Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2010 01:07 - Четиво за напреднали
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 10997 Коментари: 27 Гласове:
16

Последна промяна: 24.11.2012 05:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Руската имперска политика – узаконена наследница

на Константинопол спрямо православието и

българската диаспора
.
Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf


От както съществува етническата обособеност на трако-българската диаспора, спрямо нея винаги е била осъществявана целенасочена система от икономически, политически, военни и културни мероприятия целящи ликвидирането на тази идентичност. Идеята винаги е била една и съща – обезличаването на безспорния и фактически водач на духовното начало на човечеството.

Когато идват на балканите, Ахейските племена унищожават центровете на Тракийската култура като Микена и Троя, но същевременно възприемат натрупанато в духовната сфера до този момент, за да го присвоят на един по късен момент и пренапишат за свое наследство. Техните родственни продължители като Дорийци и Йонийци, ръководени от същото поведение, доусъвършенстват тези методи като довеждат до още по високо равнище своята духовна и физическа агресия спрямо тракийския народ. От асимилираните чужди етнически групи те унаследяват, възприемат и юстират като свои, редица обичаи и обредни форми, пантеон от митични, полумитични и реалносъществуващи, героизирани и обожествени същества, както и не малък брой стилни поведения. През едно по късно време виждаме, как римската политика не само не се промененя, но е вече и подчертана по агресивна спрямо траките. В отношението си към този народ те изсползват похватите на насилието и физическия геноцит. Цели групи от хора са били избивани, преселвани или продавани в робство, само защото не са приемали ,, факта романика”. Не напразно Спартак повежда робите на отчаян бунт. Това е един своеобразен зов за консолидиране на обречените в името на физическото и духовното им оцеляване. Жертвата им обаче не остава без последствие и когато на балканите се завръщат древните Българи, с общи усилия успяват да въстановят равновесието като по този начин съомяват да опазят и съхранят за поколенията духът на трако-българина. Този факт обаче, никак не е желано от наследницата на Рим, - Константинополската ромейска държава.

Още с установяването и фактическото признаване / от немай къде/ на българската държава, те започват да плетат козни как да я ликвидират и отново стъпчат, като този път това да бъде завинаги. Ромейската злоба и ненавист нямят граници, а методите за постигането на тези цели са безбройни. Не притежаващи своя етноопределеност, те се възползват от индивидуалистичното начало у редица истъкнати, но ромеизирани Тракобългари, както и от подчертаният егоцентризъм на жителите на България подчинявайке ги на геостратегическите си цели. В съчетание с редица умело използвани външни фактори, най накрая Цариград печели своя успех. България отново бива сломена и завладяна, както юрдически така и морално. Нейното по късно освобождение не донася така желаната духовна свобода по смисъла на хилядолетния и опит в това отношение.В този случай като дългосрочно и тайно оръжие за изпълняване на тази имперска програма, решаващо значение има политиката на издигане и утвърждаване на лица от Българо-тракийския елит като висши византийски фактори. Идеята е по този начин да бъде подкопана от вътре сградата на българския дух. Като такава крупна политическа фигура се явява севаст Георги Палеолог. Историята разполага с твърде малко данни за него, но и това което е налице, разглеждайки го в контекса на темата ни дава основанието за едно по различно тълкуване както на фактите. С разкритията направени от професор Николай Овчаров около култовото тракийско средище намиращо се до родопското село Татул, излезе на яве един интересен факт свързан с живота на този аристократ. Копаейки около предполагаемото Орфеево светилище, професор Овчаров се натъква на редица оловни печати и медалиони с ясната и категорична податка, че Георги Палеолог е живял там, в качеството си на управител на голяма област. За присъствието на севаста по тези места учените имат две обяснения.

Според едното, той е дошъл тук в качеството си на военачалник през 11- 12 век. Това е станало след като е водил успешни боеве срещу Печенези и Кумани вследствие на което е бил възнаграден от императора с имение и титла Севаст и устроен около днешното Родопско селце Татул.

Според второто, император Алексей Комнин го прави областен управител на средновековната област Ахридос в края на 11век и началото на 12 век поради чисто политически причини. Независимо от всичко, един съвсем незначителен елемент се набива в полезрението търсейки своето тълкуване. Самата фамилия Палеолог буди определен интерес и дава повод за размисъл. В буквалния си превод тя звучи като ,, изучаващ древноста” или ,, познаващ древноста” а защо не и „ идващ от древноста”. Такъв житейски етикет би следвало да притежава човек или със силно изразени научни познания по отколешните времена, или пък приштежаващ родови корени и памет идващи от много стара епоха и съхранил достатъчно познание в тази област. Тъй като този човек е безусловен политик и вероятно военен с достатъчен опит, натрупан от родова традиция и позитивно обучение, логично е да се предположе, че родът му е идващ от дълбоката древност и носи своето ясно послание.

Изворите твърдят, че преди да се появи тук, Георги Палеолог е живял в Анатолия. Знаем, че този регион е населяван още от стари времена с автохтонно тракийско население, от което следва и вероятноста за неговия произход. Ето защо и независимо от гео-историческитете превратности, напълно основателно бихме могли да предположим за евентуалната негова потомствена тракийска аристократичност. От друга страна тази възможност води и до определено и допълващо тезата логично следствие. Напълно нормално е един достатъчно и подробно запознат с традициите и митологията на своите предци човек, да потърси начини и налични възможности даващи му шанса да заживее в близост до своя духовен свят. Така този виден Византийски велможа от Тракийски произход се заселва до гроба на митичния си ,,предтеча”. По късно през различни времена от периода на второто Българско царство, родът Палеолози се сродява неколкократно с царстващия в България род, като по този начин се затваря един неосъзнат но логичен поради своята естественост цикъл.

Проследявайки генеалогията на Асеновци пред нас се очертава следната картина: - Основоположникът на династията Асеневци, царят възстановител на втората Българска държава Иван Асен І наричан още старият Асен решавайки да възвърне величието и достойнството на своите род и държава вдига въстание срещо ромейското владичество. Неговите действия довеждат до признаването авторитета на владетеля и царската му титла, с всичките произтичащи от това последствия. Синът на стария Асен – цар Иван Асен ІІ чрез редица дипломатически ходове основани предимно на женитби и развеждания постига едно достатъчно високо ниво на държавата както в териториална преимущественост така и в стабилноста на взаимоотношенията със съседите. Тази политика се продължава и от неговите наследници. Така например неговата дъщеря която е омъжена за боляринът Мицо ражда един нов Иван Асен ІІІ който също е владетелствал на Българския трон. Оженвайки се за Ирина Палеологина той се сродява с древния род на Палеолозите и на белия свят се появява синът им Андроник. Макар и Асенин по силата на изгнаничеството той е вече Византийски аристократ. Неговата дъщеря Елена Асенина се омъжва за Морейския конетабъл Чентуризе Закария и ражда син на име Андроник Асен Закария провъзгласен за беноал на Морея. Същият има син на име Чентурине Асен Закария чиято дъщеря повтаря династичното обвързване с рода Палеолози чрез женитбата си със Тома Палеолог близък роднина на действащия по това време Цариградски император както и на императора от Никея, в чиито вени също тече кръвта на българския царствен двор. Във времето когато над балканския полуостров се вее вече знамето на исляма, един договор между Ватикана и московския княз, обвързва в династическа връзка Иван ІІІ Гърбави от рода на Рьорикови с принцеса Зоя - дъщерята на Катерина Асенина и Тома Палеолог. По това време Князът вече се е явявал хегемон на цяла Русия. Пристигайки в Москва тя носи със себе цялата императорска инсигния на втория Рим, иззразена чрез плащеница, жезъл, ботуши и гербът с двуглавия орел. Освен това с нея пътува и ватиканската благословия - Москва да стане духовен приемник на идеите на Константинопол. Заедно с всичко това, тя занася /както се предполага/ и елементите от Българския престол завладени от Йоан Цимисхи. Родена православна но живяла и възпитавана в католицизма от своите ватикански наставници принцеса Зоя приема отново православието и името София. Тази княгиня е бъдещата баба на първият Руски цар и самодържец Иван ІV Грозни. По този начи във вените на руските владетели се вливат със силата на цялата си символична сакралност кръвта на владетелствалия отвъд Дунава български царствен род Асеневци и на идващия от дълбока древност и останал последен властелин на Византия - родът Палеолози. От този момент политиката на Русия и нейните императори, ще остане винаги подчинена на имперското поведение наречено трети Рим.

След падането на Византийската империя- Втория Рим, и след направените анонси от страна на Ватикана в Московското княжество се пробужда съзнанието, че те остават единствените носители на православието в неговия независим вид. Монахът Филотей е изразителят на учението за Москва като за трети Рим. Той пише на цар Иван ІІІ : ,,..В третия Рим – твоето държавно царстване – светата апостолска свети паче слънцето под небесата. И нека знае твоята държава , благочестиви царю, че всичките царства на православната християнска вяра са се сбрали в твоето единно, че двата Рима паднаха а третия крепне и четвърни няма да има. Твоето християнско царство не ще иде в чужди ръце..” Ето защо и това новообразувано царство се събира и оформя под символиката на месианската идея да управлява света под сянката на издигнатия православен кръст.

Мисълта, че са центърът на новата вселена и носители на новия християнски и православен ред, ги обсебва до такава степен, че от тук насетне, те не търпят никакво свободно и независимо съществуване на народите считани от тях като своя сфера на влияние и имперска опека. Подчинени на това поведение, те унижожават още в зародиш явилите се симптоми на етнически и индивидуален стремеж към свобода и духовно извисение. Пръв, прилага тази политика спрямо околните народи споменатият вече цар Иван ІV Грозни. Водените от него войни с така наречените ,,Татари” от Казанското канство, унищожават и заличават многовековната държава на Волжките Българи. По този начин съплеменниците на Дунавските Българи падат под ударите на една политика в името прилагана в името ,,трети Рим”. Техните събратя биват сполетени от същата съдба, като в едно доста по ранно време биват подчинени от предтечите на този нов вечен град Константинопол, а по късно и от наследилата териториите му – Османска Империя.. Това, че един православен народ, вече попаднал под ударите на ислямския ятаган, не става скрупола за ,,третия Рим”. Така той най безцеремонно упражнява същата политика па макар и с други, по финни средства спрямо него. Не са малко опитите да бъде заличена паметта на дунавските Българи, като се скрива почти всичко съществувало и направено от тях под общото и обезличаващо понятие ,, славянство”. Не са малко опитите насилствено да бъде променен етническия облик на цели области както отсам Дунава, така и от татък. През всичките тези ,,Руско –Турски войни” водени в името на чисто Московски имперски интереси, цели села и паланки са биват насила, или ,, доброволно” изселвани на север за да дойдат на тяхно място черкезко мюсюлманско население от вътрешностите на Русия и Кавказието. Да не говорим за керваните с иззети от нашите манастири и изнесени към страната на царете Романови, религиозна и историческа литература. Това, че днес тя се намира в неизвестност може да има само две възможни обяснения: Едното е, че актът е бил извършен и вероятно те са били унищожени. Другото което е по оптимистично е те да са така надлежно скрити, че никога да не бъдат открити. По същия начин се постъпва и с другите Българи създали своята държава на север – там където реките Волга и Кама се вливат и стават едно. Унищожавайки Казанското царство, самодържеца Иван Грозни ликвидира последния остатък от Великата някога България. По този начин се приема, че веднъж и за винаги е решен и забравено името Българин. За наша радост и най вече за тяхна очуда, то отново е факт и не като ,,проблем”, а като символ на човешко съвършенство в неговия неразгадан и неразбран индивидуализъм с подчертано творчески егоцентризъм.

Правейки опит да проследим историческата си и житейска съдба ние не можем да не потърсим елементите на историческа близост със своите северни събратя. За взаимоотношенията между българите пръснати по света от онова време не се говори почти нищо по разбираеми причини. За такива връзки, догатки са се правели, но с недостатъчната категоричност, което само допълва съмнението за нещо прикривано, скрито, или направо унищожено. В тази посока и като вероятен изворен податък можем да определим пътуването на братята Кирил и Методи до Хазария, където те ,,..биват приети радушно..”.Там, от местните им е дадена свободата, да се запознаят с книгите и в същото време да водят редица взаимоинтересни и приятелски разговори.

По късните източници съобщават, но някак си мимоходом, че в помощ на цар Симеон, при обсадата му на Константинопол пристигнали по море, войни от Волжката и Кримската Българии.

Преди време се появи един интересен документ даващ някаква светлина, за историята на нашите събратя живеещи около реките Волга и Кама. Това е вече станалата достатъчно известната тритомна хроника, ,,Джагфар Тарихъ”. Доколко е достоверна, за нея все още се спори, но дори и да има художественни измислици и някои неточности, наличието на историческите факти и имена я правят не само интересна, но и достатъчно отговорна.

Там, в прав текст и от имената на известните по онова време Кул Гали и Гази Баба, живяли през ХІІІ век се упоменават факти и имена свързани директно с нашата история. На страница 102, том ІІІ същият този Гази Баба който е бил държавен секретар на кан Гази Барадж, споменава следното събитие случило се по това време в тамошна България:

-- ,,...В документите на моя господар аз видях списъка на царете на Дунавска България донесени от посланника Азан Арсланов Тертер .... тяхната сегашна столица е Торнаба...”.

Изследователя Боно Шкодров, разглеждайки този факт, прави следните догадки по тези неща:

--,,... Вероятно срещата с посланника Азан = Асен Тертер ... се е състояла в 1185 или 1186 година, когато Асен е набирал помощни войски на север от Дунава. Владетел на Волжка България по това време е Габдула Челбир / 1178- 1225 година/. Под негова власт са куманите. Дипломатическите контакти и последвалата подкрепа от север дават отговор на въпроса за дръзкото поведение на Асен пред византийския император Исак ІІ Ангел, отбелязан от хрониста Никита Хониат...”. По нататък, разсъждавайки върху този момент,Боно Шкодров продължава да прави своите тълкования за събитията, като изразява нелишеното си от логика мнение, че този посланник, всъщност е самият бъдещ цар на България Иван Асен І.

Разглеждайки отново хрониките на Джагфар тарихь, в том ІІІ страница 100 същият този Гази Барадж декларира своя произход по следния начин:

,,...Цар Самуил беше моят прадядо...” както и в по нататъшните признания на този висш държавен служител четем- ,,...моят господар / Гази Барадж/ ми забрани да разказвам за Будим и неговите наследници, защото се опасяваше, че татарите ще поискат Дунавска България да им се подчини. Възниква въпроса каква е причината за тези опасения? Отговорът ще намерим като датираме това време и поразсъждаваме върху тези факти.

Самият Барадж е живял и управлявал Волжка България през ХІІІ век а това ще рече по времето на цар Иван Асен ІІ. Негов духовен наставник, още преди да стаане владетел на тази огромна държава е бил имамът на страната Кул Гали. Във времето когото е бил още млад, канът е бил изпратен в Киев където вероятно се е запознал със синовете на стария Асен.

Пак в ,,Джагфар Тарихь” четем написаното от същия този Кул Гали, че след срещата на тогавашния кан Челбир с най малкия брат Калоян, му се изпраща един елитен боен отряд от 800 души конници водени от сина на владетеля Кабан и съставени от родственни и подчинени на владетеля кумани. Самите византийски хронисти от времето на Калоян пишат, че ,,...войската му беше повече от пясъка в морето ....Под знамената му се стекли българи , кумани, хазари , алани и руси...потомци на всичко което е откърмила северната страна.” Пак според Кул Гали, Калоян не е убит от Манастър а е отровен от гръцки свещенници. Тогава, след смърта на Калоян, Кабан се връща с войските си и взема със себе си двамата млади принцове за да не станат жертва на назряващия дворцови заговор. Те обаче остават в Киев, за да бъдат по близо до своята родина и евентуалното бъдещо завръщане.

Тези факти, отнасящи се за налични контакти между Дунавските и Волжките Българи говорят за непресъхналата духовна връзка помежду им, а липсата на историческа имформация по въпроса / с изсключение на гореспомената и все още оспорвана хроника/- говори за умишленно скривани и унищожавани факти както от страна на вечния ни враг Византия така и от страна на наследилата го идейно Руска империя. При нея, официално наложената практика е била да се скриват и изопачават историческите истини. Този маньовър се явява като показателен елемент от вътрешната и външната политика а доказателствата тук са достатъчно ясни и категорични. В това отношение прави чест на някои от съвременните Руски автори, които не са обременени от ширещата се имперска духовна позиция а търсят и откриват скриваните факти. Така, те се осмеляват да повдигнат завесите на истината изобличавайки тази и до днес ширеща се практика. Самият академик Димитрий Сергеевич Лихачов – един добър приятел на нашия народ отбелязва следното: - ,,...Болшинството произведения на Грозний както и много други паметници на древноруската литература, са се съхранили само в късни преписи –ХVІІ век...”

Това значи, че имаме единственно ръкописи от епохата на Романови, които както твърдят Новосовски и Фоменко в тритомното си и многотиражно издание ,,Библейская Рус”от 1998година: - ,,..са унищожили или пренаписали в изгодна за себе си светлина , почти всички документи от старата Руска история... „ По нататък, разглеждайки тези меко казано несъответствия авторите поясняват: - ,,... Дейноста по написването на фалшифицираната история била всъщност държавна и общоевропейска програма, което обяснява съгласуваните действия на историците от различни страни на западна Европа и историците на епохата Романови. /том І стр.669/. Тази съгласуваност в стремежите да бъдат скривани, променяни и фалшифицирани факти от историята от страна както на двете правоприемни империи, така и от наследниците на Западната Римска империя – западноевропейските държави говори само за едно: Целенасочен стремеж за умаломожаване и ликвидиране както на спомена така и на отзвукът от наличието на една друга, паралелна и най вече изначална евро-култура. Опитите да бъдат унищожени всички налични доказателства за съществуването на другият тип евро-генезис формирал същноста на днешния Европейски континент са не от вчера и вероятно няма да престанат утре или в други ден. Тяхната датировка се крие още във времето на унищожението на Трако-Микенската култура и заменянето и с Елинистично- латинската и приемственност. Вероятно това са и причините които са тласкали историците на новопоявилата се руска имперска династия ,,Романови”, да преиначат един достатъчно голям период от историята на своята страна, пренаписвайки я по съвършенно неверен начин. Разкривайки всичко това Новосовски и Фоменко ни предлагат един своеобразен и определено интересен анализ на тази фактология:

,,...Чрез това Романови постигнали няколко цели... ХVІ и ХVІІ векове са били не просто векове на междуособици..., а дългогодишна и кръвопролитна гражданска война... Старата династия била разгромена в резолтат на метеж и дворцови преврат. Превратът са осъществили прозападноруската и западноевропейските групировки Романови..., а своите предшественници- Руските Ханове /Канове/, те обявили за диви пришълци от далечни источни страни, които узорпирали законната власт на първите ,,Рюриковичи”.... При това трябва да отдадем дължимото им за това, че много умело са крали и изсползвали историческите факти. Най често, без да ги изменят са ги окрасявали, интерпретирали и им предавали друг характер представяйки ги в съвършенно друга светлина...Проведена е глобална преработка и тенденциозно редактиране на историческите документи.../том І стр. 108/...”

До колко анализите направени от авторите могат да бъдат верни е въпрос на друга тема. Тук обаче се усеща другата същност на предшествеците на Романови, която ако се докаже, би обърнало представите ни за историята на Русия от времето на Иван Грозни. Същевременно така ще се внесе и определена яснота за неща свързани със събития от нашата история и тази на сродната ни Волжка България.

За същината на епохата от времето този първи самодържец на новопоявяващата се Руска империя можем да се възползваме от изследванията на писателя Лев Тарасов известен повече под името Анри Троя. Неговия изгнанически живот във Франция и други европейски страни му дават възможноста да открие нови и различни факти от живота на тогавашния свят. Въпреки, че и той остава в плен на Велико Руските си идейни наслоявания, все пак ни предлага една сравнително достоверна и определено интересна версия за живота и царуването на Иван Грозни. От всичко писано около този владетел, се спираме на моментите в които той завладява Казанското Ханство.

Овладял вътрешната съпротива и като реорганизира държавата, Иван насочва вниманието си към границите. Както пише Троя - ,,...той е имал три повода за безпокойство: шведите, поляците и татарите /разбирай казанските българи/...” За да постигне целта си Иван Василиевич най напред преустройва държавата а след това и армията, подчинявайки ги на своите воля и цел. Негова любима управленска фраза превълнала се в мото на царуването му според Фледчер е : -,,...За да вкараш средствата на народа в царската хазна, оставяш бирниците да забогатеят и след това ги хващаш за гърлото. Искаш някой град да достави дефицитни стоки, после, му налагаш голяма глоба за неизпълнение на заповедта..”

По този начин царят е намирал нужните средства като същевременно е бива спазвана и определена законност. Тя се е характеризирала с управлението постигано посредством помоща на Болярската Дума, а в по тежки случаи и Земския събор. Постигнал така нужните му ред и воля за господство Иван Грозни обръща внимание и на войската. Построява редица укрепителни линии които в даден момент се явят и като изнесени центрове за нападение. Създава модерна и боева редовна войска снабдена с огнестрелно оръжие. Това е една организирана сила от войници облечени и въоръжени по европейски и получаващи заплата. Освен нея се построява и един друг вид войска, много по многобройна но не достатъчно обучена и недисциплинирана. Тя бива набирана от градове и села и има наименованието ,, посоха”. Нейното ползване се концентрирало предимно в строежа на окопи и терасиране. Висшето командване вече не е било поверявано само на офицерите от дворянски произход а най вече на квалифицирани и доказали се в битките бойци.

С решаващото значение и като царица на битките си е оставала Кавалерията. Впечатляващото при нея е най вече нейното въоръжение. То се състояло от крив меч, лък, копие и макар все още рядко – пистолет. Малко брони и каски, няма шпори а дребните и яки коне не са подковани. Това е една конница с изцяло степен произход и характер, доказала своята хилядолетна издържливост.

Решен да предприеме този поход в името на кръста и най вече поради имперските си амбиции, Иван потегля към Казан през декември 1547година. Още в началото той среща първия неупех, очартал му една нелека бъдеща победа над решения на всичко противник. Сякаш самата природа не била съгласна с действията на Москва. Стъпвайки върху сковалия реката Волга лед, военначалниците на царя не отчитат, че по това време той не е достатъчно дебел да издържи цялата тази войска. В резултнат на което образувалите се пукнатини поглъщат едно голямо количество хора, коне и топове. В резултат на тази ,,божия поличба” Грозни заповядва на войската да отстъпи.

На 24 ноември 1549г. царят, потегля наново и на 14. 02. 1550 година е пред стените на Казан. Разразяват се битки с променлив характер, като отново природата е благосклонна към обкръжените. Времето внезапно се затопля и заваляват проливни дъждове. Барутът се намокря, пътищата се разкалват а топовете и обозните коли не могат да се придвижват. В същото време тръгва и ледохода и по този начин се прекъсват и връзките с резерва и с продоволствието. Отново е дадена заповед за отстъпление.

Интересното тук е, че Казанци не тръгват да преследват оттеглящите се руски войски, а само излизат и прибират изоставеното оръжие. Този акт противоречи на наложеня мит, за тяхна природна агресивност и неконтролируемост. Излиза, че тези хора просто бранят домовете си, както и дългогодишното си съществуване по тези мста. В същото това време Руснаците, решени на всяка цена да победят независимо от времето в което ще се сбъднат желанията им, изграждат в близост до града, на самата вражеска територия – крепост която в едно по късно време ще се яви като преден военен пост. Тази цитадела е била изградена там където се срещат реките Волга и Свияга и е наречена Свияжск. Тя много бързо е станала притеганелен център за съседните християнизирани народностни групи от Черемиси, Чуваши и Мордви. Както говорят съвременните изследвания това са все етнически компоненти от Волжките Българи, каквито са и мюсюлманизираните вече Казанци и Астраханци. В тези спонтанни местни противоречия, очевидна е и проявилата се вече роля на религията. Тя се превърнала в разделителен елемент който е разделял и продължава да дели и до днес единоплеменните народи. По този начин, войната която е имперска по своя характер, се явява и като една определено религиозна схватка.

Независимо от официалното християнизиране на едната част от българите, те явно са запазили старите си обичаи и вярвания съхранили ги с векове. Както твърдят хрониките в новопостроения град много бързо дисциплината и християнския морал отстъпили място на друг тип поведение. ,,...мъжете започнали да си бръснат брадите и да развращават младежите..” Въпреки различните интерпретации, давана на тези факти, вероятноста за слабата христянска спойка, чужда на исконните местни обичаи е била в достатъчно голяма степен налична и определяща поведението на хората. Етническата близост между хората от този граничен раьон все повече и повече е надрасвала верските различия и е съществувала реалната опасност в едно близко бъдеще повика на кръвта да каже своята дума и те да се обиденят. Това не бивало да се допусне и на 16 юни 1553година Иван Грозний отново предприема военните действия срещу Казанското канство. В същото време Кримският владететел Девлет- Гирей като разбрал, че русите отново са тръгнали срещу домовете им, предприема контраофанзива извеждайки един отряд бойци срещо Тула. На военен език това е тактически изпреварващ удар целящ объркване в плановете на противника водещо до вероятен обрат на действията. Дали обаче този маньовър е бил успешен? Историята е категорична в едно :

Научил за този акт, царят изпраща срещу тях Княз Андрей Курбски който ги пресреща и в последвалото сражение ги разбива. По този начин планът на казанци става неуспешен и войната вече придобива друг характер. Усетили обрата, а вероятно и принудени от завоевателя, християнизираните българи отново застанали на страната на врага. Тук обаче възниква един логичен въпрос.

Защо така лесно, тези иначе доказали достойнството си хора преминават ту в единия ту в другия лагер? Има един възможен отговор, и той е следния:

- Само родсвенна и религиозна близости или някакви по различни интереси, между противници, в определени моменти може да ги сближи и подчини на общи каузи!

По това време управителя на Казан е бил Едигер- Мохамед, човек представян ни веднъж като сибирец, а друг път като ,,татарин”, но винаги с двойното си-- християнско и мюсюлманско име. На него, вседържеца руски Иван Василиевич Грозни изпраща послание написано на разбираем език както твърди писателя Анри Троя. С това писмо той приканва жителите на Казан да се предадат обещавайки им снизхождение. Прави впечатление факта, че руския цар знае и ползва много добре този език. На 20 август в стана на русите се получава отрицателния отговор на Едигер в който се проявява цялото достойнство на защитниците на този град. Самият текст е достатъчно саркастичен и подчертано предизвикателен за гордия и себелюбив руски властелин.

Тук всичко е готово, - твърди Едигер – Мохамед . Чакаме ви, за да започнем празненството.

Всичко тук говори за достатъчно високо чувство на хумор и респективно превъзходство на духа пред лицето на врага. За такива черти от характера на Волжките Българи ни говори и самият Ибн Фадлан описвайки пътуванията си до тази страна. По този начин и поставя знакът за равенство между Казанските ,,татари” и старите българи .

В ноща преди битката един мохамеданин бяга от града и донася на Иван, че защитниците са около трийсет хиляди фанатични войни и че имат храна и вода в изобилие. Тези думи на автора на книгата за живота на Иван Грозни – Анри Троя, са особенни и заслужават своя анализ. Както научаваме, в последвалата битка на утринта русите претърпяват ужасно поражение. В смълчаната и притихнала ранна сутрин, когато войската е разгърнала редиците си пред крепостните врати, те са озадачени и разконцентрирани от илюзията, че градът е изоставен – сякаш жителите му са избягали. Всъщност в най неочакваното време, изненадвайки обсаждащите, вратите на града се отварят и от там излизат – както казват хрониките – обезумели и виещи дяволи, някои на коне а други пеша но всичките образували плътна маса от хора решени да загинат или победят с цената на всичко. Това е една огромна и отприщена енергия търсеща своята решимост. Вероятно, причината поради която жителят на обсадения град напуснал през ноща крепоста, с риск за живота си, всява тактически смут в редовете на противника за да направи изненадата пълна. Видно е, че тактиката е успешна и резултатите се конкретизират в последвалите действия.

Тази агония продължава с противоречиви успехи още няколко седмици докато накрая царят вьзлага на немски инженери да взривят захранващия источник на питейна вода за града. На 5 септември фитилът е запален и експлозията разтърсва града. Русите щурмуват, но след краткото стъписване защитниците се съвземат и подстрекавани от воя на жените отново отблъскват нападателите. Хрониките отново ни дават материал за размисъл поднасяйки ни този интересен акт на подкрепа от страна на жените на бранителите. Излиза, че отново както на времето арабския пътешественик Ибн Фадлан е останал от свободния и незавим дух на българските жени, така и в този съдбовен момент те отново застават до своите воюващи близки даващи им най важното – моралната си подкрепа. В края на краищата след още едно взривяване на града постигнато с прокопаването на тунели под града и натъпкването им с взривни вещества, руските войски влизат в града. Ефектът е не само впечатляващ но и определено резултатен. Започва една ужасяваща битка в която печелят макар и с цената на достатъчно голям брой жертви и от двете страни, русите и това е триумф за царя Иван Грозни. На 2 октомври град Казан е завладян а дваисет и две годишния цар става и господар на българите. Много от сановниците начело с Едигер-Мохамед както и обикновенните жители на тази страна се покръстват и стават част от руското дворянство и народ. Това показва колко са нетрайни новоналожените религии ако противоречат на исконните древни вярвания свързани от край време с жизнесилата на съществуването на народите. Хората могат незнайно колко пъти да променят официалните си теоидеологеми, но обичаите, народопсихологията и дълбоко вкоренените вярвания, определящи същноста им ще остават винаги непроменени в своите основни насоки. Няма нищо по трайно от консервативното начало заключено в етногенетичния маркер наречен народностен дух. Не напразно, след приключването на военните действия и установяване на новото статукво, жителите на Казан се завръщат и отварят магазините си а животът продължава по старому. Възниква обаче въпросът

– Кому е била нужна тази война и кой е спечелил от нея? Отговорът намираме в направения анализ на събитията от страна на Анри Троя: ,,...Казан е град основан от българите, потомци на хуните, впоследствие покорен от монголците.Покорен да, но с неподменено население и тука трябва да вмъкнем факта, че както по онова време, така и днес монголоидни типажи не са забелязвани и откривани из некрополите. Поне не в такива размери които да ни дават правото да бъдем категорични за доминиращо монголско присъствие. Но нека се върнем към написаното от автора за да си отговорим напълно на въпроса. От незапомнени времена този град е забележителен търговски център, прочут с панаирите си и търговията си с Китай, Персия, Самарканд и други близки идалечни страни. Не трябва да западне такова идеално търговско средище. Ето защо Иван е принуден да призове всички мохамедани от страната без да изисква покръстването им. Достатъчна е била клетвата за вярност на царя и да си плащат данъците. Верен на тази си политика Иван покръства Едигер и го дарява с титли като същото повтаря и с детето принц Утемиш – Герей. Техният пример бива последван от други велеможни мъже и жени които на всичкото от горе се свързват и с брачни договори с руски князе и княгини. Дали обаче с опитите на помирение и приобщаване, проблемът с Волжките Българи е бил разрешен и приключен завинаги ? Едва ли . Свидетелствата от онова време говорят за друго: ,,На новозавладяната територия на Казан, Черемиси, Мордви, Чуваши, Вотяки и Башкири повдигат бунтове срещу бирниците. Те избиват руските дворяни и търговци и издигат укрепления на седемдесет версти от Казан. Войводата Борис Салтиков в разгара на зимата се отправя срещу тях, но неговите войници затъват дълбоко в снега. В същото време бунтовниците са прикрепили дъски към краката си и се плъзгат срещу тях така свободно, сякаш ходят по твърдата земя. Те обкръжават отряда и го унищожават.” Тези думи написани векове по късно от Анри Троя отново ни разкриват силата на свободолюбието на това население пренудено да подчини съществуването си, но не и духът на новите властници.

Дали обаче само икономически и геополитически са причините поради които е била водена тази война? Този въпрос, зададен така директно предполага едно по различно виждане на нещата. Основният елемент произтичащ от резултата на войната е верският при който призваните за спасители на християнския свят по силата на имперската приемственост завладяват и подчиняват една мюсюлманска общност. Независимо от това обаче, те не насаждат насилствено победилото християнство а се опитват да наложат нормите и морала му изсползвайки обстоятелствено еволюционния подход. Интересен момент от принципа на властването при тогавашните руски владетели се проявява във формата на добавяне към титлата на владетеля нарицателно - ,,господар на българите”. По късно, когато на политическата сцена се явяват Романови, то бива заличено. По онези времена предимствено било да се подчертава значимоста на водената успешна битка, особенно ако там се потърси и приемственост подчинена на на духовна и етническа близост. Това ще рече, че когато завладееш достолепен народ с древна и трайна регионална позиция ти приемаш духът му а ако в някаква степен сте етнически близки, то тогава ставаш задължен да го поставиш и на нужното достойно място в многоликия си имперски двор. Тази уважителна традиция за съжеление съзнателно е прекъсната с идването на Романови, а споменът за него фалшифициран и унищожен от новите господари на Кремъл. Старата династия на Рьорикови, чиято кръв се е омесила достатъчно с кръвта на царственните родове от двете Българии се е считала за носител в някаква степен на родовите достойнства от тези страни. Така те са приемали и утвърждавали едновременно структорирането на собствената си държава и постиженията в сверите на културата, строителството, военното дело, икономиката, търговията и тъй нататък. Краят на този род, повел началото си с царуването на княгиня Олга и княз Игор, настъпва със смърта на Борис Годунов в 1605г. и неуспешното властване на сина му Фьодор /само два месеца/. Самият той е потомък на - както казват историците, на ,,татарския” предводител Чета – но по вероятно на Кримски Българин напуснал ,,Златната Орда” и приел християнството а по късно и сродил се и с рода на Рьориковите. Не напразно самият той е бил титулован като Ювииги Хан или както е прието да се тълкува днес, Сюбиги Кан. Тази титла впечатлява не само със своята источна екзотичност но и с това, че така са били наричани и владетелите от първата дунавска българска държава. Тези препратки към евентуалния етнически характер на Руските владетели, както и към предполагаемите връзки на народа от тази държава с народите на двете Българии, подсказват не само значимоста на етнокултурните връзки с блискородственни народи но и още нещо. Както твърдят някои автори войната между Русия и Волжка българия ще да е била нищо повече от една гражданска война спечелена от християните срещу мюсюлманите. Каква е била обаче съдбата на погубената вече Тамошна България? До края на епохата на старата династия тяхното естественно положение е останало фактически непроменено, но с идването на Романови и с постепенното откъсване на Русия от българските и корени, отношението към този народ коренно се променя. Изопачаването на историческите истини довежда до състоянието, тези хора да забравят за своя произход и само някакви откъслечни и спорадични спомени да напомнят за това какви са всъщност.

За съжaление това е един труден процес защото и днес Романовата политика продължава да е управляваща така както и дори през времето на социализма, набивайки в съзнанието на обикновенния човек неговия небългарски произход, и определяйки го като като Татарин.

..................................................................................................................................................................
Този текст не е писан от мен, но си заслужава да бъде прочетен от повече българи.
www.kasandilh.blog.bg



Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. get - Изключително интересна работа ! ... но темата е океан ...
25.10.2010 02:07
Авторът с основание но твърде пространно описва историята на Волжска България за която следва да се отбележи, че не е и едиствено представлявана от Казанското канство. На практика тя е граничела с Киевска рус, тоест част от земите и са и в момента извън измислената от Ленин държава Татарска АССР, сегашен Татарстан.
Трагедията на "суперетноса" и държавата (може би с федеративна система) за мен започват от VІІІ-ІХ в. Това става тук в Дунавска България, когато се възприема християнство по "гръцки маниер". В последствие династични борби, стигнали при Светослав до братоубийствени(за последният има податки, че по право е законен наследник на българският трон, по силата на родството с низвергнатият княз Расате). Това и козните на Римокатолическата и константинополска патриаршии довеждат до гибелта на ПБЦарство.
Вторият Иван-Асен ІІ, на практика той ползва военна помощ от Галицийското(русинско) велико княжество. Във филма за него това бе представено, като едва ли не помощ от Москва.
Трето цар Калоян - изключително великият държавник, този който има куража, таланта и мъдростта да подчини под властта си както българите живеещи на балканите така от южна и зап. Украйна. На практика той унищожава козните на константинополската патриаршия (по тази причина се е отнасял толкова жестоко към техните прадставители) и римокатолическата църква. Последната след като е унищожила Византия, на нейните развалини изгражда Латинската империя. Тук се изявява волята на Калоян не само, като политик а и като военен ръководител.
За това си спомнят дори през ХХ в. наследниците на тези латинци, при подписването на унизителният и разоряващ ни Ньойски договор.
На практика за изграждането на религиозно-политическата доктрина "Москва Трети Рим" основно място и роля имат Рим и Константинопол в лицето на патриарсите.
В подкрепа на това, ще посоча странното поведение на папа Николай V, който вместо да предприеме активни и решителни действия тръгва на преговори с османците и т.н.
Темата е океан ...!
цитирай
2. анонимен - Да, и всичко започва от там, че Дж...
25.10.2010 04:23
Да,и всичко започва от там,че Джагфар,това е синът на Бат Баян и той се заема с възстановяването на българските земи.Брат му е женен за две жени,едната е хазарка.Уважавал ги и двете,но се чуствало напрежение между тях.Децата им израстнали заедно и като братовчеди,когато били малки отсядали и при Котраг.Но при брат му и при чичо му Котраг нещата не спорили.Към брат му се сближил юдей,не помня дали не беше Лачин или нещо подобно и брат му наблягал на религиозни и културни реформи,но народа недоволствал,а хазарите му обявили като война и тъй като и преди имали спречквания той приел мюсюлманство и ги разбил,приели мюсюлманството,но май не напълно,имало и юдеи.Въпреки това оставил брат си и заминал за Казан.Там Котраг е бил на възраст,стар или е бил починал и е имало някакви разногласия,затова останал и ги помюсюлманчил тъй като и той приел тази вяра.Било е някъде около 735г.Но при брат му нещата не се оправяли,там се вмешвал юдеина.Тогава изпратил своя син срещу брат си и племеника му или чичото и братовчед му на сина му с заповед за превземане и уничтожение.Но тъй като той не могъл да дигне ръка срещу тях и ги оставил да управляват,всъщност братовчед си,а чичо си изолирал,но под негово наблюдение и докладвал на баща си/Джагфар/,че така е постъпил.Джагфар си останал в Казан и от там съблюдавал за развоя.А синът му управлявал на местото на дядо си или Бат Баян,годините м/у 735-740.Джагфар се съгласил и се успокоил,че начело са синът му и племеника му.Мисля,че е така според историята на Джагфар.
цитирай
3. get - Мисля че при вас анонимен 2 ... има фактологическа грешка ?!
25.10.2010 12:45
По времето на Котраг Казан, като селище, тоест столица не е бил още основан. Това става през ХІІІ в.
Административният център при Котраг е бил гр.Биляр. Вече след неговото разрушаване столицата се премества и се изгражда Казан.
В тази връзка може да ви е интересна статията от: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=177600
П.П. Пак подчертавам Казан е създаден късно може би ХІ до ХІІІв.в., след падането на част от Волжска България под ударите на "татарите", по точно би следвало да ги наречем тюрки-монголи плюс активното участие от страна на князете от финското племе "мокша".
Предполагам, че изписването от мен, на тези неща по този начин ще затрудни много от читателите - но това не е случайно, по този начин е "написана" Историята" и на тези хора с цел те самите да са объркани !
Кой и защо е целял това - е друг въпрос и тема !

С уважение !
цитирай
4. iuliuscaesar - ми авторът е пълен лаик. 1. микена е ...
25.10.2010 15:25
ми авторът е пълен лаик.
1.микена е ахейски а не гръцки град. твърдението му е абсолютна глупост.
2.не напразно спартак бил повел робите на бунт - личи абсолютно непознаване на спартаковите действия.
3.палеолозите били траки и то с тея фантастични аргументи - я стига!!!
4.за асеневци основателно се предполага че са кумани, така че не знам каква българска кръв се пръскала на сам на там от техните наследници. Разбира се възможно е и да са българи, но тогава ще означава че Асен І носи тюркско име. За мен това не е проблем, а за Вас???
5.Светослав бил българин - поредната простотия. Това да не е оная измислена история с Олга???
6.Самият факт че автора се доверява на "Джагфар" и на тая база гради "сериозни" хипотези показва какво е нивото му.
цитирай
5. iuliuscaesar - ГЕТ по грешка съм критикувал ч...
25.10.2010 15:30
ГЕТ
по грешка съм критикувал човека вместо теб в едно нещо
българина светослав - прочети по-горе.
Калоян завоювал западна и южна украйна - ГЕТ стегни се малко. Такова разширение при калоян българия няма.
а това с решителни акции на николай 5 е смешно. не мислиш ли???
цитирай
6. get - Дошло му е време на Гет да се "олабва" от предвзетата "академичност" !
25.10.2010 16:01
iuliuscaesar написа:
ГЕТ
по грешка съм критикувал човека вместо теб в едно нещо
българина светослав - прочети по-горе.
Калоян завоювал западна и южна украйна - ГЕТ стегни се малко. Такова разширение при калоян българия няма.
а това с решителни акции на николай 5 е смешно. не мислиш ли???


Как да го приемам Светослав ? - За норманин ли !? - Айде стига !

За Калоян не съм казвал, че е разширявал граници ! - казвам, че е успял да обедини българи зад идеята си ... да ги поведе в изпълнението на същата !
Ти в момента ми звучиш, като ... "двеста хиляди руски войни отдадоха живота си..." Но простете ... Пажалуйста Р"а"ссия е ИМПЕРИЯ с националности МНОГО а кажи ми какъв е процента на малорусите, дагестанците и осетинците участвали във войната и измежду тези погинали рАссийски войни.
Защо обърквате понятията и съзнанието на читателите с категорията Държава - възникнало и като политико-историческо формирование през ХІХ в. Защо не обяснявате на нас лаиците, - какви са средновековните "държави", за империите да не говорим.
Връщам се към "Освободителната война" - А кажи ми друже историк, къде има най-много създадени славянски комитети, с най-голяма активна дейност, най-големи обществени муроприятия. - като ми отговориш ще ти призная, че не си наивник според това, което си "засукал" от академичните учебници или още по-лошото не си политизиран до степен "чуждоплоконничество" и ... ! Спирам.

С уважение и любопитство !
Аве Цезаре, моритури те салутант :)) !
цитирай
7. demograph - Може би си прав Юлиус, но си струва да се почопли в това оплетено кълбо
25.10.2010 16:21
iuliuscaesar написа:
ми авторът е пълен лаик.
1.микена е ахейски а не гръцки град. твърдението му е абсолютна глупост.
2.не напразно спартак бил повел робите на бунт - личи абсолютно непознаване на спартаковите действия.
3.палеолозите били траки и то с тея фантастични аргументи - я стига!!!
4.за асеневци основателно се предполага че са кумани, така че не знам каква българска кръв се пръскала на сам на там от техните наследници. Разбира се възможно е и да са българи, но тогава ще означава че Асен І носи тюркско име. За мен това не е проблем, а за Вас???
5.Светослав бил българин - поредната простотия. Това да не е оная измислена история с Олга???
6.Самият факт че автора се доверява на "Джагфар" и на тая база гради "сериозни" хипотези показва какво е нивото му.

цитирай
8. ketcakuatl - Страшни сте бе...
25.10.2010 22:36
ЛАИКА КАЗВА-ВЗЕХТЕ МИ АКЪЛА (ЛОШО НЯМА)
цитирай
9. get - Въпрос с цел - Да уточним терминологията !
27.10.2010 09:33
kansandilh написа:
demograph написа:
iuliuscaesar написа:
ми авторът е пълен лаик.
1.микена е ахейски а не гръцки град. твърдението му е абсолютна глупост.
2.не напразно спартак бил повел робите на бунт - личи абсолютно непознаване на спартаковите действия.
3.палеолозите били траки и то с тея фантастични аргументи - я стига!!!
4.за асеневци основателно се предполага че са кумани, така че не знам каква българска кръв се пръскала на сам на там от техните наследници. Разбира се възможно е и да са българи, но тогава ще означава че Асен І носи тюркско име. За мен това не е проблем, а за Вас???
5.Светослав бил българин - поредната простотия. Това да не е оная измислена история с Олга???
6.Самият факт че автора се доверява на "Джагфар" и на тая база гради "сериозни" хипотези показва какво е нивото му.



1. "Когато идват на балканите, Ахейските племена унищожават центровете на Тракийската култура като Микена и Троя..."

Юлиус, посочи ми абзац в който авторът твърди казаното от теб в т.1. Е, кой говори глупости?
2. ...
6. ...


Простете наивността на мен дилетанта ... Един въпрос ?
В литературата срещаме - Ахейци, елини, дорийци, йонийци, данайци !??
- Можем ли всички тези да ги сложим под един знаменател, тоест това древните предци на "гърците" ли са ??? - И ако да ! - моля обяснете ми(обосновете се) - Защо ?!!

С уважение и се извинявам за наивността си !!
цитирай
10. get - Знаете ли военните успехи на ІІІ-та Българска армия ... ?
27.10.2010 22:58
Знаете ли военните успехи на ІІІ-та Българска армия на Добруджанският фронт в Първата световна война - Чии стратегически замисли провалиха - за окупиране на Босфора и Истанбул ?

Това, като подкрепа и доразвитие по темата, Москва - Трети Рим !

С уважение и любопитство !?

цитирай
11. iuliuscaesar - значи ето какво: 1. погрешно съм ...
29.10.2010 09:08
значи ето какво:
1.погрешно съм писал че микена е ахейски а не гръцки град. исках да кажа не тракийски, пеласгийски.
2.всички налични сведения - илиада, плочките с линеар Б показват че там живеят ахейци, т.е. гърци. преди да дойдат гърците през 20-19век. е ясно че местното население е било друго - вероятно пеласги, но по това време не е имало град Микена, или поне засега няма археологически доказателства за съществуването му по това време.
3.да гет, да. династията на киевска русия е скандинавска. това си го пише и в изворите. в началото на 11век младият харалд хардрат е принуден да избяга от норевегия, тъй като баща му, който е крал е убит. в изворите пише че той избагал при братовчедите си в Новгород, а слд това при другите в "Киев. виждаш че дори 200г. след създаването на Рус връзката не се е скусала. За кви българи ми говориш.
въпросът ти за елини, данайци, и т.нат. заслужава отделен пост, но не знам дали си струва, тъй като ти никога не коментираш в моя блог. вероятно защото там всичко е факти и няма мърдане
цитирай
12. get - Отговаряш само на част от поставеният от мен въпрос ...
29.10.2010 13:25
iuliuscaesar написа:
значи ето какво:
1.погрешно съм писал че микена е ахейски а не гръцки град. исках да кажа не тракийски, пеласгийски.
2.всички налични сведения - илиада, плочките с линеар Б показват че там живеят ахейци, т.е. гърци. преди да дойдат гърците през 20-19век. е ясно че местното население е било друго - вероятно пеласги, но по това време не е имало град Микена, или поне засега няма археологически доказателства за съществуването му по това време.
3.да гет, да. династията на киевска русия е скандинавска. това си го пише и в изворите. в началото на 11век младият харалд хардрат е принуден да избяга от норевегия, тъй като баща му, който е крал е убит. в изворите пише че той избагал при братовчедите си в Новгород, а слд това при другите в "Киев. виждаш че дори 200г. след създаването на Рус връзката не се е скусала. За кви българи ми говориш.
въпросът ти за елини, данайци, и т.нат. заслужава отделен пост, но не знам дали си струва, тъй като ти никога не коментираш в моя блог. вероятно защото там всичко е факти и няма мърдане


Отговаряш само на част от поставеният от мен въпрос, тази изберетелност случайна ли е или тенденциозно допусната !

За скандинавската връзка ... на киевските династи в момента няма да коментирам ... ограничен съм с времето !

С уважение и любопитство !
цитирай
13. iuliuscaesar - добре де. кажи какво точно те инт...
29.10.2010 22:10
добре де. кажи какво точно те интересува. формулирано в точки ясно и просто и ще ти отговоря какво мисля аз по въпроса.
цитирай
14. demograph - Гетко...задавай лесни въпроси, защото ще те изтрия!
29.10.2010 23:43
Привет и на двама ви.
цитирай
15. get - Престани с тази безапелационност iuliuscaesar !
30.10.2010 11:11
iuliuscaesar написа:
добре де. кажи какво точно те интересува. формулирано в точки ясно и просто и ще ти отговоря какво мисля аз по въпроса.


Формално аз съм оспорил твърдението ти преди три месеца. Виж поста на Демограф "Pieces of The Thracian Glorious Culture". Там имам разсъждения относно - Кои са продължителите на микенската култура !!
Второ пак там обръщам на вниманието ти, че има странно за мен сливане м/у йонийско и микенско. Това във връзка с твоето твърдение, че микенците идват от север за разлика от йонийците. Накрая се появяват гърците и т.н.
Явно, че от старанието ти "да търчиш от блог на блог" си го пропуснал ?!
Прочети ми поста и отговори !
Относно варяжката теория на Киевската династия - има доста опровержения още непосредствено след създаването й, та и до днес.
Относно теорията знаем, кои я създават(като произход - тогава в т.нар. Академия на Русия е било пълно с германци, които определено са изповядвали расова-теория за креативността на германците, като раса и безплодността на славяните) .
Да не говоря за странното поведение на господина Шльоцер с неговото преселение на народите, написано по поръчка на Екатерина "велика". Платила си му е тя на чоека и той най-съвестно и е изготвил теория, за "Велико преселение".

Малък съвет не бъди така категоричен в твърденията си а използвай малко по дипломатични формулировки - това ще ти даде възможност в последствие да си оставиш вратички за измъкване ! :)

Бъди здрав !
цитирай
16. iuliuscaesar - гет просто ти задвам въпрос ти ми ...
30.10.2010 18:03
гет просто ти задвам въпрос ти ми говориш за категоричности.

варяжкта теория си е много стабилна. не си чел норвежки и исландски първоизточници за това си некомпетентност по въпроса. казах ти за случая с Харалд Хардрад.
иначе явно малко си чел съветски учебници/книги където неистово се опитват да се откъснат от варяжката теория.

иначе не ми се ходи търся това или онова. копирай го тук и ще ти кажа какво мисля.
цитирай
17. get - Датчани и норвежци не ме интересуват ... !
31.10.2010 15:37
iuliuscaesar написа:
гет просто ти задвам въпрос ти ми говориш за категоричности.

варяжкта теория си е много стабилна. не си чел норвежки и исландски първоизточници за това си некомпетентност по въпроса. казах ти за случая с Харалд Хардрад.
иначе явно малко си чел съветски учебници/книги където неистово се опитват да се откъснат от варяжката теория.

иначе не ми се ходи търся това или онова. копирай го тук и ще ти кажа какво мисля.


Говорехме за Светослав и княгиня Олга а ти се отплесна да ми обясняваш за викинги ? - Какво отношение имат викингите към това не знам ... а и не ме интересува !
Ти си, като Маркс, на който мисълта можела във всеки един момент, като миноносец под пара, да поеме в някаква посока ... въпросът е, дали тази посока има отношение към същността на въпросът ми и разговорът ни !
В същият дух мога да ти приказвам какъв цвят и вид чорапи е обичал да носи Вилхелм Велики ... уважавам ерудицията Ти, но тя в момента не ми върши работа.
Искам да си говорим за Историята на българите, а не за битката при Хейстингс ! - разбираш ли ми мисълта, приятелю ?! :)

С уважение !
П.П. Относно Харалд и норвежката историография ОК, но къде ми намеси и Исландската - Май нещо бъркаш ?
цитирай
18. iuliuscaesar - ами аз никога не бъркам. за да сбъ...
31.10.2010 17:11
ами аз никога не бъркам. за да сбъркам трябва да стане някакво чудо.
исланския автор Снуре Стюрлюсон има един труд "саги за кралете на севера. Човекът го е напсал в 13век. трудът е изцяло за норвежките крале.
викингите трябва да те интересуват защото именно техните автори (както и снуре) обясняват за роднинските връзки между киевска рус и новрежкото кралство. династията си е чисто скандинавска и няма нищо общо с българите.
престанете с тея фантасмагории.
като имам предвид казаното до тук излиза че в случая с маркс си описал собственото си мислене, защото изобщо не следиш накъде върви разгоорът.
целият спор започна от това че "някой" (не аз) твърдеше, че светослав бил българин щото олга била българка, което е абсолютна глупост.
впрочем дори и олга да е българка това пак не го прави българин нали се сещаш.
в противен случай ще изпаднем в неудобното положени, че половината ни царе не са българи.
цитирай
19. get - Най-малко е странно поведението ти, iuliuscaesar ?!
31.10.2010 17:32
iuliuscaesar написа:

исланския автор Снуре Стюрлюсон има един труд "саги за кралете на севера. Човекът го е напсал в 13век. трудът е изцяло за норвежките крале.
викингите трябва да те интересуват защото именно техните автори (както и снуре) ... династията си е чисто скандинавска и няма нищо общо с българите.
престанете с тея фантасмагории.
... целият спор започна от това че "някой" (не аз) твърдеше, че светослав бил българин щото олга била българка, което е абсолютна глупост.
впрочем дори и олга да е българка това пак не го прави българин нали се сещаш.
в противен случай ще изпаднем в неудобното положени, че половината ни царе не са българи.


Аз не бъркам а ти съзнателно или не ни объркваш !
Ако проследим генеалогията на т.нар. Рюриковичи, ще видиш, че имат и доста от кръвта на "плебса"(според "високото" мнение на германските историци ), тоест от новгородците - Първо !
Второ - Защо изпускаш откога е занесено християнството и кой първи християтнизира Киевска Рус ... Забрави я другата "Рус", която си припознава, краде и преиначава историята на Киевска. Защо в житията им липсва шестдесет годишен период тоест от приемането на християнството ? - Защото - първият епископ се казва Михаил и е по произход българин и част от свитата на Елена-Олга.
Освен това, единствено фантаста Фоменко има смелостта от техните учени, да коментира в пряк текст - как е ставало пренаписването на Историята от основаването на династия Романови ! (Ако има др. то го правят с половин уста)
Ти какво имаш за цел ? - Да си български историк или да продължаваш да ни натрапваш на нас българите една пагубна доктрина - предхождаща доктрината Москва - Трети Рим ?!!
По същият начин развиваш и тезата си за германският произход на гетите-готи - Защо ! - какво става в главата ти ?
Наместо да търсиш данни за нашият произход, като че ли за теб представлява интерес да събираш други, които оборват, или най-малко го замъгляват ???!
Дотук не съм чул конструктивно мнение от теб ! - Защо ?
цитирай
20. iuliuscaesar - ти бъркаш желанията с фактите. к...
31.10.2010 19:07
ти бъркаш желанията с фактите.
киевска рус не е християнизирана от българите а от византия.
това с българския произход на олга е голяма простотия - няма доказателства.
готите естествено са гермаски племена. това отдавна е доказано и нелепите опити на някакви лъжепатриоти при това абсолютни дилетанти, не са меродавни.
аз търся данни за нашия произход, но при траките и германците ги няма.
данните са на изток. това е истината
цитирай
21. get - Правилно iuliuscaesar !
31.10.2010 20:22
Така, така, продължавай на изток ... накрая уйгурите ще ни станат първи братовчеди.
Ако продължиш още по-на изток можеш да стигнеш и до страната на Изгряващото слънце ! Най-вероятно Хирохито е по права линия нашият династ.
Човече виж кои говорят и до момента езици от така наречената група на тюркските.
Централна Азия, Корея и по всяка вероятност Япония !
Оакари маска, сенсей iuliuscaesar ! :))
цитирай
22. demograph - Хм..iuliuscaesar започва да ми прилича на стандартът "Стара планина"
03.11.2010 20:26
И там няма грешка. Много етикети - едно и също месо отвътре.
Salute!
цитирай
23. анонимен - интересно
13.12.2010 23:21
Статията , въпреки някои неточности , е интересна !
цитирай
24. demograph - Поздрави на всичките ви трима...+ един анонимен.
13.01.2011 22:59
Любопитно ми е, до кога Юлко ще си стои все така вдървен на моста. За много години!
цитирай
25. анонимен - varəšait&...
11.02.2011 13:50
varəšaitē
цитирай
26. shtaparov - Нова теза
14.03.2011 15:53
Вече има и нова теза за произхода на името "Палеолог",приятелю-тази,получена чрез "Анализа". Според него името не е гръцко и може да се разтълкува така:

Палеолог=Палео-лог,Белио-лик/Белолик/.За сведение: Телерик=Белолик/Аларик/. Съответно- Палеолозите вероятно са преки кръвни наследници на нашия Княз Телерик,който след края на царуването си остава да живее във Византия.Ето защо някои от тях са имали родови владения в България.
цитирай
27. demograph - Хей приятели
10.04.2011 03:37
Само за спора: някъде пуснах списъка на делегацията на Рус във Бизантия с имената-до едно варяжки. Миже да сте го срещнали. Не заемам страна. В средновековието ме няма. Само с тъга контатирах, че съжителството с Бизантия е превърнало територията ни в кланица - наша и тяхна. Затуй сме клекнали пред османците, а Бизантия е полегнала 2м надолу завинаги...Я вижте постинга ми за Добринище. Ако някой вдява от предалфабетични надписи, да помогне да го разчетем. Иначе ще науча маса древни писмена докато ми светне. Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5490896
Постинги: 1599
Коментари: 8912
Гласове: 8168
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол