Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 11:23 - Оперативното мероприятие “Избори 2013” – статия първа
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Оперативното мероприятие “Избори 2013” – статия първа

 

 

16 Май 2013

Едвин Сугарев

На 28 март 2012 г. българският парламент гласува решение за окончателното спиране на проекта АЕЦ “Белене”, взето преди това и внесено от правителството на ГЕРБ. Актът предизвиква буквално истерични изблици в средите на БСП – например е определен като “национално предателство, достойно за съд” – от социалистическия евродепутат Ивайло Калфин.

Причината: проектът е ключов за интересите на Русия в България, които наследницата на БКП неотклонно защитава.

От тъй наречения “голям шлем”, договорен по време на тройната коалиция от руския президент Путин, българският му колега Първанов и премиера Станишев, който трябва да постави страната ни в пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост от Кремъл, е останал само най-проблематичния проект – този за газопровода “Южен поток”, като при това Бойко Борисов вече е дал рамо и на конкурентия такъв – “Набуко”. 

Освен това е допуснал и друго опущение – като е раздал концесии за добив на нефт и газ в шелфа на Черно море на нормални западни фирми, а не на подставени руски такива.

Последното обстоятелство особено силно тревожи руснаците – те знаят много добре, че крайбрежието е богато с такива находища (някога проучвани между впрочем от техни геолози, като резултатите от тези проучвания са засекретени).

Поради което до този момент са правили всичко възможно, щото да “повлияят” на различните български правителства да не прекрачват това табу – сиреч да не допускат концесии за добиване на нефт и газ в реалните местонаходища, където биха могли да се очакват значителни добиви, които биха застрашили техния монопол в Европа.

И изведнъж се пръква един “уж наш” български премиер, който се е самозабравил и отказва да се подчинява. Един от поредицата “спасители”, призвани да си подават топката на властта с тяхната пета колона – сиреч с БСП, бившата БКП.

Първият подобен експеримент – със Симеон Сакскобургготски – се е оказал повече от успешен – и Путин е доволен – именно неговото правителство стартира АЕЦ “Белене”,  чрез който руската ядрена енергетика трябва да стъпи на територията на ЕС, като пътьом загроби българската икономика и създаде гаранции, че България ще играе десетилетия наред ролята на руски Троянски кон в ЕС.

На втория етап от това разиграване обаче системата нещо засича.

Въпреки добрите първоначални референции се оказва, че новият “спасител” повече слуша Вашингтон, отколкото Москва.

И си е въобразил, че може да играе самостоятелна игра в полза на народа, чиято държава управлява – поради което бастисва Бургас-Александрополис, бастисва Белене и е на път да бастиса дори ненарушимата дружба от векове за векове. Ами че това е нечувано!

Трябва спешно да се предприемат екстраординерни мерки.

И се предприемат. Летят депеши от Москва към “Позитано” 20 – точно както са летели с нареждане за въстание през 1923, и за терор и взривяване на “Света Неделя” през 1925.

Разликата е само в това, че времената са се променили, и тая работа с динамит не става.

Става обаче с активизиране на дремещи клетки, оставени от мрежите на ДС в държавните институции, с компроматни сценарии, с използване на “полезни идиоти”. Тяхната съвкупност прочее е известна в практиката на упражняващите я служби като “оперативно мероприятие”.

Един ефимизъм, под чиято шапка може да се побере всичко – от подслушването до рекета и мократа поръчка.

Точно такова активно мероприятие е и предизборната кампания за избори 2013.

Не като някакво отделно явление в хода на нейното провеждане, а като рамка, която вмества в себе си всеки политически жест и създава контекста на самата предизборна реалност.

Нейното провеждане се оказа безпрецедентно дори и за българските условия – на практика цялата кампания бе подменена.

Българите не чуха нито какво обещава тази или онази партия, нито каква е нейната политическа философия и какви са нейните политики.

Чуха единствено варварското надуване на зурната, възвестяващо непрестанни компроматни скандали на тема подслушване и подмяна на изборния вот – и институционалното „исо” на прокуратурата, превърната от БСП в предизборна бухалка.

Естествено, това оперативно мероприятие не мина без съответната подготовка и обработка на общественото мнение.

Вероятно е имало и други, паралелно развити и междувременно отпаднали сценарии – тъй като задачата съвсем не беше от леките – предвид това, че управлението на тройната коалиция приключи с печален за БСП резултат на следващите избори – най-голямото поражение в цялата история на тази преименувала партия.

На тези избори столетницата не само сдаде властта, но и получи само 40 депутатски места – най-ниския резултат от 1944 г. насам.

Един от тези сценарии вероятно е бил свързан с идеята да се превърне именно проекта “Белене” в ядро на предизборната кампания.

Социалистите инициираха референдум, който се проведе на 27 януари 2013 г. – с идеята да обединят избирателите около една прагматична и не толкова компрометирана визия, колкото тяхната собствена.

Референдумът обаче се провали, тъй като гласуваха едва около 20 процента от избирателите. Което не попречи на Станишев да заяви, че след като спечелят изборите, те въпреки всичко ще построят централата.

Затова вместо с непосилно скъпата (и съвършено излишна) ядрена централа, БСП реши да подходи към избирателите по стария изпитан начин – чрез компроматен сценарий.

И веднага след провала на референдума на същия бе даден ход – чрез няколко странични и привидно несвързани с БСП източника.

На 3 февруари 2013 г. в сайта за разследваща журналистика “Биволъ” се появи статията “Досието “Буда”. В нея се твърди, че Бойко Борисов е регистриран в отчета на ЦСБОП като информатор. Доста по-интересни са основанията за това твърдение – в тази публикация дословно пише следното: “Тази неизвестна до момента информация излиза от копиe на автентичен документ, получен в нашата платформа за анонимно  получаване на документи Balkanleaks, работеща на същия принцип като Wikileaks. Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява.” (курсив мой – Е.С.)

Тук се сблъскваме с първата характеристика на оперативното мероприятие “Избори 2013”: цялата компроматна стратегия при неговото осъществявяне се основава на анонимни сигнали.

Анонимките обаче се приемат, тълкуват и използват за обрабатка на общественото мнение като безспорни факти.

Сайтът “Биволъ” не прави изключение. С лансираната в него версия тезата за милиционерската диктатура, основна за опозиционната левица, придобива завършен вид. Българският премиер се оказа маскара – и той ченге, и той сътрудничил, и той едва ли не донасял на “службите”.

Нищо, че доноси липсват.

Нищо, че декларация за сътрудничество липсва, вербовъчна беседа и отчет на оперативния работник – също.

 Нищо, че става дума за ЦСБОП, а не за ДС – и че борбата с организираната престъпност би трябвало да се приема като  позитивно дело.

Важно е не какво има – а за какво и как се говори.

Важно е – по логиката на основната комунистическа стратегия, с която започна преходът, Буда-та да бъде вписан сред маскарите – които, както е добре известно, са всички.

И се говори така, като че ли всички само това се чакали – етикетът “Буда” да бъде лепнат върху Бойко Борисов.

На практика се извършва подмяна – като се прави идентификация между обговаряните по време на целия преход агенти на ДС – и сътрудниците на настоящите служби за сигурност – в съзнанието на публиката.

И тази подмяна е използвана в максимална степен от социалистите – които впрочем настояват да се създаде специална парламентарна комисия по повод тези публикации – а самият “Биволъ” пък организира специална он-лайн петиция с искане по този случай да бъдат изслушани в Европейския парламент.

Темата впрочем е продължена в следващи публикации на “Биволъ”, в които се появява и една недоказана с нищо съпроводителна бележка от анонимно лице, според която  Бойко Борисов бил и сътрудник на ДС, само че досието му било “прочистено”. 

И се разказват приказки от хиляда и една нощ за това, как Бойко Борисов бил лъжесвидетелствал на бракоразводно дело и с това бил притиснат, за да стане ченге. Тази привидно неангажираща бележка, за чиято достоверност сайтът не гарантира, издава подхода на подаващите информацията – именно с такива анонимни “съпроводителни писма” ще се появят и повечето компромати в реалната предизборна обстановка.

По времето, по което излиза първата публикация за досието “Буда”, избухва и скандала с неимоверно повишените сметки за електроенергия за месец февруари – които изваждат изтормозените от кризата и беднотията българи на улицата.

 Първите протести са от 28 януари в Сандански и Благоевград, но бързо се разрастват в цялата страна.

Темата с досието “Буда” бързо влиза в речника на протестиращите и оказва определено въздействие върху радикализма на техните искания – като се хвърлят повече от значими усилия и ресурси, за да се пренасочи тяхното негодувание от електроразпределителните дружества директно към правителството и персонално – към Бойко Борисов.

По това време във вестниците често може да се види снимка с лозунг, на който пише: “Буда, не сме будали!”

Изборите показаха обратното, но не това е важното. По-скоро важното е, че автентичната енергия на протестите бива впрегната чрез внедрени в тях лица и структури, за да бъде използвана за изчерпване на ресурса на доверие в българското правителство – и да се стигне до ситуация, в която нормалното управление на държавата би било практически невъзможно.

БСП впрочем използва и опита от ситуации, в които самата тя е била потърпевша – тези от януари 1997 г. например.

Сред протестиращите започват да се появяват странни фигури – като активиста на движение “Русофили” Ангел Славчев например. Появяват се и футболни фенове от контингента на Дучето – със закрити лица – които хвърлят камъни и бомбички по полицаите.

В крайна сметка тайният щаб манипулаторите постига своето – протестите са окървавени.

Единствената изненада е, че Бойко Борисов не изчаква като агне на заколение да се изчерпи целия му политически ресурс, а подава оставка веднага след като на жълтите павета се стига до кръвопролития.

Поради което се налага сценарият за неговото отстраняване чрез уличен натиск да бъде спешно променен и обновен.

Но за това – в следващата статия.

 





Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5033657
Постинги: 1542
Коментари: 8713
Гласове: 7592
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол