2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2014 13:24
Вдъхновенo презрение
- Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре?
Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?
- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи!!
Вървиш наравно със тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.
- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш.
Не искаш и да ме попиташ, потъвайки в лъжи!
- Навярно ти горчи в устата цигарата забрава.
Ти докога ще се оплиташ, това не те ли задушава?
- Събираш камъни по пътя, с които да се пазиш от злини,
едвам се движиш и залиташ, че всеки камък ти тежи.
- Помъкнал си една торба заблуди, и гордо носиш я на рамене,
но охкаш, пъшкаш, много ти е трудно да носиш "чужди" грехове.
- Джобовете тежат ти много, напълнил си ги с каменна отрова,
която знам, че няма да изхвърлиш, нима ще я замъкнеш в гроба?..
- Отровата е суетата, от малък в нея си отглеждан.
Така заместваш красотата, но си я пазиш тъй прилежно.
- Ти носиш маска от клишета, потиш се, трудно дишаш,
но пазиш си авторитета, пък даже и да се вмиришеш.
- В ръката ти бутилка вино, отпиваш и се чувстваш по-щастлив,
в началото като дете наивно, а после по пиянски уродлив.
- Часовник на ръката си поставил, отмерваш миналото време,
но всичко що не си забравил е твойто страшно, тежко бреме.
- Блокиран си в тъга и страховете, пред многото табели.
Сърцето ти го знае пътя, но ти се чудиш – на къде ли?
- Не се чуди къде се озоваваш, нима водач не беше ти?
Забрави ли, че ти си този който, пред тебе винаги върви.
- Ти падаш, ставаш, падаш ... Падаш!.Заблудата те тегли тъй изкусно,
Че с всеки ден фалшиво лустро, на суетата се предаваш.
- Забравил ли си колко пъти, се наблюдаваш тъжно отстрани,
и колко много ти се иска, тоз пътник жалък да не бъдеш ти?..
.......................................................................................................
Защо ме гледаш със почуда? Какво до тук не проумя?
Нима си мислиш, че съм луда или удобно онемя?
Ирина
creativist.blog.bg