Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2010 19:18 - Великосръбската доктрина
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4958 Коментари: 13 Гласове:
5

Последна промяна: 21.07.2010 00:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Великосръбската доктрина

 

Великосръбската доктрина е идеологически план за създаване на южнославянска държава под сръбска доминанта.

// Според доктрината, на сърбите се отрежда "държавотворческа" водеща роля, като всички земи в които живеят сърби, задължително трябва да влязат в границите ѝ.

В по-крайния вариант на проекта, държавата се нарича Велика Сърбия.

 

Основа за създаването на плана е "Начертанието" на Илия Гарашанин.

Водещи идеолози и подръжници /ратници/ (от ср. рат - война) са Стоян Новакович и Милош Милоевич - наричан още "лудия Милош".

По конюктурни съображения от геополитически характер, след Първата световна война, чрез Версайската система от договори се създава Югославия.

В голяма степен, проекта на доктрината се осъществява на практика, и то най-вече с подкрепата на водещата сила в Антантата - Франция. Франция, чрез създаване на Югославия, цели неутрализиране на евентуално бъдещо немско влияние на Балканите.

През Втората световна война великосръбската доктрина се споделя, и е подета, от четниците на Дража Михайлович.

Съседните на сърбите народи (сред тях и българите), правейки аналогия между Югославия и Велика Сърбия, иронично наричат Югославия по името на водещата народност в нея - Сърбославия.

 

 

Великосръбската доктрина не признава в земите населени или заселени от сърби, правото на самостоятелно държавно съществуване за съседните народи, независимо от демографското им съотношение спрямо правоимащия етнос - в случая сръбския.

 

Македонизмът е инструмент във великосръбските планове за овладяване на Вардарска Македония. В периоди на сръбска хегемония на Балканите, той е бил изоставян, като българското население е обявявано за прави сърби.

Начертание

Начертание (на сръбски: Начертаније) е таен документ по въпроса "каква следва да е външната политика на Княжество Сърбия". Негов автор е Илия Гарашанин - написан е в 1844 година. Издържан е в духа на панславизма, и по същество слага началото на пансърбизма. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички сръбски правителства и държавни глави той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.

За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго, и да се ратува /от ср. "рат" - война/ Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в княжеството, но със сръбска азбука, както и обучението на българи за свещеници в сръбски духовни учебни заведения.

Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция най-вече у съседната Австро-Унгария. То е разкрито от австро-унгарската дипломация и за първи път е публикувано в 1906 година [1], като правителството във Виена реагира крайно отрицателно.

Из „НАЧЕРТАНИЕ"-то на Илия Гарашанин

……………….
Най-напред да означим нашите отношения спрямо България

 

От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица; по-голямата част от страната е лесно достъпна; тук се намират и най-важните военни позиции на турците, и по-голямата част от тяхната войска.

 

В никоя друга европейска страна турчинът не се чувства толкова сигурен и все още господар; освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа.

 

Но тези забележки не бива да ни карат да отричаме качествата на българите или, което е още по-лошо, да ги пренебрегваме.

 

За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция; те нямат почти никаква вяра в собствените си сили и само поради външни подбуди (от Русия) се решават на опити за освобождение.

Открай време те възприемат Русия като сила, която най-силно желае и може да ги освободи и избави.

А Русия работи само за себе си и причини доста неприятности на българите в турския им ярем, но както е видно, не смее да се притече с военна помощ на българите, защото Европа вече разбира истинския характер на онези уж благородни руски намерения спрямо Турция и би се разразила своеобразна европейска война, ако Русия още веднъж дръзне да прекоси Дунава.

Поради това Русия се стреми да действа чрез други, за да стори онова, което самата тя не е в състояние. В този смисъл княз Михайло беше безропотно тяхно оръдие и те наистина ще поискат да повторят плана, който бяха започнали да осъществяват чрез княз Михайло.

 

Тъй като правителството на княз Александър не се ползва с доверието на Русия, защото не допуска да бъде ползвано като сляпо оръдие, Русия подготвя преврат, за да може след падането на правителството да издигне на власт правителство, откликващо на плановете й. Всички опити Русия да бъде заблудена, че сегашното правителство следва плановете и, са обречени на провал.

Когато Русия разбере, че в Сърбия се пробужда независимият народен дух, няма да вярва на нищо, което и се предлага, защото Русия е твърде лукава и няма да се оплете в примка, противна на намеренията й.

Имаме основание да твърдим, че Русия ще използва стремежа на Сърбия да сключи съюз и да се споразумее с останалите турски славяни, за да убеди управниците в Турция, Австрия и владенията им, че виновна не е Русия, а бунтовната и противопоставящай се Сърбия.

Но преди всичко Русия ще се осведоми за тези споразумения, за да предвиди протичането им и техните последици и да ги употреби в своя полза.

Ако Сърбия успее да запази своята независимост, ще се радва все по-малко и по-малко на руското доверие и ако Русия не успее да промени ситуацията в Сърбия и да унищожи самостоятелната й политика, тя ще се постарае да отстрани всички турски славяни от Сърбия, да ги разедени, да ги противопостави едни на други и да подклажда несъгласията им.

 

И ако Сърбия не се окаже по-действена и по-ревностна от нея, Русия ще я изпревари и победи.

Трябва да внимаваме много да не бъдем подмамени. Русия никога не би се унижила пред Сърбия и ако забележи, че Сърбия няма да й служи предано и без уговорки, ще отхвърли с гордост и презрение всички спогодби. Та тя отхвърли грубо дори мъдрите съвети на собствените си дипломати, Ливен например, само защото предлагаха временно омекотяване; можем ли да си представим, че Русия ще бъде по-отстъпчива спрямо собствените си верни служители?

 

Най-накрая ако в Сърбия не се намери някой, който да се съгласи да се предаде безусловно на Русия и Русия бъде принудена да работи с онези, които могат да й сътрудничат само при определени условия, тя няма да се поколебае да работи и в съюз с тях, защото никога няма да остави Сърбия на други, но само докато намери хора, които безусловно да й се подчинят и винаги ще предпочита тези сърби пред другите, истинските патриоти.

 

Русия няма да допусне да й поставят условия малки държави като Сърбия; тя ще изисква съветите й да бъдат изпълнявани безропотно, като заповеди, и онези, които желаят да й служат, трябва да й се отдадат изцяло. Струва ни се понякога, че тя е съгласна да й служат, но тя не ги използва за нищо, ако не се ползват с доверието й. Така е осуетена всяка възможност да бъде измамена.

Ако Сърбия иска да се измъкне от сегашното си подчинено положение, тя трябва да се стреми постепенно да унищожи политическата мощ на Турция - за сметка на своята мощ. Това обаче е точката, където се сблъскват сръбската и руската политика, понеже и Русия действа за отслабване на турската политическа мощ. От това съвпадение не следва, че целите и намеренията на двете държави са еднакви и че тяхната политика е в хармония и съгласие.

Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство. Още сега, докато Сърбия се намира под турска власт, това съзиждане трябва да се подготви, защото за подобни задачи не може да се действа с успех в последния момент.

Тук обширно се говори за характера на руската и сръбската политика, за това, което може да се направи в България, където най-напред и най-пряко ще се срещнат руското и сръбското влияние.

Много сме говорили и доказвали защо сръбската политика не може да се съгласи с руската. В същото време обаче казваме, че Сърбия много по-лесно може да изпълни своите цели, ако е в съгласие с Русия, но само тогава, когато Русия изцяло и точно приеме условията на Сърбия, т.е. да осигурява нейното бъдеще в най-широк смисъл на думата.

Един съюз между Сърбия и Русия би бил съвсем естествен, но дали това може да се постигне, зависи само от Русия.

Сърбия трябва да го приеме с отворени обятия, ако се убеди, че Русия искрено го приема, ако отстъпи от досегашната си система, т.е. ако предпочете естествения съюз със Сърбия, макар и малка, пред съюза с Австрия, за която пази западните славяни.

При все че не се надявам Русия някога да се преклони искрено пред Сърбия, считам за нужно да спомена каква полза би имала Сърбия и че веднага би трябвало да се възползваме от такова едно явление.

Против Русия са изречени твърде много неща, но казаното не е от омраза, а от принуда, към която ни тласна самата Русия с ред свои действия.

Още няколко думи за България, за да преминем по-нататък.

Ако сме опознали добре настроенията на народния дух в България и ако уважаваме родолюбивите чувства, които притежава, трябва веднага. да кажем, че освобождението й от турския ярем е още много далече.

И Русия отправя главните си стремежи нататък, тъй като тази страна се намира пред вратите на Цариград и на руския път към този град; но по отношение на Сърбия тази страна има същото значение и положение, което има и за Русия.

Ако Русия действа в България още няколко години по начина, по който е действала досега и ако Сърбия остави Русия да действа сама там, без нищо да прави, влиянието на Русия толкова ще се засили, че вече няма да има нужда от сръбски опити за влияние в България.

Нека това да бъде предупреждение за Сърбия, напомняне да не забравя, че оттам може да се очаква политическо приятелство само ако и ние сме показали нашата любов. Сърбия трябва да направи нещо за България, защото любовта и помощта трябва да бъдат взаимни.

След като означихме накратко положението на днешна България и голямото й значение за Сърбия и след като споменахме за голямото руско влияние, което съществува там, преминаваме към очертаването на няколко средства, чрез които може да се засили сръбското влияние в България:


1. Българите нямат просветни и учебни заведения, затова Сърбия би трябвало да отвори своите училища и за българите и особено да отпусне няколко стипендии на българчета, които желаят да следват в Сърбия.


2. Духовният клир в България е най-вече гръцки, а не народен, български, затова би било твърде желателно и полезно няколко млади българи да завършат богословие в Сърбия, след което да се върнат между своите като свещеници.


3. Би трябвало в Сърбия да се печатат български молитвеници и други църковни книги и български трудове. С това важно средство Русия вече отдавна си служи и Сърбия трябва да се стреми да изпревари Русия и в това отношение.


4. Необходимо е да изпратим в България сигурни и способни хора, които да насочат вниманието на българския народ към Сърбия и сръбския народ, а заедно с това да будят надежди, че Сърбия наистина ще се притече на помощ на българите за тяхното избавление и ще се старае за постигането на тяхното щастие.

А в това време

Руският филолог и славист Петър Драганов (по произход българин от Бесарабия), защитава идеята за самостоятелен етнически облик на македонските славяни в Османската империя....

 Стоян Новакович

Стоян Новакович (на сръбски: Стојан Новаковић или Stojan Novaković) е сръбски филолог и политик. Известен е като основоположник на идеологията на македонизма.

Завьршва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 г. постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 е последователно гимназиален учител, библиотекар в Националния музей, министър на просветата.

От 1875 до 1880 г. е професор в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884).

От 1885 до 1892 г. е посланик на Кралство Сърбия в Цариград, а на следващата година става министър на външните работи. Като премиер (1895-1896) преориентира сръбската австрофилската външна политика в русофилска. Посланик в Париж и Петербург (1899-1904), а след пенсионирането отново става премиер (1909).

Стоян Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин, син на Илия Гарашанин, става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 - историческия роман "Калугер и хайдутин". Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали.

От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история.

Стоян Новакович е основоположник на Великосръбската доктрина. Продължавайки завещаното в „Начертанието“ на Гарашанин, Новакович в качеството си на водещ сръбски политик от края на 19-и, и началото на 20 век, успява да наложи и утвърди в сръбската външна политика, разбирането за "богоизбраната" и водеща роля на Сърбия в уреждането на балканските дела.

Новакович е привърженик на панславизма. Предвид слабите сръбски позиции при уреждането на македонския въпрос, разработва и налага македонизма като инструмент на сръбската колонизаторска политика в Македония.

Ето какво пише Новакович за македонизма, като средство за антибългарска пропаганда в Македония

Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма.

и още

В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:

1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";

2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";

3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи."

В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина.

 Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект.”

 

А в това време Руският филолог и славист Петър Драганов (по произход българин от Бесарабия), защитава идеята за самостоятелен етнически облик на македонските славяни в Османската империя....

***

Спомнете си какво направи българинът историк Златарски!

"Прави впечатление огромната разлика между сръбските държавници от една страна, които с мисъл за велика Сърбия в ония години прагматично възприемат Русия като съперник в разграбването на българските зами, наясно са с агресивната същност на Руската империя и с подлостта и коварството на нейната дипломация, и българските възрожденци и една голяма част от българските държавници по-късно от друга страна, които наивно и глуповато са вярвали в доброжелателността и искреността на "освободителните " мисии на Русия по нашите земи.
Изводите са ясни: открай време Сърбия и Русия се явяват като основни смъртни врагове на България и тези две държави в съюз и поотделно са причинили най-големите пакости на българската държава.Ето защо сърбоманството и русофилството са изключително вредни за нас , българите.Сърбите продължават антибългарската си дейност в Македония, като продължават да отродяват младите българчета в тази страна , да ги насъскват срещу България и да ги правят великомакедонски шовинисти.А българските сърбомани продължават да обичат сърбите и да ги смятат за свои " братя"."
/Коментар от анонимен/



Тагове:   служба,   доктрина,


Гласувай:
5
0



1. bven - Даааааааа
28.05.2010 19:48
Има много гнили неща в тази България! Но затова има и много неща, за които да се работи! Хубав и стимулиращ постинг за всеки, който милее за Българското!
цитирай
2. panazea - Благодаря, че написа за
28.05.2010 21:59
„НАЧЕРТАНИЕ"-то на Илия Гарашанин!
Нека да се знае!
цитирай
3. анонимен - Ганчо Безценов
29.05.2010 11:28
Демографе, ти ме изненада приятно. Тук си автентичен. Това е твоето място и твоята зона. Браво!
цитирай
4. pontis - много интересни текстове ..
29.05.2010 12:06
благодаря. :)
цитирай
5. анонимен - Текстовете са верни,
29.05.2010 13:21
но в днешно време,отпаднаха всички различия,между руси и сърби по отношение на България.Руската експанзия в България продължава с нестихваща сила.Затова те се стремят да обсебят всички български достижения в историческата наука и да я направляват в нужната за тях посока и не само в нея.В последните 20 г.в България са натурализирани над 350000 руски граждани.И така с постепенна подмяна на българският етнос и заемане от такива хора,ключови места в управлението на държавата и икономиката,вратата за руската експанзия в България и на балканите е открит.Когато се говори за траките и ние българите,като техни наследници,нужно е да се предпазим от руските домогвания по тази тема.Виждаме в последно време,как тихомълком се отказват от панславянската си доктрина,като се мъчат да я освежат или подменят с тракийски привкус.Някои хора,без много да се замислят,лековато казват,че руснаците и сърбите са ни братя.Това не е така и трябва да се дава отпор на такива внушения.Видяхме,какво се случи с Украйна...Посегнаха и на Полша,по най-уродлив начин...Мечтата на Русия да достигне босвора и да стане велика империя не е умряла.Дори са готови да заменят досегашното си име с друго/наптимер Тракия/и осъществят своя имперски замисъл.Това,което споделям с вас не е нито бълнуване,нито параноя.За целта най-напред се полагат от руска страна,опити да се дискредитира България пред ЕС,или поне членството и да остане формално. Затова,нека младите историци внимават в нападките си един към друг и проявят национална отговорност,защото противното обслужва чужди интереси.Различията Ви не са толкова големи и се надявам по-скоро да ги заличите.Поздрав към всички.
цитирай
6. анонимен - зарр
29.05.2010 16:34
хайде стига с тези простотий,тръгнали грашанин да анализират.ами че тои умря отдавна ,а сърбия в момента си има много по важна работа от това да крои инвазия в българия.глупендери такива,а колкото до завладяване от друга държава ,с оглед на сегашнитени "управници",може би не е чак толкова лоша идея
цитирай
7. анонимен - Поздрави за сърбите
30.05.2010 18:16
Сърбите с тяхната идея за Велика Сърбия, нали всички видяха в крайна сметка докъде я докараха. Сега нито са велики, нито имат излаз на море, нито са в ЕС. Жалкото е само, че побъркаха българите в Македония и повечето от тях горките не знаят какви са. Те - македонци, родителите им - югославяни, а дядовците им - българи. Тая сръбска простотия "македонизма" е като оня лаф: няма да го ям, ама и на теб няма да го дам. Сега БЮРМ не е част от Сърбия, ама и едва ли някога ще стане част от България, защото тъпите сърби такива са ги забъркали там, че не знам колко години ще трябват , за да се заличат поразиите, а и вечно ще се намират сърбомани да противостоят на осъзнаващоте се като българи в Македония. А в тези вечни противопоставяния едва ли ще се роди нещо градивно. Жалко за Македония. Жалко за македонските българи - едни от най-истинските българи и първи патриоти още от времето на комитопулите (цар Самуил).
цитирай
8. анонимен - Прави впечатление
31.05.2010 17:43
огромната разлика между сръбските държавници от една страна, които с мисъл за велика Сърбия в ония години прагматично възприемат Русия като съперник в разграбването на българските зами, наясно са с агресивната същност на Руската империя и с подлостта и коварството на нейната дипломация, и българските възрожденци и една голяма част от българските държавници по-късно от друга страна, които наивно и глуповато са вярвали в доброжелателността и искреността на "освободителните " мисии на Русия по нашите земи.
Изводите са ясни: открай време Сърбия и Русия се явяват като основни смъртни врагове на България и тези две държави в съюз и поотделно са причинили най-големите пакости на българската държава.Ето защо сърбоманството и русофилството са изключително вредни за нас , българите.Сърбите продължават антибългарската си дейност в Македония, като продължават да отродяват младите българчета в тази страна , да ги насъскват срещу България и да ги правят великомакедонски шовинисти.А българските сърбомани продължават да обичат сърбите и да ги смятат за свои " братя".
цитирай
9. iuliuscaesar - еми какво критикувате сърбите - те ...
31.05.2010 17:58
еми какво критикувате сърбите - те си провежда и са провеждали национално отговорна политика. не можем да ги виним. въпросът е защо ние не го правим. Сръбската политика не е пълен провал. Благодарение на нея те успяха да обезбългарят поморавието, което си е изконна българска земя. Турците с тяхната политика обезбългариха източна тракия, румънците северна добруджа, а гърците намазаха най много с егейска македония и западна тракия. Ние какво направихме?
цитирай
10. анонимен - Ние какво направихме?
31.05.2010 18:46
пита юлиусцезар в мнение №9.Ние по това време , а и до сега се чудим как да се отблагодарим на руснаците, дето ни били "освободили", а когато те продължават антибългарската си политика, това тяхно поведение си го обясняваме с това,че руснаците ни се сърдят,че не сме им били благодарни достатъчно .Българската глупост е пословична в това отношение.В мнение № 8 направих сравнение между нас и сърбите.Колкото сърбите са реалисти , точни и хладнокръвни в оценките си за Русия, толкова ние сме наивни до степен инфантилност спрямо намеренията и политиката на Русия към нас.
Резултата от тази глупава политика на българските държавници(единствин Стамболов прави изключение) и виден.България граничи със себе си , а голяма част от населението и е отродено и се е превърнало в сърби, македонци, гърци или румъни.
цитирай
11. iuliuscaesar - ние дори сме още по зле, защото не ...
31.05.2010 19:57
ние дори сме още по зле, защото не само не можахме да вземем чужди територии, не само не можахме да се обединим в етническото си землище, но дори не успяхме да удържим фронта в собствената си държава, където цели региони се обезбългаряват.
в тази политика може би първенци са гърците - те успяха да вземат много български земи и бързо да ги гърцизират, но пък загубиха западна мала азия. турция също владее чужди земи, но пък по голямата част от тях не ги е усвоила - кюрдите стават все повече.
цитирай
12. анонимен - От вОДЕСос
04.06.2010 17:47
Господа чета постовите и в мен се събуждат неприятни чувства, сякаш слушам разговор между бакали ! Ние водим войни не за да отнемаме територии или поради някакви шовинистки щуротии а отиваме да защитим нашите братя !! Прочетете дядо Вазов, той го е казал по-точно от мен !

ЗАТУЙ ЛИ БЕ ТОВА?
Грамади разкървавени тела,
паднали в бран за братската свобода,
велики, чудни вършени дела
в борби ужасни с враг, стихий, природа;

при Одрин, Лозенград, Люлебургас
безчет борци прострени по полята,
а други - жертви на мор ил на мраз,
ил на Чаталджа гниющи в блатата;

в Родопите, при снежний Булаир,
при ървава Арда и Марица -
на смърт неумолима грозен пир
от нашата до морската граница -

затуй ли тия жертви, боже мой,
се дадоха, та днес да чуйм ония,
зарад които мря народ-герой,
запъшкали под нова тирания?

Затуй ли наште храбри синове
жънаха лаври и посяха с гроби
тракийските поля и снегове,
та робите да видим и днес роби?

Да видим всичко скъпо тяхно в кал
погазено, език и род ругани,
души им изнасилвани без жал,
снагите - цели в синила и рани?

Да видим българинът да не смей
в най-българския край българин да бъде,
и името, с което се гордей,
кат срам и престъпленье да се съди!

Българио, затуй ли ти дава
тез хекатомби от юнашки сили,
затуй ли ти геройски пролива
най-пламенната кръв из свойте жили?

Затуй ли бе, затуй ли бе това?

Април, 1913 г.

Баба ми от сливенският край, носеше постоянно черно. Попитах я - защо ? Нейният отговор бе - След войните всички жени в нашият край взеха да носят черно. Засрамете се, та Вие сте деца на тоз народ !
цитирай
13. demograph - Затуй ли бе, затуй ли бе това?
25.06.2010 15:10
..........................................................................................................................
За да дойде денят когато българите се срамят и от славата си....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5146634
Постинги: 1569
Коментари: 8771
Гласове: 7748
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол