Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2013 18:35 - Капитулацията оффчарите
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 2152 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 17.11.2013 20:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Няма да допуснем погром над парламента", заяви министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев. "

Тия сами си измислят заговорите и погромите и сами си ги предотвратяват..типичната параноя на властолюбците.

На това му се казва "работа на празен ход". Мохабет да става..

Ако не бяха на власт, просто да се засмееш...ама са на власт!


Капитулацията

От Евгений Дайнов image

Фотограф: Юлия Лазарова

"Нувел Обсерватьор": Червената мафия контролира България - 15 ное

От блоговете: Бавната победа на протеста - 15 ное

Репортаж от най-тъмната столица в Европа - 15 ное

Студентите: Управляващите са в паника. Елате в петък с нас пред парламента - 14 ное

Боряна Димитрова, "Алфа рисърч": Правителството ни повлича към дъното - 14 ное

В чия глава е проблемът - 14 ное

Началото на края - 14 ное

Ранобудните студенти към Борисов: Не чакаме да ни оглавите, а да си тръгнете. - 13 ное

Преподаватели от СУ обвиниха Станишев в манипулативни исторически твърдения (обновена) - 11 ное

От блоговете: Враговете на протеста - 31 окт

Тече държавен преврат - 29 окт

Политологът Евгений Дайнов за Пеевски: Все едно институциите в САЩ да овластят Ал Капоне - 08 окт

Така се разпадат държавите и идват хищниците - 30 сеп

Господарите, крепостните и изборът - 12 авг

Боряна Димитрова: Всеки едни избори ще направят ситуацията по-добра от сегашната - 20 юли

Имаме, тук в България, поне едно голямо преимущество пред американците, да речем. У нас, за разлика от там, лошите изглеждат точно такива, каквито са – лоши. Сравнете, например, Делян Пеевски със Сара Пейлин и ще видите, за какво иде реч. Имаме този късмет, за разлика от американците.

Имаме, наскоро стана ясно, и още едно преимущество. У нас

лошите си казват всичко

– стига човек да знае, как да чете техните думи. А такива напоследък – т.е. откак властта реши, че губи битката и започна да отстъпва, без спазването на елементарен боен ред – се изсипват върху нас като бетон от самосвали Зил при строежа на Завода за тежко машиностроене в Радомир.

Преди да огледаме посланията и речника – и следователно да разберем мислите – на властта, да си припомним контекста.

В студените начални месеци на годината сегашните мандатоносители от БСП се позиционираха като закрилници на въстаналото гражданство. Станишев заклейми ареста на Николай Колев-Босия от 43 полицаи; и определи хвърлянето на домат по парламента като политически, а не – хулигански акт. Последва предизборно говорене за това, че страната е в революционна ситуация и оттук насетне всяко правителство, което и най-малко се отклони от правия път, ще бъде изметено от справедливи улични протести.

Заявката: знаем, че така повече не може; и ще управляваме инак. Оттук и предложението за не-партийно правителство на националната отговорност, водено не от мандатоносителя, а от Орешарски.

Дотук – добре. Не щеш ли, още сред първите назначения във властта бяха такива "твари от тинята" (по Калин Янакиев), че "калинките" на ГЕРБ започнаха да изглеждат като безобидни палавници. След като стигна до назначението на Пеевски, на властта й се случи онова, което тя много добре знаеше – и декларираше, че знае – че ще й се случи. Улицата отново се напълни с протестиращи граждани.

"Революционната ситуация продължава, недооценихме, ще се поправим" бе първата реакция на БСП. Добре, ама след тези думи последваха точно обратните действия – въвеждането във властта на емблематични фигури от изгладнялата дружина на едновремешната тройна коалиция (Петко Арнаудов като шеф на горското в Царево, Чавдар Георгиев като зам.-министър в МОСВ и пр.), както и демонстративното напълване на основни държавни институции с кадри на ДС, гордеещи се с миналото си.

И тук – в началото на юли – властта взе решението, което я обрича не само на омраза и оставка, но и на презрение и опозоряване. Реши, след като и бездруго говори едно, а върши друго, окончателно да раздели думите от реалността. Да започне да гради втора, паралелна реалност, която

да подмени света

В посланията на властта, протестите се превърнаха от естествена гражданска реакция в конспирация на "кръгове". Срещу конспирацията, пак според властта, заставал бил "народът", изразяващ в контрапротести своята подкрепа за правителството.

Като резерви по фланга на конспирацията, бяха определени президентът Плевнелиев и, разбира се, бившият премиер Борисов. В схемата на говоренето на БСП, задачата на първия бе да помогне на втория да се върне на власт след евентуална оставка на Орешарски.

По фланга на официалната посланийна машина пък бяха пуснати полу-автономни "червени ескадрони" от интелектуалци, които да изработват речника, с който да опишат конспирацията на протестиращите. Още от самото начало стана ясно, че

ще се следва опитът на Русия

където в средата на 90-те думите "демократ", "либерал" и "реформатор" бяха станали обидни, а след още две-три години – политически псувни ("Ей ти, демократа, ще ти разбия предателската мутра...").

Постигнатата в Русия цел бе всички, искащи "демокрация" да бъдат опаковани като национални предатели и слуги на традиционния враг – американския империализъм. Резултатът беше режимът на Путин.

В България, подмяната на значението на думите бе започнато от поколението-ветерани на червената агитация. От тях се роди описанието на протестиращите като красиви, образовани и сити. Така прилично изглеждащите, положили усилие да се образоват и получаващи съответните добри заплати – бяха описани като врага, като "те", които "ние" да сочим с пръст. А "ние", т.е. народът, по дефолт стана грозен, неграмотен и гладен.

С това

посланийната схема на властта се върна към 1918 г.

когато следвайки призивите на Ленин да бъде ударен класовият враг, по улиците на големите руски градове са обикаляли групи "пролетарии", които са млатили и / или убивали хора с меки шапки и очила ("образовани и сити"). А посланието към днешната публика бе: докато си стоиш неграмотен и не полагаш усилия – си от добрите. Лошите са онези, които се учат, за да сполучат.

Това, разбира се, в разгара на лято-2013 звучеше прекалено грозно, архаично и губещо. Затова в играта влязоха по-млади леви интелектуалци, пипащи по-"модерно". Те напуснаха територията на Ленин (т.е. на класовата война) и се настаниха на територията на Путин, на която американският империализъм е главният враг.

Започнаха с лансирането на "протестър" вместо – "протестиращ". Внушението на новоизмислената, американски-звучаща дума бе елементарно – че тези хора са свързани с нещо чужбинско и най-вероятно, американско. Веднага след това "протестърите" (заедно с известните български НПО) бяха превърнати в "соросоиди" и нещата започнаха да си идват на мястото: онези, които искат оставка, са чужди агенти, платени от американеца Джордж Сорос и изпълняващи някаква анти-българска поръчка.

От лятото и до днес речникът, описващ протестиращите, се обогати неимоверно.

След "протестъри" и "соросоиди" се появиха думички като "толераст" и "европоид"

Първата дума внушава, че хората, апелиращи към толерантност, са някакъв вид педерасти – т.е. не-българи, както ги наричаше Сидеров. "Европоиди" пък очевидно (ама все пак питайте за разяснение Росен Петров) описва хората, привързани към членството на България в ЕС и вплитането на нашия живот в европейския такъв. През цялото време летяха анатеми и към "неолибералите" (т.е. пазарните икономисти, настояващи за по-малка намеса на държавата в икономиката), обявени за влъхви на олигархията.

И така, до момента на оставката на Бисеров, пропагандата на властта бе успяла да констриура следната речникова картина:
  • Протестиращ = американски агент
     
  • Активист на гражданска организация = американски агент
     
  • Привърженик на пазарната икономика = олигарх и изедник
     
  • Искащ толерантност = предател
     
  • Привърженик на членството на България в ЕС = предател
Браздата на делението е ясна – всичко, свързано с пазарната икономика, Америка и Европа, е предателство. Протестиращите са свързани с пазарната икономика, Америка и Европа. Ерго: протестиращите са предатели и затова не бива да им се обръща внимание – а може би след време ще трябва да им се потърси сметка.

Отсам браздата са "добрите" – БСП, ДПС, правителството. Бидейки "добрите" – тук внимавайте! – те няма как да са свързани с пазарната икономика, Америка или Европа.

А? Светна ли ви лампичка? Ако Америка и Европа са лошите, кои са добрите? Жокер: Който каже "Долу Запада", как допълва следния призив: "Да живей ..."?

Разбира се, посланието "Долу Запада" се разгръщаше на нивото на недокрай-осъзнатото, на което работят рекламите, например. Не казвам, че политиката на правителството веднага е станала антиевропейска. Но казвам, че думите, с които избираме да описваме света, в крайна сметка създават точно този свят, който описваме.

От тази гледна точка, никак не бе случайно червено-кафявото парламентарно мнозинство, което гласува срещу "продажбата на чужденци на българска земя, с кръв напоена".

Дълго време властта залагаше не само на думите, но и на телата (т.е. в контрапротеста). Но пък се оказа, че техните тела са по-малобройни от телата на протестиращите (да не говорим за разликата във външния вид, спомената по-горе). И затова, когато бомбата "Бисеров" съвпадна с надигането на студентите (и включването на нови тела срещу контрапротеста), властта се разколеба, уплаши и започна панически да отстъпва.

От езика на БСП изчезна американската конспирация. Протестът отново стана легитимен – е, тук-там примесен с платени агенти на ГЕРБ – и заваляха призиви за диалог. Последва обаче масовата подкрепа за студентите от страна на университетски преподаватели, превърнала се в огромното шествие от 10 ноември и блокажа на София от 12 ноември.

Последва истински словесен взрив и ново преобръщане на посланията на властта

В речника, разработван от интелектуалната периферия на БСП, "протестърите" станаха "нацисти". Във вестниците, станали платформа на тази периферия, се заговори за съществуването на сакрална книга (разбира се – американска), пълна с рецепти за правенето на революции. Българският протест бе подреден до "цветните" революции в бившия СССР, които – както според Путин, така и според младите му български последователи – са били планирани и организирани от американците, следващи рецептите в тази книга.

Американският империализъм бе "ъпгрейднат" от вдъхновител и финансист на протестите до техен пряк организатор и ръководител. С което дискурсът на властта трайно се закрепи някъде около 1952 година.

Този нов завой в агитацията и пропагандата бе подкрепен в изказванията както на Станишев, така и на Местан в парламента от 13 ноември. Двамата описаха злокобна конспирация, в която (освен америкаците) участват Иван Костов, жената на Иван Костов, Бойко Борисов, жената на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев (без жена си), медиите, "капитаните от Капитал", групировките от 90-те години, "ултраси", "кръгове", Сибанк, ИПОН и... ЧЕЗ.

Протестът се оказа "неофашистки метеж", макар – не особено логично – да бе обявен (в "опорните точки" на властта), че се състои от "зелени, анархисти и традиционни протестиращи", както и от хора, които "не са добре с главата", на брой общо към 200 души.

А какво прави една уважаваща себе си страна, заплашена от неофашистки метеж, съставен от ултраси, зелени, анархисти и други откачалки? Казва "но пасаран", както направи Станишев в парламента.

И – забележете, как думите правят света – за да спре тъмните талази на метежа, властта се огради не с друго, а със стена. Броени седмици, след като Стената беше бутната в София от Роджър Уолтърс, почти четвърт век след като Стената бе разрушена в Берлин – и точно 52 години след като Стената бе издигната в Берлин от съветската окупационна власт – Стената бе наново построена в София. От една власт, сринала се пред потресения поглед на публиката до кота "Сталин".

Властта се оттегли зад Стената, стреляйки (засега – с думи)

по абсолютно всички, останали от другата страна. Вътре, в периметъра на стената, най-накрая се събраха всички замесени в сегашната власт – БСП, ДПС и Атака, стари и нови леви, щатни и (досега) автономни агитатори, медиите, виснали на кесията на Пеевски и на други подобни кесии.

Думите, с които властта се опита да подмени големия и цветен свят, в който живеем, в края на краищата създадоха свой свят. Той обаче не успя да подмени истинския. Наместо да покорят безкрая, думите на властта създадоха микро свят, мини резерват, изцяло съвпадащ с периметъра на Стената около парламента. Затваряйки се зад Стената, лишавайки се от елементарното човешко щастие да ходи свободно из улиците, властта нагледно демонстрира, колко катастрофално е загубила словесната война, в която влезе толкова лекомислено, за да пази гърба на Делян Пеевски, Петко Арнаудов, Чавдар Георгиев и стотиците други знайни и незнайни "кадри".

Капитулацията на правителствените партии е налице. Тя може да бъде видяна от всеки, който се разходи до българския парламент и види Стената. Остава само да се подпише документ, според който капитулацията е безусловна.

Като споменах "безусловна капитулация", та се сетих за едного, който се опита да подмени света, но в крайна сметка се оказа затворен в бункер, докато неговите хора се подготвяха за подписването на съответните капитулационни документи в разгара на пролетта на 1945 година. Същият този, само 4-5 години по-рано бе възкликнал: "Който не ме е разбрал – това си е чисто негова работа. Хиляди пъти съм казвал, какво точно мисля да правя. Аз съм човекът, който най-ясно е предупреждавал, какво ще прави..."

И у нас е така. Те си казват. Човек просто трябва да слуша, вниква и умее да смята, колко прави 2 + 2...
.....................................................................................................................................................................

А който не може да смята колко е 2+2 , отива с овцебългарите, овцетурците и циганите овце на митинг в защита на Ореха..

А ето ви ошашавените оффчари дето подават реплики не овцебългарите, овцетурците и циганите овце:







Гласувай:
4



1. xmaas - От птичи поглед се вижда,
17.11.2013 19:29
че си се побъркал нацяло-като се прибави и старческата ти деменция,нещата си идват на място.Как ли те търпят домашните ти,един Бог знае?!
цитирай
2. krumbelosvet - .
10.03.2017 16:10
.
цитирай
3. krumbelosvet - .
10.03.2017 16:11
.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7939824
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10297
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол