Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2014 01:18 - Моралът е единствената политика.Другото е мафия.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 3049 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 02.03.2014 21:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 МОРАЛЪТ Е ЕДИНСТВЕНАТА ПЕЧЕЛИВША ДЯСНА ПОЛИТИКА

by manolov

Как се възприема правенето на политика, базирана на морала,
в момента?

Ако бяха честни, тоест морални към избирателите си, а те не са,
българските политици щяха да им кажат, че политиката не би издържала нито един морален тест, но това не е проблем, защото моралът не е предназначен за нея.

На политиците трябва да се гледа като на търговци, а не като на герои,
би казал несъществуващият морален политик.
Героят може да те подведе, но търговецът - никога, ако имате взаимни интереси.

Българските политици ,или по-точно платените им спичрайтъри, ви казват, че „доброто и злото са в човека, а не в неговите общности.
"Добрата политическа практика не съответства на личните критерии за добро, валидни при оценяване на човешките действия.
Тя има свой критерий и това е общото благо, за което може да се мисли,
като непрекъснато променящ се във времето и непостижим идеал на общността”.
Това (под) писа преди 8 години наскоро оттеглил се лидер на
извънпарламентарна дясна партия.

Такова отношение към морала в политиката е доминиращо.
Откакто през 1990 г. Кръглата маса замени марксизма/ленинизма с „национален консенсус”, политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря,
а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства.
Всяко следващо от изредилите се през последните 24 години дузина
правителства бе с все по-неограничена власт, по-необвързано с политика, и по-неограничавано от идеология.

Всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм”.

Всъшност днешният интелектуален и политически елит на България – и в ляво, и в дясно - познава само комунистическия идеал.
Левите вече не се опитват да го постигат чрез диктатура на пролетариата
и класова борба, а чрез социалната държава. Десните, дори да не им пригласят, не им се противопоставят.

Може да се каже ,че в българската политика няма идеология!

Когато няма идеология обаче, няма и политически принципи.

Няма посока, няма цели, няма интелектуално водачество.

Няма проект(и) за бъдещето. За да имаш проект за бъдещето,
трябва да имаш твърд набор от принципи- тоест, да имаш етичен кодекс.

С една дума – да имаш морал.

И тъй като политиците не проявяват никакво желание да станат морални сами, площадите се заеха с тяхното „възпитание на чувствата”.

Повече от месец протестите задават критерии за бъдеща политика,
с които сегашните, и най-вече - бъдещите политици ще трябва да се съобразяват
– и първият от тях е:

Бъди морален!

Връзката между морал и идеология е пряка - моралът е набор от ценности и идеи, т.е етичен кодекс, който от своя страна е елемент на философията. Ценността не е вътрешно присъща, тя не се намира вътре в обектите. Тя е вътре в нас; това е начинът, по който човек реагира на условията на средата си.Ценността не се състои в думи и доктрини. Тя се отразява в човешкото поведение.

Ценност е това, за което всеки действа, за да спечели и/или да запази.

Политиката се базира на система от ценности и идеи, която освен да обясни обществото, мотивира и направлява определен тип обществени действия.
Тоест – базира се на идеология.
Без философия не може да има политика, политиката е дял от философията.
Тя не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст.

След последните избори през май 2013 г.обаче идеологията и разговорът за нея, особенно вдясно, се натовариха със значения, които не притежават, и надежди, които не могат да оправдаят.
Разчита се една обща идея, каквато десните партии никога не са имали,
да им донесе толкова гласове, колкото никога не са получавали.

Драмата на партиите в България е преди всичко морална и след това организационна и личностна.
Не се решава с механични коалиции.

Решава се с връщане на ценности и добродетели в обществото.
От страна на политиката, щом това отказва да прави религията.
Всъщност в областта на морала партии и църква много си приличат.
Политиците се застъпват за определени политически принципи като следствие и основно практическо приложение на своите фундаментални
философски принципи така, както клирът благовести.

За жалост в България не се случва нито едното, нито другото.

А трябва. Само в политиката, базирана върху философия, има морал,
макар огромна част от българските политици да смятат, че тя е територия отвъд доброто и злото, и често да обещават да отнемат на едни онова,
което им принадлежи, за да дадат на други нещо, което не им принадлежи.

Засега бягството от морала в политиката е печеливша стратегия,
тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към благоденствие и да бяга от тегобите.

И ще бъде такава, докато сред достатъчно голяма част от обществото
не се утвърди морал, който ще постулира хората да не разчитат на държавата, а да се оправят сами в живота.

Този морал обаче ще бъде наложен от гражданите.
Когато се появят достатъчно граждани с такъв морал, ще се появяват и политици, готови да го спазват, за да бъдат избрани.

Тогава ще се роди и автентичното дясно в България.
Какво е моралът все пак?

Моралът не е съперничество на капризи, а кодекс от ценности,
чиято задача е да ръководи избора и действията на човека.
Задачата на морала е да определи присъщите на човека ценности и интереси.
Да използва своя разум, да разбира действителността, и да постъпва
по подходящ начин , е морален императив за човека.

Когато изобщо дават такива обясения, политиците твърдят,
че моралът няма място в политиката, защото предполага боравене с понятия
като «добро» и «зло», и генерира «черно-бял» възглед за света,
а «светът е шарен»(да не говорим за избирателите им).

Този възглед обаче е напълно легитимен – той отделя доброто от злото, просто защото във всяка работа има две страни.
Едната от тях е правилна, другата – неправилна.

Ако под "черно и бяло" се разбира добро и зло, средата, тоест сивото,
е само смес от тези два цвята.

А когато сме установили, че едната алтернатива е добро, а другата – зло, няма оправдание да изберем дори част от нещо, което е зло.

Нормата, съгласно която човек съди кое е добро и кое – зло, е човешкият живот. Това, което е пригодно за живота на едно рационално същество, е доброто;
това, което го отрича, противопоставя или унищожава, е злото.

Именно идеята, че човек не трябва да дава морални оценки за другите,
че трябва да проявява морална търпимост към всичко,
че доброто се състои в това, никога да не се отделя доброто от злото,
води до морална деградация на обществото
.

Животът е поредица от избори: докато хората трябва да правят избор,
не може да се бяга от моралните ценности;
докато моралните ценности са в опасност, не е възможно да има морален неутралитет.

Така че моят призив към десните политици е:
- съдете и очаквайте да бъдете съдени! Нищо чудно това да ви вкара в парламента…

Още по-добре е да ви изкара на улицата.
Като участници, или ако улицата ви припознае – като водачи на надигащата се в България морална революция.

Кризата на днешния свят е морална - и може да е я реши единствено морална революция.
Именно въвеждането на работещи етични стандарти в политическия
и обществен живот ще е фундаменталния принос
на навлезлите във поредния си месец протести.


Те не зациклят и не се обезсмислят именно защото са българската форма на моралната революция, състояла се в рзавития свят през епохата на
Просвещението. Ако не участват в тази революция, ще се обезсмислят десните партии.

Моралната революция е най-трудната, най-взискателната,
най-радикалната форма на бунт, но именно това е задачата,
която трябва да се извърши днес.

И то без забавяне, ако искаме да запазим свободата си.

Свободното общество или е морално, или въобще не съществува.

Именно затова то е така несигурно.

През март 1961 г. в свое обръщение до Търговската камара във Финикс Роналд Рейгън казва известната си мисъл:
"Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване.
Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си.
За нея трябва да се борим, да се бием,
да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото."

Крайно време е да го разберат и българските десни политици.

Половин век е много време, все пак.

..........................................................................................................................
А това трабва да разберат всички сегашни и бъдещи политици.
И всички български граждани, защото когато правят своя избор, те избират между моралнптпо и неморалното в собствения си живот.
 



Тагове:   Бойко Борисов,   политика,   ДПС,   БСП,   новини,   чеверме,   революция,   държава,   Славяни,   избори,   украйна,   телевизия,   кредит,   парламент,   младежи,   демокрация,   манипулация,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   олигархия,   Моралът,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   свобода,   българи,   турци,   студенти,   Русия,   съзнание,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   управляващи,   алексей,   банка,   путин,   терористи,   подправки,   протести,   история,   президент,   измама,   гърци,   икономика,   пропаганда,   конспирация,   Петров,   ДСБ,   Реквием,   просвещение,   бандити,   Бареков,   кредити,   фалшификати,   партии,   корпорация,   популизъм,   бисеров,   пеласги,   движения,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   елити,   криминали,   парламе,   орловмост,   маши,   корпоратокрацията,   оруеловцебългари,   монополит,   тоталиtaризъм,   световнатабанка,   куклиИкономическите,   Тагове траки,


Гласувай:
7


Вълнообразно


1. vmir - Моралът е единствената градивна политика,
28.02.2014 02:14
но според мен невинаги е печеливша по много проста причина - меркантилността, комбинирана с безскрупулност и подходяща агитация, може да се окаже доста атрактивна. Особено, когато се комбинира с покупки на съвести, тогава завоеванията над продажните изглеждат на останалите цяла вечност.

Неслучайно ни заливат с "премъдрости", че нямало морал в политиката, а измамата е едва ли не висш политически пилотаж. За съжаление, четвърт вековна мизерия е все още недостатъчна, за да увери достатъчно хора в користта на тези натрапвани "поучения". Сблъсквал съм се с потресаващата мизерия в Украйна и предишната примиреност на украинците със същите лъжи, затова се радвам, че поне там успяха да се освободят от тях и се надявам да не им се поддат отново.
цитирай
2. socialismus - demograph, Бъди морален!
28.02.2014 08:30
Морално ли е да си вулгарен и начукването да е основен лозунг в речите ти? Морално е. Съответства на морала на политиканите от пивницата. В края на краищата от Украйна знаем, че демокрация може да се наложи с тояги, вандализъм към институциите и със запалителни вещества. Защо стойностни идеи да не бъдат изложени по следния начин "На индианците да го начукаме, Западът е супер, а ние сме траки" Нищо, че не помним с какви национални предателства и мистично вглеждане в чашата с вино траките са станали римска провинция.
Простащината не може да замести липсата на идеи. Просташкият морал не е напредничав, но в края на краищата върви при размирици, разоряващи държавата.
цитирай
3. breeze - Моралът е в това което вършиш.
01.03.2014 11:44
Думата е като птица...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7962189
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол