Изричайки фразите "Правителството е законно избрано и трябва да му се даде шанс да поработи" и "Не знам какво е морал, но такова нещо няма" Ламбовски цопна в гьола на Статуквото.
Отсреща му се говореше за морал, за Задкулисие, за измамна демокрация, за държава на почтените , за държава ЗА хората, а не за 100-те Олигарси, за отсъствие на диалог между обществото и властниците..а той си повтаряше, оглушал от дебелата орехова шума в ушите му
"- Има диалог. Ето протестиращите казват "Оставка, а Орехите отговарят: - Няма да подадем оставка!" - Това не е ли диалог?...пита тотално зашуменият Ламбовски.
И още един бисер във вид на внушение - "В България няма достатъчно морални хора следователно призивите за морал са неморални."
И още е дно внушение "Не протестирайте, чакайте да се появят повече хора с морал и тогава.. може".
Оставям на страна обширните му признания, че такова чудо "морал" няма - не знае, че морал в тълковния и сининимен речник все още е и - "напълно предан на Партията" му. Ами - да чете!
Той дори си вярва, че от 10 ноември до сега и на 12 май тази година, е имало избори.
Дебелошумието не е монопол само на монополите във властта, медиите и икономиката.
Дебелошумието е болест на дебелокожието на дебилите от миналото.
Ламбовски поне си признава публично, че един от тях.

комуняга, а сега е на ясла във вестник "Сега".