Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2011 21:22 - Великият прокуден Г.Сотиров - продължение
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 5554 Коментари: 7 Гласове:
17

Последна промяна: 24.11.2012 04:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това е пак Георги Сотиров
1 9 8 6

 Не е задължително всеки  детайл и твърдение на автора да е истината в която ще повярвате. Писано е през 1986г. Изминали са цели 25 години-цял век за вихреното темпо на откритията.Трупат се нови доказателства. Нови, млади и дръзки мислители разбиват довчерашни догми и заклинания на казионната и традиционна историография...

Георги Сотиров е един от българските търсачи на истината. Българското му сърце вълнуващо премахва завесите спуснати от времето и от манипулаторите на историята.

Може и да греши в някои от тезите си. Наша работа е да преценим кое вече е различно и да решим кое е истината. Важното е да усетим българското със сърцата си.

В тази част се споменава гръцкият автор Халкондил... Халкондил е иконата върху която се крепят сръбските пренции за изключителни права върху тракийското наследство.

Ето какво  в действителност казва Халкондил: • Лаоник Халкондил ( L a o n i c u s C h a l c o n d y l e s ) казва, че е установил, че трибалите( T r i b a l l i ) са били най-древният и най-големият от всички народи [ 7 8 ] . Сега те биват наричани българи, казва той.

/ Ако искате да разберете за сръбските претенции, поровете в блога ми назад./

В работата на Сотиров ще се натъкнете на интересни връзки и извори.

Пожелавам ви наслада от четенето.
Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

Демограф

.................................................................................................................................................................

Продължение

3 .

(От C a n a d i a n S l a v o n i c P a p e r s , 1 9 7 7 , N o . 4 )

D i e B a l l a d e v o n ti e r A r t a - B r u c k e . G E O R G I O S A . M E G A S .

T h e s s a l o n i k i : I n s t i t u t e f o r B a l k a n S t u d i e s , 1 9 7 6 . 2 0 4 p p .Това е една интересна книга, добре написана, добре издадена и редактирана, резултат на внушително количество вложен труд. Илюстрациите са перфектни, а преводът от немски език превъзходен.

Легендата за младата жена зазидана в основите на мост, за да омилостиви

подземния свят, който заплашва да разруши строежа, е обща за всички балкански народи.

Тя може да бъде чута във всички български земи и насевер до Трансилвания и Унгария. Превеждана и пята хиляди пъти, често от необразовани народни певци, тази легендарна балада неизбежно се е възпроизвела в голям брой варианти. Авторът на въпросната книгата разглежда гръцкия вариант, пример от който е представен в приложението.

Той също така дискутира предишни студии писани от учени от други страни, по-специално тази на д-р L aj o s V a r g y a s , който смята, че песента има унгарски произход. Д-р Мегас е съгласен, че гръцките варианти са доста груби в сравнение със славянските (т.е. българските) и румънски такива, въпреки че той не вижда това обстоятелство да е в резултат на опростяването на сюжета от страна на гръцките народни певци. По- скоро той е склонен да вярва, че грубата гръцка форма е оригиналът, който впоследствие е разкрасен от по-изтънчените български и румънски поети.

Книгата би била по-убедителна ако авторът бе имал предвид някои важни исторически и географски факти. Не по-малко от шестдесет образци от гръцкия сборник с песни се отнасят до строителството на мост на Дунава. Тази локация е доста далеч, за да е в сила предположението, че песента се е появила първо в Егея, или в някое друго от малките гръцки селища подредени като мъниста по черноморските и средиземноморски крайбрежия. От друга страна съществува възможността у българските и влашките поети да е останал споменът за каменния мост построен от Константин Велики в неговото отечество.

Строителството на моста е било ширикомащабно начинание, което обяснява също споменаването на "хиляда майстори строители" , което откриваме в някои от вариантите. Мостът при Арта е доста малък. Не е изненада фактът, че в някои гръцки варианти броят на строителите се свежда до няколко братя. Идентификацията и локализацията на строежа е неясна, ако не търсим по река Дунав. На Крит и островите около Родос мостът е строен често "на брега" . Някои варианти споменават за "тънък като косъм мост" . Понякога в песента мостът съвсем изчезва, а се разказва за строителството на "свод" .Името Арта също не доказва гръцкия произход на баладата. Арта е античната 16( P y r r h u s ) , Абракия столицата на Пир цар на Македония.В този район гърците са не повече, отколкото в другите части на Македония. Областта (Епир) е присъединена към Гърция, заедно с моста при Арта, преди 65 години, а именно след Балканската война от 1 9 1 2 - 1 3 г., също както и град Солун ( T h e s s a l o n i k i ) , където е публикувана книгата. Няма да е чудно , ако през пукнатините на стария мост край Арта, зазиданата от майсторите девойка, не чува как прошумоляват листата на книгата на д-р Мега, раздвижени от нежния политически бриз, носещ се от Атика.

 4 . ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

I .1 . В своята книга, озаглавена “D e M a g i s t r a t i b u s ” , Йоан Лидийски (I o a n n e s L y d u s ) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език ( o i k e t a ) няколко “Беседи”, които той оставил на потомството [ 1 ] . Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски, преднамерено или не, ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “oi k e t o s ” щеше да е неуместно, дори объркващо [ 2 ] .

Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “pat r i o s jo n h ” (“отчески, бащин, отечествен език”).

2 . Лидиецът е писал своята книга някъде между 5 5 1 и 5 4 6 г. сл. Хр. , когато

латинският език в Константинопол е бил в пълно отстъпление [ 3 ] . За самия

Юстиниан се казва, че е говорел развален латински, а гръцки – като варварин [ 4 ] .Това е било два века след смъртта на Константин. Логично е, че през този период в Константинопол е имало хора, които са можели да четат латински и/или гръцки, и такива, които са можели да четат Константиновите “Беседи”, написани на неговия “домашен език”. Лидиецът смътно загатва, че по негово време латинският е бил изтласкван извън официалните дела. Но от кой друг език?

3 . Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:

I).Дядото на Константин–Евтропий( E u t r o p i u s ) ,е бил трак от Дардания[5];

II). Самият Константин е роден и отраснал в Ниш ( N a i s s u s ) , тракийски (дардански) град [ 6 ] ;

III). Той завършил образованието си в Никомедия – тракийски град, в двора на

Галерий ( G a l e r i u s ) – тракийски император (управител? ) , роден в Сердика (днешната София) . Галерий бил толкова не-римлянин, че за него се е смятало, че дори не си и помислял за името на империята да обели прилагателното “римска”, заменяйки го с “дакска” – Дакия ( D a c i a ) , по това време една от няколкото големи тракийски провинции [ 7 ] ;

I V ) . Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че

семейството му е тракийско, от Мизия ( M y s i a ) [ 8 ] ;

V ) . Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим – във

Византион ( B y z a n t i u m ) , в сърцето на Тракия;17V I ) . , За него се казва че е основал “в страната на скитите” четири града, а именно Перстлаба ( P e r s t h l a b a ; също Перстлава – Бел. прев. ) , Плискуба ( P l i s c u b a ; също Плиск, Плискоба – Бел. прев. ) , Констанция ( C o n s t a n t i a ) и Дристра ( D r i s t r a ) [ 9 ] .

I I .

4 . На нас обаче ни се казва, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки[ 1 0 ] . И както и това, че траките никога не са имали книги [ 1 1 ] , да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали. Все пак, основавайки се на изследвания, това изчезване ще се окаже нещо по-лошо, отколкото едно безпочвено твърдение: то изпада в крещящо противоречие с редица свидетелства.

5 . Разбирането на тези доказателства предполага кратък размисъл над едно

наблюдение, направено от Херодот ( H e r o d o t u s ) . Траките, казва Херодот, “имат много имена, в зависимост от съответните им области” [ 1 2 ] . Разбира се, същинската Тракия и до ден днешен е името на област, оградена от Стара планина ( H a e m u s ) и Егейско море. Но хората, живели на север от планината Хемус, в Мизия, също са смятани за траки, защото са говорели същия език. На същото основание терминът трак(ийски) е бил използван като обичайно название за хората, живеещи във Витиния ( B y t h i n i a ) , т.е. в азиатската част на проливите, също както и за хората северно от Дунав, т.е. тези в първоначалната Дакия ( D a c i a , наричана също Готия –G o t h i a ) . Сред траките, често споменавани от античните историци, най-изтъкнати са пеоните, фриги(йци)те, мизите, македонците, одрисите, бесите и готите.

6 . Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо на този въпрос, започвайки евентуално с пеоните.

• Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за

техните обичаи. Петстотин години по-късно Страбон ( S t r a b o ) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар ( A x i u s ) [ 1 3 ] . Много пеони обаче живеели по - насевер. Дион Касий ( D i o C a s s i u s ) , човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните “живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (I s t e r ) , от Норикум ( N o r i c u m ) до Мизия ( M o e s i a ) . . .” [ 1 4 ] . Това е било двеста години след времето на Страбон.

• След още 3 5 0 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония ( ? Бановина – Г.С. ) , “която гърците били назовали Пеония ( P a e o n i a ) , нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма” [ 1 5 ] .

• Йоан Цеца (I o a n n e s T z e t z e s ) , пишейки почти 6 0 0 години след лидиеца, не е отбелязал, че тези хора са изчезнали. За него те все така са били там, както и преди, и той казва кратко и ясно: “Пеоните са българи.” [ 1 6 ]

7 . Други известни траки са били фригийците.

• Според Страбон “B r y g i , B r y g e s и P h r y g e s са едни и същи хора”. А другаде: “А самите фригийци са бриги, народ тракийски . . .” [ 1 7 ] .

• В един фрагмент (№ 2 5 ) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти,които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: “Според преданието на македонците, фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и жевеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си.” [ 1 8 ]18

8 . ( M y s i , M o e s i ) Мизите са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина ( H a e m u s ) , както и Витиния ( B i t h y n i a ) на източната страна на Босфора ( B o s p h o r u s ) и егейския бряг на Мала Азия ( A s i a M i n o r )

По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен.

• Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, “които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците” [ 1 9 ] .

• И другаде: “Страната северно от Пергам ( P e r g a m u m ) се държи в по-голямата й част от мизите.”

• И отново: “А гърците смятаха гетите за траки, гетите пък живееха от двете страни на Истър, както и мизите, те също бидейки траки.” [ 2 0 ]

9 . Идентификацията на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен.

• Полибий ( P o l y b i u s ) нарича траките и македонците o m o g e n e s , т.е. хора от един и същи народ, род или раса [ 2 1 ] .

• Плиний ( P l i n y ) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които “са се събрали( c o n v e n i u n t ) в Ефес” [ 2 2 ] .

• Апиан ( A p p i a n ) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки [ 2 3 ] . И двамата, разбира се, са прави.

• В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом ( D i o C h r y s o s t o m ) отбелязва, че населението на Никомедия ( N i c o m e d i a ) се е състояло от “водещите измежду гърците и македонците” [ 2 4 ] .

• По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний ( P a u s a n i a s ) , от Зипет ( Z i p o e t e s ) – “трак по рождение, съдейки по името му” [ 2 5 ] .

• Страбон обяснява, че “витините . . . получили това ново име от траките . . . , които притеснили страната” и сочи Никомед III като “Витинеца” [ 2 6 ] .

• Четири века по-късно Зосим ( Z o s i m o s ) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II ( N i c o m e d e s II) е титулуван “тракийски цар” [ 2 7 ] , докато Йоан Малала(I o a n n e s M a l a l a s ) казва, че Никомед I бил “от македонски произход” [ 2 8 ] .

1 0 . От интерес в тази връзка са няколко “литературни” факта.

• Еврипид ( E u r i p i d e s , R h e s u s , 4 0 4 ) “кара” Хектор ( H e c t o r ) да нарече тракийския цар Тес ( T h e s u s ) e g g e n h s , т.е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както тракитеот Македония.

• Другият подобен пример е приведен от Конон ( C o n o n ) . В своя 4 6 - ти разказ Конон говори за Орфей ( O r p h e u s ) , който “царувал над македонците и страната на одрисите”, след това препраща към “жителите на Тракия и Македония” и към “група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра ( L e i b e t h r a ) ” , където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на “жените на Тракия и Македония” [ 2 9 ] .

• Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний,

съвременник на Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак [ 3 0 ] , докато пет века по-късно Йоан Малала нарича Орфей “най-известния лирически поет, одрис от Тракия” [ 3 1 ] .

1 1 . Осем века по-късно идентичността на траките и македонците е

засвидетелствана от Никифор Грегора ( N i c e p h o r u s G r e g o r a s ) . От едно писмо, което той е писал в годината 1 3 2 5 или 1 3 2 6 , описвайки пътуването си през Македония, научаваме, че болшинството от местните хора са били “още от самото начало мизийски заселници, които са живели размесени с нашия народ” [ 3 2 ] .

• Грегора използва думата ar c i t e n (“от самото начало”) , отхвърляйки по този начин предварително всякакви празни приказки за последващо идване на траки (мизи) в 19. Македония Той не ни казва кога са пристигнали първите гръцки заселници, но

• Помпей Трог ( P o m p e i u s T r o g u s ) казва, че те са дошли под предводителството на Каран ( C a r a n u s ) , събитие, случило се през годината 8 1 0 пр. Хр. или приблизително тогава. Преди това време цяла Македония е била населена от траки [ 3 3 ] .

1 2 . Произходът на името Македония ( M a c e d o n i a ) също има известно отношение към нашата тема. Според едно предание (някои предпочитат да го наричат легенда) египетският цар Озирис ( O s i r i s ) , по-късно повишен от жреческата каста в ранг на бог, имал двама сина – Анубис ( A n u b i s ) и Македон ( M a c e d o n ) . Вторият бил оставен по завещание на баща му за управител на Македония, наричана по-рано Ематия( E m a t h i a ) , и от него тя получила името си [ 3 4 ] .

• От таблици, останали от Манетон ( M a n e t h o ) и достигнали до нас, може да се пресметне, че Македон е царувал около 2 3 2 6 г. пр. Хр. [ 3 5 ] .

• Хезиод ( H e s i o d ) , като добър гръцки поет, “дарява” Македон с гръцко родословие;той го прави син на Зевс ( Z e u s ) и Тия ( T h y i a ) , дъщерята на Девкалиион ( D e u c a l i o n )[ 3 6 ]

• От друга страна, Хеланик ( H e l l a n i c u s ) смятал, че Македон е бил син на Еол( A e o l u s ),когато македонците “обитавали страната заедно с мизите”[3 7].

1 3 . Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война. Защо тогава то несе споменава от Омир ( H o m e r ) ? Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои “варварски” имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши, ние сме доволни,че сме способни да извършим едно “сдобряване”. Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. Затова навярно както той, така и някой друг като него не е мислел да заменя македонците с мирмидонци. И е станало точно така, че за Йоан Малала Омировите мирмидонци са били идентични с онези българи, чиято родина някога е била в Тесалия – област в Македония [ 3 8 ] .

1 4 . От I век от нашата ера насам една много важна част от историята на Централна и Източна Европа е играна от гетите. Някои писатели са наричали гетите даки, други са предпочитали да ги назовават готи. По- голямата част от това население е живяло между Дунава и Карпатските планини, макар че е имало гетски поселища и южно от Дунав и много други в пространството североизточно от Карпатите.

Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (с обратна сила; Бел. прев. ) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва,че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс [ 3 9 ] .

1 5 . Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий ( D i o C a s s i u s ) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия [ 4 0 ] . Те явно са били много силни, след като Светоний ( S u e t o n i u s ) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса [ 4 1 ] .

• Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий ( 7 9 г. от н.е. ) ,нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [ 4 2 ] . През III век те прогонили римляните от Дакия [ 4 3 ] . В зората на I V век техният водач Константин( C o n s t a n t i n e ) предприел поход към Рим, сразил Максений ( M a x e n i u s ) на моста на р.Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на 20, империята при Босфора свалил Рим до положението на провинциален град.

• От Теофан ( T h e o p h a n e s ) научаваме, че в годината 4 9 7 сл. Хр. Анастасий( A n a s t a s i u s ) , подкрепян от един от своите генерали в Изтока, излъчил една армия от готи, беси “и други тракийски народи” [ 4 4 ] .

• Прокопий ( P r o c o p i u s ) ги нарича “римляните от Тракия” [ 4 5 ] . Той също така прави препратка към град Анхиало ( A n c h i a l o ) на Черно море, който, по думите му, е бил “населяван от траки” [ 4 6 ] .

1 6 . След като бесите и готите не са изчезнали, ние не се изненадваме да четем, че техните диалекти са се говорели в средата на V I век. Затова Йорданес (J o r d a n e s ) е записал, че Хистер е било името на Дунава на езика на бесите [ 4 7 ] . Езикът на бесите със сигурност е бил говорен в годината 5 7 0 сл. Хр. , както научаваме от пътеписа на Антонин Плацентин ( A n t o n i n u s P l a c e n t i n u s ) [ 4 8 ] . Колкото до готския, той се е чувал в Константинопол и в много части на Италия, където някои готски клирици изглежда са можели да пишат на него, въпреки че очевидно не можели да пишат на латински [ 4 9 ] .

1 7 . Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя; Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр.Хр.

• Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици? ) , писани на езика на Орфей[ 5 0 ] . Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.

• Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици? ) [ 5 1 ] .

• Овидий ( O v i d ) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети[ 5 2 ] .

• Фотий ( P h o t i u s ) разказва,че един писател от V II в. сл. Хр. използвал тракийски книги [53]

• А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.

1 8 . Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост [ 5 4 ] . Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката ( T h e o p h y l a c t u s S i m o c a t a ) .

• Писал през V II в. сл. Хр. , Симоката два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.

• Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон ( P l a t o ) и чиято войска веднъж победила Филип II,а по-късно и силите на Лизимах ( L y s i m a c h u s ) . [ 5 5 ]

Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.

I I I .

1 9 . Това, че Константин Велики е говорел славянски диалект, е потвърдено от множество лингвистични данни за онези, които желаят да видят това. С оглед да е способен да види това, човек трябва преди всичко да разбере, че езикът, оставен сам на себе си, се променя много бавно. Павзаний (I V . 2 7 . 9 - 1 1 ) е записал една разказвана случка. “Странстванията на месинците извън Пелопонес продължили 3 0 0 години”, писал той, “през време на което е ясно, че те изобщо не са отстъпвали от своите местни обичаи и не са загубили своя дорийски диалект, а чак до ден 21- днешен са запазили най чистия дорийски в Пелопонес.” Бързи промени стават само когато два или повече народа, говорещи различни езици внезапно се съберат заедно, бивайки по този начин принудени да развият някаква импровизирана система за комуникация.
Затова хибридните езици, като румънски, френски и английски имат шизофренична лексика и по-проста граматическа структура в сравнение с езиците, от които те произхождат.
Език, който е избегнал такъв вид разрушение, може също да заема думи и граматични форми, но в много по-малка степен поради бавността, с която съжителстващи си езици са склонни да проникват един в друг. Отправяйки поглед към най-стария български документ – “О писменех” на Черноризец Храбър, ние добиваме представа за древността на българския език.“О писменех” датира от края на I X век. Той е точно на 1 1 0 0 години. Въпреки това,всеки образован българин може да го чете без особени трудности.
Няма основание да се съмняваме в това, че 1 1 0 0 години преди времето на Храбър езикът, говорен в Мизия и в останалите части на Тракия, е бил почти същият. През тези доста столетия са се извършили ограничени, но показателни заемания между гръцкия и българския език, които са в състояние да ни научат на нещо.

2 0 . Това, че българският (“новото” име на тракийския език) е заимствал от гръцкия,никой не би оспорвал. Но колко гръцкият е заимствал от “варварските” си съседи на север?

• Дион Кризостом ни съобщава, че самият Омир “е използвал много варварски думи. . . не спестявайки факта, че смятал, че в това той влага нещо живо и ярко по стил”[ 5 6 ] .

• Платон също е знаел за такива заемания. “Аз предполагам”, пише той, “че гърците, и специално тези в страни, намиращи се под владичеството на варварите, са заели много варварски думи ( o n o m a t a ) ” [ 5 7 ] . За трако-македонците, бидейки най-близкият “варварски” народ до гърците и на практика живеещи размесени с последните на юг чак до Пелопонес, е съвсем нормално да срещат трако-македонски думи в гръцката лексика.

• Атеней ( A t h e n a e u s ) насочил вниманието на своите читатели към този факт.“Мнозина писатели от Атика” – казва той – “използват македонски идиоми в резултат на общуването си с тях” [ 5 8 ] . Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при заговаряне обратно. (Авторът най-вероятно има предвид факта, че в гръцката лексика съществуват български думи, които обаче са записани реверсивно /обратно/ . Най-известен пример за това е името на планината Олимп /Олиб/ , което всъщност представлява българското нарицателно "било" , прочетено наобратно. На територията на Балканите и Мала Азия са известни 6 планини с име Олимп.
Тези български думи и най-вече топоними в гръцкия език са се отскубнали от зоркото око на гръцката цензура именно защото са се запазили в този си вид.
Нека не забравяме, че пеласгийската писменост, се характеризира с бустрофедонния си начин на изписване на думите в изречението - посока от ляво на дясно, и от дясно на ляво. А когато думата е била самостоятелна, не е било от значение посоката й на изписване. Бел. Е.Ж. ) .

• Затова Теофилакт ( T h e o p h y l a c t ) , гръцки епископ на Охрид по времето на византийското иго (ок. 1 1 1 0 г. сл. Хр. ) , е използвал много български думи ( s t r o u g a ,p l a n i n a , o t r o t z i n a ) [ 5 9 ] .

• Преди него, около средата на Х век, Константин Порфирогенет ( C o n s t a n t i n e P o r p h y r o g e n i t u s ) е използвал български думи, като d r o u g a r i o s [ 6 0 ] , za k o n o n , z o u p a n o s a n d k r a b a t o s . A . B a i l l y буквува и произнася последната дума k r a b b a t o s  и казва, че това е заемка с неясен произход. L i d d e l l и A s c o t t (По- нататък в текста второто име е изписано и по друг начин. Бел. прев.) обаче смятат, че това е македонска дума, което е и в действителност. Откриваме производна на тази дума ( k r a b a t a r i a )съответно през V II и V I век [ 6 1 ] .22,
• В гетския танц описан от Порфирогенет в неговата “Книга за церемониите”, се откриват някои български думи, като b e l e , b i k i , i d e , o g u n , t o u l , означаващи съответно “(той) казва”, “(той) вика”, “(той) иде”, “огън” и “колчан” [ 6 2 ] .

• Малко по-рано византийците са научили българската дума “Загора”. Когато българите присъединили областта около Бургас (стария D e b e l t u m – Дебелт) , те я нарекли Z a g o r a n , казва Зонара ( Z o n a r a s ) [ 6 3 ] . Думата Загора се разбира чрез славянската дума. Тя означава “област оттатък, отвъд планината”, което точно отговаря на местоположението на анексираната област на картата.

2 1 . Така ние постепенно се връщаме към периода, предшестващ приемането на кирилската азбука, предхождащ и образуването на Първата българска държава. Списъкът на българските думи в гръцкия речник може да бъде разширен.

• У Хайкий ( H e y c h i u s , V в. сл. Хр. ) (Хезихий ? – Бел. прев. ) намираме думата z e l k i a , която бива обяснена като фригийска за “зеленчуци” [ 6 4 ] . Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава “зеле”, “зелка”.

• От Диодор Сикул ( D i o d o r u s S i c u l u s ) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев. ) можем да научим, че E s t i a е била тракийска (гетска) богиня [ 6 5 ] . Тя е била тачена и в Рим под името V E S T A и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове [ 6 6 ] . В други думи тя е била знаеща жена, на български “веща”. Съответстващо на това очевидно е “невеста”, което във всички славянски езици означава “булка”, “годеница”, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.

• Гръцкото прилагателно m a l a k o s най-общо се превежда като “мек”. Един пасаж у Плутарх ( P l u t a r c h ) подсказва, че същата дума, с лека разлика в значението, сигурно е била обща и за двата езика – гръцки и тракийски. Аристодем ( A r i s t o d e m u s ) , тиран на Куме ( C u m a e ) , казва Плутарх, е бил наричан от варварите M a l a k o s , “което на техния говор означава “детски” [ 6 7 ] . Е, едно дете е “малкия”, а “нисък” или “дребен” на български е “малък”.

• Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е b o l a i . Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в “минали времена” така са били наричани родилните болки/мъки [ 6 8 ] . Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои “минали времена” е имал той предвид? Защото ако беше направил това, той трябваше да признае, че “в минали времена” жителите на Евбея ( E u b o e a ) , където думата е записана, са говорели български (тракийски) , в който думата “боли” винаги е означавала болки, и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.

2 2 . Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума – името на една езическа богиня– може да се наблюдава при Йоан Лидийски.

• Ето как лидиецът процедира с нея: “Земята е била наричана q e m e l i (“основа”) , тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата S ,са я наричали S e m e l i ” [ 6 9 ] . Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” Z E M L J A / З ЕМЛЯ означава “Земя/та”, а T E M E L I / ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.

• Друг лексикален куриоз представлява гръцката дума d e l t o s (плочици, дъсчици за писане) . A . B a i l l y казва, че етимологията й е неустановена. L i d d e l l и S c o t t казват, че наименованието идва “от буквата ? (“делта”, старата форма на плочиците)”. Триъгълни плочици за писане се намират само в речниците. Истинските са правоъгълни. За да се разбере това, всеки трябва да знае, че произходът на тази дума е от българската ДЕЛАМ, която означава “режа”, “изрязвам”, “дълбая” или “правя”, “върша”. Думата “c h i s e l ” (англ. ) на български е “длето”. Инфинитивът е “делати”. Причастието “делано” означава “нещо, което е било рязано, изсичано,23, , , d e l t дълбано обработвано” както една дъсчица за писане например на гръцки o s .

• Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзаний съобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано N e s t a n i , близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан [ 7 0 ] . Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща “в стана, в лагера, в бивака”. N e s t a n i няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.

• И накрая, ar b u l a i е било названието на вид обувки, носени по селата. Произходът на думата, казват L i n d e l l и S c o t t , бил неизвестен. N o n n o s смята, че това е стара дума[ 7 1 ] . На български и до ден днешен една от думите за означаване на меките кожени обувки (мокасини) е “цървули”.

2 3 . Думите, обсъждани досега, са описани от лексикографите като фригийски, като възможни македонски, като варварски, древни или с неизвестен произход. Те имат едно общо нещо: те са съвсем живи в съвременния български език. Особено забележителни са имената V e s t a ( H e s t i a ) , S e m e l e и N e s t a n e , към които могат да се добавят още много други [ 7 2 ] .

2 4 . Изучавайки лексикалната осмоза между гръцкия и българския език, заслужава си да бъдат разгледани и някои други категории. Обикновено думите биват заемани наред с предметите или действията, които те означават. Гърците са морски народ ( ? “хора на морето” – Г.С. ) – рибари, търговци и пирати. Не е голямо чудо, ако траките са заели от тях думи, като o k t a p o d i s (“октопод”), qa l l a s a (“вълни”; макар че и за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например “движещите се или прииждащи на талази мъгли”,което пък е свързано с глагола “лазя”. – Бел. прев. ) , s k e l o s (“място за сваляне,стоварване”; и тази дума в българския език има редица съответствия и различни употреби: “скеля” – в двете разновидности “пристан” и “помощно строително съоръжение”, както и човешкият “скелет”. – Бел. прев. ) или m u r o n (“благоухание”,“аромат”)

От друга страна, траките, бидейки предимно земеделски народ, би било съвсем естествено за гърците да възприемат някои тракийски думи, свързани със

земеделието и скотовъдството. Затова българската дума “сърп” се появява в

гръцкия като ar p i – изпускайки по необходимост звука “с”, следвайки един закон на гръцката фонетика. Българската дума ЯРЕ (малко козле) получава гръцко окончание и става iar e i o n , ПРАЗ става p r a s i o n , КРОМИД става k r o m m u o n , ЛАПАД става la p a q o n ,ЦЕЛИНА става s e l i n o n , ЖИТО става s i t i o n . Този списък далеч не е изчерпателен.

2 5 . Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като k o r u s (родителен падеж: k o r u t o s ) , но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак” [ 7 3 ] . (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев. ) Думата КОРЕН става k o r u n i ,означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”.

Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело) , се явява в гръцкия език като k o l l i x – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става k h r u x , т.е. специален (специализиран ? ) пратеник, глашатай, вестител, херолд.
/Следва продължение/
-----------------------------------------------------------------------------
В труда си Сотиров отъждествява понятието славяни с траки-нещо което се оспорва. Кое истината скоро ще стане известно. Едно е безспорно: Ние българите сме траките.
Отгоре на всичко, от Сътворението ние продължаваме да живе




Гласувай:
17
0



1. sparotok - Сотиров
15.06.2011 22:05
Дано дойде ден хора като Сотиров и Ценов да бъдат изучавани в университетите! Малките грешки в работите им могат да бъдат изгладени от ново поколение родолюбиви учени.

Поздрави!
цитирай
2. demograph - Мисля си, че това време е близо.
15.06.2011 22:23
sparotok написа:
Дано дойде ден хора като Сотиров и Ценов да бъдат изучавани в университетите! Малките грешки в работите им могат да бъдат изгладени от ново поколение родолюбиви учени.
Поздрави!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако вече не и настъпило. Миного интересни находки има у Г. Сотиров. Не може да е друго когато един истински български патриот мисли и пише.
цитирай
3. andrei - Много интересни находки наистина,
16.06.2011 12:03
но това със славянството няма да се разберем.Всяко споменаване на"славянство"при проучване на Българската история,работи против нея!!!
цитирай
4. get - - Сотиров следва да се популяризира, така че похвално е това, което правиш !!
18.06.2011 06:05
- Някои становища относно, които следва да се преосмислят при него, което с нищо не отменя сериозността на изследванията му !!
demograph написа:
Гърците са морски народ ( ? “хора на морето” – Г.С. ) – рибари, търговци и пирати. Не е голямо чудо, ако траките са заели от тях думи, ... qa l l a s a (“вълни”; макар че и за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например “движещите се или прииждащи на талази мъгли”,което пък е свързано с глагола “лазя”

- Семантично "талаз" би следвало да се отнесе към "тласкам", може би сте усещали действието на вълните в морето ? Второ, думата е от предгръцки субстрат в този език, това го заявяват специалисти. Друго, което вече сме коментирали. Преди гърците да станат морски народ, такива са били траките, не случайно част от Егея и Мраморно са наричани "Тракийско море".
- Твърденията на самите гърци, че изобретатели на котвата, са лица от тракийско-малоазийски произход(негърци) Мидас и Анахарсис !!

Втори момент !
demograph написа:
Сотиров отъждествява понятието славяни с траки, нещо което се оспорва сега. Последните анализи показват тъждественост на траки с германци, гали, британци и други...


- По-скоро тази тъждественост, следва да се отнесе първо между траки и келти, след това към гали, германци и брити, там връзката я има но е по-опосредствена !
Само един пример, като пояснения, за "местно" брито-римски, религиозно посветителски култ, който ме интригува от скоро ?!
За Viridius, като Brythonic deity(вярване, култ) известно ни от два надписа, намерени при романо-британският(?) град Causennae (съвременни Ancaster, Lincolnshire, UK). Първият надпис е "DEO VIRIDIO TRENICO ARCVM FECIT DE SVO DON" (относно бог Viridius; Trenico). Англичаните правят езикова връзка към глагол ("Vis" means strength and force"). След това правят опити да изведат значението на VIRIDIO, докато стигат до Кимришката дума WIRJA(!) - да сте срещали в някой друг език думата ВИРЯ ?! :))
Този посветителски надпис, според авторите е писан от римски легионер, който е билингвичен. Освен латинският, какъв ли ще е бил вторият му език ?
Отново се връщам към текста, "DEO VIRIDIO TRENICO ARCVM FECIT DE SVO DON" , който те (бритОнците) неуспешно се опитват да разчетат през гръцки и латински !
- А дали това не е(?): "Господи трънено извисяващ(овенчан) (ARCVM FECIT- вероятно нещо, като ЯРКО СВЕТЕЩ) дето све(всичко) достигаш/даваш".

По-прегледно изписано изглежда така - "Господи трънено овенчан , ярко светещ/греещ, дето всичко дава"

- Предупреждавам че, не съм лингвист - може и да се подвеждам, ма много ми звучи на език от нашата група, този романо-кимришки надпис ??!! :))

- С уважение !

от гет "ктист"
цитирай
5. demograph - "DEO VIRIDIO TRENICO ARCVM FECIT DE SVO DON"
28.06.2011 01:29

Отново се връщам към текста, "DEO VIRIDIO TRENICO ARCVM FECIT DE SVO DON" , който те (бритОнците) неуспешно се опитват да разчетат през гръцки и латински !
- А дали това не е(?): "Господи трънено извисяващ(овенчан) (ARCVM FECIT- вероятно нещо, като ЯРКО СВЕТЕЩ) дето све(всичко) достигаш/даваш".
По-прегледно изписано изглежда така - "Господи трънено овенчан , ярко светещ/греещ, дето всичко дава"

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Господи блажен въздигнат на трънена арка ти всичко ни даваш" може би...Привет Гетски
цитирай
6. demograph - Как да стане Андрей? Освен малко по малко, дума по дума...
28.06.2011 01:31
andrei написа:
но това със славянството няма да се разберем.Всяко споменаване на"славянство"при проучване на Българската история,работи против нея!!!

...................
Народа няма да разбере всичко сервирано изведнъж.
цитирай
7. анонимен - нека да сме скромни и благи БЛАГАРИ
30.06.2011 03:26
дЕмограф, прав си за котвата..Първият маистор на това изобретение е бил от град Ангора=Анкира, днешна Анкара...та на гръцки език, а и на италиански и англииски език ''котва-значи именно анкора-анкира...и на 3те езика.. Има и град-главния град на Аляска-Анкоридж...от думата anchor!!

Да де, обаче не виждам никаква връзка с българската дума КОТВА. нали???
Та къде е връзката котва с АНКОРА?

Поздрави и цъкни да видиш сам http://en.wikipedia.org/wiki/Anchor

Цъкни и гръцкия вариант - същият АНКИРА......от езиците от ляво.....А ДА ЗАБРАВИХ-----ТА ТИ НЕ ЗНАЕШ ДА ЧЕТЕШ НА ГРЪЦКИ, НИТО ДА РАЗБИРАШ.....нали бивш военен с гръцки псевдоним в български блог..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5311950
Постинги: 1595
Коментари: 8886
Гласове: 7970
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол