"Който контролира миналото контролира бъдещето" Джордж Оруел 1943
******************
Юстиниан е един от многото трако-българи императори и висши сановници на Римските империи.
Сведенията за тяхната етническа принадлежност са варварски умищожавани, подменяни и изопачавани през векове или в момента на откриването им, та и до днес.
Варварите са патологично религиозни и дивашко националистични личности и кръгове, които не могат да понесът фактът, че трако-българите са сред създателите на съвременната цивилизация, ако не и основен фактор за хилядолетната непрекъсваемост на световния прогрес..
В тази част от разследването на Г.Сотиров ще видите що за особа е като историк и човек К.Иречек, на чиито хлапашки "научно-исторически" изхвърляния за българското минало дължим столетната заблуда на една цяла нация за истинската си история. И нещо повече-заблудата на две-три поколения световни историци относно това кой кой е на територията на Балканите и Европа

Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

...............................................................................................................

III. ВЪПРОСЪТ ЗА НАДЕЖДНОСТТА

12. Всички аргументи на Брайс, целящи да убедят читателите, че не трябва да обръщат внимание на житието, могат да се обобщят в две подточки:

i) Марнавич не е надежден автор

ii) грешки, които Марнавич уж е направил

Брайс започва като обещава доказателства, че Теофил/Богомил никога не е съществувал, а ако е съществувал, не е могъл да напише оригиналната биография на Юстиниан, заради което на житието не трябвало да се обръща внимание. Набрал набързо обороти, той внезапно обръща доводите си и ни казва, че на Марнавич не може да се вярва, следователно Теофил/Богомил не може да е съществувал и написал житието. За такава логика някои студенти ги късат на изпитите в гимназията. Преди да продължим обаче нека видим защо правдоподобността на Марнавич има такъв нисък рейтинг.

13. Трябва да е ясно, че слаба надеждност в този контекст означава склонността, вменена на Марнавич, да казва умишлено неща, за които е знаел, че са неистини. В случаите, в които се предполага, че Марнавич е сгрешил, без да осъзнава грешката си, Брайс оттегля обвиненията си за нечестност, като засилва тези за невежество и заблуждения. В какво се изразява първото обвинение? Има няколко типа литературни измами. Фалшивите писма на Платон до Филип II Македонски, например, най-вероятно са съставени от хора, които са очаквали материални облаги от измамата. Има случаи, в които фалшификации се извършват за привличане на общественото внимание. Автор, който желае да обърнат внимание на някоя негова идея, може да припише тази идея на знаменитост, която вече не е между живите. След като новата идея почне да придобива известност, авторът обикновено е извънредно щастлив да признае авторството си.
Ситуацията е доста по-различна когато говорим за фалшификация на исторически документи. Тогава потенциалният фалшификатор трябва първо да се увери, че не си противоречи. Той трябва да е особено внимателен и да не противоречи на някое лесно достъпно автентично сведение, тъй като измамата лесно ще бъде разкрита. Потенциалният фалшификатор трябва да има основания да мисли, че няма да изскочи ненадейно свидетелство, което да го инкриминира преди да е постигнал целите на злодеянието си. Разполагаме с наскорошен пример за изникването на такова свидетелство.
Менандър, известен тракийски драматург, който е живял в Атина и е писал на гръцки, е починал три века преди нашата ера. Считаше се, че от неговите сто и няколко комедии нито една не е достигнала до наши дни в своята цялост. Неочаквано през 1958 се появи един папирус в Женева, Швейцария, съдържащ цялата “Dyscolos” – комедия, от която бяха запазени само фрагменти дотогава. Как точно е направено откритието, не бе обяснено задоволително, но автентичността на ръкописа е извън съмнение.
Ако някой преди 1958 се бе опитал да пусне на пазара фалшификация на “Dyscolos”, той щеше да бъде уличен. Фалшификаторите по правило са повече от посредствени хора – както по интелект, така и по умения - и биха се изкушили да действат, само ако опасността от издънка граничи с нулата.
Няма никаква причина да мислим, че Марнавич не е бил наясно с тези неща. Той често е работил със стари ръкописи. Той лично е изкарал наяве един ценен оцветен манускрипт, “Манасиевата хроника”. Не може да не е бил запознат с това, колко лесно се изобличава фалшификатор при внезапната появата на доскоро неизвестен материал.

a) свидетелските показания

14.Така стоят нещата и все пак Брайс иска да му повярваме, че Марнавич е бил лъжлив писател. Как обвинителят доказва нападките си? Вика си свидетел: Константин Йосиф Иречек. Отговаряйки на запитване от Брайс, Иречек пише, че на Марнавич не може да се има доверие, а Брайс приема съвета. Как обаче Иречек доказва, че Марнавич не заслужава доверие? Никак.
Той просто е чел статия, в която се подхвърлят намеци за надеждността на Марнавич като автор, без да има посочени доказателства, че последният някога е фалшифицирал документи. Иречек обаче се е хванал на намеците, въобразил си е още малко и е заразил Брайс със съмненията си.

15. За известен учен като Иречек подобна постъпка си е направо гаф, при това не първата. В своята книга “Geschichte der Bulgaren” [14] Иречек казва, че южният дял на Стара планина, близо до Черно море, се наричал Vodo-Balkan или Mateyska Planina (стр. 11). Това обаче не е вярно. Истинското име е Sakar Balkan (на турски “суха/безплодна планина”). Северният дял Иречек отново погрешно нарича Kucuk Balkan, вместо Chatal Balkan (вилообразна планина). Цялата Стара планина, според него, била наречена от турците Chodza Balkan. Това е погрешно в три аспекта. На първо място, на турски цялата планина се нарича просто Балкан. На второ място, името Kodza Balkan (означаващо Голяма планина) се отнася само за централния дял. И трето, правилното изписване е Kodza, а не Chodza, тъй като последното има значение на мюсюлмански свещеник.
Изниква въпросът: Ако Иречек може толкова да се бърка по отношение на големите планини, колко може да греши когато става дума за оценяването на личността, мъдростта и познанията на Иван Томко Марнавич, който вече е бил починал от повече от две столетия?
Иречек издава своята “Geschichte der Bulgaren” на 22-годишна възраст. Падал си е импулсивно хлапе и, като такова, особено податливо на грешки. Всичко, което е писал, трябва винаги да се проверява. Джеймс Брайс не е взел тази предпазна мярка.

16. Статията, която е чел Иречек и която му е изградила мнението, че на Марнавич не трябва да се вярва, е написана от Армин Павич [15]. Все пак Павич само изразява скептицизма си относно определени документи, които не е виждал, но Марнавич твърди, че е намерил и на тяхна основа е написал своето родословие. За документи, с които не разполагаме, хората могат да мислят каквото си пожелаят. Едни могат да изберат да вярват, че тези документи никога не са съществували и че не доказват сведенията, с които се свързват. Други могат да изберат да вярват, че документите са изгубени и че биха могли да бъдат намерени един ден, или пък че са безвъзвратно унищожени.
Същественото, което ни интересува в случая, е, че нито Брайс, нито Иречек, нито Павич, успяват да хванат Марнавич в противоречие или в опит да прокара очевидна неистина. От статията на Павич си личи, че той на свой ред е бил повлиян от друг прочут автор, а именно Алберто Фортис.
Фортис обвинява Марнавич, че е присвоил и публикувал под свое име ръкопис на покойния епископ Антонио Веранцио (известен още като Antun Vrancic).

17. И така, подозрението върху Марнавич е изтъкано от възможно най-слабите конци. Брайс ни казва, че Марнавич е фалшификатор, защото Иречек така му бил казал. Иречек мислел така, защото Павич го намекнал. А Павич го предположил, защото Алберто Фортис смятал така. Каква валидност може да има такава поредица от сапунени мехури?
Кой е Алберто Фортис? От “Biographie universelle ancienne et moderne” на Michaud научаваме, че той е роден във Виена през 1740. Бил много старателен, със солидни възгледи, се изброява в “Biographie”, имал развинтено въображение и си падал ерудит. Онези, които не го обичали, го имали за склонен към прибързани постъпки и нелюбезен. Той напуснал Августинския орден и станал нещо като странстващ философ. Според “Biographie”, е “трудно да се изброят темите на този писател, чиято мисъл прехвърча от един въпрос към друг...”.
Фортис прекарал по-голямата част от живота си във Венеция, където създавал впечатление на фустогонец. През 1801 е назначен за началник на Болонската библиотека. Той остава там до смъртта си през 1805.
Виждаме, че Фортис е роден повече от столетие след смъртта на Марнавич. Не знаем дали е посещавал Рим и ако го е правил, кога, за колко дълго и по каква причина. В онези дни не е имало голяма любов между Венеция и Рим. Във Венеция е била популярна поговорката: Първо венецианци, после християни. (Siamo Veneziani, poi Christiani.)
Марнавич е бил римски гражданин и храненик на йезуитите. Той е живял известно време във Венеция, след като завършил първия етап от своята кариера, но въпреки това, венецианците се възпротивили на повишението му в духовната йерархия. Фортис е бил венецианец. За него вероятно е било достатъчно да чуе, че ръкопис на Веранцио е в обсега на Марнавич, за да почне да го подозира в кражба.
Както и да е, защо Веранцио (1504-1573) не е публикувал своята собствена книга? Коя е причината да остави единадесет непубликувани ръкописи след смъртта си? Дали не е защото някога е бил в двора на Хенри VIII от Англия (1535) или пък защото е познавал Еразм и Меланхтон – все връзки, които са могли да имат забавящ ефект за получаването на imprimatur (лат.: разрешение за печатане, одобрение – бел.пр.) от Рим? Вярно е, че Веранцио го назначават за кардинал, но това се е случило броени дни преди смъртта му, когато вече не е бил в състояние да направи каквито и да било добрини или злини! Как да сме сигурни, че книгата му е щяла да види бял свят в смутните времена на Трийсетгодишната война, ако Марнавич не се е поинтересувал от нея? Какво може да ни убеди, че Марнавич не е намерил за необходимо да цензурира неудобните пасажи от текста и да замени името на автора със своето, за да получи необходимото разрешение да публикува книгата на Веранцио?

18. Иречек твърди, че Марнавич е изфабрикувал родословието си на базата на фалшиви документи. Джеймс Брайс е бил в изгодна позиция да провери дали това наистина е било така. Родословието се разпростира в големи детайли на 56-странична книга ин кварто, озаглавена “Indicia Vetustasis et Nobilitatis Familia Marciae” и публикувана от печатница на Ватикана през 1632. Брайс е познавал тази книга или е знаел за нея, след като я е споменал сред други издания на Марнавич, описани в бележка 17 към статията му в “English Historical Review”. Той е могъл да прочете тази книга и да каже на читателите си становището си относно нейното съдържание.
Както ще се уверим, съдържанието на “Indicia Vetustasis” е показателно. Ако Брайс беше прочел тази книга, може би щеше да мисли другояче за надеждността на Марнавич. Брайс обаче не говори нищо за “Indicia Vetustasis” и очевидно намира за по-удобно да повтаря и перифразира казаното от Иречек в подкрепа на неговата теза. Покрай обединените злобни нападки, отправени от Брайс и неговите предшественици и съмишленици, целящи да се хвърли съмнение върху Марнавич, се изплъзва основното в случая: то е, че предполагаемото измислено родословие на босненския епископ няма абсолютно нищо общо с житието на Юстиниан. Никой от тях, изглежда, не забелязва, че дори да можеше да се докаже, че Марнавич е съставил родословието си на базата на фалшиви документи, това само би доказало, че той е бил способен да извърши фалшификация, което отново не доказва, че непременно е подправил и “Vita Justiniani”. Понякога и опитните лъжци, ако изобщо можем да причислим към тях Марнавич, могат да казват истината.
“Видях житието”, казва Марнавич. “Не вярвам”, казва Брайс.
На кого да вярваме ние? Само за да угодим на Джеймс Брайс, ние не бихме заявили, че Юстиниан никога не е имал учител, че неговото име не може да е било Богомил (Теофил), че този Богомил не може да е написал биографията на Юстиниан, че каквото е написал не може да е вярно и че такъв ръкопис не може да е съхраняван на планината Атон – една славянска земя отвсякъде! Въпросът с надеждността на Марнавич добре е повдигнат от Брайс, Иречек, Павич и Фортис, но те не му дават убедителен отговор.