Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 11:19 - Оперативното мероприятие “Избори 2013” – статия четвърта
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
0



Оперативното мероприятие “Избори 2013” – статия четвърта

 

22 Май 2013

Едвин Сугарев

След като скандалът с мнимите подслушвания, уж разпоредени от Цветан Цветанов, набира дълбочина благодарение на декларативното потвърждение от прокуратурата, е логично да се потърсят и други свидетелства, да се намерят вътрешни предатели, които да потвърдят този факт.

Задачата не е особено трудна, тъй като ГЕРБ е предприела кампания за предизборно прочистване на някои особено компрометирани имена в своите редици; а над някои особено видни гербаджии е надвиснала заплахата да се окажат подсъдими по набързо скалъпени дела за корупция и търговия с влияние.

И предателите, разбира се, се намират – в българската история точно те никога не са били в дефицит.

Твърде близкият до Бойко Борисов депутат Емил Димитров, известен като Емо Ротмънса или Емо Фаса, в крайна сметка е напъден от бъдещите листи заради цяла серия нагли лобистки гафове в предишния парламент.

Очевидно лишаването му от политическа перспектива е усетено като тежка икономическа загуба, която можeше да бъде компенсирана, като отвърне на удара и по този начин премине в противниковия лагер.

Поради което той предприема нещо безпрецедентно, което няма пряко отношение към подслушванията, но пък отваря хоризонт за говорене каква мафиотска партия е ГЕРБ – и как в нея важи закона за омертата.

На 27 април, две седмици преди изборите, той заявява, че се чувства застрашен, тъй като е чувал, че в МВР има структура за мокри поръчки, че е извел семейството си в чужбина и че лично той ще напусне страната и ще даде свидетелски показания за престъпленията по време на режима на Бойко Борисов пред нотариус (?!), с надеждата тези недосегаеми за ведомството на Цветанов данни да му послужат като гаранция за неговата сигурност.

Какво съдържат въпросните данни и дали изобщо има такива, остава тайна и до днес – но говоренето за тази страховита (и съчинена от самия Емил Димитров) заплаха се развихря.

Медиите забравят за многото подигравки по адрес на нескопосните му лобистки акции и пишат със съчувствие към бедите му, като му признават дори доблестта на смелчага, проговорил въпреки омертата.

В същото време тече паралелен сценарий на проговаряне – този път на изключително високо равнище.

И по всичко личи, че този сценарий е подготвян достатъчно дълго и обстойно – с дълъг хоризонт на въздействие.

Този път в центъра на прожекторите се оказва бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

На 26 март е той привлечен като обвиняем от Софийска градска прокуратура. Разследването е по настояване на БСП с обвинение в корупция, принуда и служебни злоупотреби в земеделското министерство от правителството на ГЕРБ (2009 - 2013) – и му е наложена парична гаранция от 10 хил. лв. Обвинен е в даване на подкуп в размер от 200 000 лв, в принуда над служебно лице и използване на служебното си положение с цел придобиване на имотна облага.

На 24 април той дава показания във връзка с образуваното дело. На излизане от прокуратурата заявява следното:

“Аз поисках да дам тези обяснения и те са във връзка с констатация, че материали, които в миналото съм представял на Борис Велчев и Цветелин Йовчев не са били прикрепени към досъдебното производство по неясни за мен причини. Подкрепих тези мои обяснения с аудиофайл. Надявам се на бърза реакция от страна на прокуратурата и, разбира се, надявам се това да помогне за изясняване на обективната истина в това досъдебно производство.”

Какви са тези “обяснения” не е ясно. За сметка на това буквално на следващия ден той прави публично изявление пред БТВ, в което заявява, че всички министри от кабинета на Бойко Борисов са били подслушвани и следени по нареждане на Цветан Цветанов – като го призовава да се оттегли от предизборната надпревара, и го обвинява за това, че е организирал дискредитирането му като политик.

След това изказване Найденов отново е привикан в прокуратурата – този път за да свидетелства във връзка с твърденията му за генерално подслушване на кабинета. Излиза оттам със статута на защитен свидетел, а за да придобият обвиненията му по-голяма тежест, му е дадена и охрана.

Емил Димитров веднага потвърждава казаното от него – но странно защо думите му не намират потвърждение нито от страна на другите бивши министри (някои от които – като Симеон Дянков например – трайно отстранени от политическата сцена), нито от страна на президента, също набъркан в неговите показания.

Часове след това наистина позорно изявление на Мирослав Найденов, той е изключен от партия ГЕРБ.

Това свидетелство спокойно би могло да бъде финалния акорд на сагата с подслушванията.

Бивш министър заявява, че негов колега от вътрешното ведомство е подслушвал и манипулирал целия Министерски съвет – какво повече от това може да бъде постигнато?

Оказва се обаче, че може.

Защото атаката срещу Цветанов е максимално форсирана, но пък престижът на Бойко Борисов е относително незасегнат, а рейтингът на ГЕБ зависи преди всичко от него.

Така че трябва да се направят усилия, щото и бившия премиер да бъде набутан в компроматната кал.

Оказва се обаче, че тези усилия са отдавна вече предприети. И че преди да свидетелства за незаконното подслушване на целия Министерски съвет по разпореждане на вътрешния министър, Мирослав Найденов сам е извършил такова незаконно подслушване – или поне е бил преносител на записващото устройство, с което то е било осъществено.

Отново по същото време – пак повтарям – две седмици преди изборите – веднага след акциите с Емил Димитров и Мирослав Найденов, в нощта на 25 срещу 26 април, централните медии получават поредната порция анонимни сигнали, свързани с подслушванията – този път придружени и от аудиофайлове с реални записи.

Герои на тези записи, пределно дискредитиращи и откровено неприлични, са трима души: прокурорът Николай Кокинов (който ръководи разследването по аферата с подслушванията), бившият министър на Земеделието Мирослав Найденов (който твърди, че Цветанов е подслушвал целия Министерски съвет) и Бойко Борисов – в чийто дом в Банкя се реализира целият този особено нелицеприятен разговор.

Неговото съдържание е известно. Както фактът, че бившия премиер обсъжда с действащ прокурор шансовете на своя заместник да се отърве от съдебно преследване, така и фриволният, на места просто нецензурен стил на говорене вероятно са сред факторите, които са отблъснали част от избирателите на ГЕРБ. Бих казал – напълно заслужено.

По-интересно е обаче нещо друго: издъненият сценарий, по който се лансира това подслушване.

Защото не можем да не усетим, че този път сценаристите от школата на ДС просто са се олели.

И са се олели, като са лансирали особено опашата лъжа за това кой е разпоредил подслушването – и кой го е осъществил.

Разпратените по медиите записи са придружени от анонимно писмо, написано от името на доблестен оперативен работник от СДОТИ, нарекъл себе си Бойко Найденов Кокинов, който анонимничи до медиите с благата вест, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, макар и напуснал своя пост, всъщност продължава да подслушва – а направените записи със СРС са резултат от поредната и последна акция, направена по негова воля. “Ако мислите, че след 20.02.2013 г. Цветан Цветанов е спрял да ви подслушва сте се объркали.” – пише доблестният офицер от тайните служби. “Но почти сигурен съм, че си го знаете. Защото аз съм един от тези, които ви подслушват. Служител съм на СДОТО, продължавам да работя там и върша каквото ми наредят началниците. А те вършат каквото им  нареди Цветанов. В този майл, защото аз не пускам сигнал, ви уведомявам за последния случай на нерегламентирано подслушване, в който аз участвах.”

От тези думи става ясно, че подслушването, за което мнимия „Бойко Найденов Кокинов” свидетелства, е реализирано след оставката на Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи. По този повод служебния премиер незабавно изисква информация от своя министър на МВР – с питане дали са изисквани или провеждани СРС-та, свързани с въпросните три персони.

Отговорът е еднозначен. Министър Петя Първанова декларира, че “След 13 март няма постъпили искания и няма използвани специални разузнавателни средства от служители и звена на МВР, спрямо "участниците" в анонимния сигнал до медиите.” Това между впрочем е нещо, което лесно може да се провери – и едва ли новата министърка би си сложила главата в торбата заради своя предшественик, чиито шансове да заеме отново този пост са минимални.

Самият разговор трудно може да бъде датиран, но неговата “прясност” е твърде съмнителна, въпреки декларациите, че става дума за последната подслушвателска акция, реализирана след оставката на кабинета Борисов.

От един телефонен разговор, записан от подслушвачите, при който Бойко Борисов говори с неизвестно лице, става ясно, че току-що е изплувал първоначалния анонимен компромат, внесен от Сергей Станишев в прокуратурата на 28 март 2013 г.

Както е известно, оставката на правителството на Бойко Борисов е заявена на 20 февруари.

Следователно записът при всички положения е правен след оттеглянето на Цветан Цветанов – и просто няма как да бъде реализиран по негово нареждане.

Естественият извод от казаното дотук е еднозначен – става дума за компроматен сценарий, а не за реален запис, направен от съответната служба на МВР.

Псевдонимът „Бойко Найденов Кокинов” е фантом – никакво реално лице не се крие под това измислено име.

А след като този най-важен елемент от черния PR на БСП е изцяло съшит с бели конци, имаме предостатъчно основания да предположим, че и за всички останали сегменти важи същото.

Нещо повече – този запис няма нищо общо с подслушвателните ванове, за които се споменава в Станишевия компромат.

Правен е с подслушвателно устройство, поставено върху тялото на Мирослав Найденов – или пък през неговия мобилен телефон, чрез специално внедрена за целта програма (която между впрочем може да бъде намерена в интернет – и е напълно безплатна). Възможно е бившият вътрешен министър дори да не е знаел, че през неговия телефон се подслушва – ако примерно същият този телефон е попадал в чужди ръце за минута-две – достатъчни, за да бъде внедрена програмата и за да бъде задействан дистанционно мобилният телефон на прослушване – без никаква индикация за това.

Че подслушващият е бил (съзнателно или не) Мирослав Найденов – в това просто няма никакво съмнение. Неговият глас се чува по-ясно от гласовете на всички останали; долавят се дори шумове, подобни на биене на сърце (от което следва, че мобилният телефон е държан в джоба на ризата му) – и неговият глас продължава да се чува в колата, след като срещата приключва и всички напускат дома на Бойко Борисов в Банкя.

Най-вероятно бившия министър е бил притиснат, за да осъществи този запис (неговото признание, че е имал конфиденциална среща с Алексей Петров, не трябва да се пренебрегва).

Или пък записът е бил осъществен без негово знание, а после е бил използван и за да бъде принуден Найденов да заяви, че Цветанов е подслушвал целия министерски съвет. При всички случаи обаче тези СРС-та не са изработени от СДОТИ – за тяхната организация е използвана паралелна, сиреч криминална структура.

Която този компромат се появи на бял свят, пророкувах, че това е върхът на компроматната игра, провеждана с цел да се осигури победа за БСП на парламентарните избори.

 

Лъгъл съм се.

Компроматните игри продължиха, а черният PR достигна своя пик в самия ден за размисъл преди изборите.

 

Но за това – в следващата статия.

 

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5020676
Постинги: 1542
Коментари: 8712
Гласове: 7581
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол