Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2014 20:57 - Равносметките от не/извървяното – или българският път през пустините на прехода
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4909 Коментари: 8 Гласове:
24

Последна промяна: 28.04.2014 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 52% от българите 23 години не се научиха да различават истината от лъжата
Равносметките от извървяното – или българският път през пустините на прехода*
by newswriter on 28/04/2014

Те са горчиви – защото след четвърт век преход от тоталитаризъм към демокрация настъпихме своите следи.

Върнахме се пак там, откъдето бяхме тръгнали – в омерзителната реалност на една власт, която е изчерпила нормалните свои ресурси – и въпреки това не иска да напусне политическата сцена. 

Една неявна власт, в която видимите фигури са политически марионетки, а невидимите нишки, под които те танцуват, са в ръцете на безскрупулни олигарси – и в едни много по-далечни ръце – на един архиолигарх и архитоталитарист, обитаващ Кремъл.

Затова и погледът назад ни говори: няма извървяно. Има тъпкане на място, в краен случай – обикалане в кръг. При което днес – когато краят на прехода уж беше настъпил, всъщност ние настъпихме своите собствени стъпки.

В хода на тъй наречения преход се сплитат два процеса: на ограбване и подмяна.

Тези, които уж сдадоха политическата власт, придобиха срещу това националните ни богатства. 

Ограбваха ни непрестанно и безскрупулно:
– чрез натрупания външен дълг, който и до днес плащаме всички ние; 
 -  чрез банковия банкрут, който произведе кредитни милионери и стопи спестяванията на всички българи;
 - чрез групировките и мутрите, чийто рекет прекърши току-що прокаралия частен бизнес;
 - чрез масовата и касовата приватизация, която на практика раздаде цялата българска индустрия в ръцете на червените олигарси;
 - чрез пирамидите, които спекулираха с чудодейни лихвени проценти;
 - чрез корупционните практики, които източваха огромни държавни ресурси;
 - чрез фалшивите обществени поръчки, винаги печелени от този, който предварително е избран;
 - чрез руските енергийни проекти, превърнати в корупционни ями и същевременно нахлузващи енергиен ярем на нашето бъдеще... 

Чрез всичко, което мимикриращите комунисти бяха успели да измислят.

В същото време ни казваха, че правят всичко това за наше добро.
Обещаваха ни сполука за България, социална държава, справедливост и солидарност.
Призоваваха ни да си върнем държавата, която самите те ни бяха отнели.
Разединяваха ни, разделяха ни, противопоставяха ни чрез компроматни сценарии и активни мероприятия. 

Охулваха и проваляха онези, които имаха по-различни виждания от техните.
Дресираха медиите да създават паралелен свят, който няма нищо общо с реалния.
Оформяха чалга среда, в която човек може да мисли единствено за тялото, а не за душата си – и единствено за успеха, а не за солидарността.
Позоряха и потъпкваха истината – и ни учеха да живеем в лъжа.

Показваха ни как може да се застане зад всяка и всякаква кауза – стига тя да бъде път към властта.
Учеха ни на коалиционна култура, която съумяваше да съчетае несъвместимото.
Подменяха визиите си, идеите си, идеалите си.
Днес бяха първи приятели с Милошевич, а утре приветстваха договора за присъединяване към НАТО.

Можеха да мимикрират във всякаква форма, да навлекат всякаква козина.

В изтичащия вече четвърт век от 1989 г. България видя всякакви правителства.
Имаше правителство на мафията – това на Беров, в което МВР съветваше гражданите да не излизат по тъмно, защото не можело да гарантира тяхната сигурност, а групировките помпаха мускули в петролната търговия с ембаргова Югославия, превърната в нещо като държавна политика.

Имаше правителство на социалната утопия: това на Жан Виденов, което блокира всякакви реформи, отгледа си “Орион” и съсипа банковата система, като нарои кухи банки и кредитни милионери – и като постигна над 500% инфлация и заплати, равняващи се на десетина долара.

Имаше правителство на националния банкрут: това на Луканов, което спря плащанията по външния ни дълг и с това обяви фалита на държавата, като пътьом уреди за българите и гладната Луканова зима, в която те се редяха на дълги опашки в пет сутринта, за да се вредят за хляб и кисело мляко.

Имаше дори правителство на националното съгласие – това на Димитър Попов, с участието на всички политически сили, скрепено с подписите на Луканов, Желю Желев и Петър Дертлиев под съответната декларация, което остана в историята с възгласа на своя премиер “Не купувайте, братя!” – и с бавенето на топката във ВНС, за да има време БСП да стъпи на краката си, да препере каквото има за препиране от откраднатите от държавната хазна пари, да нарои фондации и групировки, които да завъртят партийните капитали.

Имаше дори правителство на доведения със съвместните усилия на мафията и ДС бивш цар, който
- спаси БСП от евентуален втори мандат на Иван Костов,
- възкреси проекта АЕЦ “Белене”,
- отмъкна цял милиард от сделката с външния дълг и почти толкова от сделката с БТК
– и разкаля политическия терен, като го наводни с готовия на всичко политически център.

Най-сетне имаше и правителство на тройната коалиция, прототип на още по-отвратителния сегашен кабинет – правителството с размитата отговорност, действащо по схемата 3-5-8, покрай което България стана руски Троянски кон в ЕС, а също и най-корумпираната държава в Европа – и което ни нахлупи такъв енергиен шлем на очите, че още не можем да видим кои сме и къде сме.

Вероятно се питате защо призовавам всички тези сенки от миналото, всички тези зловещи следи от абортираната и осквернена българска демокрация.

Призовавам ги, защото при цялата им разноликост всички тези правителства имаха една единствена обща черта: крепяха се на червени гласове, бяха де факто правителства на БСП. 

Всички те – до едно – банкрутираха политически предсрочно, ознаменуваха дейността си с управленски провал, който струваше на България скъпо, много скъпо: дълги години на застой, мизерия, сривове и катастрофи, безсрамна демагогия и политически цинизъм, които пропъдиха от страната ни всичко младо и свястно, което би могло да е от полза за нейното бъдеще.

Десницата бе на власт само три пъти в рамките на изминалия четвърт век
– първият с правителството на Филип Димитров, което започна реформите, но остана на власт само година и нещо – и скоро се оказа с вързани ръце поради измяната на ДПС и поради усилията на уж демократичния президент, с чиято благословия и с ценната помощ на Бриго Аспарухов се появи първо понятието “динамично мнозинство”, а сетне и сините мравки, които продадоха честта си заради яслата на групировките. 

Вторият: с правителството на Иван Костов, което единствено довърши мандата си и което проведе реформите, но тяхната тежест и единичните прецеденти на злоупотреба с власт и корупция обрекоха десницата на политическо несъществуване в бъдещето.

И третият – правителството на Бойко Борисов, което след дълги колебания се осмели да посегне на най-скъпото за посткомунистическата върхушка – интересите на Русия – поради което срещу него бе скроен метеж – и то също бе отстранено предсрочно от власт.

Този дисбаланс в най-близката ни история е показателен.

България бе страната, в която сценарият на перестройката се сбъдна почти стопроцентово – и днес отново имаме власт на бившата комунистическа партия и нейните сателити, която най-безпардонно
-продава националните интереси,
-извършва рекомунизация,
-твори индустриални безумия
-и даже се кани да рестартира национализация – като започне с употребените при идването си на власт ЕРП-та.

Въпросът е защо става така – и това е голям и много тежък въпрос на несъстоялия се български преход.

Дали защото БСП провежда умело своите властови сценарии – или защото, както казваше Лев Толстой, лошите хора винаги намират начин да се съюзят, а добрите не успяват; нещо по-лошо дори – винаги намират начин да се скарат?

Как функционираше комунизмът в своята посткомунистическа епоха – годините на прехода? 

Нека вземем като пример едно произволно правителство от многото преки или скрити проводници на червената власт – може би не настоящото, тъй като то не е приключило със своите безобразия, но неговият прототип – тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, излъчила правителство, оглавявано от Сергей Станишев. Между впрочем това е първото поред правителство на БСП, което успя да довърши своя мандат. Второ засега няма.

Защо успя?
Това е въпросът, който потопът на собствените му самовъзхвали остави без отговор.
Защо досегашните правителства все пак плащаха политическата цена за своите золуми, а това се изниза през вратата на кръчмата България, без избощо да си плати за гяволъка?
Да не би пък случайно да беше читаво и да заслужаваше напоителните хвалби, с които се самообливаше публично всеки път, когато го призоваваха да напусне политическата сцена?

Не, не беше.
Поне според мен в цялата история на Нова България няма по-дебелоок, дебелокож и нагъл в лъжите си кабинет.
Няма и по-корумпирано правителство.
Няма и по-голям провал в основните политически приоритети от постигнатия от него. 

След като членството на България в Европейския съюз му бе поднесено на тепсия, след като получи в актива си цели двадесет милиарда евро чужди инвестиции като пряк резултат от това членство, както и възможност за усвояване на милиарди по присъединителните фондове, които можеха наистина да променят страната,

то успя да докара нещата дотам, че България да плаща повече пари на ЕС, отколкото усвоява от неговите фондове. 

Дотам, че срещу неговата корупция и безхаберие да бъдат предприети безпрецедентни наказателни мерки;

дотам, че бяхме подложени на най-голямото унижение, на което може да бъде изложена една държава – да бъде пряко определяна като най-корумпираната и най-безнадеждната в общността, към която принадлежи.

И точно това правителство си тръгна по живо, по здраво – и не само това, но и неговия лидер засука ръкави – и днес, след пауза от три години и половина, пак е на власт – и пак управлява, като вече дърпа част от конците на сламения човек, комуто е делегирал своите отговорности.
Защо?

Могат, разбира се, да се намерят много отговори.
Първият е, че това правителство бе първото, при което политическият алъш-вериш бе наложен съвсем ачик като основен конструктивен принцип.
При другите от кумова срама се размахваха някави идеали и идеологии, тук тези жестове придобиха чисто ритуален характер.
При него нямаше идеали, нямаше идеологии. Имаше 3-5-8.
Във всичко – и в разпределението на постове, и в разрязването на баницата, и – особено – в цицането на еврофондовете. 


В резултат: политическият цинизъм получи четиригодишна легитимация.
Прецеденти, които биха предизвикали падането на всяко нормално правителство, вече се отминават без внимание в общия шум на скандалите – като нещо обичайно и в реда на нещата.
Примерите са много: Румен Петков и братя Галеви, Браткото и Баткото под шапката на мин. Гагаузов, скандалът Мургина и прочее.

Вторият е, че се разпадна двуполюсният модел и с него – границите между политическите субекти.

Коалиция от типа на тогавашната: комунистическо-монархическо-етническа – или пък сегашната етно-социал-националистическа, бе невъзможна преди 2001 г. Сега е възможна.

И това е голямата заслуга на Симеон ІІ. 

Впрочем именно съгласието на неговата партия да подкрепя управляващите при всички вотове на недоверие и във всички безобразия, които вършеха, правейки си с това политическо сепуко, беше основната гаранция за неговата безпроблемност.

България нямаше да е такава, каквато е, ако последния български цар не беше заменил честта на короната срещу финикийски знаци.

Третият е, че още от същата 2001 г. традиционната десница изпадна в толкова тежък психологически шок, че от тогава досега си остана взряна в пъпа си и в очакване да се появят отнейде чудодейни обстоятелства, които да дотъркалят властта в краката й.

Чудодейни обстоятелства обаче няма. И няма да има. Вместо това има нови играчи, които подменят взрените в пъпа си и издърпват електоралното чердже изпод краката им.

Сигурно има и четвърти, и пети отговор.
Само че те – всички тези отговори – ще обяснят само подробностите, не същността.

Всъщност истината за изнизването на това правителство от кръчмата България, без да си е платило сметката, е че кръчмарят го няма.
И го няма отдавна: мярна се през зимата на 1996-1997 г. – и след това изчезна.

Кръчмарят е фигурата, която дава питиетата, но и търси отговорност чрез предявяване на сметки.

Той е националният интегритет, възможен само при съзнанието за общо живеене – но не и при живеене в насипно състояние, не и при загърбване на основните морални ценности, не и при разпиляност на оцеляването всеки за себе си.

Тъкмо той липсва тук – може би заради навика ни все да чакаме някой друг да ни оправи. 

Някой друг да даде, някой друг да разпредели, някой да поведе нанякъде.

Може би защото свободата ни бе подарена от обстоятелствата, не си я извоювахме сами и не преминахме през страданията, през които преминаха Полша, Чехия и Унгария.

Защото нямахме национална Голгота, затова и лидерите на новото се оказаха ситни, дребни като камилчета. Може би...

Българският кръчмар не предявява сметки.
Той носи на пияниците нови питиета.
Ако не след Луканов, то поне след Виденов беше ясно какво може да се очаква от БСП.

Хората обаче продължиха да си гласуват за червените, сякаш нищо не се е случило, сякаш не са бръкнали до дъното на прокъсания им джоб.

И докато е така, то тогава ще си сърбат попарата, която са си надробили. Вън пред прага на кръчмата – додето други пируват по кръчмарските маси.

Става така, защото не помним. Защото сме загърбили паметта.

Става така, защото докато никой – като в Полша примерно – не изпитва съмнение, че социализмът е зло.

В България над половината обитатели изпитват носталгия по социализма.

Нещо повече – социализмът не е признат за зло дори и от неговите извършители: липсва покаяние и признание на вината от страна на упражнявалата го партия.
(следва)

* Първа част от заключението на "Кой" - новата публицистична книга на Едвин Сугарев, току що излязла от печат.
http://www.svobodata.com/




Гласувай:
26


Вълнообразно


1. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
28.04.2014 23:09

Тъжно!

цитирай
2. demograph - Наистина...
29.04.2014 02:05
tutankhamon661 написа:

Тъжно!


цитирай
3. kostadin - През годините на прехода към кап...
29.04.2014 08:52
През годините на прехода към капитализъм не е имало национално онговорни политици .Всичките са от един дол дренки т. е. от БКП.Смешното е ,че и западният капитализъм си е тоталитарен и комунистически -иначе как щяха да ги търпятпрехвалените демокрации по света.Не виждам каква полза има от признанието на Чърчил ,че човечеството не било измислило по добра система от демокрацията .Зад това понятие се крие пръво робовладелска Гърция и това си продължава до ден днешен.
цитирай
4. getmans1 - Разбираема е тактичността на ...
29.04.2014 10:13
Сугарев, но за да излезем от коловоза на собствените се стъпки трябва да се реже „до здраво“.
Имам в предвид И. Костов, да започна реформите, да обра негативите но и „почерпи“ когото трябва и всичко това го направи перфектно, като актьорска игра от най-висока класа.

Колкото до Б. Б. явно „простия пожарникар“ успя така да разбърка мътилката на прехода че цялата мръсна пяна да излезе на повърхността и да стане видима за всички които искат да видят истината в очите.
Озверели от злоба задкулисните играчи направиха очевадни грешки разкриха си къртиците в кабинета Борисов, разкриха си диверсантите в ЕРП-тата и Енергетиката и най-важното разкриха си жокера - И. Костов.
И това което последва издава паниката им, опитаха се набързо да си „отгледат“ автентична опозиция в лицето на Р.Б. която най-вероятно ще се самозатрие или най-добрия случай ще им се изплъзне ако тия пичове се усетят за шанса който държат в ръцете си.
А, ЕРП-тата там нещата им се развиха почти перфектно и ако им стигне времето ще ги изгонят тези и ще ги дадат в правилните ръце, което все пак е нещо.

Това което става у нас в последната година показва и нещо друго, нещо се е случило „в Задкулисието“, не може двадесет и няколко години да водиш една почти перфектна игра на „разностранна политика“ и в един момент за една година толкова грешки.

Затова тези избори са толкова важни, те или ще узаконят новото статуктво зад кулисите или всичко отива по дяволите което ще е най-доброто за публиката!
цитирай
5. mamkamu - +
29.04.2014 11:57
Скоро жена ми ми вика:
- Бе ти, защо не искаш да дойдеш в Америка с мен, като тука само се ядосваш и гневиш на родните простотии?
- Сигурно съм вече пристрастен към гнева -й отговорих. - Няма да мога да се адаптирам на друго място. Какъв ще е тоя живот без гняв?!
цитирай
6. sande - Пред мрака на истините! България сега е по-зле от времето преди Промяната!
29.04.2014 15:08
На Девети септември 1944 година е извършен преврат с решаващото нахлуване на Червената армия.
Започва тотална промяна, по образеца на СССР.

Изгражда се тоталитарна, казармена държава.

Властта е заграбена /фактически и й е дадена на тепсия/ от БРП /к// БКП.

За такава власт и държава тя се готви през целия 20-ти век. И прави опити да я заграби.

Промяната на Девети става при изключителните международни условия: световна война, договорено разделение на Света: Техеран, Ялта, Потсдам, Париж /1947/.

Така че, порциите са раздадени и всичко е 1000 процента предопределено. Царството е бишнато като гнила круша.

Промяната е страшна, зловеща, фундаментална. Нямаш избор.

Промяната след рухването на СССР, соцстемата, Варшавския договор и СИВ е може би още по-сложна и страшна за България от тази на Девети.

На пръв поглед изглежда леко влизане в един друг, нов свят. За България се оказва катастрофа. БКП се клонира, мимикрира, камуфлира и т.н.Възкръсна и ще възкръсва Н-пъти. Повампири се и само от крановете на чешмите не тече. А и Москва няма да се откаже от България, все едно че тук и е златото. И след 50 години няма да станем нормална държава.

Анализът на Едвин Сугарев е точен, изчерпателен. Жесток!

Поздравявам Демограф за предоставения откъс.
цитирай
7. breeze - Нещо ни липсва.
29.04.2014 16:33
Може би саможертвата?
Или обичта...оная, другата!
цитирай
8. tzarkarui - 52% от българите 23 години не се научиха да различават истината от лъжата
30.04.2014 09:55
52% от българите 23 години не се научиха да различават истината от лъжата

:) Ами щото се иска мислене, а на булгаристанеца мисленето му причинява главоболие. Пък и "мисленето" с гръбначния мозък е значително по безболезнено. Паралелите между шабез гоя и фурнаджийската лопата могат да се намерят само на територията с гръмкото име България.

Етиопското негро (дет се бара за президент на USSA) и педофила Путята играят в един отбор, а театрото предоставят на т.нар. "медии" за радост на "гръбначностълбомислещите"©. Те така е горе-долу от 1945г. насам.
Жив да не бях - как се обръщат нещата. В миналото велика нация (ex USA, now USSA), образец за Свобода и Достойнство - днес символ на медийна манипулация и промиване на запъртъчени мозъчета. А дегенератите "россианци" - символ на "свободата на Словото" (RT) - те това не може да е реалност, а някакъв кошмар.

Свободна Държава се "прави" от свободни (по дух) хора. На "територията" с гръмкото име (вие си го знаете) такива хора няма - има шабез гои=роби. А роб/шабез гой се става само доброволно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7961124
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол