Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2013 04:44 - България принадлежи на всички ни, но бъдещето принадлежи на младите!
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1518 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 05.08.2013 01:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Има неща, които наистина за нищо на света разумът ми не иска да приеме...

  image

Доста работи и суматохи - весели и тъжни, радостни и тревожни, оптимистични и отчайващи, позитивни и обезверяващи - видях за 24 години във, със, над, под, зад, край и около политиката. Предполагах наивно, че вече нищо не може да ме изненада, учуди, порази или шокира.
  Излиза, че съм се лъгал.
  
  Умът ми не го побира, разумът ми отказва да го приеме, здравият смисъл ми се губи:
  Оказа се, че у нас е препълнено, претъпкано, претоварено и пренаселено от хора, които изживяват себе си и преживяват България като абсолютна, преднамерена, целенасочена и отдавна планирана жертва на заговори, завери, конспирации, чужди интереси, лоши хора, тъмни сили, агенти на злото, агресивни сатани, алчни луцифери, агресивни разрушители на страната ни!
  Отприщи се едно всенародно самоовайкване, самосъжаление, самооправдание...
  
Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака, на грабливата лапа на международното положение, на хищната десница на враговете на злощастната ни държавица,
  смятат също така, че България се разпада (аз също мисля, че България се разпада), че нещата у нас вървят на зле (аз също мисля така), че си изпускаме държавата (аз също мисля така)
  и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите,
  като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи!
  
  ▪ Наистина не мога да проумея как живеят хора, който не дирят никаква вина, ама грам вина не дирят за случващо се у себе си и се изживяват само като жертви? Какво ли става в техните глави, как намират душевен покой когато се мислят единствено за потърпевши, за обект на вредни влияния и зловреди планове?
  Когато се чувстваш постоянно, непрекъснато, винаги невинна жертва на натрапени обстоятелства, заговори и конспирации, едва ли ще се бориш да промениш нещо, ще живееш с отпуснати ръце и непрекъснато някой друг ще бъде причинителят на собствения ти личен, семеен, професионален и житейски провал, затова няма нужда да се вземеш в ръце и да се опиташ да живееш различно...
  
  ▪ Наистина не мога да проумея как се свързват в едно и пълното отчаяние от сегашното положение, и категоричната съпротива срещу самата мисъл за промяна?
  Това е някаква тежка форма на социална шизофрения, на социална епилепсия, на социопатия...
  
  ▪ Наистина не мога да проумея как смяташ, че обичаш България и в същото време според теб тя е безнадеждно и неспасяемо сграбчена от непобедими външни интереси, агресивни империалистически заговори, сороси и соросоиди (впрочем, без да съм му фен ще кажа в интерес на истината, че Сорос в момента е най-яростен противник на начина, по който САЩ управляват света политически, икономически и финансово), меркантилни западняци, самодоволни европейци, нагли американци, транснационални изедници и брутални глобални чорбаджии?
  За мен най-висшата форма на родолюбие и патриотизъм е да направиш всичко възможно да помогнеш на родината си да бъде по-свободна, по-европейска, по-демократична, по-модерна и по-развиваща се.
  А най-лошият антипатриотизъм, най-гадното анти-родолюбие е да смяташ обречено и подшмъркващо, че България няма никаква шансове да оцелее в днешния глобализиращ се свят, защото присъдата й е окончателно прочетена и неподлежаща на обжалване!
  
  ▪ Наистина не мога да проумея как хора от моето поколение и от поколението преди мен
   (а това сме двете поколения, прехвърлили билото на живота и имащи само една цел – да намалим скоростта на плъзгането, на свличането, на свлачването надолу; това сме двете поколения, които искаме да забавим времето; това сме двете поколения, които се събуждаме с тревога всяка сутрин и си казваме – дявол да го вземе, колкото повече живея, толкова по-малко ми остава!)
  си присвояват правото да се разпореждат с бъдещето на България, като му пречат да се случи, като стопират всяка надежда за промяна, да освиркват, охулват, омаскаряват, овикват младостта на България, излязла по площадите!
  
  Да, младите са понякога по-дръзки от нормалното - сякаш дързостта има нещо общо с нормалността, така, както я разбира втората възраст.
  Да, младите са понякога по-безотговорни от псевдоразбраната отговорност на онези, които се водят от правилото Да не би да стане нещо по-лошо!
  Да, младите са понякога по-палави, по-игриви, по-стряскащи, по-възбудени, по-нахъсени, по-смели, по-смайващи. Но те са такива не защото са зле възпитани (ех, ама как добре бяхме възпитани ние едно време!!), а защото са млади – само веднъж и само сега!
  Да, младите са понякога по-несправедливи като ни показват, че нашето време изтича и днес е тяхното време. Но времето е наистина на тези, които искат да го ускорят, а не на онези, които искат да го забавят.
  
  България принадлежи на всички ни, но бъдещето принадлежи на младите!
  Затова трябва да се радваме, че те от няколко месеца показват първите симптоми и синдроми на неистово желание да си подредят бъдещето, да си го направят такова, че да го живеят тук, в България, а не да се махат от нея, обръщайки се с гняв назад и казвайки с обида и огорчение (понякога и с омерзение): Няма да ви живея в скапаната държава!
  Ето защо конфликтът сега в най-главното, в най-важното, в най-същественото и най-съкровеното, не е между жълтите павета и Бузлуджа.
  Конфликтът, който ние всички съзерцаваме, но и подклаждаме, в който ние всички участваме, съучастваме или безучастваме е между ДНЕС и УТРЕ.
  
  ДНЕС е станало такова, че да не ти се живее в него – то ни води ускорено и освирепяло към ВЧЕРА.
  Нека се опитаме поне да не пречим на онези, които искат УТРЕ да е по-различно, по-хуманно, по-проспериращо, по-европейско и по-българско, вместо да стане и то някой ден – заради нас! - същото грозно и гротескно, ориенталско и опростачено, безпространствено и безвременно ДНЕС.

Николай Слатински
30.07.2013 г.




Тагове:   траки,   Бойко Борисов,   политика,   ДПС,   БСП,   новини,   революция,   държава,   избори,   телевизия,   Кредит,   срам,   парламент,   мафия,   младежи,   демокрация,   манипулация,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   терорист,   олигархия,   слепота,   неграмотност,   Омерзение,   доктрина,   монополите,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   Свобода,   хора,   българи,   турци,   студенти,   съзнание,   евреи,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   глупост,   управляващи,   алексей,   банка,   протести,   история,   президент,   Измама,   гърци,   човеци,   икономика,   фашизъм,   пропаганда,   конспирация,   Петров,   като,   ДСБ,   реквием,   просвещение,   бандити,   фалшификати,   партии,   руснаци,   корпорация,   популизъм,   кукли,   позор,   Икономическите,   пеласги,   движения,   почтеност,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   тоталиризъм,   бспдпс,   криминали,   парламе,   орловмост,   напротеста,   корпокацията,   насветовнатабанка,   корпокрацията,   предатества,   маши,   поилитика,   баивност,   заблудени,


Гласувай:
6
1



1. vmir - Безпощадно вярно.
03.08.2013 06:48
Грозно и непочтено е старите да налагат на младите кой да ги управлява. Само дъртаци, лишени от съвест и с чувства загрубели като крокодилска кожа, могат да свеждат достойнството до игнориране на младите. Срамно и нелицеприятно явление, поощрявано всячески от партии, върху дебелокожието на което те строят политиката си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 6058554
Постинги: 1599
Коментари: 8927
Гласове: 8670
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол