството и обявени за най-добрите, правени дотогава на стенописи, а директорът на издателството Чуховски смяташе, че книгата ще бъде най-представителното издание на издателството за 1980-те години, каквато за 1960-те беше книгата „Икони на Балканите“, а в 1970-те – книгата „Тракийското изкуство“. Но…

През 1982 година сътрудниците на Института за изобразително изкуство при БАН взеха решението в България да не се публикуват мои статии и книги, а името ми да не се споменава в научната литература. Това решение продължава да е в сила, като през изтеклите десетилетия само една моя статия бе публикувана в издания на БАН. Монографията ми за стенописите на Захари Зограф беше дадена само на един рецензент, проф. Вера Динова-Русева. Като условие за положителна рецензия тя поиска от мен да съкратя в книгата си повече от една трета от текста, понеже смятала да пише книга на тази тема. Отказах да се съобразя с това изискване, като изложих в подробно писмо до издателството, че по този начин от книгата ще бъдат махнати най-важните части с информации, с които разполагам само аз, включително документите, свързани с изписването на стенописите. Издателството не отговори на писмото ми, а съобщи, че поради несъобразяването ми с изискванията на рецензента, то анулира договора за издаването на книгата. Малко по-късно видях в списание „Изкуство“ статия на рецензентката, в която тя публикуваше „за първи път“ текста на откритото от мене в архива на манастира писмо с моя превод, при това с невярното твърдение, че открила оригинала му в софийската Народна библиотека.

Като не знаех за наложената възбрана върху моите публикации, направих заявка пред издателство „Септември“ за монография върху българските средновековни стенописи, която подготвях заедно с отделна монография и върху българската средновековна архитектура. С тази цел отново предприех много пътувания по цяла България. Използвах случая и за повторно заснимане на Ивановските стенописи, този път обаче с най-съвършената съвременна фототехника – два апарата Асахи Пентакс 6х7 с пълен набор обективи – както и с най-добрите цветни фотоматериали, Агфа и Фуджи. Заснимането, при което отново снех цветно и чернобяло всички стенописи с надписите към тях, мина безпроблемно. Този път само за 4-5 часа успях да свърша, и то на по-високо техническо ниво, работата, за която преди 20 години ми бе нужна цяла седмица, и вече без генератор, а със собствена електронна осветителна уредба, с която две години преди това бях заснел стенописите на Захари Зограф и тези в много други църкви в различни страни.

Текстът и илюстрациите за тази книга бяха вече готови за печат в 1987 година, но издателство „Септември“ отхвърли предложението ми за нейното издаване и възложи на художник-реставраторката Лозинка Койнова да напише книгата – а тя нито написа книгата, нито беше в състояние да го направи. Това ме принуди да се откажа и от намерението си да издам моите изследвания върху българската средновековна архитектура. Както вече отбелязах по-горе, книгата излезе под името на П. Бербенлиев и моето фигурираше там само като на автор на снимките, макар по-голямата част от текста да беше моя, без увода и вложените в него политически тенденции, с които не бях съгласен. Четвърт век по-късно част от изследванията си и на тази тема публикувах в Берлин в два големи сборника, където се излагат основните ми възгледи.

Изследванията ми върху палеографията на надписите върху Ивановските стенописи, които направих през последните десетилетия заедно с проучването на живописта, ме накараха – макар и да не съм специалист в тази област – да изнеса доклад за тях на една международна конференция в Източен Берлин, организирана през януари 1989 от Комисията по византология при Академията на науките на ГДР на тема „Значението на палеографията, кодикологията и науката за първопечатните издания за византоложките изследвания“. Този доклад предизвика продължителна дискусия, но не беше публикуван поради последвалото след изнасянето му разпадане на Академията на науките на ГДР. Основната мисъл на моя доклад, който и до сега, 20 години след изнасянето му, не е изгубил своята актуалност, е подценяването на значението на палеографските изследвания при паметниците на монументалната живопис, особено за нейното датиране и атрибуция. В доклада си обръщам внимание на изследванията на бележития руски учен Фьодор Успенски, който в своя публикация от 1901 година установява, че още през първите десетилетия на ХІІІ век в Търново е имало един вид стандартен модел за графиката на кирилските надписи, който – независимо от развитието на тази графика през следващите две столетия – съставя нейните основи. И именно измененията в пропорциите и формите на буквите, произлезли в тези две столетия, ни позволяват със значителна точност да определим времето на възникване на някои надписи, чиято датировка не ни е известна. Приложен на паметници на монументалната живопис като Земенската и Ивановската църква, но и на църквата в Беренде, този метод може да ни бъде от много голяма помощ.

Тъкмо публикуваните през следващото десетилетие палеографски изследвания у нас показват не само грешките, които се получават при неспазването на този метод, но и колко далече е изостанала българската наука в тази област. И потвърждават критическите бележки в моя доклад на конференцията в Берлин, защото и студията, посветена на надписите върху Земенските стенописи, и студията за Ивановските стенописни надписи от същия автор в сътрудничество с една „всепризната експертка“ по българското изкуство от ХІV век, не удовлетворяват даже минималните изисквания за такива изследвания, защото нито в едното, нито в другото изследване се поставя изобщо въпросът за графиката на буквите – тяхната форма, големина и пропорции.

Този въпрос е от най-важно и съществено значение за определяне на основните характеристики на надписите, позволяващи както тяхната датировка, така и тяхната атрибуция. А не литературното изследване върху съдържанието на тези надписи и сравнението им с текстовете в ръкописите на евангелския текст от ХІV век, на чиято ортогра­фия също не се обръща никакво внимание, макар че тези текстове, възникнали предимно след правописната реформа на патриарх Евтимий, показват и най-съществената им разлика по отношение на Ивановските написи, защото в тях няма да срещнем нито един белег от тази реформа, след която в българските текстове се поставят ударения едва ли не върху всяка буква – каквито ударения не намираме в Иваново.

И за какво са ни тогава тези сравнения, при които авторите искат да демонстрират своята начетеност и познанията си по ръкописите на евангелските текстове, които при това са от съвсем различни епохи и произхождат от друга среда? Смятам за излишно да посочвам всички грешки, допуснати от авторите на това изследване – тъй нагодено, че да отговаря на установената в българската наука атрибуция и датировка. А това означава, че всички данни в тези надписи, които не са в съгласие с тях, или се премълчават, или пък се фалшифицират. Не се посочват повече или по-малко близките с тях паралели, а за надписи, с които тези стенописи нямат нищо общо, се твърди, че са от същата епоха. Отново се споменава мистичното „кси“ от ктиторското изображение и дори се прави възстановка на целия надпис около него -

- без да се отбележи, че за „възстановените“ букви от двете му страни липсва място, и без да се покаже на фотоснимка нито тази буква, нито къде биха могли да се напишат останалите букви от името. И отново трябва да се постави въпросът, доколко текстовият анализ при палеографското изследване може да замени изследването на графиката на буквите и сравнението им с други паметници – каквито също като правило не се публикуват.

Най-характерни в този смисъл са надписите от сръбските църкви в Милешево и в Печката Патриаршия (първо изпис­ване на църквата „Св. Апостоли“). Но както за надписите на нашите стенописи, така и за сръбските, липсват изследвания на палеографията, а има само изследвания на текста, като досега те не са и публикувани с отделни снимки, а само отчасти, заедно с из­ображенията, което извънредно затруднява работата с тях. Или пък липсата на такива публикации не е случайна, защото тя би довела до неудобни и нежелани за сръбските изследователи изводи? Защото изследванията ще сринат утвърдената теория за гръцкия произход на цялата група стенописи в Рашка, като покажат, че тези надписи са дело на същото ателие, от което излизат калиграфът и художниците на Ивановските стенописи – и ще спомогнат за уточняване датировката на стенописите, възникнали явно непосредствено след посещението на сръбския крал Стефан Владислав при неговия тъст Иван Асен ІІ в 1237 година.

Сърбия по това време е в български протекторат и отношенията между нея и България са най-добрите в цялата ни многовековна история. В началото на 1236 година в Търново пристига на посещение първият сръбски архиепископ, св. Сава, където се разболява, умира на 14 януари същата година и бива погребан в българската столица с най-големи почести като светец. На следващата година в Търново идва и неговият син, сръбският крал Стефан Владислав, за да измоли от тъста си мощите на своя баща и след като молбата му е удовлетворена, се връща с големи подаръци в Сърбия. Това съвпада с украсата на съборната църква в Милешево и изграждането на църквата „Св. Апостоли“ в Печката Патриаршия, която през следващите десетилетия става седалище на архиепископа и средище на сръбския духовен живот. Тъй като за украсата на църквата в Милешево, както и за изграждането на църквата „Св. Апостоли“ след 1232 година не става спор, се оспорва само времето на изписването на последната, извършено на части и продължило много десетилетия.

И тук никой сръбски историк не задава въпроса, дали е било възможно да се чака половин век за изписване светилището на църквата – което съставя нейния най-важен дял и без което е невъзможно да се извършва богослужението. А този спор решават тъкмо надписите на стенописите, чиито автори, както и калиграфите, изпълнили надписите в Милешево и в светилището на „Свети Апостоли“, очевидно са от същото ателие, изпълнило живописта в Иваново – тъкмо тези стенописи, както и Ивановските, представляват най-доброто потвърждение за твърдението на Фьодор Успенски за общия палеографски модел от Търново. Защото е твърде невероятно всеки от художниците, изписвали всички тези стенописи, включително търновските, поотделно да стигнали до едно и също решение при графиката на буквите и техните лигатури, което всеки може да забележи при сравнението на приложените тук репродукции от надписите.

Най-близки с Ивановските и Търновските са надписите именно от Милешево и „Св. Апостоли“ в Печ. Успенски не е познавал тези стенописи, но в тях откриваме всички особености, характерни за Търновския палеографски модел, които той показва в надписите от стенописите и колоната в „Св. 40 мъ-ченици“. Това са, както формата на липсващите в гръцката азбука славянски букви……така и формата на употребяваните в гръцката азбука букви като. А преди всичко лигатурите на буквите……със съседните букви. Че това са специфични белези на Търновския модел, Успенски знае много добре от над 30-годишната си практика с паметниците на византийската палеография, които по това време той познава по-добре и от Мийе. Така отново се докосваме до един неудобен въпрос, защото досега никой не е могъл или не е желал да покаже откъде са дошли строителите на сръбските църкви, изгра­дени през втората трета на ХІІІ век, както и художниците, автори на тяхната стенописна украса. И да посочи не само откъде са дошли, но и какво са правили преди това и в промеждутъците между изписването на сръбските църкви. Общите и с нищо недоказани твърдения на Джурич, че били дошли от Константинопол, Никея и Солун, се опровергават от надписите на техните стенописи. Славянската им ортография явно не е създадена във Византия (от 1204 година под ла­тинска власт и в тежка икономическа криза), при която никой не мисли за строеж и украса на църкви.

А в същото време Калоян и Иван Асен ІІ издигат българската държава до върха на нейния политически и икономически разцвет, който обхваща културата и изкуството и се увенчава с провъзгласяването на Българската патриаршия. По такъв начин, с уточняването на датировката на Ивановските стенописи, се налага ново преосмисляне на сложните връзки и взаимозависимости на цялото изобразително изкуство в Югоизточна Европа от ХІІІ и ХІV век. А това се отнася и до църковната архитектура, чиито строителни традиции ни отвеждат към първите християнски векове по цялата територия на Югоизточ­на Европа.

Но много близък е живописният стил и художественият маниер при изписването на Ивановските стенописи и стенописите в Милешево и „Св. Апостоли“ в Печката патриаршия. Ако за нас днес е твърде трудно въз основа на 3-4 малко по-запазени изображения на лица сред стотиците, съхранени само в техните контури, да добием представа за този художествен маниер, тяхното сравнение с изображения на лица от Милешево и Печ показва колко общи черти имат. Това се вижда още по-добре при диплите на дрехите и аксесоарите, където не можем да не забележим, че художниците в Иваново са още по-обиграни от художниците в Печ и особено в Милешево – макар и главното им качество да е изграждането на композициите, подобно на което няма да срещнем в никой от стигналите до нас стенописни паметници. А това ги доближава до композициите на големите мозаични цикли в Сицилия, от които днес съдим за унищожените паметници на византийската столична живопис от ХІІ век.

(продължава)




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Как быстро умереть без боли?
17.11.2011 19:35
Бегая по просторам http://trek-torrent.ru/ - интернета я видел очень много сообщений с вопросом: как быстро умереть и чтобы без боли?
Никто помирать не хочет, но всё таки интерес есть. Может быть кто знает какие способы умереть быстро и без боли? Не прыгая с крыш, не топя себя и не глотая кучу снотворного.
Если будут ответы будет http://onlinevse.ru/ - Прикольно а если предложения то отлично как http://fukalot.ru/ - секс
цитирай
2. анонимен - Лечение заболеваний методами современной и народной медицины.
01.12.2011 12:47
Сайт <a href=http://eco-doctor.ru/>Eco-Doctor.Ru</a> представляет Вашему вниманию советы по профилактике и лечению ряда часто встречающихся заболеваний с применением методов народной медицины. Наш сайт подскажет, как оказать больному необходимую первую помощь в домашних условиях до прихода врача, что сделать в случае, если Вы оказались на даче или отдыхе. Вы найдете у нас разделы, в которые включены основные сведения о целебных свойствах наиболее распространенных лекарственных трав, правилах их сбора и необходимости соблюдения соответствующих дозировок.
цитирай
3. анонимен - Thanks
20.01.2012 16:07
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
4. анонимен - Thanks
21.01.2012 21:22
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
5. анонимен - tqabycgq
30.10.2012 05:01
HhX8Lr <a href="http://mzcvnetcwrpn.com/">mzcvnetcwrpn</a>, [url=http://hqkdelwfkstg.com/]hqkdelwfkstg[/url], [link=http://tptbtdiemxad.com/]tptbtdiemxad[/link], http://bgmxjgmctmzm.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7963019
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол