ОТЧАЯНИЕ В ОТЧАЯНИЕТО

21 Ноември 2013

Иван Сухиванов

Дали  в отчаянието има скрита агресия? Може би. Въпросът е, че мъдрословията и поуките никак не ни  помагат.

Нищо не се повтаря, животът не е цикъл и явно животът, свободата, словото трябва да бъдат пресни и тръпчиви,  а предизвикателствата не са “нищо ново под слънцето”, както рекъл оня библейски персонаж; и все пак – не ви ли прилича България на стара трошка, която колкото и да се ремонтира, резултата горе-долу е един същ?

 

Максимализмът у нас е колкото добро, толкова и лошо нещо: той ни бута в бездните на отчаянието, от което пък се налага да извличаме силата си. Далеч съм от мисълта за някакъв бой последен, за което тръби комунистическата есхатология, но вижте какво става у нас: изплуват нацистки нагласи, сякаш от нищото, дали обаче от нищото? Всичките тия популистки дрънканици за велики Българии в древността, световни личности с български корен, велики…

 

Огледайте се. Нищо велико няма наоколо. Напротив мизерстващи, застаряващи, озлобени, принизени до скотско съществуване българи – и навсякъде, завист и крамоли; тъпи, апатични, изюдени лица в автобусите, влаковете, гарите, магазините, класните стаи… отпечатъкът, дамгата върху лицата бележи западането на една уморена, потисната и отвратена нация, недоузряла нация. Окуражаването вече буди присмех, медиите ни гъмжат от пошли и безсмислени и дори глупави хора, същото е и в институциите, в болниците, пълни с умиращи, в затворите, където лежат кокошкари и въобще  цялата  резигнирала действителност  ни е обвила като сив пластелин; Европа се отдалечава от нас.

 

Политическите партии станаха за кашмер; бандити и тайни агенти, спортни галфони, певачки, стерви, езотерични мошеници, това ни е “елита”, който трябва да поведе страната, да я измъкне от лъжата и калта… Вярвате ли, че такива хора могат да променят какво и да е било, да реформират и да дадат от себе си каквото и да е било на полза роду? Не вярвате, също като мене. Децата ни не желаят да живеят в това нещо тук, да бъдат заложници на псовясали политици, алчни тарикати и корумпирани ченгета.

 

Дори говоренето като че ли изгуби смисъл. Срещу свестните е пусната преоблечената пропагандна партийна машина. Симулативната демокрация, която обитаваме, не може да се промени. Трябват нови лица, нови хора. Вместо това ни предлагат да пуснем глас за някакъв прероден проект? Да стиснем очи пак. Е, отиди за гъби тогава, дежурният кандидат за власт това ще ви каже… никакво уважение към избирателя, при това съчетано с тъпоумна надменност.

 

Другата тъпа партенка, която ни развяват е, че без партии не можем да изразим мнението си, те са посредника. А без граждани може ли? Не са ли партии излъчени от свободни граждани? Но кого да питаме? Партиите са едни кухи пашкули, вътре няма нищо такова като морал. Те са се разродили с народа, надяват се на лумпенизираната маса, която трябва да прилъжат да ги покрепи. И толкоз. Никакви идеали, никакви стремежи… Насреща имаме някакви постоянни свръхпарламентаристи, които няма да се откажат от привилегиите, които сами са си гласували.

 

Нов изборен кодекс?! Въвеждане на мерки против купуването на гласове? Тези неща отидоха на втори план. Ами борбата с монополите, ами картелите, дето смучат кръвта на хората? Откъде да се започне?

 

Стоим и чакаме. Няма алтернатива. Минава време…

 

Коментар от: Цеца Чушева

Отчаянието е най-тежката болест на безверието.Тези,които ти отнемат вярата ,те тласкат към отчаяние.И това довежда до една чакаща обреченост,която не вижда нито изход,нито надежда.

 

Тогава със сигурност се превръщаш в роб на собственото си отчаяние,като успокояваш съвестта си с твърдението,че няма алтернатива.Няма,защото се търси другаде или се чака по тоталитарен навик да бъде сервирана отнякъде.

 

Но това е безумно.Алтернативата си ти,Човеко!Всичко е заложено в теб!Ти можеш!Можеш да победиш отчаянието,можеш да повярваш в себе си и в ближния,можеш да поискаш,можеш да направиш,можеш да бъдеш Човек и Личност,а не просто част от отчаяна тълпа.

 

Тези,които те мразят искат това,на тях им е нужно твоето отчаяние,твоето чувство за безизходица,което в продължение на години наслагват в теб.

 

Твоето отчаяние е техен продукт,безнадеждното и безсмислено чакане -също.

 

Силата е в теб и те(бесовете)знаят това и се страхуват ,затова са те докарали до безверие,за да те лишат от силата ти ,от знанието,че я имаш.

 

Това е единствения им начин да те подчинят ,но човека носи Божия дух и с него е несравнимо по-силен от бесовете.

Няма място за отчаяние.

 

Има място за събуждане и въздигане.

Политическите партии станаха за кашмер; бандити и тайни агенти, спортни галфони, певачки, стерви, езотерични мошеници, това ни е “елита”, който трябва да поведе страната, да я измъкне от лъжата и калта… Вярвате ли, че такива хора могат да променят какво и да е било, да реформират и да дадат от себе си каквото и да е било на полза роду? Не вярвате, също като мене. Децата ни не желаят да живеят в това нещо тук, да бъдат заложници на псовясали политици, алчни тарикати и корумпирани ченгета.

В последните седмици забелязвам как откровено тъпите, наглите, кротко галещите блогъри в кърваво-кафяв цвят... станаха някак по-човешки изглеждащи. Погледнете chavdar, marknatan, kushel, VV1951, zaw, chara... на пропуснатите sorry ... - какви нови теми, какъв цивилизован език...
Търся отговор на въпроса - те ли станаха по-добри или ние по-налагащи се? По поведението на тарикатите може ли да се съди за бъдещето?

По поведението на тарикатите може ли да се съди за бъдещето?

Това за мен е знак. че по поведението на тарикатите МОЖЕ да се съди безпогрешно за бъдещето.