Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 11:21 - Оперативно мероприятие “Избори 2013” – статия втора
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:
0



Оперативно мероприятие “Избори 2013” – статия втора

 

17 Май 2013

Едвин Сугарев

На 28 март 2008 г., месец и половина преди изборите, лидерът на БСП и ПЕС персонално внесе в прокуратурата анонимен сигнал, получен по служебната му поща, според който службата за сигурност СДОТИ в МВР е извършвала незаконни подслушвания на видни политици, журналисти и бизнесмени – под лично (и устно) разпореждане на вътрешния министър Цветан Цветанов - включително  на Георги Първанов, докато създавал движението АБВ, Росен Плевнелиев - при съставяне на служебното правителство, Кристалина Георгиева - при някои от посещенията й в България, Иван Костов - когато е критикувал Цветанов, Волен Сидеров - след като се е обърнал срещу ГЕРБ, Ахмед Доган, Сергей Станишев, Нели Куцкова, Симеон Дянков - периодично, както и бизнесмени като Иво Прокопиев, Красимир Гергов, Цветелина Бориславова, Гриша Ганчев.

Сигналът е разгласен на специално свикана за целта пресконференция и определен от Станишев като “българският Уотъргейт”.

Без този шум, ако сигналът беше внесен конфиденциално в органите за сигурност, те биха могли да изненадат посочените извършители – и да осигурят доказателства за тяхната противозаконна дейност, ако изобщо е имало такава.

С предварителния анонс на Станишев остава само шумът – очевидно именно той е реалната цел на целия този цирк.

Колкото и да се рових, не успях да открия аналогичен пример в световната практика – при който лидер на основна политическа сила и политик от европейска величина (лидер на ПЕС все пак!) внася в прокуратурата анонимен сигнал, насочен срещу политическите му опоненти, в чиято автентичност съвсем не е сигурен.

При това анонимката се лансира в самото начало на предизборната кампания при едни парламентарни избори, които се очертават като провал за ръководената от него партия – и за капак на всичко прави това с голяма врява, хвърляйки бомбастични обвинения срещу политиците, визирани като извършители на подслушването.

Тази анонимка задава тона на политическото говорене и на практика подменя самото съдържание на кампанията в национален мащаб.

От този момент нататък никой вече не се интересува от програми и политически ангажименти, поети към избирателите – всичко се концентрира в все по-настойчивото и истерично говорене за подслушванията – въпреки че доказателства за реалността на тези обвинения не са представени и до ден днешен.

След анонимността това е втората специфична характеристика на черния PR, с който БСП тръгва към изборите – има само говорене и само обвинения – първо от самите лидери на негласната коалиция “всички срещу ГЕРБ”, а след това и от прокуратурата.

Добре познатият нрав на БСП да си служи с подобен род компромати е надлежно забравен.

Забравен е и скандалът, избухнал при управлението на тройната коалиция, известен като разработката “Галерия”, по която реално бяха слушани и политици, и журналисти, и самият шеф на комисията по национална сигурност Минчо Спасов, и Татяна Дончева, шеф на подкомисията, която трябваше да наблюдава подслушващата ДАНС.

Забравен е и навикът на Сергей Станишев да си служи с подобен род бомбастични обвинения, зад които няма нищо освен пропаганден шум: такъв е примерно случаят, в който при внесен вот на недоверие към неговото правителство през 2008 г. той обявява, че правителството на Иван Костов е използвало МВР за политически цели, че е подслушвало политици и посолства, и че е използвало нерегламентирано СРС – без да дава никакви доказателства за това, като арогантно се измъква от отговор по този въпрос при парламентарно питане от народния представител Иван Сотиров.

Забравен е простият и отдавна известен факт, че в специалните служби винаги е имало служители, които работят за своя сметка – и често в полза на мафията.

Забравено е, че докато в това ведомство се ширят кадри на ДС, ще има и хора, които ще измъкват секретна документация, ще кроят компромати и ще ги снасят на “Позитано” 20.

Прокуратурата обаче, смятана до този момент едва ли не за подвластна на ГЕРБ, внезапно забравя традиционната си охлювна летаргия, проявявана винаги към дела от обществен интерес.

Включително и към сигнали, които са свързани със същият този Станишев, които свидетелстват за корупция, ощетила държавата с милиарди.

Светкавично в МВР са пратени не един-двама, а цели десет прокурори.

Ръководени впрочем от такива, чиято репутация съвсем не е блестяща – и които сами са престъпвали закона за СРС, като са разрешавали такива без санкцията на съдия – какъвто е случаят с Роман Василев например.

После пък ще се окаже, че най-главният от всички проверяващи – шефа на столичната прокуратура Николай Кокинов, е не само проверяващ, но и герой от сагата с подслушванията.

МВР им оказва пълно съдействие – включително и предоставя една от колите, описани в анонимката на Станишев като подслушвателни центрове.

 Най-вероятно получават решително съдействие и от тези, които са изнесли данните, въз основа не които е подготвен компромата – например кой за какво е отговорен, какви са марките на колите за проследяване, какви изключения от общия ред са допуснати в СДОТО.

И докато проверяват официално, скроилите компромата “пропяват” при разпитите, лансирайки подходящите версии.

 Като знаменитата история с отвертката например – според която дипломиран инженер, чиито служебни задължения са свързани с подслушвателни компютризирани центрове, бил зарязал 50 годишния си юбилей и се бил втурнал да дири и да поврежда харддиска на записващия разговорите компютър... с отвертка.

След което прокуратурата отчита своята стахановска дейност, констатирайки (по думите на самия главен прокурор), че две трети от съдържанието на Станишевата анонимка отговаря на истината.

-          Кое по-точно обаче отговаря на истината?

-          Да е доказала прокуратурата, че Цветанов или някой от ръководството на МВР е разпореждал провеждането на незаконни подслушвания? Не.

-          Да е доказала изобщо наличието на такива? Не.

-          Тогава?

Тогава се сервира удобната пропагандна версия – подслушвания е имало, но доказателствата за тях са унищожени.

Разследването продължава – и като доказателство за сериозността на нещата са заведени четири наказателни производства срещу офицери от тази служба.

В разгара на самата предизборна борба прокуратурата ще обяви, че ги прекратява, защото статуса на бившият вътрешен министър като кандидат депутат не позволявал да бъде повдигнато обвинение срещу него.

Това наистина е много интересно: в крайна сметка тези офицери от СДОТО извършвали ли са нерегламентирани подслушвания или не?

Единственото реално сведение на работещата по случая прокурорска бригада е за това, че Цветан Цветанов съзнателно не бил упражнил контрол над дейността на СДОТО, с което създал условия за нарушаване на закона.

От което естествено следва, че споменатите офицери са реалните закононарушители. Защо тогава се прекратява делото срещу тях?

Дали пък не във връзка с някакво споразумение с прокуратурата – която ги е притиснала, за да дадат показания срещу Цветанов?

В крайна сметка това е без значение – публичното обвинение на прокуратурата срещу бившия вътрешен министър – и респективно срещу ГЕРБ – е целта на оперативното мероприятие.

Споменатите “две трети”, за които споменава Цацаров, без да привежда никакви доказателства, отварят широк хоризонт за политическо говорене.

След това казване е много по-лесно да се говори за мафия, полицейска държава и прочее.

И е много по-лесно това говорене да бъде превърнато във фактор, който “яде” електоралния потенциал на политическия противник.

Никой не се сеща за две много прости подробности от пейзажа.

Първо: ако анонимката на Станишев е действително две-трети вярна, както твърди лично Сотир Цацаров – и ако Цветан Цветанов наистина е подслушвал наред, то къде е ефекта от всички тези негови подслушвания?

Ако тази хипотеза би била вярна, то би трябвало ГЕРБ да размаже своите опоненти чрез компромати, придобити по този начин. Как прочее става така, че се появяват единствено и само данни за подслушвания, дискредитиращи ГЕРБ и намаляващи шансовете за успех в предизборната битка?

И второ: право да обявява някого за престъпник прокуратурата няма!!!.

Такива права според българската Конституция има само съдът.

В хода на това оперативно мероприятие прокуратурата не само че обвинява и проявява повече от странно безразличие към принципа, че всеки е невинен до доказване на противното, но и всички възползващи се от нейните услуги политици се държат така, като че ли изразените от нея презумпции за виновност са пълната и безспорна истина. Това говорене с небивала стръв и непознато досега единодушие се набива в главите на избирателите – с неприкритата цел да ги разколебае, омерзи и отврати – и да ги накара или да не гласуват, или да преориентират своя глас към предварително обречени политически субекти.

Сагата с подслушванията обаче не приключва с компромата, внесен от Сергей Станишев – тя ще бъде продължена с разпространение на компрометиращи записи, в което се чува гласа и на самия Бойко Борисов.

Това обаче се случва след една промяна на спектъра в компроматната война – чрез един нов етап, при който се вадят студени досиета.

 

Но за това – в следващата статия.

 

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5354923
Постинги: 1597
Коментари: 8898
Гласове: 8013
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол