Сърбошовинизмът - "Па шта си ти?

---

 Преди или след като прочетете постинга

Вижте в уикипедия:
1.Историко-етнографска сръбска карта - 1873 г.

 

2.Прасръбски преселения от сръбската прародина Индия през 4500 - 4000 г. пр.н.е. в Евразия и Африка според Олга Лукович-Пянович
...................................................................................................................................................................

Сърбошовинизмът или сръбският шовинизъм е обострената и крайна форма на традиционния етнически сръбски национализъм. ^[1]

Сърбошовинизмът  е основа за изграждането на Великосръбската доктрина през 19 век, и „почвата“, на която тя вирее. Търси опора в средновековната сръбска държава (Рашка), и по-точно в Душановата империя, като еталон при изграждането на новата Великосръбска държава.

Всички територии, които са влизали в някогашната Душанова държава, се приемат за изконно сръбски (старосръбски), а населението (в частност южнославянското и по-точно българското) от тези територии е обявявано за прави сърби.

Девизът е: „Където умре сърбин там е Сърбия!“

Според сръбския шовинизъм южнославянските народностни групи са сърбословенци, сърбохървати, сърбомакедонци и сърбобългари.

След краха на великосръбските аспирации в Сръбско-турската (1876) и Сръбско-българската война (1885), сърбошовинизмът насочва претенциите си към албанските земи, влизащи в състава на Османската империя.

С победата на Сърбия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, сърбошовинизмът намира изражение в Югославия след нейното създаване.

На различните етнически групи (българи и власи), влезли първоначално в състава на Княжество Сърбия и Кралство Сърбия, не е позволено националното самоопределение, като малцинствата са лишени от възможност за самосъхранение посредством процеса на сърбизация.

След окупацията от Сърбия на Вардарска Македония този процес се усилва, като вследствие от създаването на новото кралство той придобива под въздействие на сърбошовинизма нови причудливи и уродливи форми и спрямо новите народности (хървати и словенци), влезли в състава на държавата.

На 20 юни 1928 г. народният представител от Народната радикална партия Пуниша Рачич стреля срещу група хърватски народни представители и убива Павао Радич и Джуро Башарички, а също така ранява тежко председателя на Хърватската селска партия, Стиепан Радич, който на 8 август 1928 г. умира от раните си.

След стрелбата в парламента, опозицията настоява за отмяна на Видовденската конституция и въвеждане на федерализма. В Загреб се провеждат големи демонстрации, като се стига до въоръжени сблъсъци с властта, последвани от множество убити..

 

Южнославянските наречия (в частност българските преходни говори), които се говорят на териториите в състава на т.нар. Стара Сърбия, също са обявени за сръбски диалекти. Под натиска на сърбошовинизма сръбските езиковеди обявяват съществуването на общ сърбохърватскословенски език, а неговият териториален обхват за тях достига до река Искър (или Янтра) на изток, и съответно Тесалия и Епир на юг.

Сърбошовинизмът вследствие от Великосръбската доктрина се превръща в дръжавна политика на Княжество Сърбия и Кралство Сърбия.

През 1912 година са сключени редица двустранни международни договори между Балканските държави, насочени срещу Османската империя, оформили т.нар. Балкански съюз. Същата година избухва Балканската война, като сръбската войска се насочва през Санджак и Косово в южно направление към Вардарска Македония и Албания, окупирайки ги впоследствие.

На 14 октомври 1912 година на Каменния мост в Скопие сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич, който е начело на сръбска армия, е посрещнат по традиция с цветя от деца от града. Сред тях е 7-годишната Васка Зойчева.
На въпроса му „Каква си ти?“
(„Па шта си ти?“), детето отговаря „Българка!“.
Шокиран от отговора, бъдещият държавен глава не се стърпява и зашлевява шамар на момиченцето. Случката бързо се разнася и извън границите на Кралство Сърбия. Общественото мнение в съюзена България е възмутено от разигралата се срамна сцена.
 
В недоволството се включва и "народния трибун" Иван Вазов. В емоционален изблик на чувства, той пише стихотворението

„Па шта си ти?“

Па шта си ти? — такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? — с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец.

Па шта си ти? — туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин те полага,
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнание -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край.

Че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина,
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“

Случката повлиява за оформяне на българското обществено мнение в полза на Междусъюзническата война.

Със създаването на Югославия, сръбският шовинизъм намира отчасти реализация на своите стремежи. Концептуално на държавата се прехвърлят концентрирани идеалистични надежди за продължаване политиката за налагане на Великосръбската идея, и при новите условия, над останалите народи влезли в новото кралство (впоследствие и федерация).

Тази политика, в съчетание с продължаващата сърбизация на населението и в новообразуваната държава, е сред основните причини, довели до рухването на Югославия през Втората световна война, последвано от окончателния разпад на федерацията (2006), с териториален крах ѝ за Сърбия (2008).

В началото на 20 век, с оформянето на двата геополитически военни блока, сблъскали се в Първата световна война, сръбската външна политика сближава все по-осезаемо позиците си с Антантата и в частност с Руската империя. Това е обусловено от обстоятелството, че сръбските външнополитически аспирации под въздействие на пансърбизма се насочени основно към Австро-Унгария (заради Босна и Херцеговина, но и поради сръбското население във Войводина, в съчетание със стремежа за обединение на хърватските и словенски хабсбургски поданици под сръбската корона).

С цел ползване на благоприятната външнополитическа конюктура на противопоставяне за осъществяване на Великосръбската доктрина, в Сърбия се създават редица паравоенни формирования — „Народна отбрана“ (Народна одбрана, 1908), „Черна ръка“ (Црна рука, 1911), „Бяла ръка“ (Бела рука, 1912), както и „Млада Босна“.

Убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от члена на „Черна ръка“ Гаврило Принцип в Сараево на 28 юни 1914 г., става формален повод за избухването на Първата световна война.

Сърбошовинизмът намира подходяща среда за своите идеи в Сърбия и Югославия. Идеологията му се превръща в държавна политика на Сърбия по време на управлението на Милошевич, и е сред катализаторите за избухване на кръвопролитните войни довели до разпадането на Югославия.

Сърбошовинизмът намира подкрепа, както от неокомунистическия режим на Слободан Милошевич, така и от влиятелната Сръбска радикална партия, която също се осланя в своите идеи на него.

Тия дни, в Цариброд, в двора на училището, където учат и деца българчета беше открит паметник костница на загинали в "борбата срещу  българския  окупатор" сърби.
Става дума за костите на великосръбски войвода на чета, която след балканската война е изклала десетки мирни граждани, в това число и две деца, заради дързостта им да се определят като българи...
Това става днес...
Дали великосръбската доктрина "Грашанин" е минала политика?
Дали великосръбският шовинизъм е само сянка от трагично минало?
Не.
А къде са Българската национална доктрина и дори Българската национална политика? Няма такива. Защото така е угодно някому....

То се видя, че от Сърбия няма да стане империя, колкото и да подражава на Русия. Освен всичко друго, изглежда няма духовен потенциал за такава мисия. Тя не може да преодолее естествените различия между етносите, пък и силите не стигат за асимилация, въпреки апетита. Идеята на по-широката формация е не да ги изяде елементите, а да ги приобщи. Видя се!

.

Правиш ли разлика, когато на масата се постави една историческа материя с много по-голяма плътност? Няма го фолклорния дразнител и мненията оредяха. По-близката история се възприема като някаква отговорност и не всеки ще се упражнява върху нея.
Наистина си е голяма грешка, че българският език не обхвана като официална регистрация по-широко диалектно разнообразие. Затова сръбският "стигна" до р. Искър.

Веднага си личи, че материята ти е много позната. От това има нужда. Няма "може би", няма трако-ирано-тюркски спекулации. Това си е българската драма.

.......................
В ролята на покойника.