2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3839 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2014 15:43
"Путин е индианец, а индианците не виждат корабите на съдбата**.."
Сумистите
Един от "великите" български комунистически функционери от миналото, беше произнесъл знаменателната фраза "Опозицията е като лисицата, която върви след коча с надеждата да му паднат топките."
И двете страни на спорещите по повод спектакъла в Украйна българи, са в положението на лисицата на Добри Терпешев.
Защото нито ще доживеем да видим рухването на Колоса на глинени крака Русия, нито сгромолясването на прогнилия Запад. Няма да видим и как двата коча ще си праснат кратуните.
Но поне вече гледаме вълнуващия полуфинал на едно сумо-избутване между проруската пета колона на Янукович, която Русия подпира отзад с всичките си сили, и прозападните украинци, които ЕС и САЩ ще подпират солидно, но с една ръка – “Полша+”.. Ще падне яко бутане.
Има една матрица, която като се наложи върху събитията в Евразия се вижда каква тенденция се налага в геополитическата битка в този район.
От налагането и става може и да стане по-ясно кой "пичели" и кой губи в момента, както и кои ще са медалистите в края на мача..Може да се проясни и как ще изглежда България след набутването и от индианците на страната на Русия.
Според книжките на Джордж Фридман* "Следващите 100 години" и "Следващите 10 години", Щатите /макар и в състояние на постоянен „близъкразпад” според индианците**/, ще продължат да изграждат система от регионални субсили, чрез които да контролират света, поемайки риска от сблъсъци, както между самите регионални отговорници, така и между някой от тях и самите САЩ.
По границите на Колоса Русия те , заедно с ЕС помпат политически, икономически и военно две сили, за които сякаш не съществува световна икономическа криза - Турция на юга на Русия и Полша на Западната граница на Колоса.
По определените им от САЩ сфери на влияние и отговорности, двете субсили пълзешком напредват към руските простори, доближавайки определените им граници за доминация и контрол и все по-често преплитайки, за сега студените си, шпаги с Русия и чат-пат по между си.
Полската и турската сфери на доминация е планирано да се срещнат по границата на бившите три империи Русия, Жеч Посполита и Отоманската. Тези граници минават по някъде по линията Монголия Казахстан Астрахан Крим Дунав Сараево.
На юг от чертата, Турция почти е стигнала максимума в мирната си експанзия. В Европа остава да паднат формално в зоната и на влияние само България и половин бивша Югославия, което ще се случи скоро, а в Мала и Средна Азия остава нерешен само въпросът за Иран.
Крим и частите от Украйна са оставени за по-късен етап, в зависимост от това до къде ще се простре евро-полското влияние.
Бившите централно-азиатски владения на Русия така зреят демографски и са толкова про-турски, че на Турция са и нужни само 10-20 години търпение за да прибере зрелите круши без много пот.
Полша пак понатрупа мускули и днес в Украйна за пореден път храбро се сблъсква с Колоса. Независимо от сегашния изход от премерването на сили между Запада и Русия, в който Полша играе само ролята на подбутван на тепиха млад сумист, още в следващите няколко години тя ще измести Германия и одъртелите, склеротизирани и страхливи европейски партньори от тепиха на сумото с Русия.
Заедно с Полша, за тази, за сега само буферна игра, трупат маса и Централно европейските държави на север от Дунав, които е предвидено да се влеят в полския блок през следващите 10 години.
Колкото и да им се иска, Западна Европа е задръстена и не може да задоволи нарастващата им нужда от простор за изразходване енергията на възраждащите се техни икономики. Подбутвани от САЩ и Стара Европа, те са осъдени да участват в избутването на Русия на изток..
Случващото се в Украйна е знак за едно - Русия е поканена на сумо тепиха на евромайдан – мегданя в Киев..
И колкото и да е унизително за Колоса, там няма да му излезе лично сумист от световна величина, а охранената за целта Коалиция от бивши източноевропейски държави, водени от коравия и понякога безразсъден в кипящата си демографска и икономическа енергия, исторически стар, но винаги млад и опасен съперник - Възродена Полша.
Естествено Русия ще активира целия си арсенал от средства за натиск върху САЩ, ЕС и бившите сателити на СССР за да не допусне появата на такъв състезател на терена. Ще размахва газови, нефтени, идеологически и прочие плашила. Ще затяга и отвърта кранчета. Ще опитва да бута и слага правителства.
Ще заговори с езика на класова, славянска, православна,антиеврейска и мафиотска солидарност. Ще засили военното си присъствие и в Арктика и в Антарктида... Ще размахва и плашилото на ядрената си безразсъдност. Но накрая ще трябва да участва в бутането и да приеме резултата.
Колоса владее доста хватки от дългия си имперски опит и сега е рано да се каже кой кого ще победи в голямото избутване, но със сигурност може да се заключи, че подпрени солидно от отдъхващите си преди последния рунд за световното САЩ и от богатата, но „стара, страхлива и лоша”/!!!/ Западна Европа, източноевропейските сумисти ще създадат доста проблеми на задъхващата се демографски и икономически Рус.
Надеждата, че Китай ще подпре отзад Русия в това бутане, е бутафорна илюзия, защото ако това се случи, Русия ще се разпадне под китайската тежест, като гнила дървена барака, на която се е облегнал слон. Възлаганите надежди Иран да послужи за подпирачка на Бараката от юг са наивни. Защото Иран е в клопката на неразширимите си граници и на амбициозните си съседи Турция и Пакистан, .
Колкото и да се бият тъпаните около т.н. „малки, но шумни” победи на Русия в Сирия и в бившите съветски републики в Централна Азия, и около наглед успешното придърпване на южно-балканските държави към руската орбита, „малките тихи” победи на Турция, точно в тия райони, обезсмислят скъпоструващите усилия на Русия трайно да се задържи там. Колоса просто няма за какво реално да се хване нито в Сирия, нито в арабските пустини, нито в Ирак, нито в Египет, Либия, Алжир…Освен за подкупни тиранични режими и съмнителни сделки с оръжия и горива.
Всяка „малка, но шумна” победа на Русия в този клокочещ регион, се превръща в „голяма тиха” победа на Турция. От там ще я изтласкат и самите неверници, с които Путин води ожесточена схватка вътре в Русия. А зад неверните араби пак стоят далите си временен отдих „преди скорошния си разпад” американци, богатата „но умираща”, Западна Европа и крайно изобретателните в номерата си евреи и „соросoидите” им..
Ако полския блок се хвърля в избутването на Колоса с ентусиазъм, знамена и бой на барабани, турците са заложили дългосрочни примки, които една по една се затягат около руските малки „победи” без шум, но и без отхлабване.
Демографските преврати, икономическите, културните и политически хватки на Турция в Средна и Централна Азия, Южна Русия, Южна Украйна, България, Албания, бивша Югославия , та дори и в Северна Гърция са като шарлан за ръцете на Големия пехливанин Русия.
Въпрос на не повече от десетина години е да станем свидетели на подхлъзването на руската външна политика в тези райони и тръсването и по гръб под натиска на турското мултипохватно настъпление.
Защото с „малките си, но шумни” победи, Русия сама унищожава естествената база на своето влияние в тези държавици, като с корумпираната си и брутална политика, прогонва от териториите им и отблъсква от себе си топящите се остатъци от симпатизиращо и славянско и християнско население.
Естествено Русия ще се опитва да подклажда вътрешните проблеми на Турция със своята „пета колона” в тези държави, както и да заиграва с велико-турските мераци, с надеждата да противопостави Турция на Запада и на полския блок и така да отхлаби натиска срещу себе си, но времето работи срещу умиращите демографски, корумпирани, политически и икономически недъгави, мразени от бившите си сателити и от настоящите си васали огромни бивши империи. Дори и когато са въоръжени до зъби.
Та, Турция отдавна тихо е стъпила на тепиха срещу Русия, но за сега се задоволява с малки техники да пробва слабите и места и сантиметър по сантиметър да свива Колоса във вълчия си капан.
Всяко нейно колебание в изпълнението на отредената и роля,както се случва в момента, бива санкционирано момантално "от горе".
На мегдана Евромайдан в Киев, чрез подпирането на петата си колона, Русия може и да спечели един рунд от сумото и да прибере половината и дори цялата Украйна, само че това до толкова ще я изтощи и замае, че няма да усети как след 5 години Сирия ще мине в другия лагер, как ненавиждащите „американо-еврейския империализъм” нови арабски режими, ще захапят кокала на същите тези империалисти и ще се вгледат в пъповете си, когато Русия ги потърси за помощ, как Иран ще се спъне в слепотата на ядреното си ‘величие” и ислямска надменност, как балканските мюсюлмани ще станат болшинства в държавите и парламентите си и как ще обърнат палачинките си в турския тиган.
Докато Колоса се пъчи и мъчи на мегдан – майдана, младите и напористи евро-полски сумисти и печените турски пехливани ще избутат краката му и от тепиха на собствената му „близка чужбина”, от Западна и Южна Украйна и Средна Азия….
После....?
После Русия не е важна.Тя ще е загазила до гуша в блатото на „спасителното” „геостратегическо сътрудничеството „ с Китай, от което няма измъкване.
Ще си забутат шкембетата сумополяци и турци пехливани някъде по Дунава и Крим, а „всекимоментразпадащитесе” Америка и „вечноумиращата” Европа ще им гледат сеира под сянката на евроамериканския чадър и ще си пият уискито.
Освен ако не стане чудо - „чудото” Путин, да се събуди утре като модерен император демократ, и подобно на Ли Куан Ю, да реформира и излекува Русия от хроничните и заболявания, и за 5 -10 години да я превърне в новия Сингапур на Евразия.
Колкото и да си го мечтая, толкова и не мога го повярвам. /Путин е индианец, а индианците не виждат корабите на съдбата**./.
Е..Има и вариант Путин, от гордост, наистина да размята ядрените си ракети..пък където паднат, но за това не ми се мисли.
Фридман е написал само нещо подобно на това, но това е което се сбъдва всеки ден.
И след 5 и след 10, и след 50, и след 100 години „всекимоментумиращата” „соросоидна” Америка и „вечеизгнилатавземята” „ротшилдовска” Европа ще продължават да си клатят топките и да си се „разпадат” в охолство и сигурност, пред очите и лигите на потурчените отдавна русофили овцебългари, преродени в лисиците от лафа на Добри Терпешев, които чакат топките на тлъстите Западни овни да паднат в устата им..
А според Фридман, Русия ще се завърне в старите си имперски граници.
Остава да видим в границите на кой период от историята на Империята.
А тия дето чакат да паднат топките на Русия? – Комуто му се ядат руски топки, ще му се наложи да ходи да си ги вади нейде от сибирските блата..
А какво ще става с България? - Това което и се е случвало винаги, когато в последния момент застава на страната на губещия.
Ще яде лайната на Путин.
Сиреч ще попадне в зоната на турската доминация.
Защото българските русофилии успешно я рекламират като руска губерния.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
* Джордж Фридман „Следващите 100 години. Геополитическа прогноза за XXI век.” „Следващите 10 години. Къде бяхме и на къде отиваме” – „соросоид”, естествено.
** За индианците направи справка в предходния постинг.
Тагове:
Борисов: Ако Турция пусне бежанците няма...
© Светиня Му пак преметна избирателите с...
БРАТСТВОТО ЧРЕЗ„АРАБСКАТА ПРОЛЕТ” ОТБЕЛЯ...
"Имоти по време на чума" - !?!...