2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 11879 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2013 20:49
Образованите, заможни и почтени хора са елитът, който липсва и трябва да бъде създаден от обществото.
Ако образованите и заможни българи станат и почтени, крачката до извисяването им до истински национален елит - водач на нацията, е само една.
Националния елит – задължително условие за просперитет на България
Автор templar
.....................................................................................................................................
Националният елит е обществено малцинство, което има познанието, самочувствието и волята да формулира дневен ред на цялата нация, приема за своя мисия създаването и осъществяването на националната доктрина и има материалната и политическа възможност да го стори.
Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита.
Ето няколко задължителни характеристики на националния елит:
1.Той се състои от образовани хора, с богата обща култура, които не мислят ден за ден, а имат хоризонт за бъдещето – могат да си представят как трябва да изглежда страната след 5, 10 или 100 години.
2.Елитът се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се „стопанин” на обществото и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена значимост.
3. Елитът е потомствен. Последното не е безусловно. Разбира се, като всяка обществена структура, елитът е динамична система. Различни хора и обществени групи под силата на обстоятелствата се изключват или приобщават към него. Но на-често елитът се състои от хора, израсли в семейства от същата среда. Това на пръв поглед дискриминативно твърдение е съвсем логично – човек, който е материално осигурен и е израсъл в културна среда, който не се бори тепърва за утвърждаване в обществото, е по-вероятно да има самочувствието и нагласата да се ангажира с големите теми на нацията.
В някакъв смисъл той облича дрехите на елита още при формирането си като личност.
4. Елитът е материално осигурен. Бедният човек е силно ангажиран със собственото оцеляване. Материалното богатство дава свобода да мислиш за неща по-абстрактни от самия теб, както и ресурс за да осъществиш проектите си.
Не е задължително елитът да се състои от свръхбогати, но бедните трудно могат да бъдат активен елит.
5А. Елитът е реформаторски. Въпреки доброто си материално и социално положение, елитът се опитва да формулира такъв дневен ред, който да придвижи нацията и обществото напред.
Реформаторската политика е нещо естествено за елита, нещо повече, най-често тъкмо елита има смелостта и самочувствието да приема предизвикателствата на промените.
5Б Елитът е консервативен. Това е безспорно. Той притежава културата и мъдростта да мисли за битието като плод на усилията на предходните поколения и резултат на натрупани с векове мъдрост и опит.
Той разглежда себе си като продължител, като брънка от веригата на общественото развитие към по-добро.
Той е еволюционен, търпелив и изначално чужд на всяка революционна стихия.
6А Елитът е космополитен и наднационален като изява, а не локален. Ако прочетем историята на кое да е възрожденско градче, ще видим, че в него водещите личности не са хората, чието занятие е на чаршията, а онези, които търгуват с големия град - областния център или столицата. Те имат връзки и контакти извън общността, могат да издействат разрешително за църква, училище или благоприятно решение на някой съдебен процес.
По същия начин националният елит се състои от хора с наднационална активност – такива които пътуват в чужбина и съизмерват чуждите постижения с „домашните”, придобиват широта на погледа, амбиция за промяна и познания как да я постигнат.
6Б Елитът е патриотичен. Въпреки своя космополитизъм, националният елит има усещане за ясни граници на общността, към която принадлежи и за чието добруване работи.
Той умее да формулира и утвърждава своята национална доктрина, когато се налага и в противоборство с доктрините на другите нации. Пример за неудачно поведение на българския елит е казусът с членството на Турция в ЕС.
Българският национален елит би трябвало отговорно и аргументирано да дискутира кое е по-добре за българската нация в дългосрочен план. Вместо това в публичното пространство се коментира преди всичко какви ще са последствията за мира в близкия Изток, дали турците ще са насърчени в ислямизма, правата на жените и малцинствата в Турция... все задачи стоящи пред турския елит, а не пред българския.
7 Елитът е носител и пазител на ценностната система на обществото. Въпреки че включва в себе си хора и общности с различни, дори противоположни възгледи, има един минимум от базови критерии за добро и зло, възпитание, граници на личната свобода, общо благо..., които са обединяващи първо за елита, а след това и за нацията като цяло.
В страните с християнска традиция, каквито са всички европейски държави, базовите религиозни ценности на християнството са основа на публичния морал.
Това е така дори в обществата, издигнали секуларизма в култ – по – същество хуманистичните ценности припокриват християнските, с уговорката, че там страхът от Бога е заменен с пиетета към изкуствената конструкция на Обществения договор.
8. Истинският елит е универсален. Това е основно и безусловно негово качество. Когато някой принадлежи на даден национален елит, където и да отиде той бива приет от местния елит. Когато отиде в Лондон, се чувства добре сред британския елит, пътувайки по търговски дела в Цариград става естествена част от цариградския елит и т.н.
9. Елитът никога не е маргинален.
Той е малцинство от лидери, което определя мнението на мнозинството и повлиява начина му на живот.
Неговата обществена функция е да показва модела на поведение, или да задава „модата”.
Принадлежащите към елита винаги съсредоточават злобата и завистта на масите, но в същото време последните се стремят да се приобщят към елита, копират поведението и начинът му на живот.
По този начин елита, макар и в малцинство, създава обществен вакуум и придвижва обществената енергия по посока на своя дневен ред.
10. Обикновено елитът има културни хоризонти и стил на живот, различен от масовия.
Той чете различни книги, гледа различни телевизионни предавания, купува различни вестници и се забавлява по различен начин от масата.
Трябва да разграничим понятието национален елит, което е обект на настоящото изследване, от елитите въобще.
Водещите учени съставляват научен елит, успелите предприемачи – бизнес елит, професионалните спортисти – спортен елит и т.н.
Във всяка една област има елити, но те не са безусловна част от националния елит.
Ако нагледно си представим обществото с популярната от социологията диаграма „торта”, в която триъгълните парчета са различните професионални съсловия, то националният елит е само най-горния, тънък блат на тортата. Блатове под него са съсловните елити.
Поглед назад:
У нас за 150 г. не успява да се утвърди истински традиционен, дълбок елит.
Колкото пъти даден социален кръг се задържи на върха повече от едно поколение, исторически обрат променя баланса в обществото и елита загубва своята позиция.
Като се започне от индустриализацията и реформите, които отварят османската империя към пазарите на света през първата половина на XIX век, след това Освобождението, което дава тласък на политическите проекти, но затваря огромни пазари, кризата 1913-1918г. и последвалото управлението на БЗНС – това са все силни трусове, които дълбоко разтърсват обществените върхове.
//Създадения по времето на комунизма псевдоелит не притежаваше елементите на елитарност и постепенно се изроди в профанизирана заможна върхушка лишена от потребност за работа в полза национален идеал и за благото на хората, което бе заместено с бездуховната вярност на Партията и на една чужда държава.
В годините на прехода, основна грижа на миналия в нелегалност комунистически псевдоелит бе да не допусне създаването на истински национален елит, който би детронирал претендиращите за такъв и би поел в свои ръце просперитета на държавата и нацията.
Като заместители на почтеността, образованието и богатството бяха пробутвани сурогатите на просташкият и криминален консумативизъм.
Така макар и да са налице предпоставките за формирането на един патриотичен елит на основата на забогатяването на една прислойка и на отворения достъп до елитно образование у нас и по света, култивираната непочтеност на прехода си остава главна пречка пред появата на български национален елит способен да формулира и реализира национални идеали.
Ако образованите и заможни българи станат и почтени, крачката до извисяването им до истински национален елит - водач на нацията, е само една.
Вероятно ние ще трябва да им помогнем да направят нелесната крачка към почтеност.
Демограф//
Извадка от блога www.templar.blog.bg
Тагове:
Твариш4 Волен Сидеров - светъл пример за...
Наивните блянове на една овца. Съвети къ...
http://templar.blog.bg/politika/2009/07/08/razmisli-za-bylgarskiia-nacionalen-elit.360540
Ето и отговорът на raylight с алтернативна гледна точка:
http://raylight.blog.bg/technology/2009/07/10/moiata-koncepciia-za-bylgarskiia-nacionalen-elit.361928
А сега сериозно. Преди 9. 9 .1944 г., сме имали истински елит. И национален и културен и предприемачески и военен и във всички както ти ги наричаш по професионални съсловия. Голяма част от него е формиран още преди 1878 г., а след това е имало приемственост. И това му е ценното, елита се е оформял постепенно в продължителен период от време и е възприел ценностите на Възраждането, на българщината като е надграждал през поколенията, взимайки най-свястното и от Европата. Е девети септември удря такъв работническо-селски юмрук, че простащината и посредствеността става повсеместно. В интерес на истината през соц. време също се създаде елит. За национален НЕ. Елит който иска да станем република на Съюза, за мен не може да бъде национален. Но културен елит имахме. Нима Емил не бе елит (бог да го прости), че той би бил гордост за всяка една европейска страна. Нима Парцалев, Калоянчев, айде да не изброявам не са елит.Че те биха сложили в малкия си джоб сумати известни холивудски звезди. Ами спортният ни елит през соца. Е тука съм пристрастен, затова няма да спомена никакво име. Лошото е, че след 1989 г. простащината и посредствеността пак се наложиха във всички области и най-вече в политиката. А от там навсякъде. Е трябва да мине време, пак ще имаме истински елит. И сега има много хора който отговарят за понятието елит, но те не се изявяват. Много често ги е гнус от всичката тая пошлост, а са и разбрали, че в тази среда не могат да виреят. Но за в бъдеще, пак ще имаме водачи като Константин Стоилов, Андрей Ляпчев, Н.В. цар Борис ІІІ. България ще я бъде, въпреки всичко, а без истински елит не става.
Ицко
ОТГОВАРЯМ С ДА! БЕЗАПЕЛАЦИОННО!
31.03.2013 22:39
Гореспоменатите Калоянчев, Данаилов и прочие не са национален, а интернационален елит без всякаква тежест в чужбина, защото ценностите, които представляваха, не привличат чуждестранни ресурси на тяхна, още по-малко на българска страна. Днес те са храненици заради нуждата на България да има все пак някакъв, макар и полу-културен елит. Радостното е, че най-накрая и млади актьори успяха да пробият задушаващият им юрган над българското кино и театър, но ще трябват години да се преодолее ретроградната лъженародняшка соц митология, с неприкосновеността на която ударите над държавността са доста тясто свързани.
Гореспоменатите Калоянчев, Данаилов и прочие не са национален, а интернационален елит без всякаква тежест в чужбина, защото ценностите, които представляваха, не привличат чуждестранни ресурси на тяхна, още по-малко на българска страна. Днес те са храненици заради нуждата на България да има все пак някакъв, макар и полу-културен елит. Радостното е, че най-накрая и млади актьори успяха да пробият задушаващият им юрган над българското кино и театър, но ще трябват години да се преодолее ретроградната лъженародняшка соц митология, с неприкосновеността на която ударите над държавността са доста тясто свързани.
отт относително заможни, доста образовани, с усещане за нещо като съпричастност, но все още неосъзнато като мисия. Дано стане нещо.
Няма как иначе. След 10.11.1989 започна трескаво създаване на предприемачески и стопански елит (културният и интелектуалният комунистически елит трябваше да бъдат легитимирани в условията на демокрация като част от един общ национален елит) от всички онези сговорчиви и отворени момчета, които се интересуваха от забогатяване без претенции към мотивите на покровителите си. Изобщо не е случайно, че за огромната маст от тези новобогаташи, при капитализмът е не само позволено, но и похвално всичко онова, което да им осигури забогатяване. За тези момчета, феновете и покровителите им, всеки необуздан ламтеж за придобиване на нови пари или активи, при това в съвсем непосредствен план, без оглед на по-средносрочните и дългослочни последствия, е капитализъм. А това е точно пропагандната марксистка клиширана представа за капитализма, която неуморно се размахва пред глупавите и ограничени хора, за да бъдат плашени, привличани и използвани от най-големите словоблудци и мошеници. Всички тези се имат за големи пичове, които го играят "лоши момчета", защото капитализмат бил такъв. За тях е непосилно да приемат, че капиталист не означава непременно безскрупулен, че безскрупулността е лична отличителна особеност, която няма много общо с капитала и, че законите и общите правила имат за цел да ограничат безскрупулното придобиване на средства, облаги и привилегии. Няма как да приемат всичко това, защото ще трябва да признаят ужасно неудобни истини и легендите за постигането на "успеха" си.
Няма как иначе. След 10.11.1989 започна трескаво създаване на предприемачески и стопански елит (културният и интелектуалният комунистически елит трябваше да бъдат легитимирани в условията на демокрация като част от един общ национален елит) от всички онези сговорчиви и отворени момчета, които се интересуваха от забогатяване без претенции към мотивите на покровителите си. Изобщо не е случайно, че за огромната маст от тези новобогаташи, при капитализмът е не само позволено, но и похвално всичко онова, което да им осигури забогатяване. За тези момчета, феновете и покровителите им, всеки необуздан ламтеж за придобиване на нови пари или активи, при това в съвсем непосредствен план, без оглед на по-средносрочните и дългослочни последствия, е капитализъм. А това е точно пропагандната марксистка клиширана представа за капитализма, която неуморно се размахва пред глупавите и ограничени хора, за да бъдат плашени, привличани и използвани от най-големите словоблудци и мошеници. Всички тези се имат за големи пичове, които го играят "лоши момчета", защото капитализмат бил такъв. За тях е непосилно да приемат, че капиталист не означава непременно безскрупулен, че безскрупулността е лична отличителна особеност, която няма много общо с капитала и, че законите и общите правила имат за цел да ограничат безскрупулното придобиване на средства, облаги и привилегии. Няма как да приемат всичко това, защото ще трябва да признаят ужасно неудобни истини и легендите за постигането на "успеха" си.
http://templar.blog.bg/politika/2009/07/08/razmisli-za-bylgarskiia-nacionalen-elit.360540
Ето и отговорът на raylight с алтернативна гледна точка:
http://raylight.blog.bg/technology/2009/07/10/moiata-koncepciia-za-bylgarskiia-nacionalen-elit.361928
А сега сериозно. Преди 9. 9 .1944 г., сме имали истински елит. И национален и културен и предприемачески и военен и във всички както ти ги наричаш по професионални съсловия. Голяма част от него е формиран още преди 1878 г., а след това е имало приемственост. И това му е ценното, елита се е оформял постепенно в продължителен период от време и е възприел ценностите на Възраждането, на българщината като е надграждал през поколенията, взимайки най-свястното и от Европата. Е девети септември удря такъв работническо-селски юмрук, че простащината и посредствеността става повсеместно. В интерес на истината през соц. време също се създаде елит. За национален НЕ. Елит който иска да станем република на Съюза, за мен не може да бъде национален. Но културен елит имахме. Нима Емил не бе елит (бог да го прости), че той би бил гордост за всяка една европейска страна. Нима Парцалев, Калоянчев, айде да не изброявам не са елит.Че те биха сложили в малкия си джоб сумати известни холивудски звезди. Ами спортният ни елит през соца. Е тука съм пристрастен, затова няма да спомена никакво име. Лошото е, че след 1989 г. простащината и посредствеността пак се наложиха във всички области и най-вече в политиката. А от там навсякъде. Е трябва да мине време, пак ще имаме истински елит. И сега има много хора който отговарят за понятието елит, но те не се изявяват. Много често ги е гнус от всичката тая пошлост, а са и разбрали, че в тази среда не могат да виреят. Но за в бъдеще, пак ще имаме водачи като Константин Стоилов, Андрей Ляпчев, Н.В. цар Борис ІІІ. България ще я бъде, въпреки всичко, а без истински елит не става.
Ицко
Аз само викам, та белким някой чуе за какво става дума.