Дългата ръка на Москва разчита на късата ни памет

 ИВО ИНДЖЕВ ⋅ МАЙ 12  

Слушах тази сутрин двама апологети на Путин в две телевизии ( единният доста неизвестен, но цял професор, а другият доста известен бивш ключов играч в политиката от началото на 90-те години). И си казах: „Колко много бисмарковци се обозначиха днес в нашата клета малка България”.

 

Силният човек на Европа от края на 19-ти век Бисмарк води „реалполитик”, обединявайки Германия както си знае. И ето че този приложен многократно именно от СССР и от Русия принцип на промяната на границите от позицията на силата, се превърна в основна опорна точка на съветофилите.

 

Подчертавам: от позицията на силата! Защото нямаше прилагане на сила никъде, освен при разпада на бивша Югославия, където силата беше на страната на въоръжения до зъби Милошевич и се наложи слабите босненски мюсюлмани и косоварите, реално заплашени от физическо изтребление, да бъдат защитени от армиите на едни държави, никоя от които не си е помисляла да краде чужда територия, както вече няколко пъти направи Русия в своите покрайнини за няма и десетилетие. Русия и тогава беше на страната на силния- на своя човек Милошевич и направи всичко възможно да предотврати спасяването на слабите, като блокира механизма на ООН за справяне с катастрофалната ситуация.

 

Силата на Европа е в това, че привлича с успеха си цели народи ( да не говорим за магнетичната сила на САЩ, единствената държава, която разиграва на лотария мечтата на стотиците милиони да живеят на нейна територия), на един от които обаче Путин реши да попречи първо със силата на гигантски подкуп, а след това с военна сила.

 

Хората по света не изпитват желание да живеят и работят в Русия. Обаче Русия е магнетично привлечена от териториите на своите по-слаби съседи, които вече за трети път си присвоява от 2008 г. насам.

 

И понеже фактите, каквито ги създава в Украйна путлеризмът, изнасят на Путин в опитите да дестабилизира непослушната Украйна, съветофилите съветват да не се дърпаме и да признаем въпросните факти такива, каквито били.

 

Добре, да прием като „свещен факт” правото на народите на самоопределение ( погазено от самия Путин в Чечня с цялата мощ на руската армия срещу сепаратистите), както многократно натърти тази сутрин от екрана на Би Ти Ви Димитър Луджев, подхвърляйки кремълската пропагандна лъжа, че случващото се в Източна Украйна било същото като в Киев през зимата.

 

Сякаш не видя целият свят, че МИРНИТЕ огромни демонстрации в Киев бяха предизвикани от бруталния, направо невиждан като размер опит за подкуп от страна на Путин срещу отказа на украинските власти в последния момент да изпълнят дългогодишното си обещание да започнат преговори с ЕС за асоцииране.

 

Сякаш мирните демонстранти не бяха зверски и системно пребивани по заповед на проруската власт в Киев, преди да се радикализират ( тогава съветофилите тук се бяха умълчали, просто нямаше как да извъртят истината).

 

Сякаш може да се сравнява изначално въоръжената офанзива на руски бойци срещу местните власти в Източна Украйна с ръкопашния отпор на невъоръжените протестиращи на киевския площад срещу тежко екипираните и накрая- стрелящи на месо обучени убийци.

 

Сякаш някой, който не е зомбиран от кремълската пропаганда, вярва, че маскираните диверсанти, превзели Крим през март ( и признати в крайна сметка за руски войници от самия Путин след опит да излъже света), са различни от също така маскираните и снабдени дори с противовъздушни ракети бойци в Източна Украйна.

 

Сякаш е същото да протестираш седмици наред на Майдана с политически искания и да се перчиш с картечници на ръба на руската военна намеса, демонстративно дрънкаща десетки хиляди оръжия отвъд близката граница.

 

Колкото до декларацията, че подобно нещо вече се било случвало многократно „след 1989-та” като „самоопределение на народите”, това вече определено е спиращо дъха нахалство в българския контекст. И е особено отблъскващо, когато се проявява от Димитър Луджев, един от кроячите на нескопосаната ни, но все пак приземена на завет в ЕС и НАТО демокрация.

 

Нима този ключов участник в преговорите за трансформирането на тоталитаризма в нещо по-приемливо като държавна уредба не знае, че българският народ не се „самоопредели”, а мястото и ролята му бяха определена пак от Москва. Кроенето приключи с конституция, в която за национален празник ни определиха главната опорна точка на руската пропаганда от 136 години насам. Луджев демонстрира днес, че дори по отношение на такива „десни” политици това никак не е било случайно.

 

Припомням, че прогонването на Луджев от кабинета на Филип Димитров в началото на лятото на 1992-ра отприщи масираната атака на обединения фронт на „Подкрепа”, ДПС с „депесарския шут” на Доган, на президента Желев с неговите Боянски ливади, на явната намеса на тайните служби начело с Бриго Аспарухов и не на последно място- с предателството на отцепниците от СДС, възнаградени след това я с вкусен оръжеен бизнес, я с друго нещо. Всички те вкупом се нахвърлиха яростно върху прохождащия опит да се реформира разгромената от 45 години съветски колониализъм България. Опитът не просто беше стъпкан, но и за две години на власт беше инсталирано откровено мутренско управление на всемогъщата по онова време проруска групировка „Мултигруп”.

 

Да не забравяме, че Луджев отговаряше за най-деликатните тайни в държавата по линия на отбраната и сигурността. Познайте колко са били „тайна” за Кремъл, който той днес вече обслужва без да се крие – напълно в стила на Сидеров - и той по преценка на Москва е дискредитиран като български инструмент и е активиран да играе автентичната си роля на руски шовинист.

 

Ако преди съм имал изобщо колебание за онова съобщение на БТА ( на която по онова време бях главен директор), с което беше разкрит скандалът на Луджев с премиера Филип Димитров и така му се наложи да подаде оставка като министър на отбраната и вицепремиер, днес мога само да се поздравя със задна дата за скромния си принос в опитите да бъде удължен животът на онова обречено първо демократично правителство на България.

 

А колкото до стандартната насмешка относно дългата ръка на Москва, както се вижда, тя се проявява в цялата си дължина не само в пространството, но и във времето.

Иво Инджев

Колко са прости тези украинци ,които не признават правото на САЩ да дърпа ушите на всички ,които не играят по свирката на модерната мелодия "Кои не скача е ..червен...московец и т н.
И колко демократично е да си шеф на западна държава и да не признаваш правото на самоопределение на човешки общности ,които изобщо не са гласували за избора ти на поста ,който заемаш.