Виновен, без право на доказване на противното

Нас ни избиват. Всекидневно и безмилостно. Тук наистина се води необявена и непризната гражданска война. Тя върви по няколко посоки. Първата е по пътя на постоянно увеличаващата се бедност, която все по-често прераства в мизерия. Тя превзема все по-обширни територии. В нейната фатална мрежа попадат все повече българи. Най-голямата опасност е, че поразените от тази чума не виждат никакъв изход от нея. Все повече нашенци се усещат обречени на животинско съществувание. Дългото пребиваване в това положение ги превръща в покорни роби, готови да целуват ръце на всеки, подхвърлил им коматче хляб. Последният пример беше унизителното поведение на жителите на село Бисер спрямо техните убийци – премиерката и нейните министри.

Втората линия е етническа. Всекидневно българи падат жертва на циганската престъпност. Всички правителства говорят за някакви интеграция на т. нар. роми. Но досега нито едно от тях не е предприело нищо реално. Срещи от рода на неотдавнашната – на държавната секретарка на САЩ Хилари Клинтън, само наливат масло в огъня на циганската престъпност. „Демократичният“ Запад излива стотици милиони долари уж за подпомагане на т. нар. ромска интеграция. Те потъват като вода в пясък и се материализират в палати и луксозни автомобили на ромските барони, оглавяващи партии и фондации на етническа основа.

Връзката на този „ромски“ елит с уж бившия режим е прозрачна. Достатъчно е да надникнев биографията на прословутия „политик“ и „бизнесмен“ Цветелин Кънчев. Той беше подставеното лице на последния Живков министър-председател Георги Атанасов. В това си качество той е въртял малка фабрика за производство на пластмасови изделия – предимно мебели, на територията на Гара Искър в столицата.

Не само това. Осъден за упражняване на насилие, ромският „лидер“ беше превърнал своята затворническа килия в луксозно обзаведен малък апартамент с всички екстри, както се казва на жаргон. Без време беше помилван от вицепрезидента Ангел Марин, потомък на червени терористи, сам ярък антинатовец, по-късно възторжено размахващ знамето на Алианса?!

Пък и старата метрополия никога не е изпускала от поглед етническите проблеми у нас. На 16 януари 2012 г. в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ на телевизия „Евроком“ политологът Антон Тодоров определи наказанието, наложено на медията, респективно на мен, като „скандално“! Впрочем вижте и чуйте неговият разказ и коментар тук:

http://youtu.be/Bj0lQ9sGgls

Терорът на медийните милиционери

Според СЕМ аз „създавам предаване, внушаващо нетърпимост между гражданите и подбуждане на ненавист въз основа на расов, религиозен и национален признак“. В Акт № 160 от 30 ноември 2011 г. се посочват цитати, извадени от контекста на моя уводен коментар в предаването, с който току що сте се запознали. Още по-зловещ е фактът, че те са извадени от телевизионна публицистика. Медийните старшини се правят, че не разбират значението на термина „визия“, който е част от названието на това средство за масово осведомяване. Да извадите текста от гледката, от илюстрациите, още повече – да пренебрегнете двата видеоматериала, които потвърждават колко верни са словата на коментатора, повтаря подхода на (анти)Народния съд.

Кой ще отрече, че бях осъден, без право на защита? Присъдата беше произнесена предварително. За кой ли път Георги Лозанов и подопечните му милиционери се поставиха в услуга на чужди, враждебни нам сили. И вместо за българите и българщината, действаха срещу тях. Къде отиде свободата на словото? Отменени ли са постановленията на два наднационални нормативни акта – Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10 декември 1948 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз?

Член 19 от първия документ, който задължително трябва да действа във всяка страна-членка на ООН, разпорежда: „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.“

А Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавен „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“, постановява:

„1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.“

Дали тукашните гаулайтери на милиционерсоциализма в електронните медии са наясно, че нарушават закони, които стоят по-високо от националните и са задължителни? Има ли правосъдие у нас или както в прочутия роман на Илф и Петров то е продадено? Какво означава „демокрация“ без свобода?

Съветът за електронни медии се превърна в шпицкоманда, изпълняваща заповедите на различни ръководни центрове. Което ще рече, че старата командно-административна система не е помръднала. СЕМ замести отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП. Новото название не означава промяна в целите и методите на това терористично подразделение. Нито смяна на манталитета на фелдфебелите в него – до един, произлизащи от средите на старата алчно червена фашитска номенкллатура. Самото съществуване на „органа“ Им издава липсата на каквато и да е промяна у нас.

Кой сте вие, другарю Гого?

Достатъчно е да разровим биографията на председателя на днешната идеологическа милиция. Човекът папионка, както го наричат, е рожба на един от най-доверените архитекти, проектирали емблематични сгради, олицетворяващи същността на комунистическия режим. Неговият баща е автор на знаковото здание, превърнало се в нарицателно само с адреса си – „Позитано“ 20. С малките си прозорчета и своето безобразно тоталитарно оформление, това архитектруно „чудо“ справедливо беше наречено Бастилията.

То беше изградено като седалище на организацията на „активните борци против фашизма и капитализма“. Никак не е парадоксално, че новобогаташите – днешните капиталистически парвенюта, бяха рекрутирани тъкмо от техните редици. Съвсем естествено това недоносче на социалистическата представа за естетика беше превърнато в седалище на най-ретроградната партия – БСП.

Това не е единственото подобно наследство, оставено от тъй близкия до БКП безпартиен архитект Лозан Лозанов. Той е част от „авторския колектив“, съсипал подножието на Витоша с прословутата Боянска резиденция на Тато. Този мастодонт на милиционер-социализЪма съсипа живота на маса хора, без време изпрати мнозина в отвъдното. Уж имало промени, а никой не въздаде справедливост и заради тези престъпления.

Младият наследник, превърнал вратната пеперудка в свой запазен знак, сключва успешен брак. Става зет на изпълнителя на мокрите поръчки на БКП в изобразителните изкуства, дългогодишния член на ЦК на БКП, масона Светлин Русев. Като ракета-носител тъстът го извежда в „звездна“ орбита. Макар с диплома на философ, Гого става заместник на главния редактор на списание „Българско фото“, правешкия зет Иван Славков. Казват, че там го приели в партията. Явно от Батето е научил доста мурафети. Като например да интригантства и подкукоросва, но в решителни моменти да стои на страна и да не участва. Служители на СЕМ нашепват, че и в случая с телевизия „Евроком“ – сиреч с наказанието й заради мен, бившият тоталитарен зет се въздържал от гласуване. След като предварително добре подготвил крайния изход...

Малко преди „нежната революция“ настаниха Гого в минаващия за опозиционен вестник „Народна култура“. Разбира се, на началническа длъжност – пак заместник-главен редактор. Този път ролята на Батето се падна на другарката Копринка – по съвместителство издигната в чин „компартийна дисидентка“. Някъде по това време Гого зае позата на обидено от комунистите дете. Започнаха да го канят из медиите, за да коментира всичко.

„Посинял“ и без грам притеснение „Папионката“ се самопредложи на тогавашния президент Петър Стоянов за... член на НСРТ – „синия“ предшественик на СЕМ. Силно се съмнявам, че пловдивският адвокат, известен като специалист по разводи в средите на алчно червената номенклатура, го гуди в медийната милиция ей така, защото изведнъж Гого му е станал симпатичен. Всеки мислещ човек забеляза сянката на ония служби зад това назначение. В момента, в който роднинството му с червения тъст можеше да му попречи, младият другар Лозанов заряза Светлин-Русевата щерка. Въпрос на морал...

Също толкова морално беше да удря рамо на своята сестра Олга Лозанова, която партията изпратила да учи във Франция. Тя, милата, се наместваше все в началнически кресла на ефирните телевизии. Това ставаше и когато нежното й братче оглавяваше медийното подразделение на народната милиция...

От години шефът на СЕМ призовава за отваряне на досиетата. В различни моменти Гого затягаше папионката си по тази тема – обявяваше се за лустрация. Щом усетеше, че пренатяга възела, с лекотата на шантонерка сменяше позицията и нехайно махаше с ръка. Но нито веднъж не поиска да бъдат отворени и архивите на БКП. Зер и неговото име можеше да лъсне от тази клоака.

В лапите на медийното Гестапо

Ето кой оглави моето осъждане. И то по познатия от времето на Живковизма подъл начин – не пряко, а опосредствено. Удрят „самара“ – в случая телевизия „Евроком“. Всъщност аз понасям боя. И тъй като медията няма достатъчен ресурс, зад нея не стои подарена от болшевишкия „елит“ банка, какъвто е случаят с „ТВ7“, е напълно нормално да очакваме, че предаването „Диагноза“ ще бъде свалено от екран. С това телевизионните приключения на моя милост ще приключат. Този път, изглежда, завинаги. Какво пък – всекиму заслуженото. Техният поет беше писал: „Какво тук значи някаква си личност?“

Само че нещата не са толкова прости. Злото винаги започва така. Ако перифразираме думите на германския лутериански пастор Мартин Ниймьолер, антинацисткото му предупреждение ще прозвучи така: „Първо дойдоха за Ифандиев и аз не казах нищо, нямах нищо общо с него. После дойдоха за демократите и аз не казах нищо, защото не вярвах в демокрацията. После дойдоха за изповядващите свободата и аз не казах нищо, защото нямах никакви политически пристрастия. После дойдоха за мен, но дотогава не беше останал никой, който да се застъпи за мен.“

Повярвайте, пиша тези редове не в опит да запазя себе си. Не виждам смисъл. Предаването „Диагноза“ беше безсребърно, не ме хранеше. Навярно допадаше на малцина. Със сигурност знам – пречеше на псевдоелита, на номенклатурата.

Бъдете уверени – хабя (дали не е по-правилно „хабях“) време и енергия заради страха. Той до такава степен се е просмукал в нас, че на 20 юни 2011 г. още първият гост на единствената свободна трибуна на словото се усъмни, че предаването ще оцелее дълго. Същите прогнози продължиха нататък – чак допреди седмица, когато Янко Янков спомена нещо подобно.

Най-силно ме плаши безразличието. Както и доказаният факт, че и протестите са безсмислени. Хиляди хора изпратиха своите писма до СЕМ, в които изразяваха своята подкрепа на предаването, на неговия водещ и на телевизия „Евроком“. Всуе. Нищо не попречи на медийните милиционери да произнесат своята откровено несправедлива присъда. Макар тяхното решение да противоречи на по-висшите закони – наднационалните, приети от ООН и ЕС, то ще влезе в сила. И „Диагноза с Георги Ифандиев“ ще премине в историята. Ако само след седмица или две някой въобще си спомня за тази рубрика.

Останалото е тишина. Атмосфера, типична за нас – всякаква липса на личности, на граждани, на общество. Мълчанието е ваше.

Бог да ви благослови.

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

ОЧАКВАЙТЕ

В петък, в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ на национална телевизия „Евроком“, ако въобще го има, разговор с политолога Антон Тодоров за миналото на Росен Плевнелиев и за дълбоките корени на гербаджиите в алчно червената номенклатура.

ПРИ ПРОБЛЕМИ С АБОНИРАНЕТО

Или при технически несгоди, моля, да се обръщате към Иван Занев на адрес: ivan@zanev.net

Наистина прекратяването на влизането в сайта с абонамент е въпрос на някакво време. Още преди месец предупредих онези от вас, за които абонаментната такса е скъпа, да престанат да се абонират. И без друго през 2012 г. ще поддържам този електронен вестник по-скоро като седмичник, а не като всекидневник.

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

Можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ по телевизия „Евроком“ в YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

Иван Занев, WEB-дизайнър

Още за случая "Георги Ифандиев" по страниците на КНИГИ NEWS - “ ПУБЛИЦИСТЪТ ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ: „НАЙ-ВИСОКО ЦЕНЯ СВОЯТА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ”"

www.knigi-news.com