2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. bosia
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 3134 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2013 12:34
Bansko Jazzfesta и протеста
Днес е последната “джазова” нощ в Банско. Не я пропускайте.
Една след друга се изнизаха вълнуващите вечери пълни с емоции и красота.
Фестивалът е като цветна градина от музика и багри, които изпълват душите на зрители и участници с оптимизъм и свежест.
Доктор Jazz/Организаторът на фестивала д-р Илиев/ и бандата Spagetti - Italy, които освен сладките песни, приготвиха и раздадоха на публиката 30 порции разкошни спагети..
От различни краища на Европа и света, различни по цвят, темперамент и артистична постройка изпълнители, отново събориха скуката в летните делнични вечери на малкия-голям български град.
Фенове на феста от близки и далечни части на България и света, изпълват улиците с шарена глъч и ги разкрасяват със своите не по-малко артистични лица, облекла и излъчване.
Жизнерадостната тълпа от деца, младежи и възрастни, като весел порой повлича със себе си и ценители и начинаещи, и напълно недокоснати от чара на джаза, и ги обединява в една пъстра смесица от усмихнати лица и тела, които раздават един-друг доброта и съпричастност на десетки езици.
И сякаш езикова бариера няма, сякаш всички говорят на един и същ език.
И то си е така – те си общуват с езика раждащ се от магията на изкуството, която се лее от сцената, както наливната бира в околните капанчета.
Hubert Tubbs & Blue and Soul Revue - Жестоки! До 02.00 часа. До като публиката падна на колене.
Празник…!
На сцената се редуват едни от други по-интересни, по-забавни, по-изобретателни и по-талантливи изпълнители. Всеки от тях докосва душите на множеството по своя си начин и изпраща своето послание към аудиторията, пълно единствено с добрина, любов, човечност и чар.
Наоколо, защото тук няма ясно разграничение между сцена и зала, одухотвореното множество жужи в тихото благоприличие на усмихнатите разговори, попива водопада от звуци и цветове изсипващ се върху им от сцената, избухвайки периодично в заслужени и незаслужени аплодисменти, поклаща се в съучастнически деликатен танц на място, като горичка от вихренския полъх и преживява с ритъма на джаза.
Веят се знамена, пищят свирки, крещят се възгласи на възторг, вдигат се ръце пляскащи в такта на барабаните, в звънкия глас на китарите и упойващия вой на плачещи и смеещи се саксофони, в бягането на изкусни пръсти по клавишите на пианото като катерички, в катеренето, спускането и завоите на уникалните гласове на певците.
На разни езици и инструменти от подиума се отправят послания и с разни езици и невероятни движения на телата, площада им отговаря с възхитителния синхрон на взаимното уважение и любов към различното.
Сентиментал Суингърс&Михаил Йосифов секстет бяха като китки от старите бански дворове.
Хората с млади души танцуват, пригласят или просто крещят без стеснение от възторг и радост, кой както му диктува сърцето и колкото му позволява мястото в препълнения площад.
Мълчаливи остават само, окупиралите от светло недостигащите скамейки и дремещи на тях, местни възрастни хора, дошли просто за да са и те там, и децата в бебешките колички, които вълшебната музика е приспала в дълбок сън, който дори и грохотията на тъпаните не нарушава, а само подслажда. Валогът на разминаващите се поколения…
Полунощ наближава. Младите заемат местата на мръщещите се на джаза.
Преди полунощ, старците най-после се събуждат и си тръгват, майките отвеждат децата в леглата им и се завръщат на площада, и всички се включват във войната от звуци и взривни емоции, по всички духовни и пространствени измерения.
Войната на младите духом, в която няма ранени и жертви, а само взаимна и споделена любов един към друг и към изкуството.
А къде е тук протеста?
– Може би е в събираните прилежно отпадъци, в ненатрапчиво развяваните национални флагчета, в шарките на фанелките дансwithme, в свирките с уста, в боя на тъпаните и барабаните, в китарите и в пианото, във виковете..
- Може да е и в букета, по старомодному поднесен от името на виден държавник, което предизвика снизходително бръмчене сред публиката.
- Може да се търси и в натрапчивата разходка пред сцената на един друг виден държавник, любител на саксофона. Забелязахме го.
- и със сигурност се отразява във винаги окупираните от местната и столична „аристокрация”, сърдити, мълчаливи, беловласи глави на първите редове…
- Може де се крие и във въпроса на внучката ми: - Дед, защо старите хора по пейките са намръщени и не ръкопляскат?..може би.
Млади сме. Добри сме.
Но, в същност, тук няма протест – има единение от хора и изкуство, което е антиподът на разделението.
Но ако го има, най-вече е в любовта към музиката и в смисъла на думите, в усмивките и взаимната благодарност за красотата пречистваща душите ни.
Bansko International Jazz Festival 2013 – горещото лятно очарование на снежната ни ски столица!
-
Тагове:
Врагът на мойте врагове е моят съюзник. ...
Твариш4 Волен Сидеров - светъл пример за...