Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2013 21:03 - Маршът на робите. Траурното шествие на погребението на българския народ.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 3034 Коментари: 5 Гласове:
12

Последна промяна: 21.11.2013 22:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Няма по-безнадежден роб от този, който е повярвал в лъжата, че е свободен. / Epica

 
Унижението на един народ

 Тони Николов  портал "Култура".
Те вървяха по същия път, по който от юни техни съграждани поеха към свободата си.

Докарани с влакове или натъпкани в автобуси, събрани под натиска на власт, вездесъща по места, те покорно вървяха с лозунги в подкрепа на правителството, без да знаят накъде са поели и защо.

Този марш на покорството, който няма нищо общо с истинската "политика" (в него отсъства тъкмо "полисът", гражданското), най-добре разкрива българската несвобода.

Онова, заради което хората днес протестират. Онова, което съсипва отвътре държавата и опустошава душите ни. Онова, което прави възможен хладния цинизъм на управляващите, техния пълен "непукизъм" (тъкмо Делян Пеевски и Йордан Цонев да внесат законопроект за офшорните зони!).

 Тези пълноправни, поне на хартия, човешки същества вървяха в събота така, както вървят поробени хора, обградени и насочвани от шепата активисти на БСП и ДПС.

Предвождаше ги черна лимузина с вид на катафалка, от която трябваше да се разнасят възгласите "победа". Кой кого побеждава обаче?

Или по-точно: кой кого владее? Докарали сме се дотам една малка политическа каста в буквалния смисъл на думата да владее маса от политически поробени хора, а териториите на някогашните пашалъци, наследени от социалистическите АПК, отдавна са се превърнали в новите феоди на ДПС и БСП.

Трябва ли да се учудваме тогава, че противно на природните закони, където по-големите тежести надделяват над по-малките, в нашия случай на политическа експлоатация, ако перифразираме Симон Вейл,

няколко грама БСП и ДПС натежават на социалната везна много повече, отколкото същинската маса от български граждани

Нямаме право с равнодушие да отминаваме този факт, защото точно това е трагедията на днешна България.

Пред Софийския университет в събота се разминах с група кротки и видимо стъписани хора, очевидно докарани от Родопите, които ме помолиха да ги упътя накъде е ЦУМ.

Явно бяха решили да си спестят ораторското изкуство на Пламен Орешарски, което е напълно разбираемо, но как да им обясня, че днешният ЦУМ, собственост на един от червените олигарси, че и ръководен кадър на БСП, отдавна не е народен магазин!

Посочих им накъде да вървят, а те заедно със забулените си жени, поеха към днешния център на властта, за да възкресят някогашните си спомени за "благоденствието при комунизма". "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ, кебапчета, кюфтета…" – както се пееше в една песничка. По-късно заедно със студентите от балкона на историческата 137 аудитория, носеща името на Атанас Далчев (точно над главния ход на Ректората), наблюдавахме самото

шествие на несвободата


Отначало студентите, силно мотивирани, посрещаха с възгласа "Оставка" партийните активи, които им отвръщаха с "Победа", а някои доста възрастни социалисти откровено им показваха среден пръст.

Сетне обаче се проточи истинското шествие – вяло, без политически нерв, където много хора вървяха, свели глава, без да погледнат напред или нагоре, без да казват нищо.

Промени се и настроението сред студентите. "Защо вървят така?" – попита ме смаяно едно момиче - погребват ли някого... Някои студенти не издържаха на гледката и се прибраха вътре в Университета.

Други останаха, за да изгледат до края този акт на принудата.

На унижението на един народ.

Над хора от малки населени места, чийто хляб и работни места зависят от обръчите от фирми, затова не смеят да надигнат глас, нито могат да протестират срещу една овластена система за корупция: тя разполага с техния труд и техния живот.

Трагедията на днешната българска демокрация е, че покрай поляризацията на прехода (десни срещу леви), покрай историческия компромис около членството в НАТО и ЕС, беше допусната

появата на ново политическо робство

цели региони станаха подвластни на политически клиентели и корпоративни интереси.

Трябва ли да ни учудват тогава резултатите от изборите, в които все по-ясно прозира матрицата на овладените и купени гласове?

Или пък съществуването на чисто корпоративни партии като тази на Христо Ковачки или пък политическото инженерство, което в момента прелива "маса" към формацията на Николай Бареков.

Проблемът е, че прекалено свикнахме с неистината и неправдата, обилно вкусвайки от нейната отрова.

До степен, че много хора вече не съзнават каква е социалната деградация в страната, други пък не приемат бунта на младите, смесвайки дисциплина с покорство.

Казвам това в отговор и на разни медийни клакьори, които дни наред не спряха да отправят призиви към полицията – това е "метеж", удряйте, разгонете ги…

И защо? Защото не искали да чуват "у-у-у"-то на улицата, затова жандармерията трябвало да използва всички възможни средства – палки, водни струи и още… (какво още – куршуми?), за да озапти студентите, за да спрат протестите, за да няма несъгласие в тази България, в която, уви, всички ние отказваме да се разпознаем.

По-бързо, настояват тези гласове, подели реториката на Волен Сидеров, за да стихне ферментът на бунта и тестото на свободата да не набухне

По-бързо, студът се задава, ей ги къде са и коледните празници…

Но всички те, заедно с управляващите, не си дават сметка, че протестиращият човек е свободен, че той е сгряван от почти неуловимото дихание на свободата и че това слабо дихание, както пише Жорж Бернанос, е диханието на Духа.

Спомнете си само бурната зима на 1997 г., към която започваме да се завръщане все по-несимволично.

Струва ми се, че през изминалите дни властта преподаде два много важни урока на протестиращите студенти.

Първо, на 12 ноември тя нагледно им демонстрира – по лицата и гърбовете им – накъде върви днешната "полицейска демокрация", докъде тя смята, че може да стигне, и какво смята за "легитимно насилие". И това е само предупреждението.

И, второ, на 16 ноември управляващата коалиция нагледно потопи всички нас в "бъдещето", което, уви, е едно все още незабравено минало.

А именно – на дирижираните манифестации, на които хората трябваше да дефилират, за да благодарят от сърце на "мъдрите вождове" за тяхната опека, заради парчето хляб и глътката въздух, тъй като всяка минимална сигурност се заплащаше със съществена свобода.

Ето защо младите хора, неизбягали от днешна България, имат само две възможности:

 

- или да последват примера на близо два милиона българи, потърсили достойно съществуване на чужда земя и под чуждо небе, изоставяйки тук своите близки,

 

- или да се борят тук за своето достойнство и за достойнството на всички нас, включително и на тези "политически синджири роби", с които управляващите илюстрираха модела на своята "дирижирана демокрация".

 

Ала протестиращите не трябва да забравят и нещо друго.

 

Че има нещо по-страшно от унижението на един народ.

 

Това е агонията на един народ.
...................................................................................
И нещо по тъжно - това е погребването на твоя народ.










Тагове:   траки,   Бойко Борисов,   политика,   ДПС,   БСП,   новини,   революция,   държава,   Славяни,   избори,   телевизия,   кредит,   парламент,   младежи,   демокрация,   манипулация,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   олигархия,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   свобода,   българи,   турци,   студенти,   съзнание,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   управляващи,   алексей,   банка,   терористи,   протести,   история,   президент,   измама,   гърци,   икономика,   пропаганда,   конспирация,   Петров,   ДСБ,   Реквием,   просвещение,   бандити,   Бареков,   кредити,   фалшификати,   партии,   корпорация,   популизъм,   кукли,   бисеров,   Икономическите,   пеласги,   движения,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   криминали,   парламе,   орловмост,   маши,   корпоратокрацията,   оруеловцебългари,   монополит,   тоталиtaризъм,   световнатабанка,


Гласувай:
13



1. maistora - Емигрирането
21.11.2013 22:31
не е решение. И в западния свят имат подобни проблеми. А ние там сме и нежелани.
Нашата "демокрация" е подобие на световната такава. Над нея винаги ще стоят интересите на петрола, фармацията и военната промишленост. Няма къде да ходим. Трябва да се борим тук. За истинска демокрация!
цитирай
2. minavamottuk - Не знам защо
21.11.2013 22:53
по време на този протест си мислех ,че прилича на погребение,тази статия извика у мен чувството ,което имах...
цитирай
3. sande - Башибозук нахлу в София ! "Търчете! Тамо са раите !"
22.11.2013 07:09
Свидетели бяхме на най-срамния момент в новата българска история.

А Лютви Местан, новият Сюлейман безумни, с метален глас и сладострастна усмивка, заплаши в центъра на столицата, на култовото место за демокрацията в България - Орлов мост: Ако потрябва 170 000 ще добиркаме в София!

Треперете гяури, треперете роби!
цитирай
4. batogo - !!!:)))Това е тъжната истина и перфектно си я предал в постинга...
22.11.2013 08:16
Ако искаме да не става все по-тъжна, не трябва да отстъпваме от подкрепата на студентите. Младите, които досега нямаха представа какво е комунизъм, придобиха тази представа и няма да позволят това унижаващо човешкия дух явление да се повтори отново, а ние, преживелите и надживелите го, трябва с всички сили и средства да им помогнем, за да не станем пак руско феодално владение. Поздрав!
цитирай
5. demograph - Да!
25.11.2013 11:08
maistora написа:
не е решение. И в западния свят имат подобни проблеми. А ние там сме и нежелани.
Нашата "демокрация" е подобие на световната такава. Над нея винаги ще стоят интересите на петрола, фармацията и военната промишленост. Няма къде да ходим. Трябва да се борим тук. За истинска демокрация!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7939562
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10297
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол