Институциите или липсата на такива обясняват голяма част от това, което се случи в света през последните десетилетия.

Техните стълбове са грамотността и културата на средната класа - тя има нужда от бюрократи, които на свой ред трябва да са грамотни и да прилагат безпристрастния модел на функциониране на съвременните организации.

Успешните институции се отнасят еднакво и безпристрастно към всички. В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така.

След падането на Берлинската стена Централна Европа като цяло започна ида изгражда функциониращи демокрации и икономики. Заедно с всичките си проблеми и предизвикателства балтийските държави, Полша, Чехия, Словакия дори отбелязаха впечатляващ напредък. Основно защото в тези общества процентът на грамотност е висок и защото се опряха на традицията на модерната буржоазна култура отпреди Втората световна война и комунизма.

Балканите нямаха много късмет - с междуетническата война, която разруши Югославската федерация, с калпавите правителства в Румъния от 1989 г. насам, с полухаоса, надигащ се в Албания и България. В този регион освен това и средната класа е слаба, в някои случаи липсваща, а и източноправославната религия, тъй като е по-съзерцателна, не поощрява възникването й или поне не в степента, в която го правят протестантството и католицизмът.

Всичко това са фактори за по-слаб фундамент на институциите, на икономическия растеж и на политическата стабилност. 

Русия също е в тази категория.

Нейната олигархична система е очевиден пример за неразвити законност и институции, чиито функции са поети на практика от корупцията. В много страни в Африка пък, излезеш ли от столицата, държавата скоро изчезва, а контролът се поема от вождовете на различни племена.

Развитието на една страна може да се прецени не като се разговаря с представители на гражданското общество в столиците, а като се отиде в административните служби и се чака на опашка, за стане ясно как се случват нещата и дали изобщо се случват. Не слушайте какво ви казват (най-вече елитите). Гледайте ги как се държат - плащат ли данъци, къде държат парите си, редят ли се на опашка, за да получат шофьорска книжка, и т.н.

Поведението, а не реториката показва дали съществуват институции или не.

Изборите показват по-малко, отколкото си мислят журналистите и учените.

Те са и лесни за провеждане - случват се в рамките на 24 или 48 часа.

Но едно добре работещо министерство трябва да функционира 365 дни в годината. Ли Куан Ю е една от великите личности на XX век, защото той изгради институции и чрез това изгради държава в Сингапур.

Без начален ред не може да има истинска свобода.

Но тъй като институциите се развиват бавно, техният растеж убягва на журналистите, които се интересуват от драматични събития.

Затова медийните публикации рядко предлагат достатъчна информация за перспективите на дадена страна.

Съветът на хората, занимаващи се с бизнес, както и на анализаторите е: наблюдавайте институциите, а не личностите.

От статия на Робърт Д. Каплан в сп. "Форбс". Заглавието е на редакцията.

Каплан открил топлата вода...:)
Свободни люде (ХОРата от човешкия Род - свободни by default) май няма - има роби с робско (животинско) мислене. РАзУМа за тях е непознат и неразгадаем термин, съпричастието (емпатия) е термин без съдържание. Тези люде (защото НЕ СА ХОРа) не мислят нито със сърцата си, нито с главите си, а с телевизора (за по-удобно), а мисленето (в моменти, в които им се налага) им причинява ужасно главоболие.

Свободата е вътрешно душевно състояние присъщо на животни и ХОРа, но не и на (доброволно станали) роби. РОБ се става изключително и само ДОБРОВОЛНО!
Цар Кару І - ecce Inquisitor Curiae

Да не чакаме повече. Всеки, който усеща че може - да се включва доброволно по някакъв начин във възпитаването на учениците, най-добре от долните класове.
Безвъзмездно. Хайде да палим искрата в децата.
А междувременно всеки от нас да се пита: КАКВО НАПРАВИХ ДНЕС ЗА ДА Е ПО-СПРАВЕДЛИВ СВЕТА?

Но когато са в къщи трябва да ги възпитаваме като свободни хора!