С постановката на оперетата „Откраднатата невеста” завършва този сезон на българския политически театър.

Както се очакваше, човекът с пушката, който се появи в първо действие лани, гръмна в последното днес.

Интригата се оказа в това, че той, вместо Спасител взе, че се превърна в Кошмар за Невестата и се възнесе яко дим…и това, че вместо само да откраднат Невестата, режисьорите взеха че я убиха.. Промяна на сценария в хода на постановката?

 – Модерно!…

В момента текат последните минути на поредното действие. За тези, които не са изтърпели посредствеността на играта и не знаят сценария, или са напуснали залата или са изключили телевизорите си, да разкажа какво се случва в момента и какво следва до края на представлението…

Току-що тримата главни герои изритаха от залата политическата Почтеност, поставиха  на колене бледата Демокрация и посочиха на четвъртия един силует зад пердето.

Както се очакваше, четвъртият се оказа Човекът с пушката, гръмна в пердето и доуби скрилата се там от срам и страх, поругана невеста със странното име Конституция.

Всеки момент, мъдреците от Конституционния Съд, се очаква да застанат над падналата Конституция, за да изпеят Одата на Справедливостта, в която се казва, че Конституцията е малко мъртва, но някой друг, все някога ще я възкреси.

После, заедно с останалите Органи, които участват в оперетата, ще я издърпат за краката зад един диван и ще отидат да пуснат завесата, защото специалните работници са се зазяпали по прелестите на разголената актриса.

В това време, Нормалният прокурор, в ролята на положителния герой, ще продължи да стои пред нея със сабята на Закона в ръка и ще я пази самоотвержено да не би някой от задкулисието да и стори още по-голямо зло.

На другия край на сцената, Човекът ще захвърли пушката, ще си раздере ризата като Хамлет пред мъртвата Офелия, и ще викне, че се въздига на небето на низостта си като страшен Кошмар, за да трови вечно съвестта и на тримата разбойници без съвест.

Двама от разбойниците ще му намигнат съчувствено и ще захванат да си делят Одринската баница на сцената, а третият ще му тегли една майна и ще се скрие в парламентарната гримьорна.

Оня с поддържащата мъжка роля вдига ръце и се предава.

Постановката завършва с хор на медийните оплаквачки, които вместо да оплакват нещастната невеста Конституция и двете и сестри, ронят сълзи за тежката съдба на тримата бандити, особено на оня в гримьорната…

Това си бе част от сценария.

Още оркестърът не е изсвирил последните акорди, а останалите за последната сцена двама главни герои бурно си ръкопляскат и се кланят на залата, но заслепени от прожекторите на мимолетната си слава, не забелязват, че публиката отдавна се е разотишла и само дубльорите зад кулисите и група платени клакьори от балконите гузно се озъртат за изхода.

Режисьорът и сценаристът, както обикновено се измъкнаха през задния вход и се запътиха към бирарията до задника на Коня.

Това беше.

Пресконференции няма да има.

А!..Пропуснах. В началото на сценката имаше пожелателен адрес към актьорите, но от сценичната треска те помислиха, че ги поздравяват за нещо и си я подкараха както си знаят..

Не сте изтървали кой знае колко. Пийте си спокойно ракийката.

- Какво предстои?

- Сега идва ред да се развихрят обичайните рецензенти, с обичайните си предизвестени театрално-оперетни мъдрувания. Рутинно...

Но то и няма какво толкова да се оценява. На всички е известно, че с посредствени актьори и пред заспала публика всичко може.

Лошото е, че с това просташко представление, завършва един некултурен политически сезон и настава дълго и горещо задкулисно лято.

Чак до следващия театрален сезон, чието начало е неизвестно.

За жалост, по някакво необяснимо тъпо съвпадение, точно в този ден и час, са и заключителните представления на всички развлекателни шоу програми.

Как точно днес става известно кой е Къртицата, кое кръшно българче ще е замине за Америка с оня с Червеното сако, кой ще играе ролята на Гласът на България, кой  като Капка е най-добрия имитатор на световни и български величия, кой е най-добрия танцьор между сакатите.!? Случайно.

А и Циркът „Бареков” баш сега немери да завърши турнето си...

Отгоре на всичко, как пък точно сега намери да завърши и конкурсът Евровизия, на който Елица показа униформата на българските въстаници, а Христо едни големи български тъпани, но никой не разбра защо...

Изглежда шоуто свършва.

Задава скука…

Като си спомня, ме хваща яд .
- Как така изборите се състояха точно когато световните мега звезди изнасяха мега концертите си в София и българските младежи не можаха да ги видят, понеже отидоха да гласуват../?/

Защото повече концерти я има, я няма, но избори - Дай Господи, наесен.

Е..Все пак, пуснаха отново турските сериали.
Няма начин Стефан Данаилов да не изиграе отново „На всеки километър”.
„Козият рог” и „Мяра според мяра” са ни в кърпа вързани.
Сигурно пак ще плачем на „Москва на сълзи не вярва” и „Американска мечта”...

Слави Трифонов със сигурност ще измисли нещо още по-добро за затъпяване…
И Азис си е тук...

Пък и оня - Злия дух, нали каза, че е излиза от бутилката в образа на Кошмар...

Може да пуснат и някой филм на ужасите.

Не е толкова зле.

 

Но, по-добре си беше, поне шоуто да продължи.
Show must go!

Fuck you!...

 

Шоуто ще продължи и никак няма да е скучно..
Сценарият има продължение в нова опера, многоактова. В нея започва атака към положителния герой, като един разбойник, подпомаган от бандата си, ще започне да подкопава доверието в него и ще иска оставката му или отзоваването. Още вчера разбойникът заяви, че само Господ е над положителния и ако той извърши престъпление, няма кой да го разследва.
И така, в залата влиза тълпата, наречена народ и пред нея показват, как нашият положителен герой е яростно нападан от бандитите, готвещи се да му отсекат главата. Публиката се събужда и проявява наченки на раздразнение, които скоро прерастват в гневни изблици. Тя излиза от залата по площадите и развява буен перчем, ведно с транспаранти. Сред нея се вмъкват вълци, преоблечени в овчи кожи, умело направляват движението на стадото и избират тоналността на блеенето.
Когато настава последният бой, тогава Генералът пристига на бял кон. Пространството се затъмнява, само конят с ездача е осветен от прожекторите и стадото отново се завръща в залата да догледа представлението докрай.
Сцената се изпълва със статисти, ръкомахащи с разноцветни знаменца, групирани по определен признак. Генералът също е на сцената и кима на всички страни с лека усмивчица.
На падналата в несвяст в миналата опера Конституция, лека й пръст.


Пък злите духове търпят множество трансформации, ако не се намери някой да затисне здраво тапата. :D

Ирония - това ми харесва. Значи може и да има още разпивки по площадите. Това за вълците е добро попадение. Винаги долавям мириса на прясно щавените овчи кожи около стадото. А това, Коня да е върху генерала - не би ли било по-реалистично и по-ефектно? А мома Конституция се спомина отдавна...за жалост.

'..злите духове търпят множество трансформации, ако не се намери някой да затисне здраво тапата." - Така си е, мамка му. Поздрав.