Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2014 05:24 - Западът е виновен, че руснаците не могат да угоят дори и един бройлер..
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 2184 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Mariana Budjeryn

World Affairs

Нека си кажем без заобикалки: Украйна и Русия са във война.

Това не е дребна регионална схватка: - Руско-украинската война заплашва световния ред, какъвто го познаваме.

Как стигнахме до тук?

Едно изненадващо популярно обяснение е, че Западът е виновен: той унижил Русия след разпадането на СССР, провокирал Владимир Путин с разширяването на НАТО, и се бъркал в работите на неговия квартал.

Опитите да се разберат на руската страна са похвални, но фактите водят към игра на обвинения.

В един напълно непредвидим ход на събитията, вътрешните борби в Украйна между проевропейските маси и тяхния корумпиран режим завътяха спиралата на един конфликт, който вещае нов глобален сблъсък между Русия и Запада.

Разбира се, многознайковците твърдят, че Украйна е само пионка в заговор на Запада за предотвратяване опитите на Кремъл Русия да заеме отново исторически „запазеното” и място на велика сила в международната система, 

Западът, първоначално с пренебрежение и с неохота, най-накрая май е стигнал до идеята, че Путин е готов да изразходва кръв и съкровища, и в нарушение на всички международни норми, за да се постигне тази цел.

Пропагандата на Путин енергично върти разказче, което оправдава самонадеяността на Русия като логично отмъщение за различни престъпления на Запада.

Историйката разказва, как Западът е унизил Русия, когато е била слаба и разделена и била поставена на колене при разпадането на Съветския съюз.

Повтаряйки разказа на Путин, Джон Миърсхаймър, изтъкнат учен по международни отношения и нему подобни, твърдят, че сегашната криза е изключително по вина на Запада:  - Западът безотговорно е нарушил обещанията си да не разширява НАТО на изток,  в замяна одобрението за обединение на Германия, дадено от Съветския Съюз.

Той/Западът/, също така, е антагонизирал Русия чрез финансиране на демократични инициативи на гражданското общество в задния двор на Русия - в Украйна, Грузия, и, разбира се, в самата Русия.

Този разказ може само да представлява интерпретация на историята разказвана от Путин, но това не означава, че е верен или че оправдава неговата войнственост и агресия.

 

НАТО наистина надживя Студената война и израства, докато Варшавския договор изчезна.

Въпреки това, историята е по-нюансирана и, противно на Путин и твърденията Миърсхаймър истината е че, не е имало официална сделка за ограничаване на разширяването на НАТО.

По-важното е, че този разказ игнорира силното желание , с което новите, вече независими и демократични страни от бившия  Варшавския договор, преследваха членството в НАТО и ЕС, независимо от това какви са били уговорките Буш-Горбачов.

Този им стремеж е пропорционален на руската принуда, която би била необходима, за да ги заържи неутрални, да не говорим за ново съюзяване с Русия.

За това, че руснаците не успяха да създадат модел на развитие и  сигурност, който да бъде еднакво привлекателен на европейския,  и да не изисква извиване на ръце, за да ги задържи заедно, не е виновен Запада.

Обратното, демокрацията и върховенството на закона не са собственост на Запада, която той налага по целия свят, а политически модел, който пост-комунистическите общества са избрали да следват, когато те са могли свободно да направят това.

Друг, сега забравен факт е, че администрацията на Джордж Буш-старши не искаше да види как СССР се разпада на парчета, надявайки се, че постепенно реформите на Михаил Горбачов ще успеят.

В речта си, произнесена пред украинския парламент в началото на август 1991 г., а по-късно наречена "Chiken Kiev", президентът Буш изпрати ясно послание към републиките, търсещи независима държавност:

- "Свободата не е същото като независимостта ... американците няма да подкрепят тези, които търсят независимост, за да заменят една  далечна тирания с местен деспотизъм. "

Опасенията на администрацията на Буш за нестабилност и насилие, които биха могли да произтекат от разпадането на СССР. бяха изострени от наличието на ядрени оръжия в Украйна, Беларус и Казахстан:

- ". един разплитащ се по шевовете Съветски съюз ще се превърне в "Югославия с ядрени оръжия", по думите на тогавашния държавен секретар Джеймс Бейкър.

Въпреки това, за тези демократични сили в Украйна и други съветски републики, чиито членове бяха посветили живота си на борбата срещу Империята на злото и за които съветската тирания беше всичко друго, но не и  "далечна", позицията на САЩ дойде като горчиво разочарование.

Когато в навечерието на 19-ти августовския преврат, разпадането на СССР стана необратимо, САЩ действаха с изключителна предпазливост, възддържайки се от дипломатическо признаване на отцепилите се републики до края на декември 1991 г., едва след като Горбачов подаде оставка и Съветският съюз официално самостоятелно се разпусна.

Далеч от правене на бързи набези за печелене на влияние в бившите сфери на Русия, администрациите на Буш и ранната администрация на Клинтън следваха правилото във външната си политика известно под името "Русия-първо", при което Вашингтон разглеждаше цялото постсъветското пространство през призмата на руските интереси, за голямо огорчение на другите бивши съветски републики.

От 1994 г. насам, НАТО и Русия си сътрудничеха в рамките на програмата Партньорство за мир и на Съвета НАТО-Русия.

През десетилетието, което последва, отношенията между двете страни станаха толкова нормализирани, че това накара един учен по международни отношения, който интервюира десетки НАТО-вски и руски официални лица, да заключи, че двамата бивши противници са на прага на формиране на общност на сигурност, в която насилието става немислимо.

Дори този аргумент да е бил прекалено оптимистичен, факт е, че това е толкова правдоподобно, колкото е правдоподобно и  дискредитиращото твърдение, че Западът е преследвал своите интереси в Източна Европа, без да зачита интересите на Русия.

Междувременно, през 1991 г. руският президент Борис Елцин успокои съседите си, че пост-съветска Русия "е избрала свободата и демокрацията и никога няма да бъде отново империя, по- голям или по-малък брат. Русия ще бъде равен сред равни. "

Не съвсем, обаче.

Русия настоя да бъде единствен наследник на огромния ядрен арсенал на Съветския съюз, както и това да заеме стола на бившия СССР в Съвета за сигурност на ООН, позиция, която бе напълно подкрепена от Запада.

Само Украйна оспори това становище, претендирайки за собствеността на част от ядрените оръжия, като правоприемник на СССР наравно с Русия. В края на краищата, Украйна бе призната за правоприемник на всички други съветски договори и активи, включително конвенционалните въоръжени сили.

В крайна сметка, Украйна трябваше да се постави под як US - руски натиск за да се застави да се откаже от ядрените си оръжия в замяна на гаранции за сигурност, които се оказаха със стойност по-малка от хартията, на която бе написано това.

С пост-съветското ядрено споразумение, което предостави на Русия монопол върху ядрените оръжия в бившето съветско пространство, което се постигна с активната подкрепа на Запада, повече от всичко друго се запои ядрения статус на Русия.

Между другото, по онова време, професор Миърсхаймър изразяваеше силни симпатии в полза на ядрена възпираща сила на Украйна на страниците на същото списание, в което той сега оправдава агресията на Путин.

В своята статия посветена на външната политика на САЩ през 1993   г. той разкритикува администрацията на Клинтън за това, че принуждава Украйна да се разоръжи, като заяви, че един бъдещ конфликт между Украйна и Русия е неизбежен.

 "A война между Русия и Украйна ще бъде катастрофа. ... Вероятният резултат от войната за Русия - възвръщане на Украйна в сферата на руските интереси - ще нарани перспективите за мир в цяла Европа", "Украинските ядрени оръжия са единствената надеждна спирачка за руската агресия", твърдеше той.

Според тази логика, ревността на Запада в подпомагането на Русия да разоръжи Украйна, а не оспорването на правото на Русия да я управлява, е причината за сегашната криза.

 

Сега, както и тогава, статусът на суперсила на Русия се основава почти изцяло на ядреният и арсенал.

Не е случайно, че  нарастващата самоувереност на Русия се придружава с размахване на ядреното и мъжество.

Русия тестваше крилати ракети в нарушение на Договора за INF 1987 г., като симулираше ядрена атака на Варшава, надуто пускаше на вода нови ядрени подводници в Северодвинск, а съвсем наскоро обяви големи  учения, включващи 4000 войници, свързани с използването на стратегическия арсенал на Русия.

Както руските войски изсипваха през границата с Украйна в края на август, Путин безсрамно използва ядрената си подпора:

-  "Искам да ви напомня, че Русия е една от най-мощните ядрени държави", каза той. "Това е реалност, а не само думи."

 

Но реалност е също така и фактът, че извън ядрените си способности Русия има малко, с което да възхвали своето величие.

Може да се похвали с олигархичната си клептокрацията, поразена от проклятието на ресурсите, с тенденцията си да се превърне в държава, богата на природни ресурси и бедна на демократични институции, поддаваща се на лошо управление и злоупотреба с власт.

Извън шепа пищни градове, руснаците живеят в запустели села опустошени от корупция, бедност, лоши пътища.

Както и със злоупотребата с алкохол и наркотични вещества.

При всичката си огромна територия и ресурси, Русия е нетен вносител на храни, след като не успя да направи инвестиции в селското стопанство и производството на потребителски стоки, поне колкото да изхрани собственото си население.

Страната, която изгражда ядрени ракети не може да отгледа дори едно пиле!

Вместо това Путин харчи парите на народа за Потьомкински села като Олимпиадата в Сочи, както и за скъпи военни набези като този при Кримското анексиране.

Сега той хвърля руската кръв във война срещу Украйна, която той отрича че се води.

Нищо от това не е по вина на Запада.

Нито пък за това, което е днешна Русия, е виновен само  Путин.

Руските граждани сега са възседнали вълната на еуфорично национално себевъзвеличаване и подкрепящите кървавата политика на Путин трябва да споделят вината му.

Ако е величието е това което те търсят, те имат много какво да направят, но на своята собствена територия.

Немският философ Имануел Кант е казал, че дори и морално лош човек може да стане добър гражданин в една добра политическа система.

Опитът на нацизма и сталинизма показа на света, че обратното също може да е истина:

в обратния случай, морално здрави хора могат да бъдат моделирани от погрешна и несправедлива система така, че да подпомагат мълчаливо или дори с настървение да участват в зли дела, предприемани от тази система.

Ако историята на 20-ти век ни научи на нещо, то е, че гражданите не само имат право, но и гражданскиият дълг да държат критично око върху властта и да променят системата, ако тя заплашва да ги консумира.

 

Украинците, в крайна сметка, са от един и същи вид останали си в постсъветското време мутанти на една политическа система, както и руснаците.

Те видяха всичките си спестявания да изчезват, тяхната икономика да се свива почти наполовина, старата номенклатура и новите опортюнисти да заграбват богатството на нацията и в крайна сметка да завладяват и самата държава.

Те са живели в страна, където аберацията /нарушението/ на правилата, се е превърнало в правило.

Разликата е, че украинците разбраха, че няма кой да обвиняват освен себе си.

Миналата зима, украинците са излязоха навън и, противно на всички очаквания, промениха своята гнила политическа система.

Трансформацията е далеч от своя край, но на мутантщината бе нанесен смъртоносен удар.

Руснаците, обаче, все още си играят играта на обвинения.

Днес те хвърлят вината върху НАТО и Запада.

Утре, когато путинизма ще си е отишъл, виновни ще бъдат Путин и приближените му.

Войната с Украйна ще се нарече трагично братоубийство, жалко развитие с нежелани последствия...

Светът не трябва да приема това срамно отстъпление от отговорност:

- единствено руските хора и техните лидери, са тези, които могат да изградят свободна и демократична Русия и да постигнат истинското величие.

Отговорността е само на руските хора, които не са в състояние да направят това.

 

А до тогава, да се обърнем към известните думи на Ейбрахам Линкълн: " Тези, които не са свободни, нямат правото да отричат свободата за другите."

 

.....................................................................................................................................................

Мариана Budjeryn е Ph.D. кандидат в школата на докторанти по политология, публична политика и международни отношения в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария. Нейните изследвания разследва политиката на ядрено разоръжаване на Украйна, Беларус и Казахстан след разпадането на Съветския съюз.

Превод: демограф




Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. alexs - В първите години след разпада на ...
28.09.2014 09:10
В първите години след разпада на СССР обстановката в Русия до голяма степен наподобяваше Германия по време на Ваймарската република преди идването на Хитлер....
След втората световна война запада не допусна грешката си ....и се зае да възтанови Герания и цяла западна Европа ....например бе приложен плана МАРШАЛ и Европа процъфтяваше
След падането на комунизма запада към бившите комунистически страни не приложи план подобен на МАРШАЛ и ако беше приложен такъв план тези проблеми нямаше да ги има
Вместо план от типа на план марашал бе предложен някъкъв неоколониален модел към бившите страни изтичане на капитали от изтока към запада огрбване на природните богатства с неизгодни концесии.... и затова в Русия се появи Путин.....затова в Унгария си има Орбан
А що се отанся до Украйна е държава чийто граници са очертани от комунистическия вожд Владимир ИЛич Ленин а Крим е придаден от Хрусчов- простака който размахваше обувка в ООН.....почвам да се учудвам защитниците на териториалната цялост на Украйна защитават една държава създадена от комунистическите вождове които си мечтаеха съветски републики да станат всички държави от Европа.
А що се отнася прозападно настроена западната част а източната е проруски
http://alexs.blog.bg/politika/2014/03/13/shte-se-razcepi-li-ukraina.1247403
И да си кажем без заобиколи на територията на Украйна има непряк Сблъсък САЩ Русия
цитирай
2. planinitenabulgaria - Както Путин изигра Грузия /и НАТО!/ в Северна Осетия и Абхязия, Молдавия с
28.09.2014 20:22
Приднестровието и Украйна с Крим, по новата си стратегия той ще изиграе Украйна /и НАТО/ и сега в Донецк и Луганск. Там няма руска войска, а войници в отпуск, твърди бащицата.
И Западът, и САЩ и НАТО са лабави. А политиката на Путин му носи успех както на една циганска фамилия в село, която не спазва закона, но размахва брадви, ножове, лопати. И хората предпочитат да не се занимават с приматитете докато не им се качат на главата.
цитирай
3. vmir - Много добър анализ!
28.09.2014 21:26
И това от горния коментар е много точно: "А политиката на Путин му носи успех както на една циганска фамилия в село, която не спазва закона, но размахва брадви, ножове, лопати. И хората предпочитат да не се занимават с приматитете докато не им се качат на главата."

Поздравления!
цитирай
4. demograph - alex, ти по - знаеш..но все пак
28.09.2014 22:50
Какво изсипва ЕС в новоприетите държави? - Това което САЩ изсипаха по плана Маршал в разорена Европа. Че и повече. Това, че ние сами си разорихме държавата и крадем субсидиите като цигани си е наша вина. Планът Маршал сега е членство в ЕС. Но преди такова трябваше да спрем да крадем по цигански и да мислим по путински.
Какво му пречи на Путин да оглавява държава като Франция и Англия? - Ядрени сили, не са те водачите на света, но са вътре в мирен богат икономически съюз. И пак си защитават интересите, без да се нападат. Да не говоря за Германия - неядрена държава, но по-велика във всичко от Путиния. Защо Германия не напада някого за да му вземе пилетата? Защо не размахва тояга а морков? - Защото може да отглежда и пилета и моркови и за гладните мързеливи, завистливи и крадливи руснаци.. Защото държавата гледа народа и да е богат и доволен, а Путин и руснаците гледат в чиниите на комшиите. Понеже ги мързи да ги напълнят сами. На крив тукмак вуната му пречи. Величие! Да си го ядат сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5311413
Постинги: 1594
Коментари: 8883
Гласове: 7968
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол