Георги Сотиров е един от българските търсачи на истината. Българското му сърце вълнуващо премахва завесите спуснати от времето и от манипулаторите на историята.

Когато решите да повярвате или не: - послушайте сърцето си.

То ще ви покаже пътят към корените на нашия род. Изборът кому да повярвате ще ви покаже и какъв сте в същност.

Насладете се на свободната мисъл на един велик изгнаник на правдата българска.

...................................................................................................................
"..25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като k o r u s (родителен падеж: k o r u t o s ) , но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак” [ 7 3 ] . (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев. ) Думата КОРЕН става k o r u n i ,означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”.

Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело) , се явява в гръцкия език като k o l l i x – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става k h r u x , т.е. специален (специализиран ? ) пратеник, глашатай, вестител, херолд.

2 6 . Някои граматични форми също подсказват, че влиянието на българския

(тракийския) език върху старогръцкия е било силно.24 (I) Позиция на определителния член. В древния гръцки език членът е от префиксен вид, докато в българския членът следва съществителното (или прилагателното). Но и в гръцкия също откриваме случаи, в които членът следва. (Понякога той се използва двойно – и преди, и след съществителното. )

• У Ксенофонт ( X e n o p h o n ) , например, откриваме структурата k at a m e s o n t o tw n p o l e m i w n [ 7 4 ] .

• При Херодот се натъкваме на qa n a t o s ? . . . [ 7 5 ] ,

• при Платон ( P l a t o ) – ka t a k o u h n t h n [ 7 6 ] , а

• у Еврипид – a n d r a t o n и a d h v t o [ 7 7 ] .

Могат да бъдат приведени още много други примери. Такива особености могат да бъдат обяснени, предполагайки едно състояние на образуване на гръцкия език, през време на което употребата се е колебаела между префиксния и суфиксния тип член.

(II) Система на члена. На един наблюдател, който има малко време за детайли,

сравняването на члена в гръцкия и в българския език едва ли ще се стори особено обещаващо. Но да започнем. Българският език е загубил по-голямата част от склонителната си система, а това се отнася и за члена. От друга страна, в старогръцкия език откриваме едно напълно развито склонение на члена. Какво виждаме, сравнявайки именителния падеж? В мъжки и женски род всички членове се различават; само в среден род формите са идентични и в двата езика, както може да се види от следната таблица:

/ не представям таблицата и спецефичните коментари на автора за лекота на текста/.

По-убедително обяснение би било да очакваме, че първичните устойчиви форми са останали в употреба сред местните хора, а говорът на пришълците гърци е комбинирал някои характерни форми с езиковите форми, внесени от Египет или от някъде другаде. 26

I V .2 7 . , , Налице са голям брой факти от историята лингвистиката, археологията,

нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския диалект, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все пак, n e c e s s a r i a  n o n s u n t  m u l t i p l i c a n d a . Затова нека следващите примери бъдатразглеждани като добавяне на багри към това, което беше казано по-преди.( I)

• Лаоник Халкондил ( L a o n i c u s C h a l c o n d y l e s ) казва, че е установил, че трибалите( T r i b a l l i ) са били най-древният и най-големият от всички народи [ 7 8 ] . “Сега те биват наричани българи”, казва той.

• За Страбон трибалите са били траки.

• Дион Касий смятал трибалите и дарданите ( D a r d a n i ) за мизи [ 7 9 ] .

( I I )Според Цезар Бароний ( C e s a r e B a r o n i u s ) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан ( V e s p a s i a n ) [ 8 0 ] . Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий ( g e n s F l a v i a ) . От друга страна, латинската дума “fla v i u s ” означава “рус”, докато “руси”, като съществително, означава “руснаци”. Човек се изкушава да пита дали един рус славянин някак си не станал латинизирано на F l a v i a n ( u s ) . “Веспасиановата връзка” на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име ще бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Едната възможност е – а възможно е да има и други – да смени името си на TI T U S F L A V I U S P E T R O ; което е точно името, записано от Светоний ( S u e t o n i u s ) .( I I I )Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли [ 8 1 ] . Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – в днешната всекидневна реч ИНАТ БЪЛГАРИ?( I V )Човекът, за който се предполага, че е казал на гърците как да правят кисело мляко (йогурт) , се е казвал Аристей ( A r i s t a e u s ) . Казва ни се, че той е научил това изкуство от нимфите. Ние не знаем къде Аристей е срещнал тези нимфи.• Все пак, от Херодот научаваме, че Аристей е бил голям пътешественик, че е ходил далеч, чак до Иседон (I s s e d o n e s ) в Скития ( S c y t h i a ) , и че е написал поема, наречена “Аримаспиите” [ 8 2 ] .• Плиний говори като че ли е чел писанията на Аристей [ 8 3 ] и добавя, че в Тракия той е бил първият човек, който смесил мед с вино [ 8 4 ] .

• Страбон е познавал хора, които твърдели, че Аристей бил учителятна Омир [ 8 5 ] .• Диодор Сикул ( D i o d o r u s S i c u l u s ) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев. ) ни казва, че е възможно Аристей да се е преместил на място близо до планината Хемус [ 8 6 ] , където завършил живота си.

Възможно ли е при едно от своите продължителни посещения в Тракия Аристей да е срещнал някои местни жени (“нимфи”) , които са му казали как се прави кисело мляко? Свидас ( S u i d a s ) нарича Аристей един от гигантите. От други източници 27 можем да научим, че “гигантите” по всяка вероятност са били тракийски народ на Халкидическия полуостров [ 8 7 ] .

Тези, които не вярват, че  езикът на Константин Велики е бил тракийски, т.е. славянски диалект, известен като български, би направил услуга на историографията, ако само могат да покажат какъв друг език трябва да е бил той[88].