Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2014 11:03 - Бъдещето ни е в миналото
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 2678 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Миналото беше пълно с бъдеще. Във всеки случай с повече бъдеще, отколкото разполагаме сега.

Георги Господинов

Future canceled.

Когато получих предложението за този текст, първо отказах. Защото предпочитам миналото пред бъдещето. В бъдещето съм слаб, а миналото ми е слабост. Помислих си, че не искам да се упражнявам в това с колко ще дръпнат нано-технологиите, ще има ли колонии на Марс, ще се телепортираме ли в следващите 20? Литературата и киното направиха каквото могат с бъдещето. И сега все едно сме го живели. Каквото и да се случи, ще ни е дежа вю.

Всъщност какво стана с бъдещето? Ето нещо, над което си струва да си поблъскаме главите. Миналото беше пълно с бъдеще. Във всеки случай с повече бъдеще, отколкото разполагаме сега. Само преди 20 - 30 години, време, което лично помня, ресурсите от бъдеще бяха почти неограничени. Изобилие от бъдеще. Политически конкретно по тези земи. Системата се сменяше пред очите ни и златните жилки на демокрацията чертаеха един необятен клондайк, хубав живот, отворени граници, нови правила... И то в съвсем къси срокове, днес-утре. Любопитно е тогавашното ни усещане за близко бъдеще. По площадите на 1989 и 1990 г. можеха да се чуят следните диалози: "А, бе колко време ще трябва нещата да влязат в ред сега?" "Сигурно поне година-две", плахо предположи едни приятел. "Може и цели 5", каза друг, и веднага беше освиркан. "А, да, бе, ще чакаме пет години, аре стига с тия петилетки". Бъдещето добре се е забавлявало с чувството ни за бъдеще. Но по-важно за нас беше, че ние го бяхме съчинили вече, предвидили по години. Поне в едно близко биографично време. (Защо ми е историческо бъдеще вън от нашето биографично време.) Сега, двайсет и колко години по-късно, онова бъдеще се е изчерпало. И никакви политически илюзии – дори за година, две, че и за пет, вече са невъзможни.
Освен политическото и много от другото прогнозирано бъдеще също се оттече. В медицината – лек провал. Смъртоносните преди 20 години болести са смъртоносни и сега. С безсмъртието или онези нищожни 100 - 150 години стандартен живот, почти сигурен за някогашната футуристика, също ударихме на камък. И с Космоса малко изостанахме. След края на студената война той като че ли мина на заден план. Редовните междупланетни полети на хора, които изглеждаха почти сигурни преди 20 - 30 години, още не са се случили.

Без да усетим, се е случило нещо друго. Залежите на бъдеще неусетно са се изчерпали. И докато преди миналото беше пълно с бъдеще, сега стоим на ръба на едно задънено настояще, опразнено от бъдеще, несъблазнително, до голяма степен лишено от смисъл. Бъдеще, което не ни кара да го съчиняваме, измисляме, очакваме. Нищо особено добро не очакваме там, глобално. Напротив, дебнат кризи - икономически, ресурсни, екологически, етнически, религиозни... И онази все по-видима криза на смисъла. Технологиите, финансите, медицината, политическото – всичко е стигнало някакъв предел, отвъд който ще трябва да се влезе в качествено нова ситуация, но ние не сме съвсем готови. Мисля си, че бавно започнахме да разбираме – полетите до Марс няма да ни спасят от тъгите ни, Голямата депресия не е икономическо понятие... Не е сигурно дали сме по-щастливи от онези, живели в ХІХ век. Казват, че след случилото се на 11 септември 2001 рязко се увеличили посещенията в музеите, театрите и художествените галерии. И то в разделите за старо изкуство. В един момент имаш нужда да се хванеш за нещо здраво, обръщаш поглед назад за сигурно място, все по-назад до детството – на човек или на човечеството, все едно. Бъдещето ни е пълно с минало.

В този ред на мисли моята най-оптимистична прогноза за следващите 20 години е, че най-важните неща ще останат същите, а именно:

Хората ще продължат да четат книги и да плачат над измислени герои, ще изпитват съчувствие и любопитство, ще стоят на слънце до късна есен и ще се радват на сняг през зимата, днешните деца ще имат свои деца и всичко ще бъде така, както е било преди 20 години или 20 века. Това никак не е малко. И всъщност е всичко.

…………………………………………………………………………………………………

Колко добре казано!...

Миналото е пълно с бъдеще. – Прекрасно.

Дълбоката река на Българското минало е изпълнена с прекрасни възможности за едно по-добро Бъдеще.

Да се уловим за него и да пътуваме във времето напред.

Демограф





Гласувай:
10


Вълнообразно


1. schumpov - Докато комунистическото управ...
02.01.2014 22:53
Докато комунистическото управление на държавата ни не остане в миналото, бъдещето си остава безнадеждно дълече. Това е основната причина за ДЕМОГРАФската криза.
цитирай
2. vmir - "Дълбоката река на Българското минало е изпълнена с прекрасни възможности за едно по-добро Бъдеще."
03.01.2014 17:11
За един век като народ и идеали преминахме в своята противоположност. От десетилетия никой вече не споменава пословичното българско трудолюбие и гостоприемство, с които са ни отличавали навсякъде. Бай Ганьо уби автора си и не само узурпира властта, но я третира като върховна награда за маскарлъците по обсебването й. Назначи Гочоолу и Дочоолу да изливат планини от клевети върху всеки читав българин, и изкара престъпници, некадърници и безумни старци да врещят, че властта се давала като шанс за узурпаторите й...

Ще извървим ли пътя век назад до златните български сърца, полагани без страх пред олтара на святата мила България и измъчените ни братя извън отечеството, или това ще остане само сантиментален порив, скършван от просташки подигравки, просташка сръбска музика и просташки явни или лицемерно прикривани носталгии по "светата троица - Сталин, Тито, Димитров"?

Честита Нова 2014 Година!

Дай Боже повече съвест на продажниците и повече ум на тъпаците, които им уйдисват на интригите и омразите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7960627
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол