Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2014 12:42 - Справедливост от стари времена
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Римското общество през Царската епоха (според Dion. Halic., Rom. Antiq., 2.9-10, 14, 74)more

by Jordan Iliev

 

 

РИМСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ ЦАРСКАТА ЕПОХА СПОРЕД ДИОНИСИЙ ХАЛИКАРНАСКИ (ROM. ANTIQ., 2.9-10, 14, 74)

9.

(1) И тъй Ромул, като отделил по-нисшите от по-висшите, създал закони и наредил какво трябва да правят едните и другите.

Патрициите трябвало да заемат и изпълняват жреческите длъжности и магистратурите, да правораздават и със силата на правото да управляват държавата,като неотлъчно следят за хода на работите вграда.

Плебеите пък трябвало да бъдатосвободени от задължението да водят тези дела, тъй като нямали опит в управлението на държавните работи, пък и поради липса на средства нямали възможност да се занимават с тези неща.

Ето защо плебеите трябвало да обработват земята, да отглеждат добитък и да се занимават с доходни занаяти,за да не се бунтуват, както в други държави,било защото тези, които държали властта в свои ръце угнетяват и унижават хората със скромен произход, било пък защото нуждаещите се безимотни завиждат на високопоставените.

 

(2) Той предоставил плебеите на патрициите, като разрешил на всеки от плебеите да си избере когото желаеот патрициите за свой защитник [патрон]; този обичай е гръцки и старинен и е бил спазван дълго време у тесалийците, и удревните атиняни, но Ромул внесъл подобрения в него.

Защото тесалийците се отнасяли с високомерие към своите клиентии им възлагали да извършват работи, които не подобавали на свободни хора, а в случай че те не изпълнявали онова, което им било заповядано, ги биели с бич, пък и злоупотребявали с тях в друго отношение,както се постъпва със закупени на пазара роби. Атиняните наричали тези клиенти поради робското им положение тети, или„наемни работници”, докато тесалийците,визирайки подигравателно тяхната бедност,ги наричали пенестаи или „бедняци”.

 

(3)Ромул украсил с едно прилично име това нещо, като нарекъл покровителството набедните и скромните по произход патронат и като определил и възложил на двете съсловия да извършват изгодни за тях работи, направил тяхната взаимна обвързаност човечна и културна.

10.

(1) Правото на патроната, което било установено тогава от него и останало в сила дълго време в Рим, било устроено последния начин.

Патрициите трябвало датълкуват законите на своите клиенти, тъй като последните били неуки в това отношение.

Това патрициите били длъжни да вършат и в присъствието, и в отсъствието на клиентите и да се грижат за тях по същия начин, по който вършат всичко това бащите по отношение на своите деца при дела,свързани с имуществени или облигационни въпроси.

Патрициите освен това били длъжни да присъстват в съда и да оказватпомощ в случаите, при които те претърпят неправда, или пък когато са обвиняеми, да поемат защитата им срещу техните обвинители.

Или, за да изразя всичко това смалко думи, патрициите трябвало да гарантират сигурността на клиентите, като положат най-големите възможни грижи както по отношение на частните, тъй и на общите дела.

 

(2) Клиентите пък били задължени да подпомагат своите патрони, когато техните дъщери се омъжват, в случай че на родителите им липсвали достатъчно средства; клиентите били длъжни да откупват своите патрони от неприятеля, вслучай че те самите или пък техните деца попаднели в плен; освен това клиентите били длъжни да заплатят със собствените си средства сумите, дължими от техните патрони, в случай че последните загубят процес от частен характер или пък бъдатосъдени в публични процеси, при които са задължени да заплатят като глоба на държавата парични суми, като при това се считало, че те не дават пари на заем, а правят подарък.

Те също тъй били длъжни да вземат участие в посрещането на разноските, произтичащи от заемането и изпълнениетo [от страна на техните патрони] на магистратурите и жреческите длъжности, като че ли са от същия [на патроните] род.

 

(3) Изобщо според разпорежданията на божественото и човешкото право и едните, и другите не могли да се обвиняват един друг или да гласуват в подкрепа на неблагоприятно [за едните или другите]съдебно решение, или пък да се смятат от противната в процеса страна.

В случай че някой се окаже замесен в злодеяния от тозирод, той подлежал на съдебна отговорност по силата на закона, създаден от Ромул, и акобъде осъден, него можел да убие всеки,защото той се смятал за посветен на подземния Зевс [Плутон].

Обичайно заримляните било, ако желаят да изпратят някои хора на смърт, без да си вменят вина,да ги посветят на един или друг бог, особено на подземните богове.

Това били нещата,които Ромул приел.

 

(4) Следователно, връзките между клиенти и патрони продължили в течение на много поколения, не различавайки се по никакъв начин от кръвните връзки и преминавайки към децата на техните деца.

Сред знатните фамилии се ценели не самостремежът да имат колкото е възможноповече клиенти и да поддържат наследствен патронат, но също и заслугите им към придобитите [клиенти].

Невероятно е какво състезание на доброжелателство имало между патрони и клиенти. Всяка страна се стремяла да не остане по-назад от другата в извършените добрини. Клиентите разбирали, че трябва да правят всички възможни услуги на своите патрони.

Патроните пък на всяка цена се стремели клиентите им да нямат никакви проблеми и не приемали парични подаръци.

 

14.

(1) ... На царя пък Ромул отредил следните почести и власт.

Той преди всичкотрябвало да възглавява свещенодействията и да извършва всички неща, които се отнасят до таченето на култа към божествата. Освен това той бил длъжен да пази законите и обичаите, завещани от предците, като разглежда и преценява сам по-тежките престъпления и като предоставя разглеждането на по-леките престъпления на сената, като имал грижата да не се извърши никакво грубо нарушение на правото при воденето на съдебните процеси.

Царят нареждал събирането на сената, свиквал народа, изказвал се пръв и изпълнявал решенията, взети от мнозинството в народното събрание. Такива почетни права предоставил Ромул на царя, а освен това последният трябвало да има във време на война  върховното командване в свои ръце.

 

(2) На сената пък Ромул отредил следните компетенции: да обсъжда и решавав сички въпроси, с които бъде сезиран той от царя, и онова решение, което бъде възприето от мнозинството, то да се смята за закон ...

 

(3) На народното събрание пък Ромул предоставил следните три компетенции: да избира висшите магистрати, да санкционира законите и да решава въпросите за обявяване на война в случаите, в които царят даде съгласието си за това.

Никое от тези решения обаче нямало абсолютна сила, ако по тяхнямало решение на сената. Целият народ обаче не гласувал наведнъж, а като бил свикван по курии.

 

74.

(2) За да бъде всеки доволен от своето и да не пожелава чуждото, имало закон, създаден за прокарване на граници между отделните ниви, като в него царят[Нума Помпилий] разпоредил всеки да очертае границите на своята нива, като постави на нейните синори съответни гранични камъни за отмеждаване, и наредил още тези гранични камъни да бъдат посветени на Юпитер Терминалис ...

 

(3) [Нума Помпилий нареждал по-нататък в същия закон], че ако някой снеме граничните камъни от междите или ги премести, да бъде прокълнат от този бог онзи, който е дръзнал да извърши нещо от този род, и всеки, който пожелае, да може да го убие като извършител на кощунство, а за извършителя да има сигурността, че той щебъде чист от осквернението [че е извършил убийство].

 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5311395
Постинги: 1594
Коментари: 8882
Гласове: 7968
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол