ПРОТЕСТИТЕ ПИШАТ НОВИЯ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

Автор: www.bosia.blog.bg

Протестите завариха политическата ни класа неподготвени. Също както първият сняг през зимата заварва общината заспала.

Протестите бяха желани от много хора, но малко от тях вярваха, че ще се състоят.

Журналистите, социолозите и политолозите също не се усетиха и не успяха да ги предвидят. Защото те изследват второстепенни нагласи, но не и енергията и нейната посока на обществото. А то е изключително важен факт.

Когато има натрупана социална и политическа енергия дори и най-малък повод може да доведе до социален взрив и хората да излязат на улицата.

Тази грешка,-волна или неволна води до допълнително напрeжение.

Ако се наблюдава енергията на хората, властите могат да направят изненадващ ход и да направят разумна отстъпка предварително. Но у нас това не става.

Което прави автоматично агенциите не само непотребни, но и вредни. Доказателство за това е хвърленият домат. Институциите и политическите лица имаха достатъчно време да реагират, но съзнателно не го направиха.

Но това е страничен проблем.

Да погледнем на протестите аналитично и да се опитаме да разрушим някои водещи клишета и митове.

Най-честото клише е, че протестиращите не знаят какво искат. Те знаели само какво не искат.

Това е груба фалшификация!

Да. Протестиращите искат оставка на парламента и правителството. Но това искане съзнателно и подло се деформира единствено до тези оставки.

А зад искането на оставки ясно и точно личи искането на протестиращите тази силно компрометирана т. нар. “политическа класа на прехода” да бъде разтурена и да се създаде нова система на управление, в която да преобладава пряката демокрация.

С действията и бездействията си досегашните “политически партии”, а на практика търговски дружества показаха безпощадно ясно, че това всъщност е бутафорна демокрация.

Това се вижда с просто око и ако преди години протестите бяха в полза на някаква “нова партия” с нови обещания, сега протестите не са свързани с подкрепа на някоя партия-била нова или стара. Нещо повече!

В протестите на равни начала участват лявомислещи, дясномислещи и центристки настроени хора. Сред тях има и немалко партийно неутрални участници.

Това, обаче, не ги разединява, а тъкмо обратното. Обединява ги в един монолитен блок, който иска тяхното мнение не само да бъде чуто, но и да се съобразят с него.

Хората, всеки отделен индивид, има неотменни граждански и политически права,а  чрез изборите той ги делегира върху избраните и те работят от името на гражданите.

В продължение на повече от 23 години българските граждани видяха две неща:

Първото е идиотската конституция, в която не пише, че избирателят държи неотменните си права и делегирайки ги на народния представител, той не ги губи.

Всъщност думата “депутат” е доста мъглява за българина, но думата “народен представител” съвършено ясно казва, че избраният представлява българските граждани, но и дава отчет пред тях.

Именно в този пункт т. нар. “конституция” елиминира политическите и граждански права на българските граждани в полза на управляващите.

Протестите срещу тази постановка и политическа система са абсолютно и мотивирано правилни.

Това се нарича нов морал.

Колкото и да не искаха българските “политици” да не допуснат появяването му, те нямат нито интелектуално, нито организационни възможности да спрат появяването му.

Те се държат като онзи петел, който мислил, че ако не изкукурига-слънцето няма да изгрее.  

Новият морал е факт и всички трябва да се съобразяват с това от днес нататък.

Вторият мит е, че който не е гласувал-няма право да протестира.

Тази теза е толкова глупава и фалшива, че категорично показва умствените неспособности на изричащите я.

Най-напред трябва да се знае, че никой в това общество не може да дава право на протест или да го отнема. Всеки може да има свое отношение към протестите, но не и да диктува кой има право и кой-не.

Но тук има и един много интересен парадокс.

Някакви малоумници забраняват на протестиралите пасивно, като не са гласували на идиотските ‘избори” да протестират активно.

И излиза, че и тези, които са гласували дефинитивно, нямат основание да протестират, защото трябва да са удовлетворени, че избранниците им са в парламента.

Тогава кой остава с право на протест?

Отговорът е ясен! Само депутатите!

Много им се иска на тези негодници да е така.

Но нещата не са така!

Този, който е протестирал на самите избори поради липсата на нормален избор между това да бъде застрелян, обесен или удавен, има моралното и материално право да протестира с всякакви средства.

Тези които са гласували също могат да преценят, че са били излъгани от избраните и да излязат на протест.

И тяхната мотивация е ясна и легитимна. Което става и на практика.

Третият мит е, че протестите нарушават нормалния ритъм на работата на парламента и правителството.

Дори лъжесвидетелят Цветлин Йовчев изригна като стомашно разстройство, че протестиращите нарушавали конституционните права на депутатите!!! Това може да се определи само като тотална простотия.

За сбърканата конституция вече обясних. Обясних и за легитимността на протестите. Но тук има една евтина селска тарикатщина.

Йовчев вижда нарушените права на депутатите, но съвсем си затваря очите за изключително тежките нарушения на правата и свободите на българските граждани. При това системно и съзнателно от политическия модел, от административния модел и от съдебния модел.

Но за един лъжесвидетел колко му е да се направи на кьорав и да вижда само това, което иска, или което му кажат да вижда. Дори се стигна до парадокса да нарушава едновременно правата на протестиращите българските граждани и на подчинените му полицаи.

Появи се още един селски тарикат. Лютви Местан. Той, от трибуната на парламента, изрече голямата глупост “Протест с пиано-да, но с паве-не!”.

Този “крепител” на демокрацията, правата и свободите е толкова нагъл, че не само се опитва да ни учи как и кога да протестираме, но и определено се поставя над всички нас с претенциите да ни бъде “вожд и учител”.

Любопитен съм да видя първия ден на протестите срещу ДПС от собствените му членове.

Друг опасен мит е, че протестите се организират от политически партии. През февруари от БСП, а сега от ГЕРБ.

Това е напълно несъстоятелно, тъй като Нито БСП, нито ГЕРБ имат капацитета да изкарат толкова хора за такъв дълъг срок. Достатъчно е да видите напъните на т. нар. “контрапротест”, на който се появяват едва няколко десетки привърженици на БСП.

Дори и някоя партия да може да изкара срещу бонуси и облаги няколко хиляди техни привърженици, те нямат възможност да го правят в продължение на повече от 40 дни, като сред участниците в протестите мнозинството е от хора, които не харесват нито БСП, нито ГЕРБ. Т. нар. “партии” дори да могат да правят някаква организация, те не могат да генерират енергия в масите.

Енергията се натрупва в течение на глупавото, безотговорно и криминално управление, а не от благи лъжи и демагогия.

Всички партии се опитват, чрез малки платени провокаторски групички да изместят посоката на протестите, но генерираната енергия у протестиращите има точно определена посока и нищо не е в състояние да ги отклони.

Това поколение се е освободило от страха и демагогията и си иска правата и свободите.

Разбира се, има още много митове.

Например, че в България има демокрация.

Вивиан Рединг ясно и точно каза, че в България управлява олигархията, а не демокрацията. И че те са несъвместими.

Това определено е така, защото демокрацията е управление на демоса, т.е. на народа, а олигархията е едно изключително малобройно звено от българското общество.

Друг такъв мит е БСП.

Тя не е нито българска, нито социалистическа, нито партия.

Същото се отнася и за останалите т. нар. “партии”.

В голямата си част те са създадени, финансирани и ръководени от службите.

Това е познато в началото на 20 век в Русия.

Тогава по предложение на полицейския началник Зубатов, в Санкт Петербург се създават работнически организации, свързани с полицията./Начело на една такава организация е подставен „вождът и учител” на днешните комунисти Димитър Благоев, който отгоре на всичко, открито се самоопределял като небългарин. След като разконспирирането му е станало факт го изпращат да върши същото в България – демограф./

Тази система се е наричала “полицейска демокрация”, което е и у нас сега.

Най-ярката фигура от тази “полицейска демокрация” е поп Георгий Аполонович Гапон-роден през 1870 г. в семейството на евреи от Полтавска област. Той е идеологът и организатор на т. нар. “февруарска революция” в Русия и “Кървавата неделя” на 9 /23/ януари 1905 г. Тази “революция” е създадена извън Русия, но чрез немския евреин Парвус и поп Гапон е проведена, за да се преустанови икономическият просперитет на Русия.

По-късно тази престъпна организация се поема от Ленин, Троцки и компания. /Аналозите в български условия са Войнишкото и Септемврийското възстания /погроми/ и атентатът в църквата Света Неделя - демограф/

Това, което стана у нас на 23 юли 2013г в 22 часа, на гърба на Народното събрание определено можем да причислим към “полицейската демокрация”, а това, което става в Народното събрание, отдавна е именно “полицейска демокрация”. Но в случая Доган, Станишев и Йовчев нямат качествата на Парвус и Гапон.

Разбира се, има още стотици и хиляди митове и клишета, които ни пречат да видим истинското положение на нещата.

Боравенето с клишета, които отдавна нямат никакво съдържание от страна на политици, социолози, журналисти и квазиинтелигенцията ни затварят в един омагьосан кръг от казуистика, от която само протести като тези, които се случват в момента могат да ни измъкнат.

Няма друг начин да се ограничат, поне за известно време протестите, освен създаването на Постоянно действаща кръгла маса/на гражданите/, която да създаде съвършено нов обществен договор като гаранция за бъдещето на българските граждани.

При това кръглата маса е част от пряката демокрация и може да застави едно програмно правителство и един програмен парламент да станат основа на една нова България, където моделът на управление и контрол са достатъчно качествени и гарантирани с възможности за бързи промени на нормативите и организацията на управлението с цел повишаването на ефективността и качеството на живота.

Стартът е даден!

Посоката е ясна!

На добър час!