Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2013 12:44 - Един сребърен лев
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4678 Коментари: 8 Гласове:
10

Последна промяна: 02.01.2014 11:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЕДИН СРЕБЪРЕН ЛЕВ

Из ИЗБРАНИ РАЗКАЗИ от Гюрга Пандева, с. Огняново Неврокопско

Навън е люта зима, а в стаята – топло и уютно. През дантелата на прозорците наднича резедата на луминесцентните лампи. Ана не бърза да дръпне завесите и да запали осветлението. Омотала около немощното си тяло дебел вълнен шал, тя е притихнала в единия ъгъл на дивана – открай време обичаше тоя полумрак: да поседи, да помечтае или да потъгува сама със себе си. В тая новогодишна вечер старата жена тъгуваше за своята многолюдна челяд, пълнела някога с живот празните сега стаи.

Тогава почистената основно къща миришеше на ново и сапун. През замазания с тесто капак на калената тенджера свиреше топла пара, която изпълваше въздуха с апетитната миризма на традиционния чомлек. Окичен с гирлянди и пуканки, бобени и царевични зърна, от сушени плодове и разноцветно боядисани орехи, от бонбони и какви ли не дрънкулки, големият червен зукум се превръщаше на разкошна новогодишна елха. Четири шарени сурвакарски торбички висяха на закачалката. Четири дренчета с набъбнали пъпки се кипреха, изправени до стената. На новогодишната трапеза се слагаше от всичко, що е родила земята, а в средата – чиния с грозде, извадено от вино. Вълнението обаче минаваше всякакви граници, когато Ана донасяше питката с парата. Топла, мека, увита в тъкано месалче, тя я слагаше на масата пред свекърва си. Старата жена се прекръстваше, вземаше питката, докосваше я с крайчеца на сухите си устни и я подаваше на сина си, за да я разчупи на толкова равномерни парчета, колкото са членовете на семейството. Загледана в грейналите лица на децата, старата жена пребърсваше бликналите сълзи в очите и се навеждаше към снаха си: Невясто, гледаш ли ги – и сочеше с поглед към децата, - те ще ти бъдат утеха и роднинка на стари години, а сега се радвай и милувай ги, защото сърцето на майката е пълно, дордето завива нощем децата си с една черга.

Тогава Ана не разбра смисъла на тези думи. Тя мечтаеше ден по-скоро да види децата си пораснали и задомени, за да си отдъхне спокойно. Но когато децата и се разпиляха като пилци из градовете, сърцето и се разкъсваше от тревога не само за своите, а и за чуждите, които бяха влезли в дома им, и за малките дето се бяха после родили. Едва след толкова време Ана разбра колко истина е имало в думите на патилата и препатилата баба Дункя. Не едно и две, а десет деца бе родила и погребала, ненавършили и месец, за десет години. Всичко опитвали бабите в селото – праговете на вратата медили(ръсили с мед), заклинания правели, в късна доба с босилкова китка и светена вода пръскали около къщата, но нищо не помагало. На единадесетото раждане бабите втъкали в поясите си ножове, сърпове и брадвички, заденали в цедилките си черги и нанджаци (кепета) и повели родилката към дерето Умник. Тук в най-потайното място, където живо пиле не прелита, мъжът на Дункя Ристоско направил колибка. В тая колибка бабите наредили постеля, оградили я с ножове и сечива и положили родилката. Тук се родило единадесетото и единствено останало живо дете. Тук дошла кальманата(кръстницата) да и донесе понуда(нарочен дар за добро), миросала детето и му турила името Живко. След четиридесет дена се прибрала в къщи. Сякаш за да оправдае името си, детето растяло здраво и буйно, учело се отлично.  В Умнике родено, та затова – обичал да се шегува бащата. С тая отлична диплома от гимназията за инженер ще го изуча – смеел се старият и припалвал цигара от цигара. Тая лъжица – отвърнал Живко – не е за нашата уста, тате... - “Оти, сине, та ние да не сме хвърлили камень по Господа?Защото за висши технически науки се учи не в България, а в чужбина – обяснявал му спокойно Живко, - за медицински науки в Италия и Франция, а за инженери – в Чехословакия, пари много ще трябват...Па да се опитаме и ние бре, чедо – не се предавал старият. – Я, невестата, дето си ни я докарал, е селско чедо, тютюн ще сеем повече, ще караме тук как да е, а парите на тебе ще изпращаме...

Въпреки уверенията на баща си Живко съм разбирал, че тази му мечта няма да се сбъдне. Тогава се записва в Софийския университет – във факултета Финанси и администрация.

Живот като сън, тъжно въздъхна Ана и избърса очите си. Отидоха си един след друг дядо Ристоско и баба Дункя. Отиде си и Живко съвсем внезапно преди няколко години, а тя в своята мъка се зарече никога да не напуска този дом, в който влезе с препълнено с любов и щастие сърце. Изредиха се децата да я канят при тях да живее, но тя остана непреклонна. В началото идваха те на всяка Нова година, но сега са средно-домни люде, имат женени деца и внуци и си посрещат там, където са. Ана не иска да им бъде бреме. Доволна е, че никога не я забравят и лоша дума не са и казали. Ето, телефонът пак звъни. Обаждат се малките правнучета, благодарят и за подаръците, които им е изпратила. Като остави слушалката, старата жена дръпна завесата и запали осветлението. После се наведе над скрина и от най-долното чекмедже извади голяма басмена торбичка и, стискайки я до гърдите, бавно се затътри към дивана.

В тая торбичка бе целият и дълъг и труден живот. Там бяха писмата на Живко от казармата, от София, от затвора, от концлагера и последно от болницата. Тук бяха и писмата на децата и от гимназии и техникуми, от висши учебни заведения. Тук бяха и снимките на тези мили и скъпи на сърцето хора. С треперещи пръсти Ана развърза връвчицата на торбичката. Погледът и попадна на един лев, сгушен между книжата. Тя не повярва на очите си. Та това си ти, мой верни приятелю от детските години! Колко отдавна беше. Отидоха си млади и добри хора, а ние с тебе оцеляхме... Ана стискаше в сухата си ръка левчето, а споменът я теглеше назад към детството.

Тогава сурвите(Сурва) бяха две. Една на Нова година, за здраве, а на третия ден на Коледа – за берекет. Децата се сбираха на орището(където се играе селското хоро) и вкупом, като ято започваха сурвакането от най-крайната къща. Стопанката ги посрещаше с решето под мишницата. В решетото – зърна от пшеница, ръж, овес, ечемик, леща, фасул, царевица. Жената с шепа загрибаше зърната и подобно на сеяч, с широк замах, ги хвърляше над главите на децата, които след всяко хвърляне викаха в хор: Да се роди-и-и, да се роди-и-и, да се роди-и-и...!.” Тогава стопанката изнасяше табла със сушени плодове, хляб, сланина, суджук, кървавица и даряваше сурвакарите.
Ана си спомни и нейния първи сурвакарски ден. Цяла нощ не мигна от радост. Сутринта нарами торбичката, взе дрянчето и излезе. Снегът бе до коляно, а тя- слабичка като вейка. Дорде обходи махалата, краката и замръзнаха, ръцете се вкочанясаха, но торбичката бе пълна догоре с малки бели симидчета(малки хлебчета), а на дъното дрънкаха дребни парички. Малката сурвакарка щеше вече да се прибира, но видя портата на баба Божана широко отворена. В къщата имаше голямо зло куче, което в друг ден не даваше пиле да прехвръкне, но сега, както във всички дворове, кучетата бяха затворени и вратите оставени незаключени.

Баба Божана посрещаше децата на топло в стаята си и ги даряваше богато. Освен симид и пари даваше им по един голям варен картоф, изпращаше ги до стълбата и току им повтаряше: Стискай, чедо, комбарчето(картофчето), та да ти се стоплят ръчинките.”  
Ана си вървеше за вкъщи, но в края на улицата видя една порта затворена. Тя се повдигна на пръсти, досегна връвчицата и я дръпна. Резето изтрака и старата порта тъжно изскърца. Мина през неотъпкания двор и се заизкачва по стълбите. В дъното на потона
(коридора) имаше единствена врата. Ана натисна бравата и влезе в полутъмната стая. В срещуположния ъгъл лежеше стар изнемощял мъж. В огнището до постелята гореше огън, а в пепелта къкреше опушено гърне. Тя си спомни, че бе чувала за страшната болест, отнела живота на цялата челяд на стареца, та малко се изплаши, но се окопити бързо, доближи се до него и лекичко го почука с дрянчето по рамото: Сурва, сурва, Нова, весела година, да сте живи, да сте здрави догодина, до амина.. Тъжно прозвуча в празната стая тая благословия, но стареца се засмя, пъхна жилестата си ръка под възглавето и подаде един нов лев на сурвакарчето: “- Да си здрава, да си жива, догодина, до амина – изрече старецът и заизсипа благословия след благословия, доволен, че и в неговия самотен дом Нова година почука на вратата.

Като се прибра в къщи, Ана постла на кревата едно месалче (ленена кърпичка) и изсипа симидчетата. Дрънкаха левове и дребни пари,  между тях грейна белият лев. Той бе по-различен от другите: Господи, та това не е обикновен, а сребърен, и дупчица има, носен е на шия!.. – възкликна майката. После взе бялата макара, отряза един разтег, промушна го през дупчицата и окачи сребърния лев на шията и. Ана го носеше години наред. Когато на Неврокопския панаир баща и купи от банскалии сандък, изписан с лилави, оранжеви и бели лалета, тя го свали. Тук, сине, ще прибираш дрехите и везмата - посъветва я майка и. В него Ана скри и сребърния лев.  Заедно със сандъка го занесоха в Живковата къща в деня на тяхната сватба. Когато се народиха децата, тя го изваждаше, даваше им го да си поиграят и после пак го прибираше. После всички като че ли го забравиха.

Телефонът звънна припряно. Ана бързо прибра нещата в торбичката и я скри в чекмедежето, сякаш се изплаши някой да не я хване на местопрестъплението. Вдигна слушалката. Едно след друго се обаждаха децата, честитяха и Новата година, пожелания изпращаха. Из селото ехтяха гърмежи Боже, кога измина толкова бързо тая дълга вечер, та аз още телевизора не съм включила, не съм се облякла с по-новичка рокля. То каква ли е файдата – на младите дрехата е за гиздост,  а на старите за тимус(за скътаване, тимаряване,пазене). Как се залисах – укоряваше се Ана, - та картофи барем не сварих. Чудеше се и къде да сложи бонбоните, за да са по-началъм(подръка) за сурвакарите утре.

-        - Добро утро, бабо Анке, честита Нова година, да си жива, да си здрава, догодина, до амина!

Очите на момичето, което потупваше сухите плещи на старицата, грееха като слънца. Бузките му се червенееха под отрупаната със сняг качулка. Ана пъхаше бонбони и дребни пари в джобовете на детето и го благославяше: Да остарееш, да побелееш, голямо да порастеш, гиздава мома да станеш!

Изведнъж се сети, че нещо стиска в лявата си ръка. Разтвори я и на дланта и грейна сребърният лев. От все сърце го подаде на момичето и го изпроводи до стълбата. На душата и стана леко и светло.

Нека му донесе щастие, като на мене някога – мислеше си Ана. – Чужди или  свои, децата са все наши.

...................................................................................................................................................................
Postmortem
http://www.eurochicago.com/2014/01/survakarski-lev/



Гласувай:
10
0



1. sparotok - !
27.12.2013 13:41
Прекрасен разказ! Напомни ми на думите на една възрастна женица, с която разговарях преди доста време. Тя каза - Благатки ората с дяца (щастливи са тези, които имат деца).

Децата ни са бъдещето на България, трябва да ги опазим и от тези, които мърсят съзнанието им, и от другите, които ги тровят с храни, опасни вещества в дрехи, играчки, ваксини.

Не си ли пази човек богатството 24 часа на ден, то ще му бъде отнето!
цитирай
2. demograph - Благодаря Павка! Господ да благослови теб и семейството ти!
27.12.2013 19:40
sparotok написа:
Прекрасен разказ! Напомни ми на думите на една възрастна женица, с която разговарях преди доста време. Тя каза - Благатки ората с дяца (щастливи са тези, които имат деца).

Децата ни са бъдещето на България, трябва да ги опазим и от тези, които мърсят съзнанието им, и от другите, които ги тровят с храни, опасни вещества в дрехи, играчки, ваксини.

Не си ли пази човек богатството 24 часа на ден, то ще му бъде отнето!

цитирай
3. sande - Поздравления!
27.12.2013 20:09
Съкровени думи. Истнски!
цитирай
4. demograph - Написа го майка ми....
27.12.2013 20:55
sande написа:
Съкровени думи. Истнски!

Благодаря ти САНДЕ...
цитирай
5. voinov50 - Бре, бре, бре...
28.12.2013 10:59
Не се бях вълнувал така отдавна.

Поздрави и весели празници!
цитирай
6. demograph - Благодаря. Весели празници!
28.12.2013 13:16
voinov50 написа:
Не се бях вълнувал така отдавна.

Поздрави и весели празници!

И много добрина около вас. Дори когато боли..
цитирай
7. djovana38 - БЛАГОДАРЯ!
28.12.2013 15:02
Благодаря за прекрасния, душевен разказ, докосващ сърцето на всяка любяща майка! За съжаление такива разкази не се четат много,много от младите! Много здраве и късмет през годината на КОНЯ!
цитирай
8. demograph - Идва ден за всеки и за всичко...Бъдете щастлива
28.12.2013 22:56
djovana38 написа:
Благодаря за прекрасния, душевен разказ, докосващ сърцето на всяка любяща майка! За съжаление такива разкази не се четат много,много от младите! Много здраве и късмет през годината на КОНЯ!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5315078
Постинги: 1595
Коментари: 8888
Гласове: 7975
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол