Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2014 23:54 - Колко много ще пострада България ако започне добив на собствен газ и нефт..?!
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1055 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 01.04.2014 02:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Обречени ли сме на зависимост от "Газпром"?

Илиян Василев, http://www.mediapool.bg

 

Доста се изписа, че поради високия процент на зависимост от вноса на руски природен газ, България няма вариант да покрие в краткосрочна перспектива на допустима цена внезапен дефицит, който би възникнал при евентуално прекъсване на доставките през Украйна или при икономически сблъсък на санкции – контрасанкции. Следователно сме обречени на зависимост от "Газпром", поне докато не дойде годината 2019 и потече азерският природен газ. Евентуално.

Подтекстът е, че няма смисъл в краткосрочна перспектива да се стремим към "откъсване“ от хватката на "Газпром", а по-важният извод е, че поради това трябва да се противопоставим на въвеждането на икономически санкции срещу Русия от ЕС.

Прокрадват се устойчиви внушения, че поради 90% зависимост от вноса, сме обречени да внасяме природен газ от Русия, при това в степен, която граничи с кабалистична подчиненост.

Твърдя, че благодарение на високите цени на внасяния у нас газ в продължение на години и изключително ниските равнища на потребление, диверсификацията на доставки от 2.6 млрд. куб. м., макар и зависимостта като проценти да представлява 90% от общото потребление, е значително по-лека и решима задача, отколкото диверсификацията на зависимостта например на Германия, от руски газ. Важни са обемите, а не толкова процентите. Важно е балансиране на газовите потоци по месеци, по групи потребители, а не абстрактните съждения за това какво правим, ако в продължение на година или две нямаме доставки на руски природен газ.

В нашия случай можем за разгледаме два сценария – първият е спиране на доставки през Украйна в случай на неконтролирана ескалация на конфликта. В този случай България разполага с възможности за внос през терминала Ревитуса при това в количества, които могат да достигнат милиард кубически метра. Това винаги е било реална хипотеза. Друг е въпросът, че нито БЕХ, нито "Булгаргаз" са я проработвали, нито правителството е обявило търг за реализацията й от други компании. И тук проблемът е в липсата на воля и готовност, а не в отсъствието на обективна възможност.

Допълнително можем да увеличим добива от местни находища до равнища от 600 милиона кубически метра – разбира се, ако премахнем ограниченията на мораториума и позволим интезификация на добива.

Говорим за достоверно усилие в рамките на една – максимум две години – период, в който всяка криза около Украйна ще бъде решена. Напомням на скептиците, че и двете прекъсвания на природния газ от Украйна не продължиха повече от три седмици. Какъвто и да е типът ескалация на конфликта, той трудно може да продължи повече от един – максимум два месеца.

Нито "Газпром", нито Русия могат да издържат повече. ЕС също няма интерес от тотално блокиране на доставките, защото темата в нашия съюз не е дали изобщо да имаме внос на руски природен газ, а как той да се конкурира на нашите пазари и как да спазва европейските правила.

Тъй като сценариите за спиране на природния газ през Украйна обикновено се разгъват през зимата, имаме достатъчно възможност да се запасим с природен газ за следващия зимен сезон, като нагнетим максимално високи количества газ в газохранилище Чирен – 450 млн. куб. м. За да отпадне натискът върху баланса на "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз" от поддържането на подобни резерви с цената на кредити, е необходимо правителството да предложи на Народното събрание те да бъдат третирани като стратегически резерви, като бъде приложен сходен режим със стратегическите резерви от нефт и нефтени деривати.
Останалият дефицит може да бъде покрит със спестявания или заместване на горивото –в топлофикациите и други потребители.

Изключваме напълно интерконекторите и други хипотези, които са реални в хоризонт от две години.

При казуса диверсификация в условията наказателна мяра или контрасанкции от Русия поради наше съгласие за налагане на икономически санкции от страна на ЕС (тази теза сега се разгръща медийно от проруските кръгове) -нещата никак не са безнадеждни, отново по причина ниските равнища на потребление.

България може без никакъв договор с "Газпром" чрез суапови сделки и доставки на втечнен природен газ (ВПГ) на терминалите в Ревитуса и Мармара напълно да компенсира количествата на "Газпром". Суаповите сделки са възможни от поне четири години, но липсата на воля и желание от българска страна ги препятства – Стокхолмскияг синдром, за който говорихме.

 

Те и днес се пренебрегват в основни документи – като енергийна стратегия, декларации на партии и Народно събрание и в решенията на КСНС.

Аргументите против диверсификацията чрез доставки на втечнен газ обикновено опират до по-високата му цена – особено по дългосрочни договори. Цените на ВПГ по подобни договори с индексирани към цената на петрола, но освен това има и количества – неголеми, но възможни – които се търгуват на спот пазарите. Ако поради нашата леност БЕХ и "Булгаргаз" нямат капацитет да купуват на спот пазара, то такава опция съществува при големите компании търговци. Не е сигурно, че ако го правим сами, ще ни излезе по-евтино – не на последно място поради непрогнозируеми "скрити“ разходи.

За 4 години след последната криза със спирането на природния газ, ние не направихме нищо да преодолеем основния ни недостатък - липсата на институционален опит и капацитет в нашите енергийни дружество при търговия с алтернативни източници, в това число ВПГ. БЕХ и "Булгаргаз" проспаха възможността да създадат търговска структура, която да набере опит и реализира сделки на газови борси и спот пазарите с ВПГ или друг газ.

Но това отново е следствие не от обективна невъзможност, а от съзнателен отказ.

 

За други възможности – внос на ВПГ от Америка и от други държави и включването на интерконекторите, ще трябват вероятно още три години. Но дори и в този случай можем и следва да погледнем към стратегическата значимост на подобен род инвестиции, които ще ни позволят да достигнем равнището на конкуренция на вътрешния и регионалния пазар на природен газ, които са невъзможни при отлагане на реалната диверсификация.

В заключение, не вярвайте на тезата за обречеността на усилията за диверсификация, защото тя изхожда и се защитава от хора, които имат изначален конфликт на интерес при нейната защита – обвързаността с руския газов монопол. Ако мислите, че това е останало в миналото, дълбоко се лъжете. Достатъчно е да попитаме "Булгаргаз" защо няма намаление на цените на природен газ от 1 април с процентите, с които те падат в Гърция, Италия и Германия. В момента "Газпром" предлага допълнителни отстъпки само и само за да запази пазарния си дял – като тези отстъпки достигат до 10%. Да сте чули "Булгаргаз" да е поискал подобни отстъпки и ако ги е поискал да ги е получил?

Няколко неща са сигурни:

Ако волята ни за диверсификация и за реална конкуренция на българския газов пазар продължава да бъде "пленена“ от интересите на група гора, закачени за финансовите потоци на "Газпром" – в това число и проекта "Южен поток" – нямаме шанс да се измъкнем от енергийната бедност и да оздравим газовите ни дружества.

Второ, светът и след Украйна ще си остане трудно прогнозируем и високо рисков. Пазарът на енергоресурси също.

 

Поради това единствените източници, върху които имаме контрол, са добитите от местни сондажи природен газ и нефт, които са установени, че ги имаме. Но затова трябва да премахнем мораториума, който спира инвеститорския интерес към проучвания и добив както на конвенционален, така и неконвенционален нефт и газ.

Трето, със сигурност форсираната диверсификация ще натовари сметките, поне в краткия хоризонт, вероятно между 200 и 500 милиона евро, в зависимост от пазарната конюнктура и избора на вариант за диверсификация. Но ползите в средно- и дългосрочен период ще бъдат многократно по-високи като конкуренти цени и като добавена стойност за българската икономика. За сведение на скептиците, ще им припомня, че само преразглеждането на газовия договор с "Газпром" през 2006 г. не натовари допълнително с над 500 милиона евро.

Платихме и останахме също толкова зависими.

Изборът си е наш, в това число и да останем в плен на мисълта за нашата обреченост.

Всичко започва и завършва в нашия ум и мисли, в нашата решимост и готовност да се възползваме от възможностите и добрите практики.

...................................................................................................................................................................


 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. aboychev - РУСКИТЕ МЕКЕРЕТА
01.04.2014 08:43
НЕ МОГАТ ДА ВИРЕЯТ В БЪЛГАРИЯ БЕЗ РУСКИЯ ЕНЕРГИЕН МОНОПОЛ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5146671
Постинги: 1569
Коментари: 8771
Гласове: 7748
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол