Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2013 18:54 - Вигенин и партията му и днес изпълняват заръките на Коминтерна. Какво да очакваме от тях по македонския въпрос?
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 2453 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 14.08.2013 19:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ОТ ЯНУАРИ 1934 Г. - ВРЪХ В ЛЪЖАТА И МАНИПУЛАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ И СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ И ПОРЕДЕН УДАР СРЕЩУ НАРОДА НИ

Подгответе се да се запознаете с един от поредните случаи на национално предателство на Българската комунистическа партия, изпълняваща безпрекословно декретите на Коминтерна.

Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканския секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал е приета в Москва на 11 януари 1934 г.

 Тя и до днес се сочи като един от най-важните документи за създаването на македонската нация, а всъщност на практика представлява документ-декрет, характерен за командно-административния подход на КИ при решаването на важни проблеми.

Екземплярът, който ще прочетете по-долу, е запазен в архива на Коминтерна. През следващия период, както се вижда, нейното място съвсем не е така значително за решаването на македонския въпрос, а, напротив, тя създава нови трудности и то в тесния кръг на ръководството на БКП и зависимите от нея ВМРО (об), Акционния македонски комитет за защита на емиграцията, Македонския литературен кръжок, Македонския народен съюз в Америка и др.

Тя става единствено повод за разгръщането на инициативността на дисциплинираните до оглупяване членове на БКП за разработването на македонски език, литература и история и за пропагандирането без срам и свян отделянето на „съветско” Петричко в самостоятелна държава, след като се правят декларации, че то е колония на България.

Практически резултати след приемането и публикуването на резолюцията и несполучливия смехотворен опит да се приложи няма.

Тя остава само като решение, единствено подкрепено с книжна пропаганда, изразила се в печатането на огромен брой полуграмотни позиви и статии, характерни с липсата на елементарна логика в изложението и деформиране на историческите факти.

 
Докато протича подготовката на резолюцията и пленума на Балканския лендерсекретариат на Коминтерна, Георги Димитров се намира в германския затвор „Моабит” и е изправен като подсъдим пред Лайпцигския процес по подпалването на Райхстага.

След освобождаването му от затвора Г. Димитров, заедно с другите двама подсъдими българи - Благой Попов и Васил Танев, кацат на Московското летище на 27 февруари 1934 г. Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (об) е вече утвърдена с протокол № 207 на заседанието на Политическия секретариат на Балканския лендерсекретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. и е заведена под № 815 в деловодството на Балканския лендерсекретариат два дена преди Димитров да кацне в Москва - на 25 февруари 1934 г.


За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (об) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически хамелеон и въжеиграч./Запомнете това име с омраза/

През 1910 г., когато той е български депутат в Турския парламент, ще окаже решаваща роля за разтурянето на Народната федеративна партия (българска секция) и ще направи сериозен опит да дискредитира един от водачите на партията - Яне Сандански, а Христо Чернопеев ще напусне скоропостижно партията, погнусен от неговите интриги.

Вероятно си спомняте, че негова беше и ролята за друга една голяма манипулация по македонския въпрос, а именно изготвянето на Майския манифест през 1924 г., нанесъл един от най-сериозните удари както срещу ВМРО, така и срещу българщината.

Предната година (1923 г.), преди да се изготви Майският манифест, Д. Влахов заедно с Михаил Монев посещават Съветска Русия, където осъществяват важни срещи със болшевишките ръководители.

Този явен агент на съветските тайни служби и Коминтерна ще продължи и през следващите години своята разрушителна роля и точно след едно десетилетие ще се окаже отново главният инициатор и на коминтерновската резолюция.

А след още едно десетилетие ще зареже членството си в БКП и ще замине за Скопие, където за предателствата си към българския народ ще бъде щедро възнаграден от Й. Б. Тито, който, независимо от вярното слугуване на Влахов, ще продължи да го нарича в по-тесния си кръг „дъртия българин”.


За неговата роля и за изработването и налагането на резолюцията на Коминтерна той разказва най-безсрамно в своите мемоари. (Вж. Мемоари на Димитар Влахов. Скопие, 1970, 370 с.)

След като ВМРО (обединена) изживява сериозна криза, която ще доведе до разпадането й, Д. Влахов и Владимир Поптомов напускат Париж през лятото на 1933 г. и заминават за Москва, докато останалите ръководители на организацията, некомунистите, се оттеглят от по-нататъшна дейност.

Във ВМРО (об) остават само български комунисти. На практика тя остава неразделна част от Коминтерна, БКП и Балканската комунистическа федерация, ръководена от Г. Димитров.

От структурите й продължава да съществува само на книга т.нар. Трета революционна област, обхващаща само държавната територия на Царство България, докато във Вардарска и Егейска Македония тя изчезва напълно. И в Третата революционна област тя продължава да съществува само заради щедрите парични субсидии, които получава от Коминтерна по линия на МОПР (Международната организация за подпомагане на революционерите).


Влахов и Поптомов продължават и от Москва своята разрушителна антибългарска дейност. Те са инициатори на редици действия на Коминтерна след многобройните си писмени изложения, с които настояват ВМРО (об) да бъде реанимирана и да продължи съществуването си, като официално да се признае и съществуването на македонска нация.


Тази възможност се открива след ХІІІ пленум на ИККИ, когато Балканският лендерсекретариат е възглавен от чешкия комунист Бохумил Шмерал, който няма и най-малка представа от македонския въпрос.

Той свиква на заседание по македонския въпрос намиращите се в Москва балкански комунисти. На него не присъстват нито Г. Димитров, който, както посочих по-горе, се намира още в „Моабит”, нито Васил Коларов, нито Антон Иванов, нито Станке Димитров, нито Вълко Червенков.

По думите на Влахов те не присъстват, тъй като не признават съществуването на македонска нация. Поптомов също не присъствал, тъй като не бил получил поканата от Влахов. От българска страна присъстват и участват в обсъждането на въпросите Д. Влахов, Гаврил Генов, Петър Искров и Караджов.

От всички българи, които се изказали, само Г. Генов се съгласил с постановката за съществуването на македонска нация, докато Караджов възприел постановката с нежелание.

Съвещанието не достига до никакво решение и затова Коминтернът възлага на поляка Хенрих Валецки (с истинско име Максимилиан Горвиц) да изготви резолюция по македонския въпрос. Но и той, както и чехът, си няма понятие от македонския въпрос. Валецки възлага на свой приятел, друг поляк, който също „няма и понятие от македонския въпрос”, по думите на Влахов, да изготви резолюцията.

Ако ви прави впечатление, в Коминтерна през целия период на съществуването му се е действало на този принцип - който не разбира от даден въпрос, именно на него се възлага да изработи съответен документ.

Този принцип на действие е принципът на некомпетентността. Така ще видим през различните периоди, че с българския, т.е. македонския въпрос, се занимават чехи, поляци, германци, финландци и какви ли не още некомпетентни комунисти. Така и на Г. Димитров на този принцип ще бъде възложено да се занимава с германския и китайския въпрос и т.н.

Това дава възможност на инициативния Д. Влахов да разгърне своите способности и да „ограмоти” поляка по македонския въпрос и по неговото развитие. Той заедно с него ще изготви и резолюцията по македонския въпрос, която ще бъде утвърдена на 11 януари 1934 г.

Както посочих и по-горе, заговорниците срещу българския народ бързат с нейното изработване и утвърждаване преди освобождаването на Димитров от затвора. Но едва ли примерният и дисциплиниран комунист Г. Димитров, изпълняващ сляпо нарежданията на всесилния Сталин, щеше да се противопостави на това антибългарско решение, което той е доказал с дейността си както в предходния, така и в следващия период.

През февруари 1934 г. резолюцията е разпространена в отделите на Коминтерна и оттам е връчена на ВМРО (об) за изпълнение. През април 1934 г. основните части от нея са публикувани в органа на ВМРО (об) в. „Македонско дело”.


След тази резолюция вече не се поставя въпроса за балканска федерация, а само за правото на „македонския народ” на самоопределение и отделяне му от държавите поробителки (Сърбия, Гърция и България) в независима република на „македонските” трудещи се.

Макар и че болшинството от българските комунисти, намиращи се в Москва, са несъгласни с резолюцията, те се подчиняват на този документ-диктат и заработват за нейното осъществяване, а Задграничното бюро на БКП в Москва прави опит да създаде група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация” и да излезе с решение. В нея влизали Алекси Величков, Димитър Гачев и Дино Кьосев.

Резолюцията не била посрещната с разбиране и не била приложена на практика. Но опитът да бъде наложена довел до ново разцепление във ВМРО (об), което завършило с пълното й ликвидиране и разтуряне.


Тук предлагам на вашето внимание, освен резолюцията на Коминтерна, но и писмото на Г. Димитров до ЦК на Македонския народен съюз в Америка от 13 май 1934 г., т.е. само два месеца след излизането на резолюцията.
Читателите сигурно си спомнят думите на Димитров пред Лайпцигския процес, произнесени само няколко месеца по-рано. Там той се удря в гърдите, че е син на българския народ и на българската работническа класа, докато тук вече и самият той не е наясно със себе си. Интересна еволюция претърпява „героят” от Лайпциг, но това е тема за друг разговор.

Като пример само ще посоча, че в запазената чернова на това писмо Г. Димитров започва едно от най-важните сочени изречения в него по следния начин: „Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс...”. Последната недописана дума е задраскана и е написано след нея „македонския народ”, свидетелствуващо за раздвоението и объркването на автора му. Публикувам и отговора на писмото.

Ще имате възможност да се запознаете и с объркването на българските комунисти в Съветска Русия, които започват да се чудят дали да започнат да разработват проблемите на македонския език, литература и история, след като им е връчена вече резолюцията. (Вж. по-долу писмото на А. Величков и получените инструкции.)

На този умник и до днес в центъра на Благоевград има улица на неговото име.!!!!!!!!!!!!!!
Ще имате възможност да се запознаете и със скудоумните размишления на Васил Ивановски (Бистришки) „Защо ние македонците сме отделна нация?” от февруари 1935 г., неправилно приписвани на Георги Пирински от некомпетентни изследователи.

Същият В. Ивановски е първият главен редактор на скопския вестник „Нова Македония”. Но само след няколко месеца ще зареже скъпо платената предателска длъжност и ще побегне за България, но тук пък ще бъде арестуван и съден по Трайчо-Костовия процес.

След излизането си от затвора отново ще продължи да размишлява на темата: „защо те - македонците са отделна нация”, която „гениална” с прозренията си книга преди няколко години беше публикувана в Скопие.


Приложените документи досега бяха публикувани от мен и колежката ми Ива Бурилкова в двутомното издание „БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946)” през 1998 и 1999 г., откъдето ги публикувам повторно. Който проявява повече интерес към темата, би могъл да намери в тях още любопитни документи по тази жизненоважна за нас, българите, тема.

Цочо В. Билярски

№ 1

Резолюция на КМ по македонския въпрос и ВМРО (об) Москва, 11 януари 1934 г.


СЕКРЕТНО

I. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия, на непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция).
Разделянето на Македония, което беше основа на съглашението между България, Сърбия и Гърция в тяхната война против Турция (1912 г.), и станалият веднага спорен въпрос, довеждайки до нова война на Сърбия, Гърция и др. против България (1913 г.), в следвоенния период се явява постоянна причина за изостряне на противоречията и борбата между тези три държави за господство над цяла Македония и за излаз на Егейско море.
От друга страна, големите империалистически държави превърнаха Македония в плацдарм за военни действия през световната империалистическа война и използват в настояще време македонския въпрос за засилване на своите позиции на Балканите. По такъв начин Македония е едно от огнищата на предстоящата империалистическа война.
Господстващите над Македония държави провеждат грабителска икономическа политика, която разорява трудещите се маси, бесен терор и национален гнет. Македонското селячество страда от недостиг на земя. Крупното земевладение със значителни феодални остатъци никъде не е ликвидирано. В югославската, гръцката и българската част така наречените безстопанствени земи (останали след турците) бяха частично завладени от буржоазията и кулаците, частично използвани за колонизация, като изкупните плащания лягат като бреме върху получилите земя селяни, при това в Югославия и Гърция тази колонизация се провеждаше изключително в полза на сръбските и гръцките елементи.

В селата на Югославска Македония се заселиха компактни маси сръбски военни, които представляват ударни отряди на сръбския империализъм срещу македонското селячество. В Гръцка Македония бяха заселени голямо количество гръцки бежанци от Турция и хиляди македонци бяха масово изселени в България и Турция. Постоянно задълбочаващата се аграрна криза, увеличаването на данъците, отказът на каквато и да било финансова помощ от страна на държавата доведоха до пълно разоряване и обедняване на дребното и средното селячество и на дребните занаятчии.
Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация.

Гръцкият шовинизъм заявява, че кореното славянско население от завладяната от него част от Македония се състои от пославянчени в миналите векове елини, които трябва насилствено „да се върнат” към гръцката култура, като им се забранява да говорят и да се учат на техния роден език.

Великосръбските шовинисти, позовавайки се на наличието на сръбски примеси в езика на местното македонско население, обявяват това население за едно от „племената” на единната югославска нация и насилствено го сърбизират.

Накрая българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония.

Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда.


Българският фашизъм, опирайки се на буржоазните и кулашките елементи сред македонците и македонската емиграция, използва двете крила на фашистката ВМРО, ръководени от Михайлов и Шанданов. Въоръжените банди на ВМРО бяха щурмов отряд в преврата на Цанков. Всички правителства след преврата, включително и сегашното, ги използваха и използват в борбата срещу работническата класа на България и срещу трудещите се македонци. „Михайловистите” се ползват със специални привилегии чак до правото да налагат специални данъци в Петрички окръг. Българските фашисти поддържат лозунга на „михайловистите” за обединяването на цяла Македония от България. Ролята на „михайловистите” като открити агенти на българската буржоазия и на италианския фашизъм не се е изменила, независимо от това, че на последния конгрес на македонските братства (пролетта на 1933 г.) те се изказаха за независимост на Македония.


Засилването на недоволството и борбата на масите, разприте вътре в българската буржоазия доведоха през 1928 г. до разцепление на фашистката ВМРО и създаването на втора ВМРО, начело с Шанданов (т. нар. протогеровисти).

Като се ориентира към Югославия под лозунга за югославска федерация, тази група се явява също агентура на буржоазията, намирайки поддръжка сред някои български буржоазни и правителствени групировки. За извоюване на влияние сред масите те използват растящото недоволство на македонските и българските трудещи се от „михайловистите”. Чрез „лява” фразеология и терористична борба срещу „михайловистите” те се опитват да удържат масите от прехода им към масова революционна борба за национално и икономическо освобождение.


Това особено положение на Македония, националният гнет и експлоатацията на широките трудещи се маси на македонците, тяхното активно участие в борбата, а също така интересите на трудещите се маси, на първо място на работническата класа, от господстващите над Македония нации придават на възглавяваната от ВМРО (об.) революционна борба на македонските трудещи се за освобождение значение на важен фактор.

Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция.
ІІ. В своето развитие и дейност ВМРО (об.) далече не е използвала всички възможности за организационно обхващане и политическо ръководство на нац[ионално]-рев[олюционното] движение и борбата на трудещите се в Македония.


В България, въпреки известен напредък, ВМРО (об.) далече изостава от идеологическото влияние и от подема на активността на масите, работейки преди всичко сред македонската емиграция, без да прави достатъчно усилие да се укрепи в Петрички окръг (македонската част на България).

В най-обширната - и по територия, и по количество на населението, сръбска част на Македония, където някога организациите на ВМРО (об.) бяха най-силните, не се водеше достатъчно активна и системна работа за възстановяване на организациите и на връзките на ръководството с тях. В гръцката част не се води почти никаква работа.


За това състояние на нещата са отговорни, на първо място, компартиите, не изключвайки Българската КП, основно ръководеща ВМРО (об.), които недооценяват значението и ролята на ВМРО (об.) като нац[ионално]-рев[олюционна] организация и не съумяха да установят необходимите отношения с нея.


Българската КП недостатъчно ръководеше ВМРО (об.) за превръщането й в масова нац. рев. организация, недостатъчно й помагаше да се изяви, недостатъчно ръководеше комфракциите в низовите организации на ВМРО (об.). Югославската и Гръцката КП дълго време не водеха никаква работа с ВМРО (об.).


Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци, да организират и ръководят комфракциите, както в центровете, така и по места, без да прилагат методите на командуване и като съблюдават правилата на конспирация, да изяснят в партиите ролята на ВМРО (об.) и на нац[ионално]-рев[олюционното] движение и да популяризират в масите македонската нац[ионално]-рев[олюционна] борба.


ІІІ. ВМРО (об.) е длъжна да стане масова организация на трудещите се на цяла Македония, ръководеща ги в борбата за своето национално освобождение и обединение, против поробващите ги българска, сръбска и гръцка буржоазия и помешчиците и техните фашистки правителства.


ВМРО (об.) е длъжна да организира и всекидневно да води борба против всички и всякакви прояви на национален гнет, против всякакви изключителни закони, за право на роден език във всички държави и обществени учреждения, за свобода на училищата, на изданията и т.н. на роден език.

 Тази борба против нац. гнет трябва да бъде тясно свързана с борбата против цялата система на политически терор и икономическа и социална експлоатация, против данъчното бреме, против колонизацията и прогонването на македонските селяни от тяхната земя, за завземане на помешчическата и държавна земя и разпределението й между селяните.

В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се.


ВМРО (об.) е длъжна да води решителна борба преди всичко в България против „михайловистите”, като съучастници в поробването на македонските трудещи се и явни наемници на българската буржоазия, срещу прилагания от тях терор, организирайки против тях масов отпор и самоотбрана. Едновременно ВМРО (об.) е длъжна точно да се разграничава от „шандановци” и да разобличава с конкретни факти тяхната предателска роля в нац[ионалното] македонско движение и техните методи на борба.


ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония.


ЦДА, мф. 62 б, к. 45-48. Фотокопие на оригинала на руски език. Машинопис. Публ. с известни неточности в сп. „Времена”, 1992 г., кн. 1, с. 102-105. Върху първата страница на оригинала на резолюцията има следните бележки и печати: „2047/7/кп, 23.11.1934 „5”; „Балк[ански] ЛС№ 815, 25 февруари 1934.”; „Утвърдена на засед[ание] на Политсекрет[ариата] от 11 януари 1934 г. Протокол № 207.”

№ 2 Поздравително писмо от Георги Димитров до ЦК на Македонския народен съюз в Америка Москва, 13 май 1934 г.


Братски привети на делегатите на Четвъртия Конгрес на Македонския Народен Съюз! Аз се чувствам неразривно свързан със съдбата на македонския народ и като български пролетарски революционер, и като син на семейство, изхождаше из Разлога - долината на историческото Илинденско въстание*.
Българският пролетариат е жизнено заинтересуван в националното освобождение на Македония.

Националното робство на македонския народ е източник за усилване угнетението на работниците и селяните в България, Югославия и Гърция. Разделена и ограбена Македония е ябълка на раздор между балканските империалисти и извор на постоянна опасност от военни конфликти и пертурбации на Балканите.
Македонският народ със своята борба за освобождение няма и не може да има други истински приятели и съюзници извън революционните работници и селяни в България и на Балканите.

В своята борба за национално освобождение българският пролетариат вижда в македонското революционно движение един от най-добрите свои съюзници. Борейки се против фашизма и за работническо-селско правителство, за Съветска България, българските работници и селяни, под ръководството на Комунистическата партия, се борят в същото време за премахването на всяко национално робство, на робството и на македонския народ.


Македонското движение има много врагове. Най-злият, обаче, негов вътрешен враг - това са агентите на българския империализъм, на българския монархизъм, на българския фашизъм и преди всичко бандата на Михайлов.

Чрез тия свои агенти българската буржоазия използва македонското движение за своите егоистични интереси и за укрепването своята кървава диктатура над самия трудещ се народ в България.

С помощта на тая банда, наричаща се „Вътрешна революционна македонска организация” и кощунстваща с идеалите на македонския народ, цанковци успяха на 9 юни 1923 г. да съборят земеделското правителство и да организират кървав терор срещу работническите и селските маси. При нейното главорезническо участие биде подавено народното въстание в септември 1923 г. и избити и арестувани с хиляди български работници, селяни и интелигенти. Тая банда изтреби старите независими македонски революционери в Горна Джумая 1924 г. Нейните главорези бидоха използвани за избиването на повече от 2000 работници, селяни и интелигенти във връзка с провокаторския атентат в „Св. Неделя” през април 1925 г.

По поръчение на българския фашизъм те подло убиха великана на македонското революционно движение, Димо Хаджидимов, храбрия македонски депутат Христо Трайков, множество иначе мислещи македонци, както и такива славни дейци на работническото движение в България, като работническия депутат Напетов.


Не може да има успешна борба против националното угнетение и за освобождението на македонския народ без окончателното изолиране от македонските маси на тая вредителска банда, без пълното обезвредяване на нейната юдинска роля в македонското движение и във вътрешния политически живот на България.


Дълг на македонската емиграция в Америка, както и на македонската емиграция в самата България, е да действува с всички сили за по-скорошното осъществяване на тая задача, поддържайки усилията на ВМРО (Обединена) за сплотяването на всички действителни революционни македонски сили.


Само единна революционна борба на македонския народ в най-тесен съюз с работниците и селяните в България, Югославия и Гърция може да доведе до победа македонската освободителна революция.


Само съветската система, както показва това блестящият опит на великия Съветски съюз, може да обезпечи окончателното национално освобождение и пълно национално обединение.
Желая от все сърце най-добри успехи на вашия конгрес в тоя дух.
Г. Димитров
Резолюция на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз в Америка по отчета на цитирания комитет за дейността му през организационните 1933-1934, с. 1-4. ЦДА, КМф - 36/780 18. Ксерокопие. Печатно. Вж. ЦДА, ф. 146 б, оп. 2, а.е. 313, л. 1-3.

№ 3 Писмо-отговор на ЦК на Македонския народен съюз в Америка до Георги Димитров Детройт, Мичигън, 10 октомври 1934 г.

Др. Димитров,
От името на делегатите и делегатките на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз, от името на цялата будна македонска организация в Америка, ние другарски ти благодарим за братските привети и ценните упътвания в поздравителното ти писмо до нашия конгрес в Чикаго.

То бе най-високата революционна чест, с която конгресът ни бе удостоен, най-ясното и конкретно указание за пътя на нашата борба и ние единодушно решихме да го направим програма, знаме на предстоящите ни усилия за обединението на македонската емиграция под знамето на единния революционен фронт на национал и социал потиснатите от всички нации и раси по света.


В целия си политически живот будната македонска емиграция в Америка само един път бе изпитвала радост, подобна на тази, когато четохме писмото ти. То бе при вестта за успеха на Великата Октомврийска Революция, и сега - вестта за твойто и това на другарите Танев и Попов освобождение от кървавите лапи на германския фашизъм.


Мисълта, че въпреки разклатеното здраве след инквизициите в катакомбите на Хитлеристка Германия и многото и извънредно важна работа, с която си зает, като един от най-смелите и най-гениални вождове на революцията, ти пак си счел за нужно и намерил време да поздравиш и упътиш другарски делегатите на конгреса, въодушевляваше и продължаваш да въодушевляваш всички ни. И подобно на Ленин, който от името на великоруските пролетарии заяви:
„Ние сме пълни с чувство на национална гордост, защото великоруската нация също създаде революционна класа, също доказа, че тя е способна да даде на човечеството велики примери на борба за свобода и социализъм, а не само велики погроми, редици бесилки, велики градове и велико раболепие пред попове, царе, помешчици и капиталисти.”.


И ние можем да кажем, че се гордеем с тебе, великия син на българската работническа класа и героично македонско семейство из Разложко - долината на историческото Илинденско въстание.


Ние ценим високо онова, което ти, като пролетарски революционер, направи за правилното ориентиране на македонското освободително движение с участието си в изграждането на ВМРО (обединена), в изработването на правилно становище у братските нам Българска, Гръцка и Сръбска Комунистическа Партии по македонския въпрос и със смелата си разобличителна критика против македонските агенти на българската буржоазия - александровци и протогеровци.


Тази разобличителна критика, против македонските наемни оръдия на българската буржоазия и в защита на истинското македонско освободително движение, ти води под постоянната угроза на смъртта, без да трепнеш пред заканите и нееднократните опити на македонските бандити около Александров, Протогеров и Ив. Михайлов да те убият, както убиха др[угари]те Коста Петров, Димо Х[аджи]димов, Христо Трайков, Петко Напетов и други македонски и български национал и социал революционери.


В твоето лице българската работническа класа и поробеният македонски народ виждаха и виждат своя най-велик неустрашим защитник и вожд, а българските и македонските фашисти - най-опасния си и непримирим враг.
Не току така Цанковият главорез М. Станчев писа до българския пълномощен министър в Италия през 1924 г. относно тебе:
„Димитров сега е в Рим. Докато е жив, аз няма да заспя. Веднъж премахнат той, аз ще умра спокойно.”
Не току така и морфинистът Гйоринг, лютенантът на Хитлер, ревеше във фашисткия съд в Лайпциг, когато ти го разобличаваше безпощадно, сред неописуемия възторг на трудещите се маси на целия свят.


Тази твоя неустрашимост и болшевишки интелект те направиха любимия вожд не само на нас, македонците и българските трудови емигранти в Америка, но и на трудещите се маси от всички нации, от всички раси; от всички страни, от всички континенти.

Прав бе Мануилски, когато след слизането ти на аеродрума в Москва каза, че главно на тебе се дължи фактът дето със стотици нови милиони трудещи се почувствуваха нова сила, нов кураж за борба против фашизма, войната и глада под политическото ръководство на Коминтерна.


Всичко, което ти каза в Лайпциг и Берлин, се посрещаше с неописуем възторг от цялата будна македонска и българска емиграция в Америка и от цялото американско революционно работничество. Това ни помогна още по-здраво да стегнем нашите редове и завоюваме нови позиции в борбата за обединението на емиграцията под политическото и организационно ръководство на съюза и братската ни Американска Комунистическа Партия.

Сега на нас ни остава освен да заработим с още по-голям ентусиазъм и непоколебимост, за да оправдаем на дело твоите братски привети и ценни другарски упътвания към нас, като напълно изолираме от македонската емиграция в Америка пратениците на Ив. Михайловата банда и българския фашизъм, и разобличим социалфашистките водачи на Еселпи/SLP- Sosialist Labor Party-Социалистическа Работническа Партия/, които злорадо аплодират всяко временно поражение над работническата класа, каквато бе смазването на великото септемврийско въстание на българските работници и селяни през 1923 година, и злобно посрещат всяка нейна победа.

Твоето поздравително писмо до делегатите на нашия конгрес вбеси тези социал-фашистки лидери на Еселпи и в руганията си по твой и наш адрес те надминаха дори хитлеристите в Германия. На това срамно еселпистко единство с най-бесния фашизъм ние отговорихме с една безпощадна разобличителна критика против фашизираното сектантско лидерство и другарски апели към искреното членство на Еселпи и Македонските политически организации за единна борба против българския, американския и световен фашизъм, срещу глада и грозящата човечеството нова световна война и за защита на Съветския съюз.


Ние напълно споделяме твоите думи, че „най-злият враг на македонското движение е бандата на Михайлов” и че „не може да има успешна борба за освобождение на македонския народ без окончателното изолиране от македонските маси на тая вредителска банда, без пълното обезвредяване на нейната юдинска роля в македонското движение и вътрешния политически живот на България.”


В това направление ние работим вече пет години със значителен успех. Днешният Македонски Народен Съюз и неговият Четвърти конгрес, чиито делегати ти поздрави, нагледно свидетелствуват за туй.


Заедно с българската трудова емиграция ние и занапред ще работим в тоя дух, неуклонно придържайки се у правилната ти констатация в писмото, че, „само единната революционна борба на македонския народ в най-тесен съюз с работниците и селяните в България, Югославия и Гърция може да доведе до победа македонската революция, само съветската система, както показват това блестящите опити на великия Съветски съюз, може да обезпечи окончателното национално освобождение и пълно национално обединение.”


Съюзници в тази наша борба тук в Америка са будната балканска емиграция и черните и бели американски работници, фермери, дребни собственици и прогресивна интелигенция. С тяхната братска подкрепа ние постоянно крачим напред в борбата против пратениците на българския фашизъм - разни пълномощни министри, консули и шовинистически попове - срещу пратениците на Михайловата банда и социалфашистките лидери на Еселпи и въобще против фашизма, войната и глада и в защита на Съветския съюз, Китайската съветска революция и правото на самоопределение на македонския народ в трите части на разпокъсана Македония и тяхното обединение в една свободна държава на трудещите се.


Прочее приеми нашата другарска признателност за бойкото ти и пълно с революционно съдържание поздравително писмо до делегатите на нашия конгрес и уверенията ни, че ние ще извършим всичко по силите ни да оправдаем направената ни от теб революционна чест.


Твои в борбата за освобождението на национал и социал поробените от игото на капитализма,
Централния комитет на Македонския Народен Съюз в Америка
Публ. в Резолюция на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз, с. 5-11. ЦДА, КМф-36/ 780/18. Ксерокопие. Печатно.

№ 4 Статия от Бистришки (Васил Ивановски): „Защо ние македонците сме отделна нация?" 1934 г. С това ще ви ядосам в отделен постинг.
Цялата теоретична база за македонизма е разработка на български комунисти!
Какво друго да очакваме от тях днес, освен следващо предатество на националните интереси.


Тагове:   траки,   Бойко Борисов,   политика,   ДПС,   БСП,   новини,   Македония,   революция,   държава,   родина,   славяни,   избори,   телевизия,   кредит,   парламент,   младежи,   Демокрация,   манипулация,   Сталин,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   терорист,   олигархия,   монополите,   лустрация,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   свобода,   българи,   турци,   студенти,   съзнание,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   управляващи,   алексей,   банка,   протести,   история,   ВМРО,   президент,   измама,   гърци,   икономика,   пропаганда,   димитров,   конспирация,   Петров,   ДСБ,   реквием,   просвещение,   бандити,   фалшификати,   Тито,   партии,   корпорация,   популизъм,   Кукли,   Икономическите,   Вигенин,   пеласги,   движения,   коминтерн,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   тоталиризъм,   предателите,   бспдпс,   криминали,   парламе,   орловмост,   корпокацията,   насветовнатабанка,   корпокрацията,   маши,   креди,


Гласувай:
2
0



1. dinkov - Динков
15.08.2013 00:13
Брей, отдавна не бях чел такива глупости...
Ицко
цитирай
2. demograph - Където бръкнеш в историята им все не такива лайна се набутваш
15.08.2013 09:10
dinkov написа:
Брей, отдавна не бях чел такива глупости...
Ицко

Поздрав
цитирай
3. vmir - Ужас и безумие.
15.08.2013 10:21
Това си е открита военна агресия на Коминтерна срещу България, довела и задържала съветските войски у нас до окончателното "решаване" на македонския въпрос от българска страна. Като повечето българи, и аз имам скъпа македонска жилка в родословието си, но това по никакъв начин не ме прави македонец, особено, когато понятието "македонец" се представя като антипод на българин, а македонските глупости за България са печален повод за македонска "гордост". Днешна Македония няма почти нищо общо с милата на рода ми Македония отпреди век, когато българите с радост са давали живота си за братята си македонци.

Неслучайно описаната коминтерновска агресия спрямо самоопределението на българите, предизвиква забраната на партиите на 19 май 1934 г. Интригата не е направила нито българите, нито македонците по-щастливи, просто ги е разединила в свят, в който единството струва планини от злато.
цитирай
4. demograph - По-добре е планините от злато да отиват в Русията, щото тя много обича българите и македонците да са раделени..
16.08.2013 22:29
vmir написа:
Това си е открита военна агресия на Коминтерна срещу България, довела и задържала съветските войски у нас до окончателното "решаване" на македонския въпрос от българска страна. Като повечето българи, и аз имам скъпа македонска жилка в родословието си, но това по никакъв начин не ме прави македонец, особено, когато понятието "македонец" се представя като антипод на българин, а македонските глупости за България са печален повод за македонска "гордост". Днешна Македония няма почти нищо общо с милата на рода ми Македония отпреди век, когато българите с радост са давали живота си за братята си македонци.

Неслучайно описаната коминтерновска агресия спрямо самоопределението на българите, предизвиква забраната на партиите на 19 май 1934 г. Интригата не е направила нито българите, нито македонците по-щастливи, просто ги е разединила в свят, в който единството струва планини от злато.

цитирай
5. zaw12929 - Браво! Затова ти дават тлъсти па...
01.11.2015 13:08
Браво! Затова ти дават тлъсти пачки!
цитирай
6. krumbelosvet - Коминтернът е ЗАКРИТ в 1943г.
11.07.2016 10:34
Запомнете, 1943г. 1943г. 1943г И всички решения итпадат. Закрит е, защото е скъпо и неефективно плашило за съюзниците във войната. До ден днешен обаче това плашило се размахва от пещерните антикомунисти. Явно, това им е най-големият аргумент. Пещерняци.
Една не-пещерна историческа справка може да намерите в блога ми от 09.07.2016 "Баста на измислиците за Македония, Коминтерна и Димитров.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 4823874
Постинги: 1542
Коментари: 8696
Гласове: 7394
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол