Българската конституция се гради на привидния паритет на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна.

Към тези власти следва да се прибавят още две, които само изглеждат като неформални - властта на медиите, които са уж независимият коректив на всички власт, но са в действителност тясно обвързани с някоя от властите, с изключение на народа, поради факта, че той не притежава контрол върху тях.  и властта на народа/гражданите/, което е правото му/им уж свободно да избират, да протестират, да инициират промени../ но което право е узурпирано от всички останали власти и му/им е останало само това да протестират в нарушение на закона;..

Реалното положение в което четирите власти, без властта на народа , са поставени умишлено с действащата конституция е възможност за пълно обвързване на четирите власти една с друга, липса на реална независимост една от друга и отсъствието на истински  паритет и най-вече отсъствие на предполагаемият контрол една върху друга.

Т.е. в момента в България  не съществуват независими една от друга власти, които да се контролират една друга, в състезание за доброто на народа, а по-голямо или по-малко сливане и съответно, съперничество помежду четирите власти /Законодателна, изпълнителна, съдебна и медии срещу властта на народа/гражданите/.

Да не говорим, че това оплитане на четирите власти дава възможност народа, заради която уж съществуват останалите, да бъде практически елиминирана от възможността да упражнява контрол върху властта в страната изобщо.

Това се видя на спонтанните протести на народа/гражданите/ не срещу някоя от четирите,а срещу всичките елементи на упражняването на властта в страната, включително и срещу разписаната /в същност орязана от Конституцията/  власт на народа./на гражданите/.

В същност,  Народът /гражданите/ поиска ВЛАСТТА!

Такова състояние на властите предполага постоянно генериране на напрежение и ще бъде постоянен източник на недоволството на народа/гражданите/.

Такова състояние, освен големия проблем с реализирането на демократичните принципи на управление в уж демократична България, води до затормозяване на целия обществен механизъм –  несправедливост,  корупция, икономически застой, бедност и  всеобщ морален упадък.

 

Как най-бързо и безболезнено може да се постигне такава смяна, или поне с елементи на смяна, на системата или на модела на властта в България?

 

Каквито и промени, в това число и изработването на нова Конституция, да се направят, ако всички тези пет власти не получат статут:

-         Който да ги разграничи до степен да бъдат разпознаваеми като субекти и като действия и отговорности за тях;

-         Който да ги подчини на властта на народа/гражданите/ и да ги отвори за реален контрол една спрямо друга;

-         Който да ги превърне в независими една от друга, и зависими само от народа/гражданите/,

възможността от тяхното сливане в една или две-три властови групировки, които да се боричкат за контрола върху народа ще си остане незасегната.

 

Такива промени могат да се извършат само чрез на преструктуриране на властите:

Власт на народа върху – Законодателната и съдебната системи /Озаптяване на парламента/

Власт на народа върху начинът за  изпълнението на законите и плановете на политиците от държавата  /Озаптяване на държавата/

Власт на народа върху политиката – глсуване за политически програми и планове, а не за политици и партиите им ./Озаптяване на политиката/.

Успоредно с това четвъртата власт – властта на медиите, следва да се лиши от всички възможности за обслужване на  другите власти, освен тази на народа/гражданите/ или т.н. обществен интерес./Освобождаване на медиите от зависимости/.

 

Ето един, мой си модел, на такова, или поне близко до такова преструктуриране на властта в България:

 

А/ Отделяне на парламента /законодателната власт/ от зависимостта си от политиката и от изпълнителната власт. – Озаптяване на парламента.

Това може да стане чрез Пряк подбор на депутатите от народа и пряк избор на определени длъжности по неполитически начин и прекъсване на зависимостта на Парламента от политическите партии..

 

Ето как:

Проект за текстове в Конституцията/ Уредба на живота на Българите в държавата на Българите/

 

Основни принципи:

 

1.България е наименованието на територията постоянно обитавана от български граждани, ограничена от  признати държавни граници.

Признати са границите, които българският народ е приел за такива.

Българин е всеки легитимен гражданин на България.

2.Българският народ са българските граждани съгласно Този Закон.

3.Българският народ е Върховен господар на съдбата си и Върховен Пазител и Разпоредител с природните богатства на България.

4.Върховната власт в България принадлежи на българските граждани, които  я упражняват посредством общонародни допитвания и Този Закон.

5.Българският народ подбира и назначава зависим само от неговата воля Парламент  и избира пряко Президент, Главен Държавен Администратор , Главен Съдия, Главен обвинител, Главен Защитник на гражданите на България и Главен Пазител на Българската Природа.

6.Политическите програми за добруването на България се издигат от политически партии и се приемат от народа чрез Правителствени избори.

7.Българския народ се представлява само от Президента на България.

8.Президентът може да се позовава на българския народ само при обявяване на резултати от референдуми и избори, при контакти с чужди представители, при обръщения към народа, политическите партии и в други случаи когато трябва да се позове на народната воля изразена в резултат от допитване или избори.

9.Изпълнението на ежедневните дела в България се осъществява от държавата на Българите.

Държавата на българите е съвкупността от българския народ и създадената от него система за управление в легитимните международни граници и места извън тях.

10.Държавата на българите се ръководи от българско правителство, което се излъчва от политическата партия спечелила  свободни и открити ПРАВИТЕЛСТВЕНИ избори на гражданите на България..

11.Българската държава се представлява от Министър-председател на Българското Правителство.

12.Само Министър - председателят може да говори от името на държавата на Българите.

13.Решения и действия на лица, на държавни или недържавни органи и организации се обявяват от името и като отговорност на органа или организацията.

14.Парламентът на българските граждани се представлява от Председателят му. Председателят само обявява решенията на Българския парламент.

15.Държавната администрация е инструмент за служба на народа/гражданите/ на България.

16.Държавната администрация се ръководи от Главен държавен Администратор.Главният Администратор представлява само държавната администрация.

………………………………………………………………./мога да го развия/……………………………………

*Национален празник на България е денят на приемането на Тази Конституция и се нарича Празник на Свободата.
..............................................................................................................................................................................................

Чл.1 Ал.1. Този върховен закон е изработен и приет от Българският народ, който възлага на парламента да приема, променя и отхвърля Законите за устройството и функционирането на държавата на българските граждани.

Ал.2. Парламентът назначава със Закон българската държавна администрация по предложение на Главния Администратор на държавата на Българите, която да следи за прилагането на Законите единствено за доброто на българските граждани.
Ал.2.Актовете на парламента подлежат на контрол от българския народ, посредством допитвания, формата и средствата за които народът избира сам./Мога да го развия/

Ал.3.Единствено народът може да иска и да променя този Върховен закон. Искането за промени става чрез подписки и допитвания.

Ал.4.С приемането на този закон българския народ приема неговото старателно спазване.

Ал.5. Спазването на този закон е знак за почтеност. Всеки българин е почтен по презумпция.

Ал.6.Когато прилагането на части от Този Закон и други приети от парламента закони и решения, и действия на държавната администрация, и държавни служители или частни физически и юридически лица, застраши живота и здравето на човек или състоянието на природата на България или на Планетата , те не се прилагат.

Ал.7.Първостепенно задължение на българските граждани е незабавно да уведомят по легитимен начин, който и да е държавен орган, който следва да предприеме в спешен порядък необходимите мерки за промяната му по установен за такива случаи ред във всеки закон.

Чл.2.Ал.1. Парламентът наброява 150 души избрани на случен принцип, измежду неограничен брой, подбрани от местни народни събрания, здрави, почтени и образовани граждани на България, за срок от две години, без/или с/ право само на втори мандат ако бъдат случайно изтеглени втори път.

Ал.2.Случайният принцип на подбор на депутати за следващия парламент се осъществява от депутатите от състава на предходното народно събрание посредством публично теглене на таен жребий/или от Постоянната изборна администрация, по приет от народа независим технически начин/

. Чл.3. Ал.1.Местните народни събрания се организират от кметовете на села, общини/ако има такива/, околии/ако има такива/области/ако има такива/ и провинции/ако има такива/на всеки две години. /Или от постоянната изборна администрация/

Ал.2.Всички български граждани, в това число и намиращи се извън страната, могат да предлагат личности за депутати по всякакъв възможен открит начин.

Ал.3.На местните събрания народът решава дали издигнатият за депутат е здрав, почтен и образован, по начин определен от самото събрание.

Ал.4. Удостоените от местните народни събрания граждани нямат право да откажат да служат на народа.

Ал.5. Работата на народните представители е почетна, задължителна служба за благото на българския народ.

Ал.6. Отказът от служба на народа се счита за върховен позор и като нарушение на конституцията се подлага на всенародно порицание.

Ал.8. Службата в парламента се организира от депутатите.Начинът на организация на службата се контролира от народа./Допитвания///

Ал.9. Народът им определя на депутатите възнаграждение и компенсации за срока на службата им в парламента.

Ал.10.  Депутат може да бъде отзован от службата си в парламента по реда по който е издигнат или ако се окаже, че не отговаря на изискванията по чл.1 ала.1, да бъде уволнен с решение на парламента, което подлежи на потвърждение от издигналото го местно народно събрание.

Ал.11.Отзоваването на депутат от парламента се извършва при публично обсъждане на причините за това.

Ал.12.Освободено място за депутат се попълва с публичен таен жребии измежду издигнатите за действащия парламент личности.

Ал.13 Работното време на депутатите е ненормирано.

Ал.14.По време на мандата си те са длъжни да работят толкова дълго, колкото е необходимо за да решат проблемите на народа.

Ал.15.Отсъствието от работа в парламента се счита за отказ за служба на народа, основание за уволнение от служба на народа и се подлага на публично порицание.

Ал.16. Депутатите се осигуряват с необходимото за да изпълняват службата си на народа без да се ползват от каквито и да било привилегии и особена защита.

Чл.2. Ал.1.Парламентът утвърждава със закон бюджета на правителството за финансиране на програмите и плановете за добруването на народа, с които партията е спечелила правителствените избори.

Ал.2. Парламентът утвърждава със закон структурата, функциите и разходите на държавния апарат за всяка календарна година, всички дейности на държавната администрация, както и дългосрочните програми за развитие на България.

Чл.3.Ал.1.Първа точка на всяко заседание на парламента е обсъждане състоянието на живота на народа и работата на държавния апарат в тази посока.

Ал.2.Първа точка при обсъждането на всеки закон е дали ще законът служи за доброто на гражданите на България.

 //Ако проектът з а закон създаде у повече от 1 депутат съмнение, че не е в полза на народа или засяга съществуващи негови права и блага, парламентът до връща за преработка.Когато законът предизвика съмнения у повече от 10 депутати парламентът е длъжен да поиска публично обяснение от вносителя.

Когато след преработка, или публичното обяснение отново има съмнения за засягане на интересите на гражданите, а  вносителят поиска разглеждане и гласуване, законът се подлага на народно обсъждане.//

Чл.4.Ал.1. Депутатите нямат право да внасят предложения за закони.  /Мога да го мотивирам накратко: - правото им да внасят закони би било поемане на отговорността, която трябва да принадлежи на политическата партия спечелила правителствените избори и съставила правителство, или  на вносителя имащ право на законодателна инициатива и би нарушило независимостта, професионализма и неутралитетът на парламента.Правото да внасят закони би дало жъзможност за лобиране/

Ал.2. Депутатите от действащият парламент са отговорни пред народа за резултатите от прилагането на всички приети от тях закони.

Ал.3.Депутатите са длъжни да вземат незабавни мерки за отмяната или корекцията им, когато се установи, че при приложението им се засягат права и блага на народа, за което народът не е дал съгласието си./Може да се развие/

Ал.4.Парламентът служи на народа като приема, поправя и отменя законите предлагани от имащите право на законодателна инициатива.

Чл.5. Ал.1. Право на законодателна инициатива има всеки български гражданин, чрез длъжните да проявяват такава Органите или лицата по Ал,2 не могат да откажат предложение за законодателана промяна на български гржданин.

 
          Ал.2 Законодателна инициатива са длъжни да проявяват:

а/ Президентът /Избира се пряко от народа на избори за президент, между издигнати ограничен брой кандидати по нарочни критерии/;

б/ Правителството,чрез министър-преседателят – Издига се от партията спечелила изборите за правителство, което се овластява по предложение на постоянната изборна администрация/Главния Администратор/от Парламента със Закон и се назначава с указ на Президента, който няма право на вето върху това;

в/ Конституционният съд  - подбира се от парламента по предложения на Президента и се назначава от Президента, без негово право на вето/ ;

г/ Общините/и съответните на тях/- Избират се по обичайния ред;

д/ Омбудсманът /Главен защитник на гражданите на България/ - Избира се пряко от народа на избори за Главен защитник на гражданите, между издигнати ограничен брой кандидати по нарочни критерии//

е/ Главният съдия на България  - Избира се пряко от народа на избори за Главен съдия на гражданите, между издигнати ограничен брой кандидати по нарочни критерии,

ж/ Главният обвинител в България - Избира се пряко от народа на избори за Главен обвинител, между издигнати ограничен брой кандидати по нарочни критерии,

з/ Главеният пазител на природата на България - Избира се пряко от народа на избори за Главен пазител на Природата, между издигнати ограничен брой кандидати по нарочни критерии.

и/ Главният Администратор на държавата на Българите – Избира се чрез конкурс обявен от Президента, измежду ограничен брой кандидати по нарочни критерии. Одобрява се със Закон от парламента и се назначава за определен срок, с указ на Президента, който няма право на вето.

Ал.3. Законодателната инициатива може да съдържа само норми, които допринасят за подобряването на благосъстоянието, сигурността и справедливостта за гражданите на България, устойчивото развитие на икономиката и опазване на природата на България./Мога да го развия/

Б/ Отделяне на държавата от политиката/ Озаптяване на държавния апарат/

чл.6. Ал.1. Българската държава е съвкупността от държавните служители и институциите, създадени със закон като такива, които са длъжни да осигуряват на българските граждани справедливост, безопасност, по-богат, по-сигурен, по-чист,  по-спокоен и по духовен начин на живот.

Ал.2.Българската държава се създава за да служи добронамерено и всеотдайно на българските граждани.

Ал.3. Българската държава е слуга на българските граждани и на българската природа.

Ал.4.Българската държава служи на народа само чрез изпълнението на законите приети от Българският Парламент
 
Ал.5. В отношенията с други държави, държавните служители и институции на българската държава се ръководят единствено от този принцип.

Ал.6.Основна грижа на държавата е да създава все по-добри условия за живот и дейност на българските граждани и нормално пребиваване на гостите на народа и държавата на българска територия..

Ал.7.Първостепенна задача на държавата е създаване на най-добрите условия за раждане, опазване, отглеждане, възпитание и обучение на децата.

Ал.8.Постоянна грижа на държавата е осигуряването на условия за намаляване на емиграцията и завръщането на българските граждани напуснали страната.

Ал.9.Постоянна задача на държавата е да гарантира неприкосновеността на територията на страната и защита на интересите на българските граждани от външни посегателства.

Ал.10.Българската държава е длъжна да поддържа  адекватен потенциал от сили, които самостоятелно или във взаимодействие със съюзнически такива, да са в състояние , да окажат ефективна военна или друга помощ на български граждани чийто живот е застрашен, на всяка точка от земното кълбо,// в рамките на 72 часа….Може да се дефинира/

Ал.11. Българската държава приема и поддържа пакет от незабавни, реципрочни и автоматично прилагани санкции спрямо държави и чужди организации, които са проявили дискриминационно отношение към български гражданин, българска организация или българската държава.

Ал.12.Българската държава не допуска извършването на икономически и други действия или дейности, които нанасят вреда на българския народ и на българската природа.

Ал.13.Всяка дейност която води до неблагоприятни за българската икономика последици се прекратява незабавно, независимо от последиците/може да се дефинира../.

Ал.14.Български организации не могат да сключват договори, които да облагодетелстват в по-голяма степен други, за сметка на благото и сигурността на българския народ, освен ако не им е възложено със специален закон.

Ал.15.Българските граждани са длъжни да участват в защитата на територията на страната и на този закон независимо от мястото където се намират в момента и от статута им в частния или публичен сектор в чужбина. /Може да се дефинира../

Ал.16.При отсъствие на разписан ред за това участие българския гражданин сам определя обема и начинът по който  да защитава благото, честта и сигурността народа на България.

Ал.17.В случаи когато действията му могат да застрашат живота и здравето му, както и живота и здравето на други хора българските граждани се освобождават от това задължение.

Ал.18.Българските граждани в страната и чужбина са длъжни да си помагат един на друг, искрено и по почтен начин, без да нарушават закона в страната на пребиваване и никога когато помощта застрашава живота на друг човек..

Ал.19.Българската държава е длъжна да задели по закон финансов ресурс за подпомагане на изпаднали в бедствено положение българи в чужбина, както и такъв за компенсиране на разходи направени от български граждани при оказването на помощ на други български граждани изпаднали в беда.
 

Чл.7.Ал.1. Държавната служба е въпрос на чест и е почетно платено задължение в служба на българския народ.

        Ал.2.Длъжностите на които се изпълнява държавна служба се определят от правителството и във вид на Национална Йерархична Таблица, която се утвърждава от Парламента със Закон.

//Националната йерархична таблица са всички държавни длъжности на постоянният държавен апарат и другите длъжности финансирани от държавния бюджет, подредени по низходящ ред, приравнени към военната йерархия. В НЙТ се посочват наименованията на длъжностите, заплатите и особените материални права, когато има такива. НЙТ се променя само тогава когато се променят и възнагражденията на българските граждани извън обхвата и’. НЙТ се публикува в интернет и печата.//

Ал.3. Назначеният за държавен служител е учтив слуга на гражданите и гостите на България и е длъжен да работи по най добрия начин за тяхното добро.

Ал.4. Държавните служители нямат право на привилегии и на различни права от тези на българските граждани, освен правата по носенето на държавната служба дадени им със закон.

Ал.5. Личния живот и богатство на държавния служител са открити за контрол от народа.

Ал.6. Правата по носенето на държавната служба на държавния служител не могат да се отнемат от никого и никога, освен в случаите на морално и професионално несъответствие, което се установява по административен път.

Ал.7.Държавните служители не могат да бъдат уволнявани освен в случаите на несъответствие с изискванията по чл.1ал1.или в изпълнение на изискванията на закон.

Ал.8. Държавните служители не могат да се занимават с политическа дейност на работните си места и при изпълнение на службата си на народа.

Ал.9.Държавните служители изпълняват по неутрален начин политическите програми на правителството, като подпомагат политическите екипи да трансформират политическите цели и програми на управляващата партия в проекти за закони и решения и по най-добър начин и добросъвестно да изпълняват последващите  след приемането им от парламента , държавни действия за изпълнението им

Ал .10. Държавните служители не могат да подкрепят  политически партии и идеи, освен чрез гласуването си по време на избори и допитвания.

Ал.11.Държавните служители не могат да лобират под каквато и да е форма за икономически проекти и субекти, освен като изразят неутрално професионалното си мнение свързано с ползата на проекта за благото на българските граждани.

Ал.12.По всяко време и навсякъде където се намира, държавният служител е длъжен да увеличава престижа и да пази неопетнено името на България, българския народ и държавната служба.

А.13. Представителсвата  на България в чужбина са територия на България.

Ал.14.Държавните служители в армията, полицията, специалните служби за сигурност и на други длъжности по списък на президента се ползват с особен и почетен статут, утвърден със закон.

 

В/ Отделяне на политиката от другите власти /Озаптяване на политиците/

Чл8. Ал.1.Правителството се съставя от една политическа партия по реда в Закон за политическите партии и Закон за българската държава.

       Ал.2.Състава и програмата на правителството се утвърждава от Парламента със Закон и  се назначават с указ на Президента.

      Ал.3.В състава на правителството се допускат само здрави, почтени и образовани граждани на България./Понятията могат да се дефинират/

     Ал.4.Правителството се съставя по решение на политическата партия спечелила правителствените избори.

     Ал.5. Правителството се оглавява от Премиер , който е Председателят на Политическата партия спечелила изборите.

      Ал.6. Премиерът назначава политически кабинети във всяка от структурите на държавния апарат, приети със Закон от Парламента.

       Ал.7.Състава на политическите кабинети е отговорност на Премиера, а общата им численост им не може да надвишава броя на депутатите в парламента.

       Ал.8. Премиерът и политическите кабинети не могат да се намесват в работата на Главния Администратор и на държавната администрация.

      Ал.9. Когато Правителството има претенции към работата на администрацията, отнася проблема към Главния Администратор, към Главния Съдия, към Главния Обвинител, към Конституционния Съд или накрая към Парламента чрез проект за Закон.

Чл.8 Ал.1.Политическа партия се създава с решение на съд, ако устава, програмата и целите на политическата и дейност са насочени към подобряване на живота на българските граждани, укрепване на единството на народа и осигуряване на сигурността на народа и  опазването на българската природа.

Ал.2.Политическите партии се състезават помежду си за спечелване на доверието на българските граждани за да съставят правителство и да реализират програмата си за доброто на България, чрез свободни и прозрачни за контрол избори.

Ал.3.Политическите партии не се финансират от държавата. Разходите за партийна агитация и издръжка на партийните структури се поема от лични дарения на симпатизантите им.

 Ал.4.Юридически лица регистрирани по българското законодателство и чужди такива не могат да финансират каквато и да било политическа дейност в България под каквато и да е форма. Установяването на такова финансиране се счита за престъпление срещу българския народ.

Чл.9 Ал.1.Изборите са задължителни за всички български граждани по целия свят.

Ал.2.Изборите се организират и провеждат от постоянна изборна администрация, която е част от постоянната държавна администрация.

Ал.3.Гласуването е  електронно и може да става и по всички други технически начини лично или с легитимен представител..

Ал.4.Гласът е невалиден само ако е невъзможно да се установи самоличността на гласувалия и за кого е гласувал.

Чл.10 Ал.1.Търговията с гласове е престъпление срещу народа и се преследва като такова.

Ал.2.Политическа партия или лице за които се установи, че са търгували с гласове под каквато и да е форма, се лишават незабавно от политически права и отпада от изборите.

Ал.3.Отказът да се гласува е акт срещу интересите на народа и подлежи на порицание и административно наказание, което няма давност.

Чл.11 Ал.1. Изборите се провеждат на принципа на последователното изборно  елиминиране на конкурентите, на толкова кръга, докато останат две партии Победителят с 50+1% между тях съставя правителство./Мотиви – не може да се допусне политическа партия с неясни или размити политически цели и незначително мнозинство, да поеме управлението .Властта трябва да получи партия с обявена конкретна програма. Избирателите трябва да избират между категорични политически послания до като постигнат мнозинство в състезание между две политически програми са управление/

Ал.2.Не се допуска съставянето на партийни коалиции. Мотиви – коалициите са продукт на политически договаряния, които са заблуждаващи политически компромиси водещи до размиването на отговорността на партиите за намеренията и действията им и подмяна вота на избирателите.Избирателят трябва да има ясен избор.Избраните -ясни ангажименти.

Ал.3. Преговорите за коалиции са престъпление срещу народа.

Чл.12 Политическата партия спечелила изборите получава право да състави правителство, което да  управлява държавата като добър стопанин и за благото на гражданите, за срок от 4 години и за не повече от два мандата.

Чл.13 Ал.1.Политическите партии са длъжни да осъществяват всички свои дейности в условия на пълна публичност и неограничена с нищо откритост за контрол от народа.

Ал.2.Личният живот на политическите лица е отворен за контрол от народа.

Ал.3.Политическите партии се разпускат незабавно, с решение на съда по съкратена процедура в случай, че се установи тайно договаряне на политически или други действия.
Ръководството или отделни членове на политическа партия,за които се установи горното губят политическите си права за срок от 8 години.

Ал.5.В случаи на нарушаване на изискванията за откритост на политическата дейност на партията им, ръководствата на политическите партии носят наказателна отговорност за измяна на народа.

Чл.14 При правителствена криза и невъзможност правителството да управлява държавата, което се установява с референдум насрочен от парламента, Президентът възлага на втората политическа партия от последните избори да състави правителство и да изпълни остатъка до края на мандата на предходното.

Чл.15 Политическата партия на второ място е длъжна да състави правителство „в сянка”, което да се подготвя да поеме без сътресения управлението на държавата в случай на правителствена криза или друга нужда.
Чл. 16. Действащото правителство е длъжно да осигурява на правителството в сянка нужната информация за подготовката по предходната алинея.

 

Г/ Освобождаване на медиите от зависимости

1.  Медиите са независими частни и държавни  информационни организации и журналистите или лицата на свободна информационна практика.
2.  Медиите са свободни да събират съхраняват, обработват и публикуват всякаква информация.
3.  В дейността си по събиране на информация медиите не могат да бъдат ограничавани по какъвто и било начин, освен в случаите разписани в Закон.
    Законът за медиите може да ограничи  достъпа на медиите до информация
само в случай, че информацията би застрашила  доброто на България.
  Законът за медиите може да ограничи публикуването на информация само в случай че публикацията и би навредила на доброто на България.
4. Добро за България е само идея и действие, което допринася за повишаване на благосъстоянието и сигурността на народа  и за опазване на природата на територията на страната.

Подлежи на разработка заедно с вас.

 http://www.youtube.com/watch?v=32upFIMOG_E

 

малко коментари върху това,което прочетох! То е много по-различно,по-добро и отговарящо на представите ми,как трябва да се управлява една държава и народ.Това,което ми направи впечатление от първи прочит.Ако съм поразбъркан,извинявай,но в началото нямах намерение да коментирам.
*Липсва думичката неутралитет,-мое виждане!А тя е свързана с Национална Доктрина,каквото в момента липсва!
*Задължението да работиш,когато са те избрали си е насилие в каквато и форма да го облечеш!Такъв човек не може да работи добре,а само той си знае защо отказва!
*Националният празник не може да бъде раждането на Закон!Референдум по въпроса!
*чл.8 ал.3 Издръжката на партиите от дарения трябва да се доработи.Сега дарителите си купуват партии!Ще има зависимости.
*чл. 10 ал.3 Задължението за гласуване си е чисто насилие над волята на гражданите! Това си е върховно право,но ПРАВО! Никой не може да вменява задължения,като това! Но да се възпитава народът в патриотизъм и да се поощряват определени прояви-да!
*Еднонационалност!На територията ни само български закони,празници,обичаи,език и пр.Държавна защита!Чуждото,ако не е вредно-в къщи!да не се забравя,че 10 % е прагът на малцинствата,след което следват претенции и размирици!
*Държавните служители нямат право да живеят в чужбина,да имат там влогове и имоти,да обучават децата си там и пр. Може да се доработи! Това за сега,но такъв закон,както казваш-с референдум!
Поздрави и поздравления за труда!